Все повече се убеждаваме, че масонството се оказва
инструмент, който силните на деня използват, за да осъществят плановете си за господство в международен план.
И всеки път, когато филантропското братство е хванато
на местопрестъплението да заговорничи срещу интересите на народа, правителството, което е на власт, независимо от политическата му окраска (когато става дума за
спечелване на престиж и власт, заемат еднаква позиция),
винаги стига до заключението, след като провежда своите
публични разследвания, че става дума само за престъпни
деяния на отделни изолирани ложи, отклонили се от закона
(както се случи с Илюминатите от Бавария и с италианската Ложа 77-2).
По тази причина масонството продължава най-необезпокоявано да съществува, привличайки като магнит голям брой амбициозни и безскрупулни хора – най-презряната
част от човешкия род. Накратко – ложите играят роля на
центрове за набиране на членове, където се вербуват раболепни марионетки, поставени в услуга на силните на деня личности, търсещи преки пътища за постигане на високи
постове в обществото на наш гръб.
Ложата П-2
Един от многото скандали, за които хората най-любезно са приканени да спят спокойно касае нечиста и тъмна
история, която оправдава и освобождава масонството от каквато и да било отговорност за извършени заговори сре-
щу държавите, като се прехвърля изцяло вината на една
обезумяла ложа. С тава дума за Пропаганда две, по-добре
известна като 77-2, която официално принадлежи на Вели-
кия Ориент на Италия и се създава с цел набиране на нови
последователи за масонската кауза. Една о т основните й
задачи е да приеме в редиците си много влиятелни лично-
сти, чиито имена се пазят в дълбока тайна, а членовете си
подбира предимно сред кръговете на политическите сили и държавния административен апарат.
Разкриването на плановете на 77-2 предизвиква един о т
най-големите скандали в новата история на Италия. Со-
циалният и политическият отзвук на Случая П-2 придоби-
ва такива размери, че се гласуват специални закони, които
ограничават конституционното право на гражданите на
сдружения и за известно време се поставя на дискусия и под
въпрос самата легитимност на масонството в стран ата1.
Когато 77-2 се създава, т я вече има исторически прецедент
в лицето на Ложа Пропаганда едно, създадена през 1875 г. о т
Великия магистър Леми (т . нар. банкер на италианското
Рисорджименто, въвлечен в скандала с Банка Романа). Ма-
сонската Ложа Пропаганда едно оказва гостоприемство на
височайши масони, пожелали максимална дискретност по
отношение на самоличността си. О бстоятелство, което
наистина е необичайно за институция, която има претен-
циите, че е създадена, за да помага на ближния! Обикновено
т ам се крият лица, извършили престъпление, а не добрите
самаряни…
Шеметната кариера на ЛичоДжели
През 1969 г. се обръщат с предложение към все още не-
известния по онова време Личо Джели (влязъл в масонство-
т о през 1965 г.) да работи за обединяването на различни
масонски общности според вселенските насоки на доклада
на Гамберини пред Великото събрание. През 1970 г., когат о Лино Салвини е избран за Велик магистър на Великия
Ориент на Италия, то й делегира на Джели управлението
на Ложа П-2, като му предоставя и правото да посвещава
нови членове (функции, които по традиция до този момент
са преимущество само на Великия магистър и на Почитае-
мите магистри или на онези, които в миналото са заемали
тези постове). По времето, когато Гамберини е начело на
Великия Ориент на Италия, то й посвещава в Ордена много
военни, които му посочват Джели2.
Личо Джели е скромен предприемач о т област Тоскана
с минало на яростен фашист (воюва като доброволец в ис-
панската Гражданска война и нацистите го използват като
агент за връзка по време на окупацията на Югославия). По-
късно поддържа тесни контакти с тайните служби, като
е в особено близки отношения с ЦРУ, както и с предста-
вители о т консервативните северноамерикански и южно-
американски кръгове. Завързва и сърдечни приятелски о т ­
ношения е аржентинския генерал Хуан Доминго Перон и е
най-близкото му обкръжение. Свидетелство за тези негови
връзки е известната снимка, на която е в компанията на
Перон и Джулио Андреоти3.1*1
Бел. прев.: Джулио Андреоти (Рим, 14 януари 1919 г.) е политик,
писател и журналист. Един о т най-изтъкнатите представители
на Християндемократическата партия, главно действащо лице
в италианския политически живот през целия период на втора-
т а половина на 20 век. Многократно заемал различни държавни
постове:
Седем пъти премиер (оглавява и правителството на нацио-
налната солидарност по време на отвличането на Алдо Моро,
1978-1979);
Осем пъти министър на отбраната;
Пет пъти министър на външните работи;
Три пъти министър на Министерството за държавно учас-
тие (правителствен орган с функциите да управлява участие-
