В действителност цялата история започна на 13 юни 1985 година, когато катсата Ами, дежурен към бюро „Дания“ на седмия етаж в главното управление на „Мосад“ в Тел Авив (тогава то все още се намираше на булевард „Цар Саул“ в сградата на „Хадар Дафна“), получи редовното съобщение от свръзката на „Мосад“ в Дания. Представената молба бе с щемпел „Мораво А“ — кодовото название на датската служба за гражданска безопасност (ДСГБ) и се отнасяше за проверка на списък с около 40 арабски имена, подали формуляри за визи за Дания или направо за датско поданство.

Това, което датчаните не знаят или поне малък брой хора от правителствените им кръгове са в течение, е, че всички тези формуляри минават и през ръцете на „Мосад“ и срещу имената се поставят печати за одобрение, ако съответният човек не представлява потенциална опасност и може да му се издаде датска виза. Обаче ако нещо не е наред, или съобщават това на датчаните, или ако засяга интересите на Израел, задържат формуляра за допълнително проучване.

Връзките между „Мосад“ и датското разузнаване са толкова интимни, че са дори неприлични. Но това не се дължи на добродетелите на „Мосад“, а по-скоро на датчаните, които са с погрешното впечатление, че щом са спасили толкова много евреи през Втората световна война, израелците са им благодарни и могат да се доверят изцяло на „Мосад“.

Например служителите на „Мосад“ — „марат“ — са добре дошли на всички заседания на ДСГБ, когато става въпрос за арабски или палестински новини — доста необичайно положение за едно чуждестранно разузнаване. Маратът обикновено владее арабски и разбира съобщенията, но все пак изпраща записите в Израел за превод (всичко минава през свръзката с кодовото име „Омбре“ в центъра на „Мосад“ в Копенхаген). Не винаги цялата информация се дава на Дания, но преводите, често значително редактирани, се връщат. Обаче оригиналните записи остават за „Мосад“.

Ясно е, че мнението на „Мосад“ за датчаните не е особено високо. Наричат ги „фертсалах“ — еврейска дума за изпускане на газове, пръдня. Те казват на „Мосад“ всичките си действия. Но „Мосад“ не допуска всеки да си вре гагата в работата му.

Обикновено проверката на 40 имена в компютъра на „Мосад“ не отнема повече от час. Но се случи така, че Ами за пръв път си имаше работа с датчаните и поиска от паметта на компютъра пълната информация за ДСГБ. Естествено на екрана веднага се появи буквата с номера 4647 и щемпелът „секретно“, а след това и подробното описание на функциите на датската служба за сигурност, личния състав и дори някои от последните й операции.

Веднъж на всеки три години служителите на датското разузнаване отиват в Израел на семинар, провеждан от „Мосад“, за да обсъдят последните течения в тероризма и съответните противодействия. Така Израел получава пълна картина на 500-те най-активни членове на палестинската колония в Дания и сътрудничество при изучаването на дейността им, т.е. следенето им. Така предложената подкрепа често е с марката „Мораво“.

Списъкът започваше с Хенинг Фоде, тогава на 38 години. Той бе шеф на ДСГБ, назначен на този пост през ноември 1984, а по план трябваше да посети Израел през есента на 1985. Вторият в йерархията бе Майкъл Лингбо, който, въпреки че нямаше опит в разузнаването, отговаряше за съветския блок. Пол Моза Хансон беше официалният съветник на Фоде. Пак той отговаряше за връзките с „Мосад“, но до края на мандата му оставаше малко време. Халбурт Уинтър Хинагей бе началник-отдел за борбата с тероризма и диверсията. Беше участвал в последния семинар по въпросите на тероризма в Израел.

(Всъщност „Мосад“ провежда серии от подобни семинари, като всеки път кани различно разузнаване и често завързва ценни „познанства“, а и потвърждава впечатлението, че е най-добрата организация в борбата с тероризма.)

В друг документ, който Ами изрови от компютъра, се даваше пълното название на датското разузнаване: „Политнетс Ефтеретингсйетнест Политистатонен“ (ПЕП). Там се изреждаха и всичките му отдели.

Телефонното подслушване е към отдел „С“: на 25.VIII.1982 г. датчаните съобщават на „Омбре“, че планират изграждането на нова компютърна система и могат да отстъпят на „Мосад“ 60 „слушалки“ (60 телефона, където са монтирани подслушвателни устройства). В някои обществени телефони също са поставени подслушватели „по наше (разбирай на «Мосад») предложение в райони с повишена опасност от незаконни действия“.

Шефът на такава служба трябва да е нещо като криминален инспектор — в Израел се нарича квартален контрольор. В рапорта до „Мосад“ по-нататък се казваше, че екипът, занимаващ се със следене, е под всякаква критика: „Хората им се набиват веднага в очи. Не могат да свикнат с работата, най-вероятно поради голямото текучество в екипа… след по-малко от две години те се преместват на друга работа.“

В отговорностите на полицията влиза и вербуването на служители, но това не е лесно, защото шансовете за повишение са твърде малки. На 25 август 1982 „Омбре“ иска да узнае подробности около секретна операция на Северна Корея на територията на Дания, но му отговарят, че зад всичко това стоят американците, така че „по-добре не питай“.

Докато се рови из паметта на компютъра за повече информация, Ами попада на документ с клеймо „Мораво В“, което е знакът на Датската служба за отбранително разузнаване (ДСОР) — разузнавателната служба на датските въоръжени сили, подчинени пряко на генералния щаб и на министъра на отбраната. Службата е разделена на четири отдела: управление, подслушване, разследване и събиране на информация.

