Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04 01:19 - БОЛШЕВИШКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ФИНАНСИРАНА ОТ НЮ ЙОРК
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 286 Коментари: 1 Гласове:
1



 imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageОт книгата Окултната война става известно, че финансовите средства за Болшевишката революция стигат
до източното масонството чрез някои големи банки от
Ню Йорк. Американският президент от еврейски произход и Велик магистър, масон от 33-та степен, Теодор Рузвелт през 1903 г. се среща официално в Белия дом, а после
и в частната си вила с представители на Деца на Завета
- най-старата обществена еврейска организация, в която
ням ат право да членуват лица, които не са израилтяни. На
тези срещи участва и Наполеон Леви - автор на протестното дипломатическо послание, което САЩ изпраща до Русия, осъждайки погрома о т 19 април 1903 г. в Кишинев. Посланието е изпратено чрез държавния секретар на
САЩ Джон Хей на следващия 14 юли и към него е приложена
петиция, подписана от 30 000 членове на Деца на Завета и
нейни симпатизанти, но руският император отхвърля пренебрежително писмото. Той не гледа с добро око на намесата на еврейското лоби във вътрешните работи на държавата, която представлява, а когато разбира, че начело на
руските революционери с тоят евреите, дипломатическите отношения се изострят още повече. Междувременно
чужденците от еврейски произход в Русия се подлагат на
специален визов режим с цел да се контролират придвижванията и действията им. С предприетите мерки руският
император иска да попречи в стран ата да влизат професионални подбудители, но за съжаление се оказва, че вече е
закъснял. През 1905 г. банкерът о т еврейски произход Яков Шиф - изтъкнат член на Деца на Завета, заявява: „Ако императорът отказва да даде на народа ни желаната свобода, то тогава с революция ще установим република и ще си
извоюваме правата.“ Дванадесет години след то ва изявление - през 1917 г., Болшевишката революция поставя начело
на страната руската еврейска общност, а императорът и
семейството му са зверски избити.
От 1905 г. банка Кун, Льоб и Ко започва да подпомага икономически Руската революция, финансирайки Ленин, Троцки и Зиновиев. С разпределянето на парите са натоварени двама членове от английската Пилигрим и от Кръглата маса: масоните виконт Алфред Милнър6 и сър Джордж Бюканън - английски посланик в Москва, който лично британското правителство упълномощава с тази задача.
Парите се отпускат освен от Лазар и неговия зет феликс
Варбург (основател на федералния резерв през 1913 г.), и от
О то Херман Кан, Мортимър Шиф, Макс Брайтинг, Джером X. Ханауер, Соломон Гугенхайм - всички те членове на Деца на Завета.
Сред многото доказателства, събрани от независими
изследователи, има и една телеграма, която разкрива, че
Уилям Бойс Томпсън (един от директорите на федералния
резерв от Ню Йорк, както и важен акционер на Чейс Манхатън банк) е финансирал пропагандната дейност на Болшевишката революция с един милион долара. А Джон Рийд
- американски член от Изпълнителния комитет на Третия
интернационал, е финансово подкрепян от банкер от Ню
Йорк на име Еужен Боасвен. Руската революция получава
и пълната подкрепа на немския Генерален щаб: банковите
преводи минават през Германия чрез профсъюза Рино Вестфалия - еврейски консорциум, управляван от магната на въглищата Кирдорф, банка Варбург и Ко Хамбург и Шпейер във Франкфурт, като стигат до Швеция в Ниа банкен и
преминават през еврейската Олаф Ашберг. Участва и еврейската банка Гунзбург със седалище в Петербург, която се представлява от 31 другари и акредитив от 40 милионазлатни франка. След известно време Стандарт Ойл в Ню
Джърси на Рокфелер закупува 50 на сто от огромните петролни залежи в Кавказ, макар те официално да са държавна собственост. Ясно е, че едрите международни финансови кръгове подготвят Руската революция, действайки
по същия начин, както при френската, като първата им
грижа е да създадат условия за назряване на икономическа
криза, която да доведе до дестабилизиране на политическата власт в страната.
