Хенри Консерва дава следното определение: „Пропагандата е организирано убеждаване и включва разпространението на пристрастни идеи и мнения често чрез лъжи, заблуждаване, преувеличаване и цензура. Тя представлява предлагането на дадена гледна точка - морална, аморална или неморална, чиято крайна цел е този, към когото е насочена, да приеме доброволно гледището на пропагандатора... Когато думите се използват като оръжия, истината обикновено е първата жертва. Затова няма нищо чудно, че понятието пропаганда носи негативен смисъл. “

Според Гъобелс функцията на пропагандата е: да привлича последователи, да опрости мислите, да представи сложните процеси, характерни за политическия и икономическия живот, в прости термини, които да подаде на улицата и да ги забие в мозъка на малкия човек.

Политическият маркетинг по много характеристики прилича на маркетинга на стоки и услуги. Неговите задачи са да „продаде“ дадена идея, личност или политическа платформа, да мотивира избирателите да дадат своя глас за определена партия или лидер и да съдейства за изграждането на доверие между управляващи и граждани. Провеждането на политическа кампания изисква детайлно планиране, дефиниране на целите, реализация и анализ на резултатите. Изключително внимание се отделя на определянето на основните съобщителни канали, по които ще се разпространяват посланията и на подбора на подходящите прийоми за въздействие върху целевата група. Пиармените и комуникационните специалисти се грижат седмици и месеци наред, за да изградят желания имидж на даден кандидат или политическа сила.

Веднъж разработени и усвоени, политическите идеи играят ролята на ориентир по отношение на политическите действия, които трябва да се предприемат от определени прослойки на обществото, към които е насочена пропагандата. Приобщаването на значителна част от народа към дадена политическа идеология гарантира трайна подкрепа на политическата сила, която я пропагандира.

Словото винаги е било от съществено значение при политическата комуникация и за спечелване на привърженици. Техническите средства през последните 100 години само улесниха тези процеси и им придадоха мащабност. Развитието на електронните медии и киноиндустрията разшириха неимоверно възможностите за разпространението на политическите послания и идеологии.

Известно е, че думите на популярните политически лидери могат да възпламенят цели нации. Водачите на масите са силни и с това, че владеят използването на различни символи (думи, знаци, ритуали и т. н.), които, освен че имат определено смислово съдържание, оказват и силно емоционално въздействие. Както отбелязва Уинстън Чърчил, пишейки за Първата световна война: „Само един сигнал е достатъчен, за да превърне тълпите от мирни селяни и работници в мощни войнства, които ще бъдат готови да се разкъсат на парчета.“ Реч, в която изобилстват определени думи, като например „омраза“, „сила“, „безжалостно“, „разбиване“, „смазване“ и др., и придружени със съответната интонация и жестове, могат да имат поразяващ ефект върху тълпите.

Според Бернайс пропагандата се стреми да постигне публично одобрение и подкрепа на определени идеи и изводи, а не да се стимулира логическият анализ на ситуацията. На тълпата не може да се говори и доказва логично - тя разбира само образния език, силните и кратки, картинни изрази. Затова целите на пропагандата се постигат, като се манипулират страстите, инстинктите, страховете и въжделенията на хората чрез умело прилагане на комбинация от тактики. Тълпите са неспособни на абстрактно мислене - поведението им се определя от емоциите и импулсите. Тях не ги интересува нищо друго освен непосредствените им моментни желания. За да има успех пропагандаторът, той трябва да знае как да манипулира именно тези инстинкти и емоции, да шокира тълпата. По този начин печели веднага нейното внимание. „Чувствата и емоциите на обществото са всичко. Без тях нищо няма да успее. Този, който моделира и насочва общественото мнение, е по-важен от този, който прави законите“, е писал Абрахам Линкълн.