Функцията й в НАТО е да покрива Полша и ГДР и да следи маневрите на съветските кораби в Балтийско море с помощта на прецизно електронно оборудване, американско производство.

Вътрешната й задача е военно и политическо разследване, обработка на информация от самата страна (донесенията на някои датски граждани за това какво са видели), а също и факти, дошли от чужбина. Отговаря донякъде и за международните отношения, а също така дава на правителството оценка за популярността му сред народа. По това време имаше план за изграждането на специален екип по проблемите, свързани с Близкия изток (беше определен човек, който се занимаваше с това по един ден седмично).

Онова, с което се славеше, бяха отличните снимки на съветските сухопътни, въздушни и морски маневри. Тя беше първото чуждестранно разузнаване, доставило на Израел снимки на съветските ССЦ-3 (ракети от клас земя-земя). От 1976 година шеф на „Мораво В“ беше Могенс Телинг, който посети Израел през 1980. Иб Бангсбор беше началник на отдел „Кадри“ и щеше да се пенсионира през 1986.

„Мосад“ разполагаше с добри информатори в ДСГБ, а също и в Датската служба за отбранително разузнаване (ДСОР). Датското разузнаване беше в тесни връзки и с Швеция (кодовият й цвят бе виненочервен). Предпочитаха да работят с тях, отколкото с Норвегия, въпреки че последната им бе партньор от НАТО. Понякога „Мораво В“ се срещаха с „веселяците“, кодовото наименование на британското разузнаване, когато се налагаше да действат съвместно срещу някакъв общ враг или да си сътрудничат в операциите срещу руското разузнаване.
Ами поиска всичката тази информация и я прочете, преди да потърси справка, за да може да попълни нужните данни в паметта на компютъра: име, номер или каквото и да е друго, под което бе заведен търсеният файл. Ако въпросният човек беше палестинец, но за него не излезеше никаква информация на екрана, то тогава Ами просто щеше да прехвърли справката към палестинското бюро на „Мосад“. Там щяха да преценят дали да продължат с търсенето, или да оставят всичко в паметта на компютъра. Всички отдели са свързани с един огромен компютърен блок в главното управление на „Мосад“ в Тел Авив. През нощта от паметта се изважда харддисково копие и цялата информация от изминалия ден се прибира в сейф.

- Виктор Островски, Клеър Хой
- ,,Мосад."

В други откъси, пък открих вероятната причина, заради която авторите му бяха забранили на неверниците-гои да го четат. Талмудистките слова са наистина язвителни:

• „Само евреите са хора. [Гоите] са животни.“ (Baba Mezia 114а - 114Ь.)53
• „За убийство, независимо на кутеан [гои] от кутеан или на израилтянин от кутеан, се налага наказание; но при убийство на кутеан от израилтянин няма никакво смъртно наказание.“ (Sanhedrin 57а.)54
• „Дори най-добрият от [гоите] следва да бъде убит.“ {Babylonian Talmud.)55 • „Ако един евреин е изкушен да извърши злина, той трябва да отиде в
град, в който не го познават и да стори злото там.“ (Moed Kattan 17а.)55
• „Плътта на гоите е като плътта на магаретата, а тяхното семе е като
семето на конете.“

51 Simon, M. Trans. (1936). 57a Gittin. London. Soncino Press, стр. 261. - Б. a.
52 Jewish Encyclopedia. (1907). Balaam, стр. 469. - Б. a.
53 Talmud. (1935). Soncino Edition.
54 Talmud. Sanhedrin. (1935). Soncino Edition. Пета бележка под линия, стр. 388 - Б. a.
55 Funk And Wagnalls, Jewish Encyclopedia. (1905). Min. стр. 594. - Б. a.
56 Talmud. (1935). Baba Mezia. Soncino Edition. 114a-114b.
57 Funk And Wagnalls, Jewish Encyclopedia. (1907). Gentile. New York. стр. 617.

• „Ако езичник [гои] удари евреин, той трябва да бъде убит. Да бъде
58 ударен евреин е все едно да се посегне на Господ.“ (Sanhedrin 58b.)
• „Ако волът на израилтянин промуши говедото на ханаанец, няма никаква отговорност; но ако волът на ханаанец [гои] промуши добиче на
59 израилтянин,... трябва пълна парична компенсация.“ (Baba Kamma 37b.)
• „Ако евреин намери предмет, загубен от езичник [гои], не се налага
60 той да го върне.“ (Baba Mezia 24а; потвърдено също и в Baba Kamma 113b.)
• „Господ не ще пощади евреин, който „омъжи дъщеря си за старец или вземе жена за своя невръстен син, или върне загубен предмет на кутеан
61
[гои]...“ (Sanhedrin 76а.)
• „Онова, което евреин придобие чрез кражба от кутеан [гои], може да го
62 запази.“ (Sanhedrin 57а.) • „[Гоите] са извън защитата на закона и Бог е „предоставил техните
63 пари на Израил.“ (Baba Kamma 37b.) • „Евреите могат да използват лъжи („хитрости“), за да изиграят някой
64
[гои].“ (Baba Kamma 113а.)
65
• „Всички деца [на гоите] са животни.“ (Yebamoth 98а.)
• „[Гоите] предпочитат секс с крави.“ (Abodah Zarah 22а - 22b.)66
• „Съдовете [на гоите] не придават ли лош вкус на храната, готвена в
67 тях?“ (Abodah Zarah 67b.)

Бях истински удивен да открия толкова неприкрита омраза в основните писания на юдейската религия. Очевидно бе обаче, че тези цитати са напълно автентични, защото екземплярите, които изчетох, бяха издадени от еврейски организации. Ала не можех да намеря никакво рационално обяснение на това, защо тези писания бяха включени в свещените юдейски книги. На практика ми стана ясно как повечето американци нямат и понятие, че такива писания изобщо съществуват.