т о на държавни институции в икономиката на Италия, закрито
през 1993 г.);
Два пъти министър на финансите и министър на промиш-
леността;По непонятни причини Личо Джели прави шеметна ка-
риера в средите на Ложа П-2. Когато заема поста Велик
магистър, то й превръща Ложата в средище на предприема-
чи и високопоставени държавни функционери, като особени
предпочитания проявява към представители на военните
кръгове. Как ли успява в то ва си начинание!? Разбира се, не
благодарение на интереса на новопосветените (ще бъда по-
точен, ако ги определя като новоназначени) към мистични-
т е аспекти или декларираните филантропски стремежи на
Ордена. На 19 юни 1971 г. Салвини поставя начело на Ложа
П-2 Личо Джели, който в началото е назначен за организа-
ционен секретар. Пак тогава Салвини решава да създаде
още една тайна ложа, която назовава като предшестве-
ничката й – Ложа П-1, с амбициите т я да бъде по-елитарна
о т П-2 и в нея да бъдат посветени предимно представите-
ли на управленските кръгове на държавата.
През декември 1974 г., когато т . нар. стратегия на
напрежението достига кулминационната си точка, някои
магистрати се заемат да разследват Групата на Джели и
тогава Почитаемите магистри се събират във Великата
ложа в Неапол и официално обявяват разпускането на Ложа
П-2. Въпреки това, Ложата продължава дейността си.
На 12 май 1975 г. се създава отново Ложа П-2 – този път
официално оповестена, в която членуват няколко десетки
известни личности. След малко повече о т година т я е раз-
пусната под натиска на медиите, на левицата и на магис-
тр ату р ата. През годините започват разследвания срещу
Ложата на Личо Джели и като цяло срещу масонството
в Италия. Отправени са обвинения за отвличания и за из-
вършени десни терористични акции. Но макар и Ложа П-2
да е разпусната официално о т Великия Ориент на Италия,
на практика т я продължава да съществува като масонска
Като министър на вътрешните работи става най-младия
министър в републиканската история на Италия (тогава е само
на 34 години);
Министър на културата; Оглавява Министерството по
проблемите на Европейския съюз.група nog прякото ръководство на Личо Джели, който под-
държа тесни контакти със Салвини (документирано о т
парламентарната Комисия Анселми), с Гамберени (който и
след 1976 г. продължава да извършва обреди за посвещение в
Ложа П-2) и други високопоставени масони в Италия…
Връзката между тайни служби и масонство
През периода между 1976 и 1981 г. П-2 се разраства
и започва да действа и извън тер и то р и ята на Италия в
страни, к ато Уругвай, Бразилия, Венецуела, Аржентина и
Румъния. Според разследващата комисия Ложа П-2 и са-
м и ят Личо Джели се ползват с протекциите на секретни-
т е служби, които налагат информационна завеса в негова
защита и дейността му о т 1950 г. нататък (годината,
през която тайните служби са информирани за доклада
Коминформ, но не се предприемат разследвания). Налице е
медийна мрежа, която позволява на групата му да работи
необезпокоявана.
Личо Джели не е изразявал ясно политическите си
убеждения до края на войната, което му позволява да за-
стане на позициите на която и да било партия, поела юздите на властта в следвоенна Италия (националфашисти,
съюзници и просъюзнически настроени групировки или пък
русофилски комунисти). А докладът „Коминформ“ го раз-
крива като таен агент в секретните служби на Източна
Европа – обвинение, което италианските секретни служби
не взимат под внимание и не предприемат никакви разслед-
вания. Що се отнася до подбудите, които подтикват ви-
сочайши особи да заявят членство в П-2, те са повече от
ясни. И най-вече талантът на Джели да привлича нови чле-
нове с обещания за протекции, за израстване в кариерата
и достигане до високи управленски постове в държавата и
частния сектор.
— Из доклада на Комисия АнселмиП о-нататък парламентарната разследваща комисия
посочва, че към края на 70-те години отнош енията между
Джели, неговите американски приятели-съюзници и итали-
анските тайни служби се пропукват и дори му отправят
покани да се отдръпне. Подобно послание му изпраща и
журналистът Мино Пекорели (по-късно убит), на когото
е предаден докладът Коминформ, за да го публикува, с цел
да се засилят съмненията, че Джели действа за някоя о т
тайните служби на комунистическите страни. Джели реагира, като дава най-неочаквано интервю, а в някои среди
изразяват предложения, че с това е изпратил шифрована
информация. Едно е сигурно – известно време след това до-
верено лице на Микеле Синдона е предоставил на съдиите
в Милано достатъчни доказателства, които да накарат
съдебното ведомство да се заинтересова по-сериозно о т
шефа на Ложа П-2. На 31 октомври 1981 г., седем месеца
след откриването на известните списъци и последвалия по-
литически скандал, Върховният съвет на Великия Ориент
