Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.

e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.

4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.

 Преводачът

Протокол №12


ЮДЕИТЕ ЩЕ УНИЩОЖАТ СВОБОДАТА.

Думата „свобода“, която може да се тълкува различно, ние определяме така: Свободата е право да се върши това, което позволява законът. Подобно тълкуване, когато държим властта в ръцете си, ще ни даде възможност да обсебим всичките права, защото законите ще разрешават и забраняват само това, което е в интереса на нашата програма.

 

ЦЕЛИЯТ ПЕЧАТ ЩЕ БЪДЕ ПОД НАЙ-СТРОГА ЮДЕЙСКА ЦЕНЗУРА.

Днес вече ние използваме всичките средства на печата за нашите задачи. Каква специална роля играе пресата? Тя служи за неограничено раздухване на страстите или на партийния егоизъм, което ни е нужно, за да разединяваме гоите. Тя е празна, несправедлива и лъжлива. По-голямата част от гоите съвсем не разбират нейното предназначение. Ние ще я оседлаем и ще вземем поводите в нашите здрави ръце. Същото ще сторим и с останалия печат, защото какъв смисъл има да се отървем от нападките на вестниците, ако станем прицелна точка на брошури и книги? Сега печатът — този инструмент за разгласяване — е скъп, поради необходимостта да се цензурира, но ние ще го обърнем в доходно перо за нашата държава. Ние ще обложим печата с особен гербов налог; ще установим и внасянето на залог при учредяването на печатни органи и при откриване на печатници; собствениците им ще бъдат задължени да ни гарантират, че нашето правителство не ще бъде изложено на нападките на печата. За всяка евентуална нападка ние ще глобяваме безпощадно. Тия мерки, особено гербовият налог, залозите и глобите, ще донесат на правителството грамадни приходи. Ако партийните вестници биха се осмелили, въпреки глобите да пишат против нас, то щом повторят нападките, ние ще ги забраняваме. Никой безнаказано не ще се докосва до ореола на нашата правителствена непогрешимост. Предлогът да се прекрати един печатен орган ще бъде, че този орган без всякакво основание и повод е вълнувал умовете. Моля да забележите, че между тези, които ще ни нападат, ще има и създадени от нас органи, но те ще нападат изключително тези наши постановления, които ние сме определили да бъдат изменени. Без наш контрол, нито едно съобщение не ще проникне в обществото.

 

ВСИЧКИ АГЕНЦИИ ЩЕ ИЗВЕСТЯВАТ САМО ТОВА, КОЕТО ЮДЕИТЕ ИМ ЗАПОВЯДВАТ.

Това нещо, ние и сега постигаме благодарение на обстоятелството, че всички новини, от всички краища на света, се получават от няколко агенции, в които всичко е централизирано. При нашата власт, тези агенции ще бъдат всецяло наши учреждения и ще разгласяват само онова, което ние им предпишем.

Ако досега ние съумяхме да завладеем до такава степен умовете на гоевските общества, че те гледат на световните събития през цветните стъкла на очилата, които ние им поставяме; ако сега нито в една гоевска държава не съществуват за нас заключалки, които да ни отнемат достъпа към тъй наречените от гоевската глупост „държавни тайни“, то какво ще бъде, когато ние, в лицето на нашия всемирен монарх, бъдем признати за господари на света?!

 

ЮДЕЙСКАТА КОНТРОЛА НА ПЕЧАТА СЪЗНАТЕЛНО ЩЕ УБИЕ ИДЕЯТА ЗА ПРОГРЕСА.