Олдъс Хъксли1 обяснява: „Мекият подход е по-малко бълнуващ и емоционално наситен, отколкото въздействието чрез вербално или физическо насилие. В дългосрочен план гневът и омразата са самоунищожаващи се емоции. Но в краткосрочен те плащат високи дивиденти под формата на психологическо и дори физиологическо удоволствие (чрез освобождаването на адреналин и норадреналин). Хората първоначално може и да имат предубеждения към тиранина или бъдещия такъв, но когато той им въздейства чрез една освобождаваща адреналина пропаганда относно злите врагове (особено ако последните са достатъчно слаби, за да могат да бъдат преследвани), те са готови да го последват с ентусиазъм...

Силните емоции, както знае всеки актьор и драматург, са заразителни в най-висша степен. Завладяна от зловредното безумие на оратора, аудиторията ще вика, дюдюка, хълца и пищи в една оргия без задръжка върху страстите. И тези оргии са толкова приятни, че хората, които са ги изпитали, се връщат за още.

Почти всички ние копнеем за мир и свобода, но малцина са тези, които проявяват ентусиазъм чрез мислите, чувствата и действията си по отношение на тяхното постигане. Точно обратното - почти никой не иска война или тирания, но много хора намират голямо удоволствие в мислите, чувствата и действията, които допринасят за появата на война или деспотизъм..."

Според Хитлер целта на агресивния политик демагог е да създаде социална еднонасоченост на тълпите, на които той да е лидер. В неговата пропаганда няма сиво - всичко е или бяло, или дяволски черно и към проблема се предлага само едностранчив подход за разрешението му. Той никога не признава, че може и да греши или че някой друг с различно мнение може да е прав. С опонентите не трябва да се спори - те трябва да бъдат атакувани и накарани да замълчат. Тълпите винаги са убедени, че правото е на страната на силния и енергично действащ агресор. Изкусната пропаганда може напълно да парализира у тях ясното мислене и силата да различават, при което те могат да бъдат поведени като стадо, в каквато посока желаят лидера/управниците.

В тълпата човек има изключително висока внушаемост, губи своята идентичност, дори своята човечност, морал и чувство за отговорност и се слива в една аморфна маса, която може да извърши както изключително жестоки деяния, така и велики подвизи. Когато някой е част от тълпата, той се държи така, сякаш е поел голямо количество опияняващо вещество, напълно замъгляващо разсъдъка му и се поддава на въздействието на това, което Хъксли нарича „стадна отрова“. При „отровения“ отговорността, интелигентността и моралът са заместени с френетично, животинско безумие.
Хъксли пише: „Добродетелите и интелигентността са присъщи на човешките същества, когато те са индивиди и когато като такива общуват едни с други в малки групи. Същото се отнася и до греховността и глупостта. Но тази част от човешкото съзнание, към която се обръща демагогът, моралното слабоумие, на което той разчита, подтиквайки своите жертви към действие, са характерни не за хората като индивиди, а като тълпи. Липсата на разум и моралната идиотия... са симптоми на стадната отрова..., спасението и просветлението са за индивида. Царството небесно е в ума, а не в колективното безумие на тълпите. Христос обещаваше, че ще бъде там, където двама или трима са се събрали заедно. Но той не е казвал, че ще бъде сред хилядите, интоксикиращи се едни други със стадна отрова. “

Д-р Гарвалов дава следното описание: „Тълпата... представлява сбор от хора, които под влияние на дадени условия се свързват помежду си с еднакви чувства, мисли и постъпки, насочени в едно и също направление и с еднаква цел. За една тълпа се изискват условия, които да обединяват психически хората за действане в едно направление...“ Тези условия може да бъдат природни стихии и бедствия, война, глад, революции, политически идеи и т. н. Ентусиазирана маса от хора много лесно може да бъде превърната в импулсивно действаща тълпа. Нужно е само нещо, което да поразява въображението на масата и да събужда в нея някаква обща емоция - страх, гняв, възторг.