- Дейвид Дюк - ,,Еврейското превъзходство."

САМОПРИЗНАНИЯТЯ НА ЕВРЕИНА МАРКУС ЕЛИ РАВАЖ - ЛИЧНИЯТ БИОГРАФ НА СЕМЕЙСТВО РОТШИЛД ПУБЛИКУВАНИ В: THE CENTURY MAGAZINE, JANUARY 1928 Г. VOLUME 115, NUMBER 3, PAGES: 346-350:

,,Ние се измъкваме от военна служба, във военно време, понеже по натура и традиция сме пацифисти, но същевременно ние сме причината за всички войни, и главните получатели на изгодата от тях. Ние сме, и основатели, и убийци на капитализма, и същевременно – основни агитатори на комунизма… Вашите безразборни и противоречащи си обвинения против нас, не съответстват на действителното значение на събитията. Вие ни обвинявате, че ние сме извършили революцията в Русия. Да предположим, че е така? И какво от това? В сравнение с това, което свети Павел – Саул – Савел – евреинът от Тарсус, направи в древния Рим, Руската революция е просто – улична битка. Вие вдигате много шум относно преобладаването ни във вашите театри и кино. Много хубаво, ако е така. Но какво ще кажете за това, това, че под наш контрол са и вашите църкви, и вашите училища, и вашите закони, и вашите правителства, и самите ваши мисли и понятия, с които мислите. Вие, въобще, съществувате в еврейско понятийно пространство. Как може да се избавите от собствената си сянка? Руснак отпечата “Протоколи на сионските мъдреци”, от която се вижда, че ние сме извършили и Първата световна война. Вие вярвате на тази книга. Добре, ако вече е тръгнало натам, ние ще се разпишем под всеки неин протокол, затова можете да се успокоите – тя е истинска, автентична. Но какво следва от това, че ние се явяваме причина за всички заговори в историята, в които вие ни обвинявате? Вие нямате мъжество да ни привлечете под отговорност, а още по-малко, да ни накажете, макар че имате пълния списък на нашите престъпления. Ако сте толкова сериозни, за да говорим за еврейските заговори, мога ли да ви насоча вниманието към един от тях, струващ си разговора. Защо да хабим думи за контрола на общественото мнение от еврейските банкери, вестникарските и кино-олигарсите, когато със същия успех можете да ни обвините, че ние контролираме цялата ви цивилизация, посредством еврейското Евангелие. Вие още не знаете дълбочината на нашата вина. Ние се вмъкваме навсякъде, навсякъде създаваме свади и винаги побягваме с плячката. Ние извращаваме всичко. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеи, вашето предназначение, и всичко това объркахме и извратихме. Ние бяхме в началото, не само на Първата световна война, но и на всичките ви войни; не само на руската, но и на всичките ваши революции в историята. Ние донесохме несъгласия, раздори, смутове и криза във всички ваши лични и обществени дела, и до сега само с това се занимаваме. И кой ще каже, още колко време ще продължим? Погледнете малко назад и вижте какво се случи. Деветнадесет века назад вие бяхте невинна, свободна, естествена езическа раса. Молехте се на своите богове: духовете на въздуха, течащите потоци и гората. Вие не се изчервявахте при вида на голо тяло. Вие бяхте в екстаз от бойното поле, от сраженията, от бойния дух… Живеейки на склоновете на хълмовете и в долините на майката природа, вие положихте основите на естествените науки и философията. Имахте здрава, благородна култура, непомрачена с угризения за социалната съвест и човешкото равенство. Кой знае колко велико и розово бъдеще щяхте да имате, ако не бяхме ние. Но ние не ви оставихме на спокойствие. Ние ви хванахме в своите таралежови ръкавици и разрушихме цялата ви великолепна структура, която бяхте създали, и преобърнахме напълно цялата ваша история… Нашите племенни закони станаха основа на вашия морален кодекс, на всичките ваши конституции и законоположения. Нашите легенди и митове станаха истини, с които поите своите деца… Въоръжихме с евангелие Лутер, който се вдигна срещу вас и отново ви върна в ярема на нашата еврейска цивилизация. Вземете трите велики революции от нашето време: Английската, Френската и Руската. Какво бяха те, ако не триумф на еврейската идея в социалната, политическата и икономическата области? И краят му не се вижда. Ние до сега доминираме над вас… Нима е чудно, че ни ненавиждате? Ние сложихме стоп кран на вашия прогрес… Така че, защо да не ни ненавиждате? Ако ние бяхме на ваше място, ние от все сърце бихме ви ненавиждали, много повече отколкото вие го правите. Обаче ние не сме длъжни да ви разказваме всичко, как и защо. Не сме длъжни всичко да ви обясняваме и тълкуваме… Нашето влияние го има, и то е много, много по-голямо, отколкото даже можете да си представите… В един прекрасен ден ще се събудите и ще разберете, че вашата религия, вашето образование, вашата медицина, вашият морал, вашите социални, правителствени, юридически и икономически институции, всичките са из основи наши!… Гоите – виждаме с облекчение ние – никога няма да са способни да видят реалната дълбочина на нашите престъпления… Вие ни обвинявате, че сме подстрекатели, извращатели, агитатори, терористи. Това е истина, и аз се прекланям пред това ваше откритие. А нима с малко повече усилие няма лесно да се докаже, че ние сме причината за всяка ваша революция в историята. Без всякакво съмнение, протестантската революция на Лутер, е наша, и просто е очевидно, че ние бяхме двигатели, на която и да е буржоазна революция, било във Франция или Англия, тя беше еврейска. Ако не беше така, ще излезе, че ние не знаем нашите собствени интереси."