на Италия, оглавяван о т новия Велик магистър Армандо
Корона, изключва Личо Джели о т масонските кръгове.
Според Великия Ориент на Италия масонската Ложа
П-2 официално е прекратила дейност още през 1976 г. и сле-
дователно не може да бъде разпусната, след като веднъж
вече дейността й е преустановена. А това означава, че П-2 на Джели от 1976 г. н ататъ к е действала самостоятелно.
Откриването на списъка и програмата
На 17 март 1981 г. съдия-следователите Герардо Ко-
ломбо и Джулиано Туроне по повод разследване около пред-
полагаемото отвличане на сицилианеца Микеле Синдона
адвокат и бизнесмен, се разпореждат да бъде направен
обиск на вила Ванда и фабрика Джоле в Арецо, собственост
на Джели. Операцията се извършва от отдела на полковник
Бианки от финансовата гвардия, който открива в архивите на Джоле списък с 953 лица, членуващи в ложа П-2, средкоито е и главният комендант на същия корпус Орацио
Джанини (членска карта № 832). Самият Микеле Синдона
се появява в списъка на членуващите в П-2, като е това се
потвърждават предположенията на съдия-следователите.
Въпреки отправените му заплахи, полковник Бианки публикува списъка. Разбира се, тези негови действия се оказват
сериозна пречка за военната му кариера.
На 22 май 1981 г. магистратурата издава заповед за арестуване на Личо Джели за нарушаване на чл. 257 о т На-
казателния кодекс (за политически или военен шпионаж с
твърдението, че притежава екземпляри на някои секретни
досиета на СИфАР – италианското военно разузнаване, о т
1949-1965 г., чийто наследник е СИД, и на други тайни служ-
би). Но т о й вече е заминал за Уругвай.
Парламентарната комисия Анселми, създадена на 9 де-
кември 1981 г., изнася данни, че П-2 е структурирана като
две насложени пирамиди. В долната участват 22 души. За
горната има отделен списък е членовете й, като т е пре-
дават заповедите на нисшестоящите. Свързващ елемент
помежду им е Джели. В негово интервю пред седмичното
сп. Еспресо от 10 юли 1976 г. потвърждава, че членовете в
Ложа П-2 по онова време наброяват 2400 души. Разпитани
масони обаче посочват, че списъкът е верен, но непълен.
След сдобиването е документите става ясно, че се ка-
сае за съществуването на организация, чиято цел е да поеме
лостовете на вл астта в Италия. Планът за демократично
възраждане – писмен документ, представляващ нещо сред-
но между манифест и план за действие, е иззет след някол-
ко месеца от дъщерята на Джели и съдържа нещо като ука-
зания за проникване на представители на Ложата в ключо-
вите сектори на държавата, за стартиране на пропагандна
дейност, както и предварително изчисление на разходите
за придобиване на жизненоважни функции във властта. Ре-
сурсът от 30 или 40 милиарда италиански лири изглежда
достатъчна сума, за да позволи на добре подбраните и до-
бронамерени люде да завоюват ключови властови позиции,откъдето да упражняват контрол. Или ако трябва да бъ-
дем точни и ясни, една о т първостепенните цели на Плана
за демократично възраждане е, както мнозина посочват,
реорганизирането на държавата в конституционен смисъл
и извършването на авторитарен обрат в управлението.
Да се постави Върховният съвет на магистратура-
т а под контрола на изпълнителната власт, да се разделят
професионалните функции на м агистратите (в смисъл, че
съдията не може да бъде и прокурор в едно и също дело), да
се разедини профсъюзното движение и да се премахне моно-
полът на централната италианска телевизия са само някои
о т точки те на този проект. Достатъчно е да споменем
ролята, която изиграва бившият член на П-2 Силвио Бер-
лускони4 в осъществяването на тази програма. С частните
си телевизионни канали то й владее цяла империя в инфор-
мационния свят и в сферата на развлекателните програми
обстоятелство, което му позволява с лекота да създаде
масова партия и необезпокояван от никого и от нищо да
заеме поста премиер.Дългият списък
В продължение на месец дългият списък с конспираторите5 се държи в тайна, а Арналдо форлани – заради коле-
банията си дали да го направи обществено достояние, или
не, заплаща с поста си на премиер и изолиране за извест-
но време о т политическата сцена. След като списъкът
е официално оповестен (21 май 1981 г.), то й се превръща
в паметен документ за историята на Италия. Сред 932-
м ата членуващи се открояват имената на 4 министри о т
правителството по онова време, един секретар на поли-
тическа партия, 12 генерали о т карабинерите, 5 генерали
о т финансовата гвардия, 22 генерали о т италианската
армия, 4 генерали о т Военновъздушните сили, 8 адмирали,
магистрати и държавни служители, също и журналисти и
предприемачи, като Силвио Берлускони (тогава още извън
политиката, но притежател на членска карта № 1816 на
Ложата П-2), Виктор Емануил Савойски (син на последния
крал на Италия), Маурицио Костанцо (популярен водещ на