Тълпата бързо може да си издигне идол - някой, който е извършил героични постъпки или поне изглеждащи като такива в очите на мнозинството, и неговата воля може да я подтикне към престъпление или саможертва. Нека продължа с думите на д-р Гарбалов: „Известни идеи също могат да обединят отделните личности в тълпа. Една идея, която гъделичка въображението, тщеславието, болните страни на масите, една идея, която обнадеждава, обещава бъдещи блаженства, идея, която удовлетворява моментния глад на масите, е създавала и създава и днес най-силните тълпи. Идеите са една мощна, скрита сила, която движи не само тълпите, но и цялото човечество. Само че тълпите могат да прегърнат веднага една след друга най-противоположни идеи, често пъти утопични или крайно чудовищни. Няма идеи, които да са вълнували по-силно тълпите от религиозните и социалните. В историята те са дали най-героичните, най-добродетелните и най-жестоките тълпи. Но тълпата не разбира идеите, които я вдъхновяват... Тя само долавя ония моменти, които дразнят чувствата и скритите желания. Такива са идеите за религиозна правда, социално равенство, братство, свобода, богатство и пр. ... Резките политически промени, силно натетичните речи, които могат да създадат общо еднакво настроение, ясно извършена неправда, велик акт на добродетел, всичко това може да стане причина за бързо сформиране на тълпа... При силни афекти съзнанието се отстранява, инстинктите и страстите изплуват от подсъзнанието и стават ръководители на по-нататъшните действия...

Към проявите на тълпите се отнася тъй нареченият от Густав лъо Бон психологически закон за умственото единство на тълпата, при което мислите и чувствата се движат в едно и също направление. Това направление обикновено е различно от направлението на мислите, чувствата и постъпките на всеки човек поотделно... Освободени от задържащото влияние на ума, чувствата излизат на преден план, търсейки по най-късия път своето разрешение. Те бързо водят към действие. Ето защо тълпите са активни, импулсивни, не признават никакви пречки... у нея (тълпата) се наблюдава голяма и лесна възбудимост. Тази възбудимост се отличава със своята крайна променчивост. Това обяснява защо тълпата се движи от една крайност в друга... Поради това не може продължително време да преследва една идея или една цел... Подражанието е типична психологична проява за първобитните хора. Същата тази психична проява се наблюдава и в тълпата... (в нея) има всички условия за лесна хипноза и внушение. Нещо повече - при тълпата има едно засилване на хипнотичното състояние поради взаимното влияние на хората в нея. Ето защо и отделната воля и съзнание се парализират за сметка на общия стремеж и колективната воля...

Като още едно проявление на понижаването на интелекта и съзнанието се явява лековерието, което се наблюдава в тълпата. За нея невероятно не съществува. (Тя) допуща всичко за възможно. Легендите стават действителност, слуховете и мълвата - истина...

... Наблюденията на тълпата се пречупват през призмата на настроението, внушението и очакването. В това отношение (тя) прилича на жените, силно впечатлителните натури и нервните субекти, у които въображението, фантазията, лековерието и халюцинациите са най-често явление. С това се обяснява защо легендите за известни събития и личности се възприемат твърде лесно от тълпите, бързо се разпространяват и добиват все по-чудна, а понякога и чудовищна форма...

Изобщо в тълпата намираме следните психопатологични прояви: безсъзнателни действия, силна афективност, неустойчивост в чувствата и идеите, импулсивност в действията, лековерност и богато до болезненост въображение, силна подражателност, лека податливост на хипноза и пр. Такива прояви на тълпата сочат за едно маниакално състояние...

Сега да кажем няколко думи и за патологичните прояви на масите... основните елементи в масата са: настроението, подражанието, лековерието, консерватизмът, критика и умозаключение. Тези елементи в психологията на масите вземат чисто патологичен характер, когато в масите поради известни условия психопатичните личности биват много. Следователно психопатологията на масите се проявява само тогава, когато в нея има повече психопатични личности. Формата, в която се проявява тази психопатия, е обикновено истерия и мания, а често комбинирани и двете.

