Кампанията срещу "Протоколите" никога не е спирала от
момента на тяхното издаване до днес. През комунис-
тическото време в Русия е съществувал закон за всяка такава
намерена книга - да се унищожи веднага и собственикът да
отговаря углавно за притежаването.
Прочитайки тези "Протоколи", веднага разбирате ис-
тинското положение в страната, в която живеете, както
предугаждате какво ще настъпи през следващите години.
Разбирате също как и колко действията на вашите избраници
ще се различават от техните предизборни "думи и обещания".
Обърнете внимание на човешките слаботи, описани с
аналитична точност, както и методите за всяка една, също
описани с презрение.
Целта на Първата световна война бе да установи ре-
волюционен ционизъм и революционен комунизъм като нови
сили в международните дела. Резултатът от Втората световна
война бе бъдещи "териториални придобивки" само в полза на
ционизма и комунизма. Ционизмът получи своята държава
Израел, а комунизмът получи половината Европа.
"Протоколите" разчитат изключително на възбуждане и
подстрекаване на масите срещу управляващите класи за
разбиване на държавите и постигане на световно господство.
Те пропагандират "либерализъм" в държавите. Това е
една отрова и един смъртоносен бацил, който, след като се
вкара в държавния организъм, ще настъпи смъртоносна бо-
лест, която неминуемо ще свърши със "смъртна агония".
През Първата и Втората световна война американските президенти фактически станаха "първите диктатори",
претендирайки, че непредвидените обстоятелства заплашват
"победата", поради което те трябва да поемат лична
отговорност и "власт", която ще бъде върната на "народа,
когато непредвидените обстоятелства преминат". През това
време те не се съобразяваха с предизборните си обещания и
конституцията, а направиха това, което им бе продиктувано
от някаква външна сила.
Конспирацията за световно господство съществува и в
момента все още не виждам някой, който да е в състояние да я
спре. За известно време тя ще бъде още разрушителна и
много тежко на тези, които в процеса на нейното развитие ги
постигне.
Един много изтъкнат агент на тази световна революция е
Едуард Мануел Хаус, повече познат под прякора полковник
Хаус. Един тексасец, който заедно с лидера на американския
ционизъм равина Стефан Вайз пренасочи американската
политика по техен път. Вайз, както Херцел и Нордау, е роден в
Будапеща. Те се спряха на Уудроу Уилсън за президент на
САЩ, подготвиха го за такъв и го избраха посредством
гласовете на повече от един милион руски евреи емигранти в
САЩ.
Уилсън стана играчка в ръцете на силния полковник Хаус и до последния ден от президентството си служи вярно на
ционизма и много пъти в ущърб на страната си и на целия
свят. На всички са известни 14-те Уилсънови точки, които не
бяха негова, а креатура и политика на ционизма, който той
наложи в Европа.
Хаус наложи на американските президенти и една друга
ционистка личност - Бернард Барух, който цели петдесет
години игра извънредно голяма роля в политиката и ис-
торията на света. Дори бе съветник на президента Айзен-
хауер и Чърчил.
Самият полковник Хаус подчертава в края на живота си:
"Нека си призная всички идеи, които съм прокарвал и
насаждал, не са били мои, но успешно ги насаждах в съзнанието
на президента, който оставаше с впечатлението, че са
негови." Така например Уилсън дойде до заключението, че
хората от талмудистката част на Русия трябва да притежават
Палестина, за да си живеят отделени и изолирани от
човечеството.
В "Протоколите" от 1905 г. се подчертава, че всякаква
съпротива на техния план ще се срещне от една "универсална
война". Маркс Нордау пък казва, че ционистките амбиции за
Палестина ще се разрешат от "настъпващата световна война".
Едно такова предварително, странно предсказване на
събитията, както и това, че те ще послужат по-скоро на
конспирацията, отколкото на националните интереси на
държавите, говори съвсем ясно за участието на тази световна
конспирация в световните събития. Американският президент
бе готов още от 1912 г., пленен от тайни съветници като
полковник Хаус.
На 14 декември 1914 г. се състоя среща между Балфур,
лорд Джордж и д-р Вайсман, на която среща лорд Джордж обещава на Вайсман да се разреши въпросът с Ерусалим, но
след като оръдията престанат да бълват снаряди.
Още по време на Първата световна война бе поставена
една фалшива идея за "освобождението на евреите, арабите и
арменците". Тази идея не може да се възприеме от никой, тъй
като евреите в Европа бяха толкова свободни, колкото и
всички останали хора; евреите от Палестина горяха от
нетърпение да отидат в Уганда; евреите от Америка и Европа
искаха да останат там, където са и само юдеизираните хазари
от Русия, ръководени от своите талмудски управители, искаха
да притежават Палестина.