Да се върнем към печата. Всеки, който пожелае да бъде издател, или библиотекар, или печатар, ще бъде заставен да се снабди с диплом, който в случай на провинение, веднага ще се отнема. При такива мерки, оръжието на мисълта ще стане възпитателно средство в ръцете на нашето правителство, което няма вече да допусне народните маси да се заблуждават и мечтаят за благодеянията на прогреса. Кой от нас не знае, че тези призрачни копнежи за прогрес водят към нелепи мечтания, от които са се родили анархическите отношения на хората към властта и помежду им? Това е тъй, защото прогресът, или по-добре идеята за прогреса, е насочила хората да мислят за най-различни еманципации, без да установят крайните граници на мисълта и желанията… Всички така наречени либерали са анархисти, ако не на дело, то в мислите си. Всеки един от тях бяга след призрака на свободата, като заедно с това изпада в своеволие, т.е. в безконтролни протести, заради самия протест.

 

ПЕЧАТЪТ ЩЕ БЪДЕ ДРАКОНОВСКИ ОКОВАН И СТРОГО ЦЕНЗУРИРАН.

Ние ще обложим целия печат с гербови марки на лист и с налози, а книгите, които са по-малко от 30 листа, ще облагаме в двоен размер, като ги запишем в разреда на брошурите. По този начин, от една страна ще намалим числото на списанията, които от себе си представляват най-лошата печатна отрова, а от друга страна — тая мярка ще принуди писателите да пишат дълги произведения, които струват скъпо и малко се четат. А това, което ние самите ще издаваме за умственото развитие в набелязаната от нас насока, ще бъде евтино и ще се чете на един дъх. Налогът ще обуздае празното литературно влечение, а наказанията ще поставят писателите в зависимост от нас. Ако се намерят някои желаещи да пишат против нас, то няма да се намерят доброволци, които да напечатат произведенията им. Всеки издател или печатар, преди да приеме нещо за печатане, ще бъде задължен да отиде при властите и да иска разрешение. По такъв начин ние предварително ще знаем всички сплетни, които ни се готвят и ще ги разбиваме, понеже обясненията ни ще изпреварят въпросите, които се повдигат.

 

ЛИТЕРАТУРАТА И ЖУРНАЛИСТИКАТА СА ДВЕТЕ НАЙ-ВАЖНИ ВЪЗПИТАТЕЛНИ СИЛИ.

Нашето правителство ще стане собственик на повечето вестници; чрез тях то ще неутрализира вредното влияние на частния печат и ще спечели грамадно влияние над умовете. Ако ние допуснем десет гоевски списания, сами ще създадем тридесет наши. Публиката, разбира се, не бива и да подозира подобно нещо, затова нашите списания ще бъдат външно с най-противоположни насоки и мнения, за да възбуждат не само доверие, но и да привличат дори нашите нищо неподозиращи противници, които попаднали по този начин в примките ни, ще бъдат обезвредени.

На първо място ще бъдат печатните ни органи от официален характер. Те ще са постоянния страж на нашите интереси и затова тяхното влияние трябва да бъде подавляващо. На втори план ще бъдат официозите, чиято роля ще бъде да привлича за нашата кауза равнодушните и спокойните читатели. На трето място ще поставим органите на създадената от нас опозиция, която в един или няколко от своите органи ще играе ролята на наш антипод. Истинските ни противници, в душата си ще приемат тая привидна опозиция за нещо свое и ще ни открият картите си. Печатните ни органи ще бъдат с всевъзможни тенденции: аристократически, републикански, революционни, дори анархически — разбира се, доколкото позволява конституцията. Те, подобно на индийския идол Вишну, ще имат сто ръце, всяка от които ще държи пулса на всяко едно от обществените течения. Когато пулсът се повиши, тогава тези сто ръце ще поведат мненията в посока към нашата цел и това ще стане лесно, защото развълнувалият се субект губи разсъдителността си и лесно се поддава на внушения. Ония глупци, които ще мислят, че следват мнението на вестника от своя лагер, всъщност ще следват нашето мнение или онова, което е нам желателно. Въобразявайки си, че следват органа на своята партия, те ще вървят след знамето, което ние издигаме пред тях.