,,ПОВЕЧЕТО ЕВРЕИ НЕ ИСКАТ ДА ГО ЗАЯВЯТ ОТКРИТО, НО НАШИЯТ БОГ Е ЛУЦИФЕР (САТАНА)"

Горното твърдение е точен цитат на думите, на Харолд Уолъс Розентал, бивш главен съветник на тогавашния американски сенатор Джейкъб Джавитс, който загуби изборите през 1980 година.
Аз, Уолтър Уайт-младши, за последните 17 години директор и издател на ежемесечника УЕСТЪРН ФРОНТ, разбрах за горделивите изказвания на г-н Розентал във Вашигтон и това ме подтикна да се срещна с него и да го интервюирам, за което трябваше да му платя определена сума.
Г-н Розентал вече беше публично заявил преди това, че евреите ще доминират напълно над целия свят и че те контролират всяка страна на политическия живот в САЩ и всеки аспект на средствата за масова информация. В края на краищата, аз се срещнах с г-н Розентал, интервюирах го и записах на касетофон нашия разговор с негово знание и съгласие.

По време на срещатата ни, която продължи по-дълго от очакваното, г-н Розентал стана нетърпелив, груб и вулгарен (всичко това е записано на касетата) и започна да си иска хонорара за интервюто преди то да е приключило. Тъй като интервюто се получи доста дълго, през 1977 година ние публикувахме първата част от него, която нарекохме ПРИКРИТАТА ТИРАНИЯ – THE HIDDEN TYRANNY. Копия от ръкописа на записа се търси от хора от целия свят. Сега ние публикуваме и останалата – втора част. Първата част е прочетена от повече от 7 милиона души. Когато и тази втора част бъде прочетена и разпространена, надяваме се въздействието върху хората да бъде още по-голямо. Това зависи само от вас – читателите.
Преди да постигнем някакво споразумение помежду си, в началото ние се разбрахме с г-н Розентал, че той ще отговори на неограничен брой въпроси, като е напълно честен и според това, което му е известно. Поради този факт именно, аз се спречках с него към края на интервюто и го обвиних, че не постъпва честно по отношение на един въпрос, който му бях задал – "Знаете ли КОГА и ЗАЩО започва историята за евреите като "богоизбран народ"? Тогава той каза – "Повечето евреи не го признават, но нашият бог е Луцифер. Затова аз не съм лъгал и ние сме НЕГОВИЯ ИЗБРАН НАРОД. Луцифер е съвсем жив."

А сега да продължим с интервюто, което беше записано на касетофон. Моите въпроси са отбелязани с В (въпрос), а отговорите на г-н Розентал с О (отговор).

