За автора на протоколите

Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.
Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.
Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.
Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.
Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.
Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.
А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.
За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.
Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.
За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.
През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.
Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.
Ето само някои от тези доказателства:
1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.
2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:
a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.
b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.
c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.
d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.
e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.
3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.
4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.
Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.
Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.
За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.
 
Преводачът

Протокол №13

ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА.
Нуждата от насъщния хляб принуждава гоите да мълчат и да бъдат наши покорни слуги. Гоите — агенти на нашия печат, ще обсъждат по наша заповед това, което е неудобно самите ние да изнасяме чрез официални документи. В същото време, всред развълнуваното обществено мнение, ние ще прокараме желаните от нас мерки и ще ги поднесем на публиката като свършени факти. Никой не ще посмее да иска повече от направеното или отменяне на взетите мерки, тъй като всичко ще бъде представено като по-добро от миналото. А освен това, печатът ще отвлича вниманието към нови въпроси — нали ние научихме хората да търсят все новото. С обсъждането на тези нови въпроси ще се заловят ония безмозъчни общественици, които никога няма да разберат, че нищо не разбират от онова, което се залавят да обсъждат. Въпросите на политиката не са достъпни никому, освен на ония, които са я създали и от много векове я ръководят.
 
ЮДЕИТЕ ЩЕ ВЛАДЕЯТ МИСЪЛТА НА ТЪЛПАТА.
От всичкото това вие схващате, че като спечелим мнението на тълпата, ние облекчаваме само хода на нашия механизъм; вие забелязвате също, че не с дела, а с думи, пуснати по един или друг въпрос ние търсим одобрението на тълпата. Ние постоянно ще разгласяваме, че във всичките си мероприятия се ръководим от надеждата, свързана с убеждението ни, че служим на общото благо.
 
ЮДЕИТЕ ОТКЛОНЯВАТ ВНИМАНИЕТО ОТ ВАЖНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ.
За да отвлечем по-безпокойните хора от обсъждане на политически въпроси, ние ще изнасяме за обсъждане нови наглед политически въпроси — въпросите за индустрията. Нека гоите да беснеят на това поприще. Масите са съгласни да бездействат, под предлог че си почиват от политическите борби, на които ние ги приучихме, за да ги използваме в борбата си с гоевските правителства; те са склонни да насочат вниманието си към други обществени дейности, които ние ще им покажем и ще ги убедим, че са също от политическо естество.
 
ЮДЕИТЕ ЩЕ ОТКЛОНЯВАТ ОБЩЕСТВЕНОТО ВНИМАНИЕ ОТ СЕРИОЗНИТЕ ВЪПРОСИ.
За да не би сами гоите да си поставят някои цели, ние ще ги отвличаме с увеселения, игри, забави, сензации, с публични домове… Скоро чрез печата ще почнем да предлагаме конкурсни състезания в изкуството и спорта. Тези интереси окончателно ще отвлекат умовете от въпросите, по които би могло да се създаде стълкновение между нас и тях. Като отвикнат все повече и повече да се занимават с обществени работи и да мислят самостоятелно, хората ще заговорят в унисон с нас, защото ние еднички ще останем да им предлагаме нови насоки на мисълта…
Разбира се, това ще направим посредством такива лица, с които никой не ще помисли, че сме се предварително уговорили.
 
В ЮДЕЙСКОТО ЦАРСТВО ПРОГРЕСЪТ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ.
Либералните утописти ще завършат своята роля, когато нашето управление бъде признато, а дотогава те усърдно ще ни служат. До този момент ние няма да престанем да насочваме умовете към всякакви измислици на фантастични теории — нови и наглед прогресивни. Досега ние напълно успяхме да замаем празните глави на гоите с теорията за прогреса и няма между гоите ум, който би забелязал, че думата „прогрес“ е само примка, която отвлича ума от истината и го насочва към разновидностите на материалните изображения. Истината е една-единствена и в нея няма място за прогреса. Прогресът е лъжлива идея, която служи да затъмни истината, за да не я узнае никой освен нас — Божите избраници, които сме нейни пазители.
Когато ние се възцарим, нашите оратори ще тълкуват великите проблеми, които вълнуваха човечеството и го доведоха в края на краищата до нашето благодатно управление. Кой ще се усъмни тогава, че всички проблеми са съставна част на нашия политически план, който никой не е подозирал през течение на много векове?