За да насочваме в този смисъл нашите вестникарски кадри, ние ще трябва с особено внимание да организираме това дело. Под името „Централно отделение на печата“, ние ще учредим литературни събрания, в които нашите агенти незабелязано ще дават паролата и сигналите. Обсъждайки и противоречейки повърхностно на нашите начинания, без да засягат тяхната същност, вашите „опозиционни“ органи ще водят празна престрелка с официалните вестници, за да дават повод да се изказваме по-подробно, отколкото бихме могли да направим това в първоначалните официални изявления. Разбира се, това ще става, когато нам е изгодно.

Привидните нападки срещу нас ще уверят поданиците в пълната свобода на словото, а това ще служи на нашите агенти за повод да твърдят, че органите, които излизат срещу нас, само пустословят, понеже не могат да намерят съществените мотиви за опровержение на нашите разпореждания.

Такива незабелязани за общественото мнение, но от голямо значение маневри, винаги успешно ще подведат общественото мнение и ще създадат доверие към нашето правителство. Благодарение на тях, ние — според нуждата — ще възбуждаме или ще успокояваме умовете по политически въпроси; ще ги убеждаваме или ще ги въвеждаме в заблуждение, като печатаме ту истина, ту лъжа, ту данните, ту техните опровержения, в зависимост от това, дали те са приети добре или зле, но винаги обаче, предварително много внимателно ще опипваме почвата, преди да стъпим на нея…

Ние сигурно ще побеждаваме нашите противници, понеже те не ще имат на разположение органите на печата, в които биха могли да се изказват напълно. Така за нас не ще е нужно да даваме опровержения.

Пробните камъни хвърляни от нас от колоните на третата, „опозиционната“ група на нашия печат, в случай на нужда, ние енергично ще опровергаваме в официозите.

 

ЮДЕЙСКИЯТ ЦЕНЗ ЗА ЖУРНАЛИСТ ИЗИСКВА МИНАЛИ СРАМНИ ДЕЛА.

Сега във френската журналистика съществува масонската солидарност, изразена в парола: „Всички органи на печата са свързани помежду си с професионална тайна.“ Подобно на древните авгури, ни един техен член не издава тайните на своите сведения, ако не е постановено да ги оповести. Ни един журналист няма да се реши да предаде тази тайна, защото нито един от тях не ще е допуснат в литературата, ако в цялото си минало не е имал някакво срамно дело… Тези дела, по наше желание биха могли винаги да бъдат веднага разкрити. Докато тези срамни дела остават в тайна за малцина, ореолът на журналиста привлича мнението на болшинството и след него вървят с възторг.

 

ЮДЕИТЕ ЧРЕЗ ПРОВИНЦИЯТА ЩЕ СЕ НАЛАГАТ НАД СТОЛИЦИТЕ.

Нашето внимание ще се насочи особено върху провинцията. Там ние трябва да възбудим такива надежди и стремежи, които да ни дават основание винаги да се нахвърляме върху столицата, като на последната ги представяме за самостоятелни провинциални надежди и стремежи. Ясно е, че техният извор ще бъде все същият — нашият. За нас е нужно, докато още не сме завладели пълната власт, понякога столиците да се намират под натиска на провинциалното мнение на народа, т.е. на болшинството подбуждано от нашите агенти. За нас е необходимо психологически да наложим на столиците да не обсъждат даден свършен факт, когато той е приет от провинциалното болшинство.

ЮДЕИТЕ НЯМА ДА ОПОВЕСТЯВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА.

Когато се намираме в преходния период към нашето възцаряване, ние не трябва да допускаме печата да изобличава обществената безчестност. Трябва всички да помислят, че новият режим толкова е задоволил всички, че дори е изчезнала и престъпността… Случаите на проявена престъпност трябва да останат известни само на жертвите на престъпността и на случайните свидетели, но не и на други. 

Скотобойната се случва пред очите ни.
Относно Русия обаче, Сталин сложи край на заговора. ТОВА са неговите прословути "репресии", които проглушиха света. А правителството на Ленин НАИСТИНА беше еврейско. Кои са тия "ние" в знаменитата фраза на младия Ленин "Ние ще тръгнем по друг път"?