В. – Г-н Розентал, когато истината бъде публикувана, излезе наяве, разпространи се и стане известна на хората, какво очаквате хората по света да ви направят на вас – евреите?
О. – Мислех, че вече сме свършили интервюто.
В. – Аз съм също замесен в това и този въпрос изисква Вашия отговор.
О. – Ние вече свършихме Уайт, а Вие отново ме разпитвате. Аз вече Ви дадох "скрижалите", а Вие искате още. Но няма значение, вие и без това няма да разберете защото сте християни!
В. – Вие ме осъждате защото съм християнин. Мислех, че това няма отношение към интервюто, което беше от рода на едно бизнес споразумение.
Р. – (изрича неясно някакво възклицание.)
В. – Какво казахте или какво означава това? Вие използвахте думи, които преди не съм чувал. На английски ли говорехте?
Р. – Казах… (казва нещо).
В. – Бихте ли го казали по букви, моля?
Розентал изрича М-И-Ш-Н-А-Х (M-I-S-H-N-A-H) и набързо казва, че това е свързано с нещо фундаментално от Талмуда.
Р. – Нека не се спираме върху това. Доникъде няма да стигнем – освен това ние вече свършихме с интерюто.
В. – Страх ли Ви е да отговорите на въпроса, който Ви зададох?
Р. – Кой, по дяволите, си мислите, че съм аз… Не ме е страх да отговоря на какъвто и да е Ваш въпрос, но аз вече Ви дадох достатъчно информация, за да напишете цяла книга.
В. – А аз не Ви ли платих за интервюто така, както се бяхме споразумяли?
Р. – Да, разбира се, но Вие искате повече. Добре, Вие искате моето мнение за това какво ще си помислят хората по света, когато историята вече е написана.
В. – Е, аз не зададох точно така въпроса, но продължавайте.
Р. – Не давам и пукнат грош за това, какво ще си помислят хората. Освен това, когато и да стане това и Вие, и аз ще бъдем вече мъртви по това време. Това удовлетворява ли Ви?
В. – Сред моите записки има два или три въпроса, на които Вие, г-н Розентал, още не сте отговорили, а единият от тях е много важен.
Р. – Какъв е той?
В. – Историята за шестте милиона евреи, за които се твърди, че са били кремирани или въобще избити от нацистите.
Р. – Какво Ви интересува по този въпрос?
В. – Знаете ли кой или коя еврейска организация съчини тази огромна лъжа?
Р. – Не знам нищо за нейната автентичност. Но както и да е, не мисля, че това е толкова важно.
В. – Г-н Розентал, Вие знаете повече от това. Какво да кажем за младото поколение, което израства, вярвайки в тази голяма лъжа? А Вие казвате, че не било важно!
Р. – Това беше продукт на войната, а ние всички знаехме, че Хитлер мрази евреите, така че някой някъде е измислил да преувеличи неимоверно бройката. Ние знаем, че много, много евреи са избити от нацистите.
В. – Сигурен съм Вие знаете, че когато избухна Втората световна война, в цяла Германия бяха останали по-малко от 250 000 евреи. Стотици хиляди бяха вече напуснали Германия преди това.
Р. – Е, и какво от това? Както вече казах преди това, евреите са най-умните хора на света. Така че някой е измислил една голяма цифра и тя постепенно е нараствала докато е достигнала до цифрата ШЕСТ МИЛИОНА избити евреи. Ние контролираме новините и средствата за масово осведомяване. В противен случай хората щяха да разберат истината за тази голяма лъжа.
В. – Вие само така набързо се докоснахте до такова чудовищно престъпление…
Р. – (прекъсва ме тук и казва) – Моите хора са научени да вземат предвид и да обръщат внимание на думите на нашите учители, а не на думите на вашите хора и закони.
В. – Вие живеете в САЩ, г-н Розентал, наш дълг е да спазваме законите на нашата страна. Ващата религия ви учи, че можете да дадете показания под клетва в полицията, но ако клетвата не ви удовлетворява, вие можете наум да я отхвърлите. Аз имам копие от еврейски документ, наречен Kol Nidre и съм доказал неговата автентичност. Kol Nidre (означава – "всички клетви") може да се намери в Талмудската книга Nedarim (Клетви) и се рецитира всяка година в синагогите в Деня на опрощението. Тя позволява всички бъдещи задължения, клетви или обещания, които един евреин може да даде, да бъдат смятани за недействителни, невалидни, опростени и без последствия за него. Това позволява на евреите да лъжат, покваряват, увъртат, мамят и т.н.
Р. – Е, не всички евреи практикуват този номер с клетвите, сигурен съм.
В. – Но те го правят нали, с одобрението на равините?
Р. – До известна степен. Може би когато е полезно за съответния индивид.
В. – Това не е ли грях?
Р. – Може би изглежда така според вашия начин на мислене. Аз ви казах – Вие и аз сме различни. Ние сме различни хора. Нашите вярвания са различни. Ние сме възпитавани така от много векове, така че за нас това не е грях да кажем или обещаем нещо под клетва и да не го изпълним. Това е нашето учение. (Тази разлика в характерите досега е била отбелязвана от много други евреи и държавници и е доказана с многобройни факти от историята и науката. Каква подигравка за християните, които продължават да вярват на еврейската лъжа, че "всички ние сме еднакви или равни".)
В. – До сега не бях задал най-важните въпроси.
Р. – Слушайте, Уайт, ако искате да продължим, трябва да знаете, че моето време струва пари. Ние направихме уговорка с Вас, а Вие удължавате това интервю без разумна причина. Вие имате интервюто на касета и помнете, че сме се споразумели да свалите от него в писмен вид каквото искате, но да не правите презапис на самата касета и да я разпространявате при никакви обстоятелства. Записа трябва да бъде унищожен. Ако не го спазите това условие Уайт, НИЕ ще Ви отрежем топките.
В. – Кой е това НИЕ?
Р. – Ако не сте умен ще разберете. Но предполагам, че не искате проблеми, както и аз не искам. Спазете нашето спарозумение и никой няма да пострада! А сега дайте ми останалата част от парите.
В. – Възнамерявам да спазя споразумението между нас така както сме се разбрали, и Вие имате моята честна дума, че този запис ще бъде използван само за представянето в писмен вид на това, което казахте. По това няма недоразумение. Ние се споразумяхме и аз ще удържа думата си. Ще си получите парите след минутка.