Преди всичко масите се движат не от афекти, както тълпите, а само от настроението, създадено от условията, пресата и общото възпитание. В масата имаме вярване, а в тълпата - вяра. В масите имаме критика и самокритика, а в тълпата има импулсивно действие. Масата е инертна, а тълпата е активна. В масата циркулират слухове, които създават настроения, когато за тълпата слуховете са действителност и създават афект...“

Д-р Гарбалов обръща внимание и на ролята на хората, които често стават водачи на тълпите - наследствено обременени и с психопатологични отклонения. Руският писател Григорий Климов също набляга на този факт. Точно такива психически неуравновесени и опасни за обществото личности обаче с мания за власт в много случаи според д-р Гарванов „играят решителна роля за развитието на общата психоза, като подвеждат цялата тълпа към патологични действия“. Климов дава многобройни примери с революционни лидери от цял свят, успели да доведат народите до невероятни бедствия и катастрофи. „Елитът“, който стои обикновено в сянка, обаче съзнателно подбира и подкрепя точно такива индивиди с болезнена жажда за власт, защото добре познава психологията на тълпите и масите и по този начин се придържа към плана, който си е поставил.

По-долу ще разгледам схематично някои от най-често използваните манипулативни техники в пропагандата. В кратките примери, които понякога давам като обяснение, обикновено има съчетаване на няколко похвата.

1. Вербално атакуване на опонента, неудобния човек или институция чрез: обиди, ругатни, оклеветяване, демонизиране, компромати и т. н. Вместо представяне и разискване на факти, се използват различни прийоми за очерняне или осмиване на дадена личност или организация. Понякога този подход може да придобие и много груба форма, но такъв е уместен само за пред по-непретенциозни тълпи и необразовани хора.

Има думи и изрази, които често се използват от политиците, когато говорят за своите опоненти, например: „корупция“, „двуличност“, „демагогия“, „радикални“, „провал/неуспех“, „предателство“, „некомпетентност“ и др. Прилагат се и всевъзможни удари под кръста - например пускане на листовки или някакви печатни материали от името на някой от противниците, за да бъде злепоставен, и др.

Редовно използван похват е добросъвестни обществени фигури и изобщо хора, които не са съгласни с водената от дадено правителство политика или с приеманите от него закони, да бъдат окачествяни по определен начин, предизвикващ отрицателни асоциации у масите: „параноик“, „луд“, „лъжец“, „фашист“, „терорист“ и т. н. Целта е да се дискредитира неудобният човек, да бъде представен като неадекватен и ненадежден източник на информация, без изобщо да се дискутират фактите, неговите разкрития или пък гледната му точка, като се разчита на емоционалното въздействие на квалификациите върху аудиторията. Да се накарат хората да повярват, че този, който всъщност се бори с тиранията, представлява заплаха за демокрацията. Понякога се използват много силни прилагателни, за да шокират читателя или зрителя, което от своя страна повишава неговата внушаемост, пречи на критичното му мислене и той подсъзнателно започва да възприема тенденциозните квалификации като истина, а заедно с това се появява и съмнение в изнесената от атакувания човек информация.

Колкото и да звучи нелогично за здравия разум, този подход е успявал да разруши не една репутация и дори да прати хора в затвора, без да има реални основания или доказателства, които да подкрепят такива решения. Затова, когато чуят подобни изказвания, слушателите/зрителите е желателно да си зададат въпроси като: „Какво всъщност означава тази дума. и има ли наистина връзка с реалното състояние на нещата, с личността на този, към когото е насочена, и неговата дейност? Не се ли използва от някого само за да ни подскаже, че е въпрос на лична антипатия или целенасочена политика, която се стреми да дискредитира неудобния човек?

Демонизирането е един от основните методи на пропагандата, особено за да се оправдаят военни действия. Използват се всевъзможни епитети за очерняне. В медийната война срещу Югославия2 и в подкрепа на агресията срещу тази държава непрекъснато се срещаха изразите „етническо прочистване“, „геноцид“, а Слободан Милошевич бе сравняван с Хитлер, като по този начин и самата Югославия косвено беше сравнявана с нацистка Германия. Чрез обвързване на моралното задължение да защитават универсалните ценности на демокрацията със задължителното осъждане на „ужасяващите престъпления“, западните правителства начело със САЩ временно неутрализираха голяма част от общественото мнение или го настроиха в своя полза. Военните клаузи на предложеното от САЩ споразумение от Рамбуйе (което по своята същност представляваше окупация на суверенна държава от САЩ и НАТО) въобще не бяха направени достояние на широката общественост на западните нации, дори и на депутати. В цялата медийна антиюгославска кампания проличаха продажността и цинизмът на известни западни журналисти, посветени в целите на престъпните военни операции на НАТО и ЕС на Балканите. В Кобленц срещу известния репортер Михаел Борн дори беше заведено дело, понеже продал на най-големите немски канали десетки лъжливи репортажи. В случая с Югославия беше приложен класически сценарий: изфабрикуване на свидетелства за виновност.

