Глобалният елит упражнява силен контрол и върху
филмовата, и върху театралната индустрия. Кризата през
1929 г. заставя американските филмови компании да прибягнат до финансови средства, които щедро им предлагат
Чейс Нешънал банк на Рокфелер и Атлас Корпорейшън на
Морган. Акули с неугасим апетит, които на свой ред налагат на импресариите да предприемат драстична реорганизация, за да поемат контрола върху кинопроизводството.
През 1935 г. големите финансови групировки вече държат
най-големите и известни кинематографични индустрии в
света. След известния срив на борсата през 1929 г. успяват
да оцелеят само 8 еврейски компании, разделени в две групи
— по-големи и по-малки. В първата са Парамаунт, Уорнър
Брос, Маркъс Лъов - Метро Голдуин Майер, Фокс и Радио
Кийт Орфеум Пикчърс, а във втората попадат Юнивърсъл,
Кълъмбия Пикчърс и Юнайтед Артисте.
Първите пет големи кинематографични къщи реализират 88% от печалбата, собственички са на 4000 киносалони, произвеждат 80% от суперпродукциите и държат
монопола на 95% от дистрибуторската мрежа, заедно с
трите по-малки. Тези осем големи кинематографични компании са съдружнички с филмовата асоциация на Америка
и всички до една се контролират о т групировките на Рокфелер и Морган. Какво излиза - банките са собственички
на Холивуд и си подбират сценариите по свой вкус. За да
се реализира един филм, първо трябва да се хареса и одобри
от елита. И днес най-големите американски финансови и
банкови тръстове, наричани Голямата тройка, си остават
групировките Рокфелер, Морган и Кун, Льоб и Ко. Следователно значимото американско кинематографично производство е тясно свързано с едрите индустриални и финансови групировки, които упражняват пълен контрол над
него. На първо място са банките, а след това се нареждат
всички лобита, които те контролират чрез отпуснатите
заеми и мажоритарните пакети на петролни предприятия,
въздухоплавателни индустрии, автомобилна промишленост, електрическа, химическа, атомна и т . н.
Вакханалията на телевизионните програми
за забавление и култът към спорта
По всичко изглежда, че хората все още не са разбрали, че
телевизията не е безобиден електроуред, който служи, зада запълва свободното ни време. В действителност то ва е
най-невероятният инструмент за манипулиране на човешките мисли и емоции, който някога е измислял човекът, макар и този факт непрекъснато да се подценява. Чрез те левизията сме подложени на непрекъснато бомбардиране с
информация, която ни представя действителносттата ­
кава, каквато елитът желае да я виждаме. Така например
публичният дълг спрямо частните банкери на всички най-индустриализирани държави в света вече е неконтролируем. Това са задължения, които едва ли някога държавите ще успеят да погасят и които превръщат всички нас в роби
на банките. И като че ли никой не забелязва подобни тен ­денции, защото няма партия (било тя комунистическа,
либерална или каквато и да е друга) или пък телевизионно
предаване на национална телевизия, където да се обсъждат
реалните проблеми, като този със сенъоража.
Първоначално банкерите се ограничават с това да притискат правителствата, служейки си хитро с инструмента дълг, но днес тази примка започва все повече да се затяга около шията на обикновения гражданин. И както сами се до-
сещате, подобни проблеми се премълчават и заобикалят. Темите, които непрекъснато ни се натрапват от телевизионния екран, са политическият избор, който трябва да направим, за да се осигури държавният бюджет (приватизация,
орязвяне на социалните разходи и т.н.). А никой не обяснява
защо все повече задлъжняваме и истинската същност на голямата измама. Гледаме добре режисиран политически теа тър, в който главни действащи лица са корумпирани политици с амбиции да се доберат до така жадуваните управленски
постове, гарантиращи им богатства и власт. И след като
силните на деня (истинския двигател на масонството и на
секретните служби) са тези, които решават съдбата на
отделните политически групи, като упражняват контрол
върху медиите и икономическите ресурси, от само себе си
се разбира, че нашите привилегировани избраници са много предпазливи в изявленията си, когато стане дума за господарите на света - господата с бомбета и костюми, които
действат безнаказано благодарение на традиционната невидима броня, която неизменно ги съпътства.
Нека не се заблуждаваме! Кредиторът на държавната
машина, на икономиката и на политиката е винаги един субект - елитът, в чиито джобове се стичат нашите пари
от платените данъци; парите на гражданите, които едва
ли подозират какво всъщност представлява сеньоражът и
на колко възлиза публичният дълг на държавата, в която
живеят. И неслучайно народите тънат в тотално невежество. Информацията, която медиите подават, ги държи в
относително спокойствие, внушавайки им, че са запознати
с всичко по-важно, което трябва да знаят. Но истината е,
че телевизията се е превърнала в нещо подобно на модерен
цирк, който елитът използва, за да наркотизира мозъците
и да притъпи интелекта, като отвлича вниманието и ни
забавлява с футболни срещи, ски състезания, шоупрограми, модни ревюта и всякаква друга телевизионна измет...
В този световен ред футболната среща придобива приоритет пред всичко останало, като създава атмосфера на незрял колективен делириум.
И именно народното неверие към онези, които се опитват да информират общ ествеността за това какво се
случва в действителност отвъд официално пропагандираните истини, е без съмнение най-силното оръжие на елита.
“Индивидът е толкова объркан и смутен, когато се изправи лице в лице с една толкова голяма конспирация, че не може да повярва във възможността тя да съществува.“
— Дж. Едгар Хувър,
бивш директор на фБР
„фамилията Ротшилд са завоювали напълно света по
възможно най-лукавия и коварен начин — нещо, което дори
Юлиево-Клавдиевата фамилия не успява да направи преди
много години. “
— Фредерик Мортън
„Ако един народ очаква да бъде свободен, оставайки
непросветен, то той се надява на нещо, което никога не е
било и никога няма да бъде. “
— Томас Джеферсън
„Във времето на универсалната измама това да казваш
истината е революционен акт. “
— Джорж Оруел

- Марко Пицути - Търговия с душите ни."