Р. – Аз имам приятели, Уайт, познавам много хора и не искам те да четат неща, които се приписват на мен, а които аз не съм казал. На мен въобще не ми пука какво ще си мислите Вие или някой друг, но не искам да се публикуват лъжи – само въпросите и отговорите на това интервю.
В. – Ние се разбрахме напълно в това отношение, г-н Розентал. Сега моля, един въпрос.
Р. – Казвай. Но помни, че имам нужда нужда от пари за Лас Вегас.
В. – Вие сигурно трябва да сте учили по време на Вашето обучение, или пък да имате някакво лично усещане или разбиране за това КОГА и ЗАЩО започва тази история, че евреите са "богоизбрания народ".
Р. – Ние сме богоизбрания народ.
В. – Вие наистина ли го вярвате, г-н Розентал?
Р. – Може би аз ще Ви обясня, или пък Джейк би могъл да Ви даде по-добър отговор…
В. – Кой е Джейк?
Р. – Джейк Джавитс, Вие го знаете – моят колега. Той е човекът за когото работя и е много умен. Много. Неговият отговор може би би бил по-полезен за Вашето проучване.
В. – Аз искам Вашият отговор.
Р. – … Вие и ние всъщност имаме различен Бог.
В. – Това ли е отговорът на въпроса, че евреите са "избрания народ"?
Р. – За нашия бог, ние сме избраните. Ние сме учени на това още от детството.
В. – Това е уклончив отговор. Вие знаете какво имам предвид като Ви задавам този въпрос, и аз не вярвам на Вашието обяснение.
Р. – Не ми пука дали вярвате.
В. – Вярват ли евреите, че Иисус Христос е бил евреин?
Р. – По дяволите! Нали няма отново да се връщаме на това? Нали вече говорихме по тази тема.
В. – Това беше преди да е включен касетофона. Не мисля, че успях да запиша Вашия отговор на този въпрос.
Р. – Е, аз не мога да отговоря за всички евреи. Предполагам, че питате в какво вярват евреите по света?
В. – Да.
Р. – Джейк би Ви отговорил по-добре от мен.
В. – Моля Ви, аз не искам отговорите на сенатор Джавитс по каквито и да са въпроси. Аз искам Вашия отговор.
Р. – Уайт, знам какво търсиш. Още от самото начало знам, но както и да е. Вие и ние сме толкова различни. Вие сте от друго тесто. Вие не сте като нас. Не е тайна, че ние не ви уважаваме (Битие:3-15).
В. – Имате предвид само нас "християните"?
Р.- Не всички вие – неевреи (gentiles), всички вие сте наши врагове. Когато бях малко момче, много малко, ни учеха много мъдро. Преди много векове, когато евреите са били преследвани в почти всяка страна и изхвърляни от толкова много страни, някои от правителствата, не мога да си спомня точно дали на Франция или на Испания, са поискали евреите да се кръстят и да станат християни, за да не бъдат изгонени от страната.
В. – Да, спомням си, че съм го чел това много пъти.
Р. – Франция ли беше или Испания?
В. – Вероятно и двете, но живо си спомням историята на кралица Изабела в Испания – колко търпелива е била тя с евреите, винаги оправдаваща ги поради липса на доказателства, когато са били обвинявани за стореното от тях, докато очите й най-накрая не се отворили напълно за техните лъжи и измами. Но моля Ви, продължавайте.
Р.- както и да е, евреите по това време имали един много мъдър водач равин и неговите съвети били зачитани по целия свят. Той казал, че евреите трябва само да се правят на християни, да се престорят че са станали такива, и да изчакват своето време, като междувременно правят истинска саможертви, ако се наложи. Ние винаги сме били готови да жертваме няколко хиляди евреи в замяна на това да ръководим света. (Това беше планът на евреите, които подпалиха Втората световна война.) Някои евреи бяха жертвани, за да може да се продължи пропагандата за "преследването". Това е една малка цена и в това няма нищо лошо. Аз бях учен, че ние, евреите, трябва да ставаме адвокати, за да можем да контролираме и държим изкъсо в ръцете си съдилищата и дори съдиите, ако разбира се, те самите не са евреи. Трябва да ставаме лекари, учители и водачи във всички църкви – и тази цел вече е почти постигната. Аз го казах и преди, ще го кажа и сега – казах ПЪЛЕН КОНТРОЛ, НАД ЦЕЛИЯ СВЯТ, ако е възможно и преди да съм умрял. Много сме добри в това да държим вас, неевреите, объркани. Ние създаваме объркването. (Думата Вавилон на древноеврейски означава объркване.) Вие не сте глупав, Уайт. Вие знаете, че ние евреите успяваме защото сме единни. Ние умираме един за друг, ако е необходимо. Ние щедро се финансираме един друг, затова е разбираемо как управляваме не само в САЩ. Ние направляваме външната политика на САЩ. Ние сме СУПЕРПРАВИТЕЛСТВОТО НА СВЕТА. Това достатъчно ли е?
В. – Продължавайте. Намирам, че казвате изключително интересни неща. Моля Ви, продължете.
Р. – НИЕ СМЕ НАЙ-МОГЪЩОТО ИНТЕРНАЦИОНАЛНО ТЯЛО от хора на света! Вярвате ли го?
В. – Вие говорите с такова самочувствие, че…
Р. – (прекъсва интервюиращия) – Ако искаме ние можем да разрушим икономиката на която и да е страна, без дори хората в нея да разберат това. Мисля, че това искате да чуете. (Повечето американци въобще не знаят, че чрез системата на Федералният Резерв, парите им се крадат и се източва американската икономика).
В. – Очаквам да бъдете искрен с мен г-н Розентал.
Р. – Да, това е истина. Ние сме умни, ние сме могъщи и в подходящото време ще смесим вашите жени нееврейки с черните, и след 50 години ще бъдете омешани. Негрите обичат да чукат вашите бели жени и ние ги поощряваме, като по този начин ги използваме за нашите цели.
В. – Спомням си, Вие казахте, че черните ви служат за някаква цел.
Р. – Да, ние ще ги използваме, за да придобием голямо преимущество. (Негрите роби бяха вкарани в Америка главно чрез еврейски търговски кораби и търгове.)
В. – И предполагам, да се опитате да ги унищожите, след като са си изпълнили предназначението.
Р. – Да, ако се наложи! Вие и аз знаем, че те са по-нисши хора, тъпа раса, но могат да бъдат полезни с помощта на парите. Имам предвид много пари. Негрите ще направят всичко за пари. И така, когато времето дойде, а Вие може и да доживеете до този момент и да го видите, ние ЩЕ ИМАМЕ ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД ВАС, докато вие ГЛУПАВИТЕ ХРИСТИЯНИ чакате вашия Христос, самозванецът, да се върне като ваш спасител.