Жорж Лабика, философ и почетен професор на няколко университета пише: „Демонизирането и сатанизирането на противника става задължително... Израел играе роля като приписваната на Милошевич още от 1948 г. 700 000 палестински бежанци са прокудени... На какво равнище на невежество или наивност трябва да си паднал, за да повярваш на лъжата, че войната срещу Сърбия е предизвикана единствено от морални съображения... Върхът на медийните безчинства, при които информацията бе сведена до равнището на пропагандни комюникета - ако се изключат няколко повърхностни и закъснели опровержения, - бе обявяването на целия сръбски народ за виновник с цел да бъде изключен от човешкия род... Над 65 страни, сиреч две трети от световното население, днес са ощетени от икономическите санкции, последвали американски решения. Санкции са налагани над 100 пъти от 1945 г. до днес и 61 пъти, откакто Уилям Клинтън влезе в Белия дом...

НАТО, ръководена от САЩ, извърши крещящо нарушение на международното право. От друга страна, именно Югославия, която не наруши международното право, бе обявена за ‘престъпна" държава... На 30 юни Сенатът на САЩ... гласува резолюция, окачествяваща Югославия като ‘терористична държава’, без да обръща внимание на пълното отсъствие на критерии, определящи същността на подобно окачествяване. САЩ се чувстват свободни да извършват престъпления и в същото време да обявяват за престъпници своите противници..."

2. Използване на бляскави определителни и обобщения.

Обратна е на гореописаната техника и целта щ е да предизвика силни положителни емоции по отношение на някого, на някаква идея или ситуация чрез вмъкването на думи като: „патриотизъм“, „демокрация.“ у „свобода“, „прогрес“, „просперитет“, „грижа“, деца“, „избор“, „отговорност“, „здрав разум“, „дълг“, „упорита работа“, „Вярваме в (демокрацията/свободата и т. н.)“, „Борим се за...“ и др. Терминът или изразът могат и да нямат никаква стойност сами по себе си и дори да не изразяват нищо определено, както например „евроатлантически ценности“, но са любим похват на политиците, за да замъгляват възприятията на масите за реалността.

3. Евфемизмите са много широко използван похват в политиката и от пропагандната машина. Чрез тях се манипулира общественото мнение, като се избягва наричането на нещата с истинските им имена, прикриват се грозни и опасни факти и същността на това, за което става дума. В действителност те представляват измама, а понякога и чиста лъжа.

Ще отбележа, че има някои евфемизми, които често се употребяват в социалните контакти между хората и нямат заблуждаващ ефект, като например: „баня“ вместо „тоалетна“, „незрящ“ вместо „сляп“ и др.

Евфемизмите се използват в изобилие, когато се говори за военни действия. Например вместо „война“ или „агресия“ се казва „мироопазваща операция/интервенция“ или „антитерористична операция“; вместо за „цивилни жертви“ и поражения в резултат на нападение или агресия се говори за „колатерални/съпътстващи щети“, „убийство“ се заменя с „ликвидация“ или „неутрализиране“, „нападение“ - с „отговор (на предизвикателство)“, „бомбардировки“ се заменя с „удари“, „обстрелите“ стават „наказания“ и др.

Вместо за „уволнение“ може да се говори за „промяна на работния статус“, вместо „лъжа“ - за „неточно представяне“, вместо „присвояване“ - за „усвояване“ и т. н. По време на социализма у нас се появиха някои смехотворни евфемизми, като например „оператор на трактор/комбайн“ вместо тракторист или комбайнер и др.

