Десетилетия наред медиите на Запад изкарваха Нелсън Мандела терорист, убиец и даже марксист.
Главните официализирани „антикомунисти“, президентът на Съединените щати Роналд Рейгън и министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър на думи го смятаха за „комунистически терорист“. И подкрепяха забраната на неговата партия Африкански национален конгрес.
По онова време – също според официалните източници – „империите на злото“ – СССР и Куба – поддържаха другаря Мандела. Подлайваха им останалите комунистически диктатури. Но никой не докосваше темата за това, кой създаде тях?
Когато през осемдесетте години на миналия век южноафриканският президент Питър Бота го премести в затвор с по-лек режим и му предложи да освободи всички политически затворници, но при известни условия, Мандела отказа. Знаете ли какви бяха те? Ето какви: Партията Африкански национален конгрес да се откаже от насилствените методи на борба за власт, да скъса връзките си с комунистическата партия и да не настоява на непременно управление на мнозинството.
Знаете ли кой ходатайства за предложенията на Бота, за да не употребя по-силен глагол? „Желязната лейди“ Маргарет Тачър! Зарежете конспиративните теории, които правителствата и влиятелните средства за масово обезумяване ви втълпяват. Настъпваше ерата на промените. Братството беше взело решение за пренареждане на света. Подготвяше го отдавна, заедно с необходимите кадри за реализацията на проекта. Затова избра комунистите в бившите социалистически страни. Близо век преди това те бяха станали неговите момчета и момичета. Но за тези неща – след малко.
Тогава, когато „вятърът на промяната“ взе да духа и само най-дебелокожите и закоравели дейци вътре в комунистическите партии със железобетонни чутури вместо глави не го усещаха, за пореден път западният елит обърна палачинката, казано на жаргон. Под натиска на интернационалното лоби мултинационалните банки спряха да финансират Южна Африка. Като след знак на невидима диригентска палка насилието в страната се засили. Без някой да се запита: Откъде се взе оръжието на бунтовниците? А икономическият застой вещаеше промени в ЮАР.
Когато споменавам за безчувствието на чугунените комунистически глави тук, имам предвид, че народните маси нямаше как да почувстват някакво разхлабване на режима. У нас т. нар. Възродителен процес беше в разгара си. След организираните от Държавна сигурност атентати продаваха будилниците срещу личен паспорт. Страхът отново се беше стоварил с пълна сила върху населението.
Българските мюсюлмани първи извикаха: „Долу БКП!“ Пълнеха затворите с онези от тях, които бяха отказали да се подчинят на насилствената смяна на имената. Концлагерът Белене пак заработи с пълна пара. Другарите, които сега се правят на „дисиденти“, бяха подбрани и подготвени от самата комунистическа власт. Всички останали разкази могат да бъдат включени в сборник под заглавие „Приказки за старата ми шапка“…
И тогава няколко банки и самата „дясна“ Маргарет Тачър поискаха от Питър Бота да освободи Нелсън Мандела. Внезапно електронните и печатните медии взеха да го изкарват „герой“ – борец за правда, свобода и права. Което, да не си кривя душата, до голяма степен беше вярно.
Някой, някак организира „певци песни за него да пеят“. През юли 1988 г. грандиозният поп-рок концерт на лондонския стадион „Уембли“, посветен на 70-годишнината на Мандела, събра доста от „величията“ на това изкуство. Беше гледан от близо  600 милиона души в 67 държави, но не и у нас – където другарят Нелсън минаваше за “working class hero” – „герой на пролетариата“. Събитието все още беше проява на „упадъчно западно влияние“…
Месеци по-късно гледах запис на видео у приятел, чиито сестри отдавна бяха омъжени за западняци. Няма да забравя как на финала досущ като тукашните комунисти Стинг размаха свития си юмрук и взе да крещи: “Free Mandela! Freedom in South Africa!”
Всички участници в концерта, скупчили се на сцената, взеха да му пригласят. Само след секунди около 69 хиляди души – цялата публика, започна да крещи лозунгите, подавани от организаторите.
Възобновиха преговорите. Този път – безусловно. Много пъти министърът на правосъдието на ЮАР Коби Коутсий се е срещал тайно със „затворник номер едно“ на планетата. Тогава се е разиграла сценката, все едно извадена от „Животинската ферма“ на Джордж Оруел. Седнали край масата на преговорите, „животните“ и „хората“ са установили, че имат общи интереси.
Преди това „старият Майор – награденият на изложба бял шопар“ от романа антиутопия предупреждавал своите:
„И помнете, другари, че решимостта ви трябва да е непоколебима. Никакви увещания не бива да ви отклонят от пътя. Не вярвайте, ако ви казват, че Човекът и животните имат общи интереси, че благоденствието на единия означава благоденствие и за другите. Всичко е лъжа. Човекът не служи на ничии интереси освен на своите собствени. И нека сред нас, животните, цари пълно единодушие и сплотеност в борбата. Всички човеци са врагове. Всички животни са другари.“
В този миг настъпи страхотна бъркотия. Докато Майора говореше, четири големи плъха бяха изпълзели от дупките си; седяха на задните си части и го слушаха. Ала внезапно кучетата ги мярнаха и добре, че плъховете мигом се шмугнаха в дупките, та спасиха живота си. Майора вдигна крак да въдвори тишина.
– Другари – рече той, – ето един въпрос, който трябва да се уточни. Дивите животни, например плъховете и зайците, приятели ли са ни, или врагове? Нека да гласуваме. Предлагам събранието да гласува дали плъховете са наши другари.
Гласуването се проведе веднага и с явно мнозинство бе прието, че плъховете са приятели. Само четирима бяха „против“ — трите кучета и котката, която впоследствие се оказа, че е гласувала и „за“, и „против“.“
Сега някой може ли да отсъди, какъв точно беше Нелсън Мандела? Кому приятел и кому враг?
Не живеем ли в нещо като магия. Колко грешен и сбъркан е нашият свят?
Смяна на ценностите или за Ин и Ян – по две лица за всеки конкретен случай
В началото на 1990 г. Нелсън Мандела беше освободен. Няколко месеца преди него като в детска игра рухна Берлинската стена. На следващия ден – 10 ноември 1989 г. – ефектът на доминото беше изпробван първо в София, а сетне – из целия социалистически концлагер. Както беше „прогнозирал“ още през знаменателната 1984 г. достатъчно осведоменият офицер от КГБ Анатолий Голицин, избягал на Запад, само Румъния и Югославия закъсняха.
Изкуствено сътворената през 1918 година държава на сърби, хървати и словени, се разпадаше дълго и кърваво. За да видим как финансовият Интернационал ражда нациите. Например тази в сръбската област Косово, наречена… косоварска. Както през 1948 година учреди върху изкупените или заграбените с терор земи на палестинците – потомците на античните юдеи – израелската… 
След смъртта на "великия" Нелсън Мандела излизащият в Тел Авив всекидневник "Haaretz" разкри, че през 1962 г. "героят"
и първи президент на днешната ЮАР със сигурност е преминал в Етиопия през школата на израелската шпионска централа Mossad. Израелски военни и ченгета са го обучавали на боравене с оръжия, взривни материали, техники на саботажни действия, тероризъм. Освен това Нелсън Мандела е бил индоктриниран с нацистката
идеология на ционизма. После е бил изпратен да разпространява знанията си за злото из
цяла Африка.

- https://diagnosa.net/