Евреите, които финансират революцията, не искат
да се примирят с факта, че императорът отказва да им
разреши създаването на тяхна Централна банка, каквато
е създадена по-късно в Америка - федералния резерв, и за-
то ва решават да предприемат друг ход. Ротшилд склонява
императора да започне война срещу Япония, като го уверява, че ще получи пълната им финансова подкрепа. Но на
практика Ротшилд, както и Кун, Льоб и Ко и още много
други банки, финансират и Япония. А когато през 1914 г.
избухва конфликтът с Германия, руската армия е омаломо-
гцена и поради закъснялата доставка на въоръжения, която
би трябвало да обезпечи военната кампания. Още през 1915
г. бъдещият премиер Лойд Джордж констатира, че на руския фронт положението е отчайващо заради закъснелите
с пет месеца военни доставки. Оказва се, че на шест войници се пада само една пушка.
Еврейското лоби замисля да доведе Русия до глад и мизерия, като посее семената на брожения и негодувание срещу императора и създаде благоприятни условия за дейността на подбудителите на революцията. Много руски
войници, изтощени до крайност, започват да се бунтуват.
А компанията, която се занимава с военните поръчки на
монарха и е отговорна за закъснелите доставки, е Викерс
Максим - контролирана от сър Ърнест Касъл, съдружник
в сделките на Кун, Льоб и Ко по времето, когато главен акционер е лице, принадлежащо на фамилията Ротшилд. Като
се има предвид създалото се тежко положение, британското правителство изпраща лорд Китчън при руския съюзник
с мисията да реорганизира армията, но за зла участ по време на пътуването то й се удавя при мистериозни обстоятелства".
Междувременно евреинът Александър Керенски подклажда разногласията в Русия. И както свидетелства изследователят Пол Тофър, преведените през 1917 г. пари от банката на федералния резерв в Ню Йорк на Националната
банка на Рокфелер (единствената банка в Петербург, която успява да избегне национализацията) са предназначени за
революционния план, замислен още през 1903 г. През 1918
г. в Ню Йорк се събират знаменити личности от еврейски
произход, за да планират окончателния изход на Руската
революция. Сред тези, които участват на срещата на високопоставените лица, може да се споменат имената на:
Яков Шиф, Л. Маршал (председател на Американския юдейски комитет), О. А. Росалски, О. А. Кан (начело на банка
Шиф и собственик на НЬ Йорк Таймс), Б. Шлезинджър (който няколко пъти пътува до Русия, за да се среща с Ленин),
Джоузеф Шлозберг (секретар на Съюза на работниците),
М. Пайн, Давид Рински и Барондес, лидер на работническите движения. По страниците на сп. Американският евреин от 10 септември 1920 г. самото еврейско лоби заявява:
„Болшебишката революция е дело и своеобразен отзвук на
еврейското недоволство. В потвърждение на това нека
припомним и къде е разположена главната квартира на революцията. Големият демагог Леон Троцки живее в Ню Йорк, когато през 1917 г. императорът е свален от власт.
Революционерът заминава на 26 март 1917 г. за Петербург
с парахода Кристиания с 10 000 долара в джоба, дадени му
о т Рокфелер. Троцки успява да влезе в Русия с американски
паспорт, който получава с личното съдействие на президента масон на САЩ Удроу Уилсън, марионетка в ръцете на силните на деня.
На 19 март 1917 г. Яков Шиф изпраща на министъра на
външните работи от временното руско правителство Милюков следната телеграма: Позволете ми в качеството на
непримирим враг на тираничната автокрация, която преследваше нашите едноверци, да изразя личните си поздравления за така брилянтно свършената работа с участието на руския народ и да пожелая много успехи на вашите другари от правителството и на Вас самия.“ А племенникът
на едноименния банкер стига дотам да твърди публично по
страниците на Ню Йорк Джърнал Американ от 3 февруари
1949 г., че между 1918 и 1922 г. дядо му е превел на руските
революционери 20 милиона долара в злато, които Ленин по-късно изплаща в размер на 600 милиона рубли в злато (равностойни на 450 милиона долара в злато) на банка Кун, Лъоб
и Ко. На практика революционерите-болшевики получават
икономическа помощ и от банките Морган, Ротшилд, Лазар, Варбург, от сър Джордж Бюканън и лорд Милнър, които също ги финансират.