телевизионни предавания – бел. прев.) и известният естра-
ден певец Клаудио Вила. И още: Микеле Синдона, Роберто
Калви, Умберто Ортолани и Леонардо ди Дона (президент
на ЕНИ) заедно с всички шефове на италианските секретни
служби и техните най-тесни сътрудници.Трябва ga е ясно, че списъкът, о тк р и т във вила Ванда,
е непълен и много имена на известни личности са укрити.
Според официално оповестените факти о т Комисията за
разследване към Хилядата масони трябва да бъдат приба-
вени имената на още много политически мъже, заемащи
върхови постове в държавата.
Що се отнася до окултния връх на Ложата, нека при-
помним предизвикалото сензация обвинение на вдовицата
на Роберто Калви, с което определя като истински гос-
подар не кой да е, а самият Джулио Андреоти, но за това
твърдение т ак а и не се събират достоверни доказател-
ства. Но е факт, че Андреоти винаги е отричал, че се по-
знава с Джели до момента на публикуването на снимката
в Буенос Айрес.
Политическа буря
Скандалът, разразил се след откриването на списъци-
т е на 77-2, е без прецедент. Премиерът Арналдо форлани е
заставен да подаде оставка през юни 1981 г. затова, че се е
забавил да информира общ еството и съответно да се раз-
пореди да бъдат публикувани о тк р и ти те списъци. На него-
во м ясто застава Джовани Спадолини – първият премиер,
който не е представител на Християндемократическата
партия в историята на Република Италия.
О т страна на левите партии е подета мощна кампа-
ния с обвинения за съучастничество в скандала на пред-
ставители о т управляващите партии и о т средите на
Италианската социалистическа партия (стар съперник в
лявото пространство на парти ята на Енрико Берлингуер).
Най-вече комунистите има защо да обвиняват организа-
цията, която нелегално е работила за изхвърлянето им о т
гражданското общество. Те не спестяват на управляващи-
т е еп итети и обвинения в опит за преврат и политиче-
ски слугинаж в полза на чужди сили. Други политици, сред
които Бетино Кракси о т Италианската социалистическа
партия и някои депутати о т Християндемократическата
партия, атакуват работата на м агистратурата с обвине-
нията, че е потвърдила верността на целия списък (смес-
в а т се известни престъпни лица, чиито имената така и не
се посочват, с почтени хора), и че са причинили криза на
борсата (през 1981 г. е заставена да затвори врати за една
седмица поради рязък спад на акциите) с разследванията си
и задържането на Роберто Калви.
Парламентарната комисия
По волята на председателя на Камарата на депутати-
т е Нилде Й оти през следващите години се учредява парла-
ментарна комисия за разследване6, оглавена о т депутата
Тина Анселми – член на Християндемократическата пар-
т и я и първата жена в историята на италианската репу-
блика, която заема министерски пост и чиято политиче-
ска фигура се ползва с всеобщо доверие заради високите й
морални и човешки качества. Комисията извършва дълго
продължило проучване, за да хвърли светлина върху Ложа
77-2, определена к ато отправна точка за кръговете на аме-
риканските тайни служби, целящи да държат под контрол
италианския политически ж ивот и, ако се наложи, да прид-
виж ат подходящи конституционни реформи или да органи-
зират държавен преврат.
Комисията излиза със становище, че списъкът е пълен
и достоверен. Само за една малка част о т имената е оп-
ровергано членството в Ложата и съответно са извадени
о т там . Подчертава също, че присъствието на някои пред-
приемачи може да се обясни с икономическите ползи, които
им носят контакти те с високопоставени ръководители на
обществени предприятия и банки – например отпускането
на по-големи кредити о т това, което се предвижда според
характеристиките на предприятието, искащо финансиране.
Със специален Закон № 17 о т 25 януари 1982 г. П-2 е
разпусната. Той постановява за незаконна дейността натайните сдружения с аналогични цели 6 изпълнение на па-
раграф 2 о т чл. 18 о т К онституцията на Италия, 6 която
най-общо се забраняват сдружения дори с непреки полити-
чески цели.
Някои подробности, които не са за пренебрегване
Необходимо е да се отбележи широкото разпростра-
нение на структурата П-2 с двама или трима членове във
всеки един о т 35-те административни центрове о т общо
110 на тери тори ята на Италия: Торино, Милано, Ла Спе-
ция, Рим, Бари, Равена, Флоренция, Пистоя, Козенца, Палер-
мо, Калиари, Сиена, Бреша, Анкона, Венеция, Катанцаро, Ге-
нуа, Акуила, Триест, Потенца, Новара, Арецо, Болоня, Пиа-
ченца, Удине, Месина, Пиза, Реджо Емилия, Реджо Калабрия,
форли, Савона, Бриндизи, Трапани, Перуджа. Още едно по-
твърждение е и присъствието на структури на П-2 в 15
о т 20-те области в Италия: Пиемонте, Венето, Фриули-
Венеция Джулия, Тоскана, Емилия Романия, Лацио, Марке,
Абруцо, Базиликата, Калабрия, Пулия, Сицилия, Сардиния.
Списък на членовете по професии