Според д-р Вайсман възстановяването на еврейската
държава в Палестина и организацията на света в една голяма
федерация са бъдещата стъпка към управлението на
човешките проблеми. Ето тук излиза наяве голямата тайна на
ционизма - "управлението на света".
Завоюването на Палестина от ционистите от Русия бе
следващата стъпка към управлението на човешките работи.
"Световната федерация" е част от същия план. Държавите
трябва да предадат своята независимост, което ще рече да
изчезнат националностите (това бе и идеята на първото
Общество на народите със седалище Швейцария), което е и
основният принцип на "протоколите". А след като
националностите трябва да изчезнат, защо само една дру-га
нова нация трябва да се създаде? Дали това не е нацията,
която се готви да управлява човешките въпроси и съдбини?
Една "върховна" нация, която да управлява човечеството така,
както управляват Талмудът и ционизмът.
През Първата световна война влиянието на ционизма е
било много голямо. Англия е била хваната чрез Лойд
Джордж, а Америка чрез президента Уилсън. Докато от начало тези две господстващи управления са били превзети
поотделно, през 1914 - 1917 г. и двете управления бяха хва-
нати в същата мрежа, и оттогава и досега се държат като
техни пленници.
По времето на президента Уилсън истинският президент
на Америка е бил г-н Хаус (главната връзка между
Уилсъновата администрация и ционисткото движение).
Главният ционистки организатор равинът Уаиз непрекъснато
е поддържал връзка и е инструктирал Хаус, както и д-р
Вайсман (съветника на Уилсън по еврейските въпроси).
Изборът на министрите е ставал изключително от Хаус и
Бернард Барух. Колкото и да звучи странно, представянето на
новите министри пред президента е ставало по този начин: Г-
н Президент, моето име е ..., аз мисля, че аз съм министърът
на вътрешните работи." Президентът, който е живял в Белия
дом във Вашингтон, е виждан много често да посещава един
малък апартамент на 35-а улица в Ню Йорк, където е живял г-
н Хаус. Уилсън е заявявал: "Г-н Хаус е моята втора личност."
Хаус е управлявал не само Америка, но е управлявал и
международните въпроси.
Цял свят е познавал вече полковник Хаус и мрежата на
интригата непрекъснато се е отнасяла до малкия нюйоркски
апартамент на 35-а улица. Специално са го търсели кос-
мополитични финансисти, които са претендирали да са про-
фесионални миротворци и апогеят на цивилизацията. Всички
по-късни събития доказват, че тези международни фи-
нансисти не са никакви миротворци, а, напротив, най-голе-
мите подпалвачи на войни. Както и дипломатите, техните
думи бяха коренно различни от постъпките. Уилсън бе пре-
избран само заради обещанията си, "че ще държи Америка
вън от войната" и веднъж избран, вкара веднага Америка във войната. Въпреки изказванията на президента Уилсън, че
"Няма да има война. Тази държава не възнамерява да бъде
замесена във войната... ще бъде криминалност срещу циви-
лизацията за нас да влезем в нея".
Веднага след провъзгласяване на новия президент, на 20
януари 1917 г., равинът Стефан Уаиз информира президента
за една промяна на мненията; той, Стефан Уаиз, е вече на
друго мнение: "Американският народ вече трябвало да
разбере, че неговата съдба зависи от това да вземе участие в
борбата." Мистер Хаус, който до вчера пропагандираше
против войната, започна открито да заявява: "Ние отиваме
към война по-бързо, отколкото предполагах."
На 2 април 1917 г. американският народ бе информиран, че
е в състояние на война. Както виждаме, от ноември 1916 г. до
април 1917 г. "мрежата на интригата" се простря над океана и
постигна своите цели - "да се подреди един нов международен
ред". Това бе едно потвърждение и доказателство за
народните маси, че думите на управляващите не значат
абсолютно нищо. Инициаторите подпомогнаха един план, в
който и ционизмът, и комунизмът бяха инструменти за
установяването на "световна федерация", основана върху
силата и унищожаването на националността с изключение на
една "нация", която да възкръсне.
Точността, с която са писани "Протоколите", е шеметна.
В тях четем следните пасажи: "Ние трябва да дадем на
президентите правата да декларират държавите си в
състояние на война. Тези права те трябва да получат като
върховни шефове на цялата армия в поверената им държава."
Това, което бе писано и подготвено миналото столетие, се
реализира на практика през настоящото. Президентът Труман
изпрати войски в Корея, "за да проверят кому-нистическата агресия", без дори да се консултира с Конгреса.
Малко по-късно се декларира, че това е война на "ООН" и към
тях се присъединиха седемнадесет други държави под
командата на американския генерал Мак Артър. Това бе
първият експеримент на "световно управление".
