Борис Елцин през 1977 г.: ,,Другари, името на Ленин е безкрайно скъпо за нас-уралците. С неговото име е свързано миналото, настоящето и бъдещето на нашия край.
Да живеем по ленински, да работим по ленински,
да се борим по ленински!
Тези изисквания и понятия са висши и всеобхватни. Това означава да бъдем високообразовани
и идейно зрели. Това означава да бъдем непримирими към егоизма и невъзприемчивостта, към лекомислието и немърливостта, към бюрократичното равнодушие
и сребролюбието. Това означава да изискваме
от себе си и от другите най-строго съблюдаване на
трудовата дисциплина. Да работим пламенно, инициативно, с пълно отдаване на силите.
Това означава горещо да обичаме своята велика социалистическа родина.
И да си даваме сметка за това, че нашите успехи-това е принос
в общото дело на борбата на всички народи
за траен мир, за свобода..."

Борис Елцин през 1992 г. в Вашингтон, пред американските законодатели: ,,Аплодисментите да не бъдат смятани за част от времето на моето изявление.
Уважаеми господин говорител на Камарата на представителите,
уважаеми председателю на Сената, уважаеми членове на Конгреса, дами и господа. Днес имам високата чест за
първи път в хилядолетната история на Русия да се обърна
в Конгреса. на една велика свободна страна като президент, избран от целия народ, като гражданин на велика държава, направила своя избор в полза на свободата и демокрацията. Дълги години, сами по себе си. нашите държави представляваха два полюса, две крайни противоположности. Искаха да ни направят
непримирими врагове.
И това по най-трагичен начин се отразяваше върху съдбата на човечеството.
Бурите на противопоставянето разтърсваха света.
Той се приближаваше към това да се взриви и загине, и повече да не възкръсне.
Ceгa този дяволски сценарий поема към миналото.
Разумът постигна победа
над безумието.
Завърши периодът, когато Америка и Русия взаимно се държаха на мушка и бяха готови
във всеки момент да натиснат бутона за изстрелване на ракети.
Спомняйки си известния американски филм ,,На следващия ден", днес можем
да кажем: Следващият ден ще бъде мирен. Ha този ден ще има по-малко страх и повече надежди за щастие на
нашите деца. Светът може да въздъхне спокойно.
Комунистическият идол, който навсякъде по земята сееше социални различия и вражда, и безпримерна жестокост, който насаждаше страх в човечеството, рухна. Рухна завинаги. И аз съм тук, за да ви уверя, че ние няма да му позволим да възкръсне на нашата земя. Гордея се с това, че руският народ намери в себе си сили и успя да свали от
своите плещи тежката машина на тоталитарната система.
Гордея се с това, че говоря от
името на един велик народ, който отново придобива
своето достойнство. Прекланям се пред обикновения руснак. който опази душата си в най-тежките изпитания.
И днес приема неимоверни лишения в името на възраждането на своята родина.
Русия окончателно направи избор в полза на
цивилизацията, на здравия разум, на общочовешкия опит.
Уверен съм че нашият народ ще извърви този нелек път на
всяка цена. Нa света няма народ, на коготo въздухът на свободата да навреди. И няма изключения на това правило. Свободата разкрепостява ума. Насърчава оригиналните, дръзки идеи
и схващания. Но не осигурява незабавния разцвет. Не дарява всекиго с щастие
и благополучие. Особено важно е това да бъде запомнено
от политиците. Най-благородните стремежи неизбежно ще бъдат отхвърлени и предадени на забрава, ако не водят към прякото продължение във всекидневната упорита работа.
Нашият опит от последните години ярко
потвърждава това. Не можете да измамите свободата. Не могат да съществуват заедно демокрация и тоталитарна държавна структурна система.
Не могат да съществуват заедно
пазарна икономика и възможността всички и всичко
да бъдат командвани. Не могат да съществуват заедно плуралистичното по своята природа гражданско общество и комунистическата нетърпимост към различното мислене. Опитът на миналите десетилетия ни научи: Комунизмът не притежава човешки облик. Свободата и комунизмът са несъвместими.
Днес свободната демократична
Русия протяга ръка
за приятелство на
американския народ.
По волята на руския народ
аз предлагам на вас, а във ваше лице и на народа на Съединените щати, да поемем по пътя на партньорството в името на свободата и справедливостта през ХХI век.
Руско-американският диалог преживя не един
драматичен момент. Но народите на Русия и Америка никога не са воювали един срещу друг. Даже в най-мрачните периоди любовта ни беше по-силна от нашата ненавист. Говорейки за това, ми се иска да си спомним за събития отпреди 50 години. Когато се е водела
небивала в историята
световна война. Губещата кръв Русия, целият наш народ с надежда очакваха отварянето на втори фронт. И той беше отворен. Преди всичко, благодарение
на активната позиция
нa президента Рузвелт и на
целия американски народ. Понякога мисля, ако сега, както и през годините на онази война, беше отворен втори, но мирен фронт в борбата
за демократични пазарни реформи, неговият успех би бил осигурен по-рано. Разбира се, първата крачка по този път би могло да стане приемането от Конгреса на закон за подкрепа на свободата, който така очакваме. Законодателните действия в полза на реформите означават много повече от доларовите инжекции. Позволете да изразя надежда, че Американският конгрес-авторитетен защитник на свободата, и този път няма да промени своя
стратегически курс. Уважаеми членове на Конгреса, всеки човек носи клеймото на
своето време.
Не се правят изключения за никого-нито за редовия гражданин, нито за президента.
Много е преживяно, много е преосмислено. И ето, сега бих искал да завърша своето изявление с думи от песен нa американския композитор от руски произход Ървин Бърлин. [Еврейчик.] ,,Господи благослови Америка!" И да добавя към това: „И Русия!"