В. – Долавям нотка на горчивина в гласа Ви.
Р. – Няма такова нещо. Защо да има, ние сме отгоре!
В. – И когато цялата тази гнусна и мръсна история излезе наяве, резултатът ще бъде едно възстанало гражданство, едно гневно гражданство, което ще иска да ви унищожи.
Р. – КАК? Питам Ви как? Вие не можете да стигнете до хората. Ние контролираме всичко, така че никой, никой не може да стигне до хората, ако не мине преди това през нашия медиен контрол. (Кой притежава и контролира медиите през 20-ти век? – председател на АВС е Леонард Голденсон, президент на CBS – Джеймс Розенфилд, председател на RSC – Давид Сарноф, главен изпълнителен директор на NBC – Фред Сивмърман, президент на PBS – Лорънс Гросман, председател на Time – Артур Хейскел, редактор на US News and World Report – Марвин Стоун, главен изпълнителен директор на Dow Jones – Уорън Филипс, редактор на Newsweek – Лестър Бърнстейн, президент на TV Guide – Уолтър Аненберг, президент на New York Times – фамилията Сулцбергер, продуцент на телевизионни програми- Норман Лиър – тези и още много други са евреи! Ние сме я подредили цялата тази работа. Ние покварихме вашите църкви напълно и ние сега контролираме образователната система в САЩ. Ние в действителност имаме пълен контрол над организираното християнство. Почти навсякъде и напълно.
В. – Намирам, че много от нещата, които казвате са отблъскващи. Начинът, по който ги казвате…
Р. – Нали това искахте да чуете, иначе нямаше да ми платите толкова пари за това интервю.
В. – Изглеждате откровен с мен, но все още не сте ми отговорили на въпроса, който Ви зададох преди – вярвате ли, че Иисус Христос е бил евреин?
Р. – Както Ви казах, Джейк би Ви дал наистина един интелигентен отговор. Знам, че повечето от нашите приятели, деца и хората, с които съм израснал, всъщност всичките наши приятели, бих казал всички те, не вярват, че Христос е бил евреин. Той е бил измамник, самозванец и милиони по света сега вярват, че християнството се основава на лъжлива и целенасочено неверен превод на вашата Библия. Христос е бил измамник. Дори Националният Съвет на Църквите е съгласен, че има фалшиви преводи в книгата, която твоите хора уважават. Тя е построена на лъжи. (На този коментар не може да се вярва, защото Националният Съвет на Църквите беше организиран от евреите и неговата теология се контролира от тях.)
В. – Според последните научни изследвания, вашите прадеди не са израелтяни, а монголи и азиатци от Източна Европа и Западна Азия, така че дедите ви са били на хиляди мили от Свещената Земя. Те изобщо никога не са я виждали, което доказва, че вашият народ не е избран от Бога.
Р. – И какво от това? Каква е разликата?
В. – На нас с години ни се преподава голямата лъжа, че евреите са "избрания народ", така че има разлика. Много сериозна разлика.
Р. – Каква сериозна разлика?
В. – Това не доказва ли, че по-голямата част от евреите днес са хазари по своя произход? Вашите предци никога не са стъпвали на земята, по която е ходил Христос. Те никога не са знаели за Йерусалим и Палестина, как биха могли…
Р. – (крещейки прекъсва интервюиращия) – Каква е разликата, по дяволите?
В. – Аз намирам, че много от това, което казвате е отвращаващо и Вашето арогантно самохвалство, така да се каже, признавайки, че сте част от този гигантски… този гнусен заговор срещу човечеството, като от време на време се опитвате да подминавате и омаловажавате нещата казвайки "каква е разликата". Толкова много от това, което признахте, ме изуми, всъщност аз просто нямам думи… (тук отново съм прекъснат от г-н Розетнтал)
Р. – Това е защото си неевреин (gentile). Ти не разбираш. И никога няма да разбереш. Докато не стане вече много късно и моята надежда лично е, че американците не разбират… (Г-н Розентал спира за малко.)
В. – Вие казахте толкова много неща, че хората могат да не Ви повярват – те може да не повярват на това интервю… (г-н Розентал ме прекъсва)
Р. – Ето защо ние контролираме днес. Това е една от причините. Вашите хора НЕ вярват, че е било възможно за който и да е народ или раса да свърши това, което ние свършихме за няколко стотин години. Неевреинът (gentile) е глупав. НИЕ сме интелигентните. Аз ще стана много важна личност в и извън Вашингтон и то скоро. Възнамерявам да стана известен в цялата страна. Ще слушате и ще четете за мен в бъдеще. Аз съм млад и имам смелостта да ви кажа повече отколкото всеки друг евреин би дръзнал да ви каже – поне не публично. Аз се излагам на опасност по този начин, Уайт. Накои неща от това, което Ви казах е част от ВЪТРЕШНАТА, НЕВИДИМА ДЕЙНОСТ НА ЕВРЕЙСТВОТО.
В. – Като наблюдавам сега Вашата промяна, за мен Вие сте едно жалко копеле – всички вие… (г-н Розентал ме прекъсва )
Р. – Никой досега не ме е нарекъл копеле безнаказано!
В. – Вие всички сте достойни за презрение, долни и отвратителни…
Р. – Ще ти счупя шибаната глава, ако ми кажеш пак "копеле"…
В. – Не бих опитал, ако бях на Ваше място. Аз също имам приятели, много от тях биха пожелали да Ви срещнат насаме, затова нека се придържаме към официалния тон, както беше предвидено в началото. (Г-н Розентал тогава каза нещо, което го помолих да го произнесе буква по буква. Той каза – O-Y-V-A-I, Oy Vay и добави oy vay iz mir. Когато го попитах какво значи, той каза че няма да разбера, но аз го включвам в текста защото е записано на лентата.)
В. – Много пъти когато е ставало въпрос за някой, който е евреин, съм чувал да се казва от други евреи – "Той е презвитерианец или католик." Бих желал да чуя Вашият отговор или коментар. Как евреите усещат, че друг евреин е станал християнин или пък е приел някаква друга религия? В такъв случай той не е ли вече евреин?
