Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2021 00:57 - ,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ" - ПРОТОКОЛ №10 - В БЪДЕЩОТО ВСЕМИРНО ЦАРСТВО САМО ЮДЕИТЕ ЩЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТ
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове:
0



 imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageЗа автора на протоколите

Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.
Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.
Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.
Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.
Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.
Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.
А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.
За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.
Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.
За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.
През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.
Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.
Ето само някои от тези доказателства:
1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.
2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:
a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.
b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.
c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.
d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.
e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.
3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.
4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.
Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.
Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.
За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.
 
Преводачът

Протокол №10

ЮДЕИТЕ СЪЗНАТЕЛНО ЗАМЪГЛЯВАТ ВСИЧКИ ГОЛЕМИ ОБЩЕСТВЕНИ ВЪПРОСИ.
Днес започвам с повторение на казаното по-рано и ще ви моля да помните, че народите и правителствата се задоволяват в политиката само с външната, формалната страна на въпросите. Та и къде могат те да виждат истинската страна на нещата, когато за техните представители най-важното е да се веселят. За нашата политика е твърде съществено да се знае тази подробност, тя ще ни помогне, когато ще почнем разглеждането на въпросите за: разделяне на властите, свободата на словото, печата, религията, вярата, правото на сдружение, равенството пред закона, неприкосновеността на собствеността, жилището, данъците, идеята за скрития налог и обратната сила на законите. Всичките тези въпроси са от такова естество, че тях направо и открито пред народа човек не трябва никога да разглежда. В случай, когато е необходимо да се засегнат, не трябва да се изброяват, а накратко и изобщо да се заяви, че ние признаваме принципите на сегашното управление. Значението на това замълчаване се заключава в това, че неуказаният принцип ни дава свобода на действие незабелязано да изоставим от него това, което не е нужно за нас. Когато принципите се изброяват, това показва, като че ли ние ги признаваме.
 
НАРОДИТЕ УВАЖАВАТ СИЛАТА, ДОРИ КОГАТО Е ТИРАНИЧЕСКА.
Народите имат особена обич и уважение към гениите на политическата мощ и оценяват всичките им насилнически действия с изрази, подобни на тези: подло, но ловко!… насилие, но величествено!
Ние разчитаме да привлечем всички нации на работа за изграждане новото световно здание, което проектираме. Ето защо, преди всичко ни е необходимо да притежаваме извънредна смелост и сила на духа, чрез които нашите деятели ще сломят всички препятствия изпречили се на пътя ни.
 
ЮДЕИТЕ РАЗЧИТАТ, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧАТ ПРИЗНАТЕЛНОСТТА НА НАРОДИТЕ.
Когато извършим нашия държавен преврат, ще кажем на народите: „Всичко беше извънредно лошо, всички страдаха, но ние унищожихме причините на вашите мъки: политическите гонения и различия, границите, различните монетни системи. Няма съмнение, че вие сте свободни да произнесете над нас вашата присъда, но нима тя може да бъде справедлива, ако вие я потвърдите, преди да изпитате това, което ние ви даваме?“… Тогава те ще ни възвеличаят и в единодушен възторг от надежди и упования, ще ни понесат на ръце. Гласуването, което направихме оръдие за нашето възцаряване, като приучихме към него дори най-долните членове на човешките общества, ще изпълни своята служба и ще изиграе този път своята последна роля, като чрез единодушно гласуване народите ще изразят желанието си да се опознаят с нас по-отблизо, преди да ни присъдят.
 
ВНУШЕНОТО ОТ ЮДЕИТЕ ВСЕОБЩО ГЛАСОПОДАВАНЕ ПОНИЗИ СИЛАТА НА НАРОДИТЕ.
За тази цел ние трябва да привлечем към гласуване всички граждани, без разлика на клас и на ценз, за да подчертаем абсолютизма на общественото мнозинство, което не се състои само от интелигентните класи. По такъв начин, като втълпим на всички мисълта за значението на отделната личност, ще разрушим значението и възпитателната роля на гоевското семейство, ще отстраним изпъкването на индивидуалните умове над тълпата, която ръководена от нас няма да им даде да се издигнат, нито дори да се изкажат. Тълпата е привикнала да слуша само тези, които й плащат за послушанието и вниманието. С всичко това ние ще създадем такава сляпа сила, която никога не ще бъде в състояние да се мръдне без ръководството на нашите агенти, които ще заместят гоевските лидери. Народите ще се подчиняват на този режим, защото ще знаят, че от новите лидери — наши агенти, ще зависят и работата, и подаянията, и получаването на всички блага.
 