Военни и служители по опазване на обществения ред: 208

политици: 67

министри: 52

банкери: 49

индустриалци: 47
-лекари: 38
—университетски преподаватели: 36

счетоводители: 28

адвокати: 27

директори на предприятия: 23
-журналисти: 27

магистрати: 18

предприемачи: 18

свободни професионалисти: 17

частни дружества (президенти): 12

обществени предприятия (ръководители): 12упражняващиразлични професии: 12
— политически секретари: 11
— служители в различни асоциации : 10
— служители в болнични заведения: 10
—регионални функционери: 7
— общински ръководители: 8
— обществени дружества (президенти): 8
— профсьЬзни дейци: 2
— дипломати: 9
— инспектори към Министерството на образованието: 2
— търговци: 1
— финансови консултанти: 4
— служители във въздушни компании: 8
— издатели: 4
— директори на издателски къщи: 6
— писатели: 3
-ръководители на Италианската централна телевизия: 10
— застрахователни дружества: 6
— архитекти: 7
— нотариуси: 4
— антиквариати: 6
— хотели (директори): 4
Последни разсъждения
Случаят П-2 т у к се разглежда съвсем синтезирано, въ-
преки че става дума за политическа структура с голям о т ­
звук в съвременната история на Италия и т е м а т а не може
да бъде изчерпана в няколко страници. Нека добавя, че Личо
Джели – почитаемият магистър на Ложата, е въвлечен в
най-големите останали неразрешени разследвания на стр а-
ната, като вербува в мрежата си на посветени и терори-
сти (той е разследван и за опита за а т е н т а т на гарата в
Болоня), представители на италианските секретни служи
(на практика управленските им кръгове изпълняват негови-
т е заповеди), политици (секретари на партии, депутати,
премиери и министри), медии (директора на Централната
италианска телевизия РАИ, по времето, когато т я държи монопола, и голям брой издателски къщи като Рицоли),
едри индустриалци и накрая истинския окултен източник
на всичко – едрите международни финансови кръгове, кои-
т о с т о я т начело на невидимата секта на илюминатите.
АВторитетното свидетелство наДзковани Галони
Джовани Галони е както заместник-политически секре-
т а р на Християндемократическата партия, така и вице-
президент на Върховния съвет на магистратурата. Под-
държа тесни контакти с Алдо Моро и затова неговите сви-
детелства са от съществено значение. Е то какво заявява
публично по време на интервю пред Централната италиан-
ска телевизия: „Аз не мога да забравя един разговор, състоял
се между мен и Алдо Моро няколко седмици преди отвлича-
нето му, когато разисквахме темата за Червените брига-
ди и трудността, пред която бяхме изправени, да открием
местата, където се укриват. По този повод Моро ми каза:
“Моето притеснение е това… че аз разполагам със сигурната
информация, че американските и израелските тайни служби
имат внедрени агенти в Червените бригади… но не сме ин-
формирани за това, защото ако бяхме информирани, по всяка
вероятност щяхме и да успеем да открием нелегалните им
квартири. “ Интервюто може да бъде видяно в интернет7.
„Пророкът шегаджия“
На 28 септември 2003 г. сай тъ т www.repubblica.it пуб-
ликува интервю на Личо Джели, в което с нотка на ирония
заявява: ,Може би да, аз съм този, който трябва да прите-
жава авторските права. Що се отнася до правосъдието,
телевизията, обществения ред – всичко написах още преди