4. Подобна на евфемизмите манипулативна техника е и двойнственият говор. Оруел в „1984" пише за т. нар. от него новговор. Според английския писател политическият начин на изразявапе има за цел да направи лъжата да звучи като истипа, убийствата - поносими, и да се придаде убедителност и тежест на празнословието. При двойнствения говор целенасочено могат да се използват и едновременно противоречащи си, взаимноизключващи се или безсмислени твърдения. Например: „България смята да се изтегли от Ирак. Но ние не можем да изоставим нашите ангажименти към НАТО, които изискват засега нашето присъствие там за установяване на демокрация.“

5. Огромно значение в пропагандата има използването на символи. Простодушните хора приравняват еднозначно символа към това, което изразява на пръв поглед, и го свързват с думата или събитието така, както са подадени от пропагандатора. Символът в действителност въздейства на определен подсъзнателен страх или емоция, каквато е целта, и именно това го прави толкова ефикасно средство за оказване на влияние. В социалната психология има цяло научно направление, което е ангажирано с разработване на символните аспекти на социалните взаимодействия.

Доц. Руси Маринов разяснява: „...символите могат да бъдат както знаци, цифри, факти, картини, образи, така и цели представени по определен начин събития... За да бъде ефективен манипулиращият символ9 той трябва да кореспондира с доминиращия инстинкт за дадена епоха... Според Липман представите, мислите, чувствата, стереотипите на хората често изграждат една изопачена действителност. В този смисъл съвременният човек е също толкова суеверен и податлив на внушения, колкото и този от Средновековието...“

Пиармените и пропагандаторите разполагат с богат арсенал от емоционално заредени символи, които използват, за да предизвикат желаната реакция у обществеността - например да отразяват любовта към родината или родителите, към църквата или Бога и др. Известно е, че чрез отделни думи символи (каквито са „свобода“, „братство“, „равенство“), включени в съответни лозунги, политиците са успявали да вдигнат масите и да ги ангажират в революционни конфликти. Символно значение може да има и конкретно действие на един обичан от масите политик.

Символите, които се подбират, биха могли да бъдат непропорционално внушителни и въздействащи. Такива са например пищните религиозни ритуали и церемонии. Те допринасят за укрепването на вярата или за обръщането в дадена вяра. Сами по себе си те не гарантират нито достоверността, нито етичната стойност на съответната религиозна доктрина, с която са свързани. Ритуалите по принцип са много мощно средство за манипулиране на ума и емоциите и на затвърждаване на вярата в каквото и да е. Те внасят някакво спокойствие и сигурност, каквито хората по принцип търсят.

Масовите мероприятия - митинги, шествия и други, повишават сугестивността. Хитлер е постигнал голям успех в тяхното прилагане. Нощните зрелищни паради, съчетани със светлината на факлите, и пламенните му речи са допринесли за хипнотизирането на милиони. Подобно е въздействието и в някои църкви - подходяща медитативна или емоционално въздействаща музика, приглушени светлини, церемонии, „вярващи“ хора наоколо, очакване за „преживявания“ или „изцеления“, призиви за отдаване на „висшата сила“. Така новият последовател вече е налице. Това са добре планирани мероприятия, които целят да имат максимален ефект върху присъстващите.

в. Една основна пропагандна техника е създаването на враг. Колкото по-голям е хаосът или проблемите в държавата, толкова по-голяма е необходимостта да се отклонят недоволството и гневът на масите от истинския виновник (управляваща партия/коалиция или лидер) и да бъдат насочени към някакъв външен или вътрешен „враг“ (истински - често гротескно преувеличен, или несъществуващ).

