,,Забравете. Китай е сталинистки по управление, капиталистически по търговски реклами, и феодален по разделение на богатството и властта. Това си епървокласна диктатура, която третира хората скотски, тероризира и измъчва.“

- Грег Паласт

На своята web-страница, семейство Ротшилд гордо показват, че се е настанило в Китай още през 1838 година.[72] Негови представители са започнали дейността си там доста по-рано. Както посочил в далечната 1823 година лорд Джордж Гордън Байрън, един от първите, които прозрели как водят човечеството към пропастта, „териториите и от двете страни“ на Атлантика и Тихия океан „са негови“ [на Ротшилд]. „А корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай.“[73]
Преди повече от шест години пекински всекидневник, излизащ на английски език, извести, че: „Ротшилд се прицелва в Китай“. Информацията започваше така:
„Тази седмица лорд Джейкъб Ротшилд, президент на “RIT Capital Partners” посети Пекин, за да рекламира частния инвестиционен фонд “JRC”,[74] който ще набира средства в юани в Китай и ще улесни китайските инвеститори в техните отвъдокеански капиталовложения.
Ротшилд иска да натрупа 750 милиона долара чрез този фонд. Операцията се провежда в рамките на [китайската] стратегия за „набиране на средства у дома и инвестиране зад граница“. За отделни китайци и за китайски компании инвестициите извън страната са затруднени от прекалено затегнатия контрол над китайския капитал и валута…
Фондът “JRC”, който е смесено предприятие между “RIT Capital”, китайската инвестиционна групировка “Creat Group” и консултантската инвестиционна компания “Quercus Associates”, е един от двата съществуващи фондове, които получиха одобрение от регулаторните органи.

В допълнение на 100-е милиона долара основен капитал, останалите 650 милиона на “JRC” ще постъпят от частни китайски предприятия. Фондът ще насочи усилията си към различни отрасли в европейски и американски страни, в това число във фармацевтичната индустрия, биотехнологиите, чистата енергия, високотехнологичната екипировка, защитата на околната среда, висшите електронни технологии“ – заяви Ротшилд в реч, изнесена през миналата седмица в Пекинския университет.
В момента делът на промишлената продукция в брутния вътрешен продукт на Китай е едва 3 на сто. Целта е преди да изтече 2020 г. той да нарасне до 20 процента. „Това уникално предприятие ще позволи на частния сектор в Китай да инвестира в западни компании, като същевременно осигурява възможности на западни корпорации да навлизат в бързо развиващата се и пращяща от здраве китайска икономика“ – сподели Ротшилд по време на обявяването на фонда през март [2011 г.].“[75]
Как ви се струва? Дали комунизмът е само онова, което са ви преподавали в училищата и институтите? Или е нещо повече?
Нима тази медия не е първата и единствената, показала, че Джейкъб

Ротшилд не е първопроходецът на фамилията в настоящия етап на развитие на комунистически Китай? Неговият братовчед сър Ивлин Ротшилд не само плямпа, а и действа. Не крие близките си познанства и връзки с върхушката на ККП и на подчинената й централна банка, която практически „светото“ банкерско
семейство контролира.

[72] Вж. “China, Japan and Korea”, Rothschild, Global Financial Advisory, rothschild.com, London, Paris, 2011 г., online: http://www.rothschild.com/china-japan-korea/, в: Георги Ифандиев – „Драги „шикши“ и „гои“, сега, когато вече всички сме „антисемити“, е време да ги забием“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 юни 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D1%88%D0%B8%D0%BA%D1%88%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B5
[73] Lord Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm
[74] Съкращение от “Jacob Rothschild China”.
[75] “Rothschild targets China” by Yao Weijie, “Beijing Today”, beijingtoday.com.cn, Beijing, London, July 29, 2011 г., online: http://www.beijingtoday.com.cn/business/rothschild-targets-china

- https://diagnosa.net/

Комунистически Китай служи за лаборатория на глобализма, за опитно поле, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на прекрасния нов свят.
През Втората световна война американски и британски сили работят с Мао Дзе Дун.

Менторът на Бил Клинтън и професор по политически науки в Джорджтаун, Карол Куигли обяснява в книгата си „Трагедия и надежда“ как тайни англо-американски групи са подкрепяли всяка разновидност на авторитаризъм, от комунизма до фашизма, за да са сигурни, че населението ще се контролира централизирано, а икономиката ще е планова.
Хората в елита са монополисти. Те създават монополи, за да доминират над населението през цевта на оръжието.
В техните документи лидерите на Новия световен ред неспирно засипват с похвали корумпирания китайски комунистически модел.
През август 1973 г. в статия, писана от Дейвид Рокфелер за Ню Йорк Таймс, Рокфелер открито оценява и одобрява действията на Мао Дзе Дун, възхвалявайки китайската командна и контролна система. „Каквато и да е цената на Китайската революция, тя очевидно е успяла не просто да създаде една по-ефикасна и отдадена администрация, но и да насърчи висок морал и успешно общество. Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„ Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.
Комунистически Китай е моделът на планово общество на Новия световен ред.
Китай е получил от ООН повече награди за политиката и начина си на управление от всяка друга нация.
В очите на глобалистите, авторитарен Китай е бъдещето ни.
Китай приема ужасната Политика за „едно дете“ в семейство, след лобиране от консорциум от организации по евгеника, включващ в себе си фондацията „Семейно планиране“ и ООН.
На двойки с повече от едно дете се налагат сурови глоби и затвор.
Практиката на незаконните аборти заедно с желанието на двойките да имат мъжка рожба, потопи Китай в задълбочаваща се криза, в която мъжете са с 30 милиона повече от жените.
Китайската полиция безжалостно потушава всеки опит за протест.
Тайни църкви, последователи на Фалун Гонг, стачкуващи работници, биват изпращани в концлагери. Техните тъкани и кръв се описват, подготвяйки ги за донорство на органи. След това китайското правителство ги продава на онзи, които плаща най-добре.
Ако заможният пациент избере да отиде до Китай, затворникът бива убит и органите се имплантират.
Ако трябва да напуснат страната, фургон за изпълнение на място закарва органите до чакащия самолет.
Социалните инженери в Китай агресивно евтаназират старите хора и инвалидите.
Китай просто следва глобалисткия проект за света.
Същата система за тотално унищожение на хората се прилага полека в целия свят.

- Откъс от „Краят на играта: План за световно поробване.“