Документ на секретните информационни американски
служби с дата 6 март 1920 г. разкрива, че: „...през февруари
1916 г. за първи път се разбира, че в Русия разпалват революция“". След това твърдение следва списък с имена на
банки и хора, които финансират революцията: Шиф, Кун,
Льоб и Ко, Джером Ханауер, Гугенхайм и Макс Брейтунг -
все известни личности, принадлежащи на едрите еврейски
финансови среди. Сред магнатите, които пряко финансират политическия ангажимент на Карл Маркс, откриваме
имената на Клинтън Рузвелт и Хорас Грийли- членове на
Ложа Колумбия, основана през 1785 г. от Илюминатите от
Бавария в Ню Йорк. А когато X. Грийли става директор
на Ню Йорк Трибюн, назначава Карл Маркс за кореспондент
в Лондон. Клинтън Рузвелт, от друга страна, открито
демонстрира, че преследва плановете на илюминатите и
още през 1841 г. публикува книгата Науката за управление,
основана на природния закон, която се позовава на плана
на Вайсхаупт за налагане на световно господство от типа
на ООН. През 1920 г. елитът упражнява контрол и върху
журналистическите заглавия на издания, излизащи по света, сред които може да се цитират: Таймс, Фигаро, Пти
Паризиен, Юманите, Дейли Телеграф, Уестминстър газет,
Дейли Експрес, Дейли Хералд, Кроникьл, Инглиш ревю, Нешънал Нюз, Дейли Нюз и престижната агенция Ройтер.
Но ако действително нещата стоят така, защо банкерите подкрепят пролетарската кауза, която е в разрез с капиталистическите интереси? Вероятно причината трябва да се търси в плановете
за господство, които не могат да бъдат разбрани в светлината на официалната история? Е добре, като се имат предвид обстоятел ствата и фактите, изглежда, че е точно така.
Главните герои на Руската революция
Тук ще бъдат изложени някои смущаващи подробности, свързани с т. нар. Болшевишка революция, за която е
редно народите да бъдат информирани. На първо място е
фактът, че всички по-големи вдъхновители на революцията и най-близките им сътрудници са евреи, масони или и
двете заедно.
Истинското име на един от най-големите пророци на
реалния социализъм, минал през историята като Леон Троцки, е Лев Бронщайн - интелектуалец от еврейски произход,
който говори по-добре немски от руски език. След като е
изгонен от Германия, Троцки се установява в Ню Йорк и
когато през 1917 г. отплава с параход за Петербург, на пристанището в Канада, където параходът има престой, той
е задържан, а после освободен от местните власти. Подполковник Джон Б. Маклийн (основател и председател на
издателство Маклийн), който е в тясно сътрудничество с
тайните канадски служби, през 1918 г. пише с татия за сп.
Маклийн, озаглавена Защо оставихме Троцки да избяга? Как
така Канада изпусна възможността да прекрати войната?
В нея офицерът разкрива, че Троцки не е роден в Русия, а в
Германия и че много други руски революционери, вербувани от него, по-голямата си част са германци и австрийци,
които се представят за руснаци. Самият Троцки признава по-късно в мемоарите си, че още през 1907 г. е получил заеми от известни банкери. Обстоятелство, към което
трябва да се добавят и други детайли, убягнали на авторите на учебниците по история и по-точно, че от 1917 г. нататък пролетарската кауза на Болшевишката революция се поддържа основно от елита на международните финансови среди, или о т известни капиталисти от еврейски произход, като Яков Шиф, Кун и Льоб (членове на Кръглата маса, известна на международно равнище като Round
Table). Привиден парадокс, който доказва безспорно, че т. нар. големи револЬции — народни и пролетарски, в действителност са организирани и замислени от силните на деня
с планове за господство с дългосрочно действие. През 1917
г. куполът на банкерите от еврейски произход, в който
участват Морган, Ротшилд и Лазар, финансира някои свои
верни сънародници да развиват революционна дейност и да
изпълняват конкретни задачи. Едновременно с това Макс
Варбург (друг значим капиталист от еврейски произход)
контролира от Стокхолм, Швеция, фирма Троцки и Ко заедно с евреина Олаф Аидберг от Ниа банкен в Стокхолм, Животовски и еврейското предприятие на Профсъюза на
Рейн Вестфалия. Близките отношения между банкери и революционери са повече от очевидни. Троцки дори се жени за
дъщерята на Животовски.