Това, което стана в Палестина срещу местните жители, не
можеше в никакъв случай да стане без протекцията на
великите сили и техните армии. Д-р Вайсман съвсем точно
предрече през 1915 г. какво трябва да стане в Палестина
следващите две десетилетия - британски "протекторат", който
да покровителства ционистките натрапници. Британското
управление също призна искането на руските революционери
да станат "господарите" на цялото еврейство.
Великобритания и Америка още от 1917 г. са еднакво
замесени в ционизма, който е доказал своята разрушителна
сила. Нека си припомним, че руските евреи, стриктно
подчинени на своите талмудски директори-потисници, са
били сплотени около революционната идея и само разделени
между революционери-ционисти и революционери-кому-нисти.
Идеята на всички еврейски групи в Русия е била раз-
рушаването на Русия като държава. Заедно със силата на
ционизма в западните столици навлиза и комунизмът от
пленена Русия. Подчинението на ционизма отслабва силата на
Запада в борбата му срещу световната революция. Всяка
опозиция на тази световна революция се заклеймява като
"антисемитизъм".
Най-големият въпрос през нашето столетие е въпросът,
дали Западът ще намери достатъчно сили в себе си да скъса с
тази международна сила и да се освободи от всички свои
политици, които са станали вече техни слуги и пионки. Триумфът на болшевизма в Москва и на ционизма в Лондон
в една и съща седмица през 1917 г. говори съвсем ясно за
произхода на скритите хора, които пропагандират ционизма
чрез западните управления и които също поддържат стария
закон "Тегли надолу и разрушавай!" "... господствай над
всички нации". Едната разрушава на Изток, а другата тайно
управлява на Запад. Всичко това, за което говоря, са
исторически факти, които бъдещето винаги е потвърждавало.
Дори и жестокото убийство на цялото руско царско
семейство потвърждава отличителната черта на едно
талмудско отмъщение.
Както много авторитетни личности, като Джордж
Вашингтон, Александър Хамилтън, Дизраели и Уилсън Чър-
чил пише: "Изглежда, че е било предопределено християнст-
вото и антихристиянството да произлезат от едни и същи
хора; и тази мистична и мистериозна раса е била избрана за
двете върховни прояви - обожествената и сатанинската... Още
от времето на Вайшоп до това на Карл Маркс, до Троц-ки,
Бела Кун, Роза Люксенбург и Ема Голдман тази световна
конспирация се е стремяла да спре цивилизацията и да
реконструира едно ново общество на неприязън и зловолие ...
сега те хванаха руските хора за косите и практически станаха
неоспорими господари на тази огромна империя. Тези
интернационални атеистични евреи изиграха главната роля
при създаването на болшевизма в руската революция." През
1953 г. г-н Чърчил не позволява на едно списание да публикува
тези негови изказвания, без да обясни защо!
* Бялата книга на Великобритания от 1919 г. помества
един рапорт на холандския министър в Сан Петербург М.
Оудендоик: "Болшевизмът е организиран и поддържан от
евреи, които нямат никаква националност и на които цел-та е да разрушат съществуващия ред и неща за свои лични
цели." Американският посланик Давид Р.Францис прави по-
добен рапорт: "Тук болшевишките лидери, преобладаващото
болшинство на които са евреи, не се интересуват от Русия
или от която и да е друга държава, те са интернационалисти и
се опитват да започнат една световна социална революция."
Една друга известна личност Роберт Уилтън, корес-
пондентът на лондонският "Тimes", който е бил в Москва
много години преди революцията и по време на революцията,
дава неопровержими доказателства за истинското състояние
на нещата в Русия. Неговата книги на френски език включва
официалния болшевишки списък на управляващите комитети и
включените в тях комисари (този списък е бил изключен от
английското издание). Списъкът изглежда потвърждава, че
членовете на управляващата болшевишка партия се състои от
повече от 90% евреи, останалите руснаци и други
националности. Много години преди, многоуважаваният
Уилтън, както от вестника "Тпе Тimes", така и от "Foreign
Office" след публикуване на книгата му изведнъж загуби
доверие и бе обвинен в "антисемитизъм". Г-н Уилтън
донасяше естествено на идващия режим, което бе негова
работа. В очите на ционистите това бе "антисемитизъм",
което бе достатъчно, за да разруши доверието в него и
службата му в Лондон.
Едно незаконно управление, чрез най-различни постъпки
предупреждава руснаците чрез заплаха със смърт да не се
интересуват от революцията, което ще рече, че Талмудът
става законът на Русия, което днес е вече част от структурата
на Запад.

- Никола М. Николов - ,,СВЕТЪТ ПОД МИКРОСКОП."