Последно се бях виждал със Славчо (б. р. - Христов) точно два дни преди Нова година.
Потърсих Крейзи, за да ми уреди среща с шефа му. Бях се присетил, че скоро ще стане една година, откакто му спасих живота. Досега само Маджо даваше пари, а Славчо не ми се беше отблагодарил.
Крейзи се обади малко по-късно, за да му кажа за какво искам да се срещам с шефа му. Съвсем спокойно му обясних, че в навечерието на празниците очаквам да ми върне жеста. Крейзи затвори сконфузен, но след минути ме набра отново с мотива, че Славчо имал много ангажименти и нямало да има време скоро да се видим.

- Добре тогава - пожелай му да се пази.
На нашия жаргон, който Славчо много добре познаваше, това си беше откровена заплаха. Пет минути след това Крейзи отново звънна.

- Шефът намери време. Кани те официално да се видите в банката.
Изтупах се официално и отидох. Крейзи ме посрещна със сервилен тон. Влезнахме в помещенията на директора без пропуск, както е ред­но. По стълбището Крейзи отново ме заля с пикантните истории на шефа си и приближените му.

- Знаеш ли кой идва миналата седмица? - хилеше се Крейзи. - Слави Трифонов! - продължи той. - Абсолютно сам, накарахме го да си премести джипа не за друго, а да го унижим и той се въртя половин час, докато намери къде да го остави. Аз лично го въведох при шефа. Славчо ме представи като дясната му ръка и ме остави да слушам разговора: „Ще бъда кратък, бате Слави - започна от вратата онзи. - Сашо Дончев, шефът на „Овергаз", ми дава по 40 000 долара на месец, за да пропагандирам за БСП в новото си шоу, ако ти ми дадеш 300 000 марки, ще пропагандирам за СДС".

- И к"во му отговори Славчо? - полюбопитствах аз.

- Славчо се вбеси, но пред него запази спокойствие „Ебал съм го в СДС-тo - каза спокойно той. - 300 000 марки са много пари, предпочитам да си ги запазя. Моите хора и без тях ще спечелят" - наду се Славчо. „Няма проблем - отговори му Трифонов, - аз за всеки случай ти оставям моя телефон, ако поразмислиш! А имам и друга оферта. Срещу 10 000 долара ще те поканя в шоуто и ще ти изчистя напълно името - и без това те плюят, аз не вярвам, а това за скечовете, нали разбираш - просто шоу..." „Добре, ще помисля" - отпрати го набързо Славчо. После пред мен сподели - продължи Крейзи, - че е хубаво да си изчисти името, но отказа да дава 10 000 долара, а и не се доверяваше на дългия мръсник. „Представи си, че му дам все пак парите и отида, и той вместо да ми помогне, да ме орезили напълно?" След което извади касетката изпод бюрото си и ми каза: „Това е запис на целия разговор, пази я, може да ни потрябва".

(Откъс от бестселъра на Георги Стоев „БГ Кръстника”)