Получава се така, че Троцки, Ленин, Маркс и други
имена от реалния социализъм, които обсъждат недъзите
на капитализма и публично се кълнат, че желаят техния
банкрут, в същото време тайно получават необходимите
им средства за финансиране на работническата революция
от същите тези банкери в Лондон и Ню Йорк. Оставяме
настрана факта, че големи идеолози на социалистическия
реализъм - като Ленин, Карл Маркс, Фридрих Енгелс и
Лев Троцки, до един са бележити масони от еврейски произход. Към този списък могат да се добавят и имената нанякои по-малко известни интелектуалци - Ласал или Хайне, които все пак изиграват определяща роля в развитието на тази идеология. Публичният дебют на Маркс като
журналист е на 5 май 1842 г. с публикацията Разисквания
за свободата на печата във в-к Райнише цайтунг — кьолнски ежедневник, финансиран от либералната рейнска буржоазия, която предпазливо се противопоставя на пруския
режим. Споменатият вестник се ръководи от кръг с радикални настроения, оглавяван от Мойсей Хес - политически
активист, наричан с прозвището Червеният равин заради
произхода и комунистическите му идеи. Голяма част от социалистите бунтари имат чисто еврейски произход дори и
в Германия, където членовете на еврейската общност едва
надхвърлят 500 000 души и не представляват дори и едно
на сто от общото население.
Е то някои имена от отгледаната еврейска номенклатура, поставена начело на немските социалистически партии
о т 20-те години: Гулиелм и Карл Либкнехт, Сингер (който искал да го наричат Павел вместо Пинкъс), Бърнстейн, Оскар Кох, Нордхаузен, Дейвидсън, Франк, Граднауер, Хирш,
Херцфелд, Саймън, Щадтхаген и Роза Люксембург. Дори известните 22-ма независими, които разтрогват т . нар. Свещен социалистически съюз, са почти всички евреи, каквито
са и техните лидери Либнехт, Хазе и Кох. Една неморална
ситуация, срещана сред ръководителите на работническите
съвети и на други социалистически организации. Във всяка
немска провинция социалистическите подбудители от еврейски произход се отличават с особен революционен плам,
като застават начело на пролетарските искания. В Прусия е
Хирш, в Бавария - Курт Айзнер (чието истинско име е Соло-
мон Козмановски), в Саксония - Грандсуер, във Вюртемберг
- Хайнеман, и Талбаймер - Хесен. Това странно обстоятелство става още по-натрапчиво по време на първото немско
правителство, в което членовете от еврейски произход в
министерствата и в невралгичните управленски места на
политическата власт са 80 процента.Тревожната сянка на илкзминатите
Доказателства за принадлежността на Ленин към братство то може да откриете в Универсален речник за
франкмасонството, в който Ленин е цитиран преди 1914 г.
като член на Ложата Белвил от Великия Ориент във франция, в околностите на Париж. В потвърждение на тази
теза следва красноречивото обстоятелство, че при мумията на известния идеолог е поставена хвалебствена надгробна плоча на масонския орден, в който Ленин е чирак.