Р. – На това може най-добре да се отговори така по този начин. Не знам всъщност каква националност са майка Ви и баща Ви…
В. – Баща ми е англичанин, а майка ми – германка.
Р. – Добре, ако решиш да изучаваш ционизма или Талмуда или искаш да приемеш тази религия и да посещаваш синагога, това би ли премахнало твоето английско или немско потекло?
В. – Не разбира се, но аз бих искал да чуя това от един учен евреин. Това, което бихте казали в такъв случай е, че той или тя си остава винаги евреин.
Р. – Това е глупаво, глупаво. Ние сме които сме! Няма значение към каква религия сме се присъединили или приели – това не променя това което сме НИЕ! Аз съм евреин и НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ ПРОМЕНИ, независимо че съм взел друга религия. Такава глупост! (Тази концепция се потвърждава в Библията чрез риторичния въпрос: Може ли етиопецът да промени кожата си или пък леопардът точките си?" И в притчата за плевелите и пшеницата, ние можем да прочетем, че плевелите – децата на злото, са напълно унищожени. Никой не е спасен от унищожителния огън, те не се превръщат в пшеница. Бог няма да промени плевелите в нещо, което те никога не са били.)
В. – Но евреите представляват една голяма част от тази измама.
Р. – Ние притежаваме таланта да ви объркваме.
В. – Вие сте майстори на измамата и заблудата и тази лукава ваша практика ви е позволила да инфилтрирате правителствата по целия свят.
Р. – А защо не? Защо да не превземем банките, университетите, църквите и правителствата ако неевреите (gentiles) не са достатъчно интелигентни да ги управляват? Преди няколко години аз не бих могъл да говоря по този начин, но сега положението е различно. НЯМА НИЩО НА СВЕТА, КОЕТО ДА ПРОВАЛИ НАШАТА СТРАТЕГИЯ, затова аз мога да говоря по-спокойно. Това, което аз разкрих може да помогне и на други евреи да го кажат, ако се осмелят. Ние не сме малодушна раса.
В. – Вие сте много уверен в себе си и вашия народ, нали?
Р. – Ние може да изглеждаме разделени по много начини, но всъщност нищо никога не ни е разделяло.
В. – Кой е това НИЕ?
Р. – Моят народ – еврейският, е като един, тогава, когато най-много се налага. Никакво събитие не може да ни раздели. (През вековете евреите са се научили да не се доверяват на другите. Така расовата връзка между тях остава най-силната им връзка.)
В. – Чувал съм, че евреите се борят един с друг с отрова!
Р. – А-а, това е нещо съвсем различно. Разбира се, че ние се бием едни с други, но както казах, когато е належащо най-много ние сме като един. Нашата сила е в способността да предизвикваме разногласия и разцепление, и в лицемерието. Това е безпогрешно оръжие и ние го използваме много умело, дори сме съвършени в приложението му. Вие нямате интелигентността да се състезавате с нас.
В. – Но ние имаме култура, каято вие евреите никога няма да разберете или да създадете.
Р. – Евреите имат семеен живот. Нашата култура изисква висок стандарт на обучение. Ние установяваме такива стандарти, че нашите деца да превъзхождат родителите си. Нашият народ продължава да показва изключителен напредък в областта на образованието. Успехът на нашите деца не зависи напълно от училищата, но от семейството и ние сме ужасно горди от тези постижения. Вие не можете да се състезавате с нас! Повече от 12000 студенти завършват медицина в САЩ всяка година и 10000 от тях са евреи. Сред студентите по право процентът е дори още по-висок. Евреите са изградили такава солидна основа тук, в САЩ, че всякаква опозиция на нашия контрол ще бъде само временна. Знаете ли, ние се смеем на подобни истории като тези за шестте милиона избити евреи, за това че Христос бил евреин или пък за "богоизбрания народ". Това би трябвало да покаже на хората, че при нас има солидарност каквато не съществува прши други народи по света. Евреите се чувстват близки до други евреи, дори и да не са ги виждали или чували никога. (Както се казва – "Кръвта вода не става".)
В. – Г-н Розентал, надявам се, че не сте ме лъгали докато сте ми давали интервюто, защото ако сте, ние бихме Ви го върнали. Разбирате ме, нали?
Р. – Това, което Ви казах е истина, ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ КАЗАЛ. Няма нужда да лъжа.
В. – Установих, че еврейската страст е алчността, печалбата и разрушаването на християнството. Прав ли съм?
Р. – Не мога да отговоря за всички евреи.
В. – Имам предвид по-голямата част от евреите. Прав ли съм?
Р. – Може би е така при повечето евреи, но аз не виждам нищо лошо в това!
В. – Аз мисля, че Вие говорихте толкова много защото във вас има някаква горчивина и може би разправяте неща, в които и Вие не вярвате. Някои от нещата, които говорите изглеждат невероятни.
Р. – На мен въобще не ми пука в какво вярвате Вие. Аз Ви дадох честни отговори и мнения. А сега престанете вече с Вашите въпроси. И не забравяйте нашето споразумение – ако разбера, че тези касети са използвани по друг начин освен, по начина, по който се договорихме, за Вас ще има сериозни последствия. Разбрахте ли?
В. – Разбрах. А сега г-н Розентал, ето Ви парите, които се договорихме да получите за това интервю.
КРАЙ.

Драги читателю, след като касетофона беше вече спрян, аз обвиних Харолд Розентал, че не си е изпълнил докрай споразумението между нас, като не е отговорил истинно на въпроса ми дали евреите са избрания от Бога народ. На което той отвърна – "Ние сме избрания от бога народ… Повечето евреи не биха си го признали, но нашият бог е Луцифер – затова аз не съм лъгал като казах, че ние сме "избрания народ". Луцифер е съвсем жив."
Аз онемях. Нищо повече не можех да кажа. Аз бях наблюдавал този арогантен, надут човек как се променя така, както като хамелеонът сменя цветовете си. Много пъти той показа омраза – да, дори беше отровен. В края на интервюто, аз се усещах омърсен от престоя си в неговото присъствие. 

... Не случайно Иисус изобличава техните дела, като ги нарича "рожби на дявола".

" Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. " (Йоан 8:44)