Ще илюстрирам това с цитат от Чомски: „...трябва да отвлечете вниманието на ‘обърканото стадо", защото, ако то започне да забелязва какво става, може и да не го хареса. Възможно е ga се окаже, че гледането на Суперкупата и комедийнитс сериали не е достатъчно. Налага се да го стреснете с врагове. През последното десетилетие на всекц една-две години се измисля по едно чудовище, срещу което трябва да се браним. Има едно, което всякога е под ръка - руснаците. Винаги може да се защитавате от руснаците. Но те започват да губят привлекателността си като врагове и става все по-трудно да бъдат използвани за тази цел, така че трябва да бъдат измислени нови... Някъде до средата на 80-те години само ако се унесете - веднага се пускаше старата песен: ‘Руснаците идват". Но Буш изгуби тази възможност и трябваше да измисли нещо ново Точно както стори това Рейгъновият апарат за пъблик рилейшънс през 80-те години. Сега това са международните терористи, наркотрафикантите, пощурелите араби и новият Хитлер - Саддам Хюсеин, които заедно са тръгнали да завладяват света. Един след друг непрекъснато трябва да се появяват все нови и нови врагове. Вие стряскате населението, изпълвате го с ужас, наплашвате го до такава степен, че да трепери и да се бои да пътува. След това спечелвате една ‘великолепна’ победа срещу Гренада, Панама или някоя друга беззащитна армия от Третия свят, която може да бъде разбита с поглед - и точно така стана в действителност. Това носи облекчение - ‘Ние сме спасени в последната минута". Ето един от начините, чрез които можете да отвлечете вниманието на ‘обърканото стадо", да го държите под контрол и да му попречите да се огледа и да види какво наистина става около него.“

7. Лозунгите заемат важно място в политическия маркетинг. Те представляват кратки твърдения, които изразяват в концентриран вид основните политически цели на пропагандния източник, без да дават представа за истинските идеи, скрити зад тях, както и за каузата, която защитават или осмиват. Важното е да са емоционално заредениу оригинални, лесно запомнящи се и да се повтарят често, за да оказват своето въздействие върху масите и тълпите.

Лозунгът има за цел да приобщава емоционално определени групи от хора и/или да ги настройва срещу политическия противник. Чрез оригиналността му и доминиращия емоционален заряд, който носи, се активизират привържениците, чието поведение подтиква към действие хората с по-слаб политически ангажимент и колебаещите се.

На гражданите им е много по-лесно да приемат и подкрепят лозунги, отколкото да оценяват предимствата и недостатъците на различните идеологии, с които те не са запознати обстойно. По-голямата част от хората се интересуват главно от практическите последици, т. е. от реалната полза от прилагането на дадена идеология в управлението на страната. Познаването на тези основни психологически закономерности улеснява политиците в манипулирането на масите.

Вероятно си спомняте как на митингите на СДС безскрупулно беше експлоатирано желанието на хората за по-добър и демократичен живот. Врагът беше ясен - комунизмът, лозунгите бяха елементарни, но емоционално въздействащи: „45 години стигат! Времето е наше!“ и „Кой не скача, е червен!“. И тълпите скачаха и се надяваха. От друга страна, създателите на същото това СДС - комунистите, манипулираха друга част от електората, като му напомняха за социално осигурения и „спокоен“ живот по време на социализма и му чертаеха бъдещето в мрачни краски, ако властта попадне в нечии други ръце.

Лозунгите от епохата на социализма бяха по-скоро с характер на театрален декор, тъй като вече имаше установено политическо статукво и затова те изразяваха главно някакви общоприети (или общоналожени) ценности или виждания. В противовес на това политическите лозунги в периода на прехода в България имаха за цел да приобщят към определени политически идеи и нови ценности, както и да осъществят идентификация с дадени политически нагласи и убеждения.

За да внеса малко хумористична нотка, ще ви припомня някои лозунги от периода на социалистическото минало: „Мирният атом - във всеки дом!“; „На партията - вярност, на народа - чиста вода“, „Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я.“;„Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия“; „Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите“; „Всяко яйце -бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!“; „25 години народна власт - 25 години цирк“; „Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!“; „Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!“; „Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!“; „Всички комунисти - под земята!“ и т. н.

Самите политическите лозунги могат да използват различни пропагандни техники:

Игра на думи - например „СПолука за България“, „ГЕНЕРАЛна ПРОМЯНА“.

- Д-р Атанас Гълъбов - ОКОВАНА СВОБОДА: ,,Технология на глобалния контрол. 

Да бъде!