С идването си на власт след Октомврийската революция
заедно със съидейниците си Красин и Соломон по време на
публична реч забравя за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за истинските цели на револю-
цията. Изразява мнение, което недвусмислено ни препраща
към идеите, пропагандирани от масонската секта на илюминатите: „Тук не става дума само за Русия, аз плюя върху
Русия; това не е нищо друго, освен преходен период, за да се
стигне до световна революция, до световно господство. И
запомнете добре, ще бъдем безмилостни към всички, ще разрушим всичко и върху руините ще издигнем нашия храм. ‘взвсички блага на колектива са общи. А втентичното еврейско название на съвет е kahal, или то ва са днешните израелски кибуци. Революционерите подбудители, довели до зверското убийство на руския император Николай II Романов,
съпругата и децата му, по-късно се оказва, че са петима
депутати от еврейски произход. Като се има предвид, че
еврейската общност в Русия в периода, когато монархът е
свален от власт, съставлява само няколко процента от цялото руско население и значителното присъствие на техни
представители в ръководния състав, а после начело на комунистическата партия, едва ли всичко е случайно.
Руската революция е добре обмислена идея на масонството и едрите финансови кръгове, по-известни като
еврейското лоби. Първият президент на Съветската република е Яков Свредлов - евреин с огромно влияние от
лениновата революционна група, който през размирните
години нарежда на чекистите да се погрижат за екзекуцията на императора. А групата от наемни убийци, които
извършват зверството върху императорското семейство,
ерцхерцогините, доктор Боткин и част от прислугата, се
оглавява от друг негов едноверец - някой си Яков Юров-
ски. Без съд и присъда са разстреляни на 17 юли 1919 г. в
Свердловск (днес Екатерининбург). И след толкова пролята кръв на следващата нощ са избити и останалите членове на фамилията. Убийствата, насилията и преследванията - една тъжна страница от историята на Русия - както е известно, продължават много години.
Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар
и да се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с
еврейски произход, а при това, и той посещава училище,
както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
Истинското фамилно име на диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син (shvili) на израелтянин (Jugha). В биографията
на диктатора, която пише Иман Рагудза, се твърди, че
родителите му - Бесарионис Джугашвили (бащата) и Екагперина Джугашвили (майката) - православна християнка
(според еврейската традиция на alacha няма значение религията, която изповядваш, за да бъдеш определен като евреин), се считат за смесен брак, а дядо му по майчина линия е
юдей от Кутаиси.
Когато Сталин се възкачва на власт, се жени за Роза Каганович - сестра на евреина Лазар Мойсеевич Каганович, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партията. Дори на ръководни постове във
властта жестокият диктатор поставя представители на
еврейската общност - Николай Ежов (наречен кървавото
джудже на Сталин), Яков Гамарник и Шверник. Преобладаващото еврейско присъствие в управлението на партията е повече от очевидно, за да не кажем нагло или безсрамно.
В ръководството откриваме имената на Литвинов, Мануилски, Пятаков, Шверник, Пагода, Камински, Калманович, Угаров, Розенголтц, Соколников. Според официални данни, предоставени в писмен вид
от болшевиките, през 1920 г.
асоциация Единство на Русия публикува в Ню Йорк списък
с държавните функционери, който е повече от красноречив: от 503 държавни служители 406 са евреи, а измежду 42 журналисти, които обработват общ ественото мнение,
само един не е евреин. В Съвета на народните комисариати
17 членове от общо 22 са евреи. Във Военния комисариат,
който се ръководи от Троцки, броят им е 34 членове срещу 43. В Комисариата по вътрешните работи, ръководен
от Зиновиев, 45 о т 64 са евреи; в К ом итета по външните
работи откриваме 16 евреи о т 17 служители; в Комисариата на правосъдието отново 18 о т общо 19 са евреи; във
Върховния съвет по икономика 45 о т общо 56 са евреи; в
Централния комитет на Съветите 33 о т 34 са евреи; в
Комисариата по образование 44 от 53 отново са евреи; в
Централната служба на Комунистическата партия има 55
евреи от 56 и т.н.41
Достатъчно е да хвърлим поглед и на имената на народните министри, за да си дадем сметка, че подобно съсредоточаване на евреи на възлови м еста в политическата
власт след революцията не е много естествено:
1) Изидор Любимов (известен като Козловски), министъ р на леката промишленост;
2) Мойсей Калманович, министър на държавните стопанства;
3) М. А. Тешернов, министър на земеделието;
4) Лев Ефимович, председател на Държавната банка;
5) А. П. Розенголц, министър на външната търговия;
6) В. Камински, министър на общественото здравеопазване;
7) И. А. Заленски, председател на Централния съюз на
кооперациите;
8) М. Вул, председател на Пансъветската кооперативна банка.