ПЛАНЪТ ЗА ЮДЕЙСКОТО УПРАВЛЕНИЕ Е ДЕЛО НА ЕДИНИЧНАТА ВОЛЯ НА ЮДЕЙСКИЯ РЪКОВОДИТЕЛ.
Планът за управлението трябва изцяло да излезе от една глава, понеже никой не би могъл да го сглоби, ако допуснем раздробяването му на части от множество умове. Ние може да знаем този план, но не можем да го обсъждаме, за да не нарушим неговата гениалност, връзката на съставните му части и практическата сила на тайното значение на всяка негова точка. Ако подобно дело се обсъжда и изменя чрез вишегласие, то ще понесе върху си печата на всички умствени недоразумения, понеже не всички ще схванат дълбочината и връзката на неговите замисли. За нас е нужно плановете ни да бъдат смели и целесъобразно замислени, затова не трябва да хвърляме гениалната работа на нашия ръководител на разтерзание от тълпата, или дори от ограничено общество.
 
ЛИБЕРАЛИЗМЪТ ОТРОВИ ДЪРЖАВНИЯ ОРГАНИЗЪМ.
Във всички страни съществуват приблизително едни и същи управителни институти, но под различни названия: правителство, министерство, сенат, държавен съвет, законодателно и изпълнително тяло. Не е нужно да ви пояснявам механизма и взаимоотношенията на тези учреждения, понеже това ви е добре известно. Обърнете само внимание на това, че всяко едно от споменатите учреждения отговаря на известна важна държавна нужда, при това, моля забележете, че думата „важна“ аз отнасям не към учреждението, а към функцията, следователно не учрежденията са важни, а техните функции. Учрежденията са раздробили и разделили помежду си властта на държавата: законодателна, изпълнителна и съдебна. Те трябва да действуват в държавния организъм, както действуват органите в човешкото тяло. Ако се повреди една част, държавата ще заболее, както заболява човешкото тяло и ще умре. След като ние внесохме в държавния организъм отровата на либерализма, целият политически състав на организма се измени: държавите заболяха от смъртоносна болест — от отравяне на кръвта. Остава да чакаме края на агонията им.
 
ЛИБЕРАЛИЗМЪТ РОДИ КОНСТИТУЦИОННИТЕ ДЪРЖАВИ, КОИТО СА ШКОЛИ ЗА ДЪРЖАВНО БЕЗДЕЛИЕ.
От либерализма се родиха конституционните държави, които изместиха спасителното за гоите самодържавие, а институционализмът, както ви е добре известно, не е нищо друго, освен школа за раздори, разединение, спорове, несъгласия, безплодни партийни агитации, партийни тенденции — с една дума, школа за всичко, което обезличава деятелността на държавата.
 
ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА РЕПУБЛИКИТЕ СА КАРИКАТУРИ НА ВЛАДЕТЕЛИ.
Трибуната, не по-лошо от печата осъди владетелите на бездействие и безсилие, и с това ги направи непотребни, излишни, вследствие на което в много страни те бяха свалени. Така стана възможно възникването на републиканската епоха и тогава ние заменихме владетеля с карикатурния израз на управлението — с президента на републиката, който е взет от тълпата, из средата на нашите креатури, на нашите роби. Ето каква бе мината, която ние поставихме под гоевския народ, или по-вярно, под гоевските народи.
В близко бъдеще ние ще уредим отговорността на президента и тогава не ще се церемоним вече да прокарваме всичко под отговорността на тази наша безлична марионетка. Какво ще засегне нас, ако след това се разредят редовете на настървените към властта, ако настанат смутове поради липсата на кандидати за президенти или ако се създадат бъркотии, които съвсем ще дезорганизират страната?
 
ЮДЕЙСКИТЕ КАНДИДАТИ ЗА ПРЕЗИДЕНТИ ЩЕ БЪДАТ АФЕРИСТИ И ПОЛИТИЦИ С ТЪМНИ ДЕЛА.
За да доведем нашият план до такива резултати, ние ще подготвяме да се избират за президенти лица, в миналото, на които има някакво тъмно неразкрито дело, или някаква афера. Такива лица ще бъдат верни изпълнители на нашите заповеди от страх да не бъдат изобличени и от свойственото за всеки човек, достигнал до властта, стремление да запази за себе си привилегиите, облагите и почитта, които са свързани със званието президент на република.
 
ПРЕЗИДЕНТИТЕ СА КУКЛИ В РЪЦЕТЕ НА ЮДЕИТЕ.
Народното събрание ще прикрива, защитава и избира президентите, но ние ще му отнемем правото да предлага закони и да ги изменя, защото това право ще предоставим на отговорния президент, който ще бъде кукла в ръцете ни. Разбира се, тогава властта на президента ще стане прицелна точка за всевъзможни нападки, но ние ще му дадем за самозащита правото да се обръща към народа, към общественото мнение мимо неговите представители, т.е. към същия наш сляп прислужник — мнозинството из тълпата. Независимо от това, ние ще представим на президента правото да обявява военно положение. Това последно право ние ще мотивираме с това, че президентът, като върховен вожд на въоръжените сили на страната, трябва да държи армията в свое разположение за защита на републиканската конституция, чиято защита е негов дълг, като отговорен представител на републиката и пазител на конституцията.
 
В БЪДЕЩОТО ВСЕМИРНО ЦАРСТВО САМО ЮДЕИТЕ ЩЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТ.
Естествено е, че при такива условия ключът от светилището ще се намира в нашите ръце и никой друг, освен нас не ще ръководи вече законодателната власт.
Освен това, с въвеждане републиканската конституция, ние ще отнемем на народното събрание правото да прави запитвания за правителствените мероприятия, под предлог да се запази политическата тайна. Покрай това ще съкратим числото на представителите до минимум, с което ще охладим и политическите страсти и страстта за занимаване с политика. Ако при все това, без да се очаква, политическите страсти пламнат, макар и в малки размери, ние ще ги сведем до нула чрез решението на всенародното мнозинство, към което ще апелираме.
 
ПРАВАТА НА ПРЕЗИДЕНТА.
От президента ще зависи назначаването на председателите и подпредседателите на народното събрание и на сената. Вместо постоянни сесии на парламентите, ние ще съкратим заседанията им на няколко месеца. Освен това, президентът, като началник на всички власти, ще има право да свиква или разпуска парламента, да отлага времето за нови избори и за свикване на парламента. Но за да не би последствията от всички тези, всъщност незаконни действия, да паднат върху президента по-рано, отколкото предвиждат нашите планове, ние ще подшушнем на министрите и на другите обкръжаващи президента чиновници от висшата администрация, мисълта да заобикалят неговите разпореждания със собствени нареждания, за да поемат те отговорността вместо него. Ние особено ще препоръчваме тази роля да се дава за изпълнение на сената, на държавния съвет или на министерския съвет.
Президентът, когато и както ние желаем, ще тълкува смисъла на важните закони, които могат да се изтълкуват различно; той ще ги анулира, когато му кажем, че това е необходимо. Освен това, той ще има право да предлага временни закони и дори изменение на конституцията, като мотивира както едното, така и другото с изискванията на висшите държавни интереси.
С такива мерки ние ще сполучим малко по малко, крачка по крачка, да унищожим в конституциите всичко, което ни пречи и да прокараме в тях това, което ще изземе собственото им съдържание дотолкова, че когато настъпи момента, ще можем незабелязано да превърнем всяко управление в наша монархия.
 
НАД ИЗТОЩЕНИТЕ НАРОДИ ЩЕ СЕ ПРОВЪЗГЛАСИ ВСЕМИРНИЯТ ЮДЕЙСКИ ЦАР.
Признаването на нашия самодържец може да стане и преди унищожаване на конституциите. Моментът за това признаване ще настъпи, когато народите, измъчени от неуредиците, несигурността и некадърността на управниците, които ние сме създали, викнат: „Махнете тези управници, дайте ни един всемирен монарх, който да ни обедини и да унищожи причините за раздорите: границите, националностите, религиите, държавните разхищения; който да ни даде мир и покой, каквито ние не можем да намерим при нашите управници и представители.“
Но всички вие отлично знаете, че за да може да се изкаже подобно всенародно желание, необходимо е непрестанно, във всички страни, да се объркват отношенията на гражданите, да се изтощават правителствата, да се преуморяват от безредици, вражда, борби, ненавист и болести и пр. всички, така че гоите да достигнат положение да не виждат друг изход, освен да приемат нашето пълно господство… Ако ние дадем на народите отдих, едва ли някога ще настъпи желаният от нас момент. image



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 674268
Постинги: 953
Коментари: 346
Гласове: 706
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031