Соломон Лозовски е директор на информационната
служба по време на цялата Втора световна война. Дори довереният човек на Сталин, поставен начело на съветските тайни служби - прословутият безмилостен Лаврентий
Павлович Берия, е от еврейски произход. Такъв е и Давид
Заславски, директор на вестник Правда. Ето и настъпилите промени в еврейската номенклатура по-късно, през 1951 г., по време на съветската власт:
1) Фъодор Гусев, министър на външните работи;
2) А.М.Якобсон, член на Президиума на Върховния съвет;
3) Алексей Ф. Горкин, секретар на Президиума на Върховния съвет ;
4) П.А.Юдин, министър на тежката промишленост и
строителството;
5) Павел Юдин, издател на вестник Комимформ;
6) А.М.Киршенстейн, председател на Президиума;
7) Пъотър Левитски, ръководител на Съвета на националностите;
8) Б.А.Двински, министър на селскостопанските продоволствия; 9) Семьон Яковлевич Фомин, министър на автомобилната промишленост;
10) Д.И.фомин, министър на изхранването и резерва;
11) Иван Изидоревич Носенко, заместник-министър на
корабния транспорт.
През 1919 г. Короленко, известен революционер, потвърждава: „Сред болшевиките евреите са многобройни.
Липсата на такти високомерието им дразнят и правят
лошо впечатление... особено сред чекистите се срещат
много еврейски физиономии, а това наранява чувствата
на руския народ.“ Сред хилядите имена с еврейски произход, които откриваме в номенклатурата на властта от
бившата съветска комунистическа партия, се откроява
името на Матиас Берман, който в началото е координатор на управлението на гулаците (1936 г.), а по-късно става
заместник-министър на НКВД - институцията, от която
се ражда прословутото КГБ. След него идват други важни
личности: Якоб Агронов - чекист, който си спечелва славата на безпощаден по време на жестоките разпити, които се извършват над участници в бунта в Кронщад. Лев
Илич Инжир е назначен за главен счетоводител на лагерите
благодарение на политическата подкрепата на едновереца
му Ижов - ветеран от НКВД, чиито речи са изпъстрени
с цитати от Талмуда. А когато през 1933 г. окончателно
завършва строи тел ството на канала, разположен между
Бяло и Балтийско море, става ясно, че поради непосилния
и принудителен труд, на който са били подложени, при нечовешки условия загиват стотиц и хиляди руски, украински
и азиатски пленници. Въпреки това, виновниците за масовите смъртни случаи са наградени с медали и отличия от
управляващата партия.
Е то имената на видни другари, които ръководят операциите: Ягода - комисар на НКВД; М атвей Берман - ръководител на гулак; Семъон (Шимон) фирин - директор на
БелБал; Лазар Коган - ръководител на строителната дей-
ност; Яков Рапопорт - негов заместник; Нафталий френкел - ръководител на корабостроителниците в Бяло море.
Всички те са с еврейски произход. През 1923 г. Байкерман
(и той по националност евреин) пише открито, не без доза
цинизъм: „Днес евреинът е навсякъде, във всички нива на
властта. Руският човек го вюкда начело на Москва, начело
на столицата на Нева (по онова време Петроград), начело на Червената армия, тази несравнима машина за саморазрушение... руснакът припознава в юдея съдията и главореза; на всяка крачка среща юдеи, които не са комунисти,
но които са взели всичко в свои ръце и действат от името
на съветската власт.“

- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни." image



Гласувай:
2
1



1. loop1 - Другарю Антон Георгиев Кръстев ( ...
22.04 12:33
Другарю Антон Георгиев Кръстев ( Нео 00),докога ще занимаваш публиката с вестникарски заглавия?
Кога ще сложиш реална снимка на блога си?
Докога ще избиваш комплексите си за малоценност ?
Стига дрема в блога по- цял ден.
Осмисли безмисленият си живот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 402794
Постинги: 659
Коментари: 259
Гласове: 564
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930