30 години. Какво пророчество – всички точки, набелязани в
Плана за демократично възраждане, се изпълниха. “ Тогава
кой е Личо Джели? Само един о т най-просветените масони
или обикновен масон от илюминатите? По Време на телевизионното предаване От врата до
врата, чийто водещ е Бруно Веспа, бившият министър
Джулио Тремонти прави невероятна публична декларация,
която се излъчва и в други телевизионни предавания. Е то
какво заявява пред масите по повод глобализацията: „Ни-
кога не съм си мислил, че е възможно да бъде спряна, винаги
съм смятал, че е лудост, предприета от хора, загубили раз-
съдъка си, напълно полудели люде, илюминати, фанатици…“
Твърдение с такова сензационно съдържание досега не е
правено о т високопоставени правителствени лица (виде-
озапис може да се види в интернет)8. Подобно изтичане на
информация в една от най-контролираните от силните на
деня медии досега не е имало!
Библиография и уебграфия:
1) Mario Guarino, Gli anni del disonore. Dal 1965 il potere
occulto di Lido Gelli e della loggia P2 tra affari, scandali e
stragi, Dedalo, Bari, 2006.
2) Massimo Teodori, P2 – La contro storia, Sugarco, Milano,
1986.
3) Sandro Neri, Licio Gelli. Parola di venerabile, Aliberti,
Reggio Emilia, 2006.
4) Mario Guarino, Fratello P2 1816. L’epopea piduista di
Silvio Berlusconi, Kaos edizioni, Milano, 2001.
5) Massimo Teodori, La banda Sindona. Storia di un ricatto:
DC, Vaticano, Bankitalia, P2, Mafia, servizi segreti, Gammalibri,
Milano, 1986. Списъците c имената са поместени в Доклада
Анселми (окончателния доклад на разследващата парламен-
тарна комисия) в книга първа, т о м първи, страници 803-874
и 885-942, и в книга първа, то м втори на стр. 213, 1126 и
следващи. Представен е на 12 юли 1984 г. о т депутатка-
т а на Християндемократическата партия Тина Анселмикато заключение на работата по разследването на масон-
ската Ложа 77-2, която самата Анселми оглавява в продъл-
жение на почти тр и години; Ferruccio Pinotti, Fratelli d ’ltalia,
BUR, Milano, 2007; http://www.loggiap2.com/membri_p2.htm.
7) http://youtube/9ODt0jJmiUM.
8) http://youtu.be/iXvtbF8937Q.

- Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

Кой изобрети фашизма?

Не беше ли група евреи от Италия, предвождани
от Маргерита Сарфати, съвсем правилно наричана „еврейската майка на фашизма“?
Не го твърдя аз. Пише го в авторитетен израелски всекидневник. От страст по своя любим Бенито тя му дарила идеологията. И така от полуевреина Мусолини създала Duce Supremo. За нея просто Duce.
Но нима бащата на днешната израелска армия и на специалните служби на ционистката държава, роденият в Русия Владимир „Зеев“ Жаботински, не бил фашист? А на празници неговата младежка организация „Бейтар“ надявала черните униформи, подарени лично от дучето!
Истинското име на Жаботински било Волф Евнович Жаботински. Масон, когото първият министър-председател на Израел Давид бен Гурион нарекъл „Владимир Хитлер“. Той, а не някой си Уинстън Чърчил, въвел теория за „желязната стена“. Самият Мусолини наричал Жаботински „еврейски фашист“.
Знаехте ли това?
Кой унищожи православна Русия? Болшевиките. Какви бяха те? Почти всички техни лидери, начело с вождовете Улянов-Ленин, Бронщейн-Троцки и Джугашвили-Сталин – евреи. Откъде се взеха, как постигнаха своя триумф? Изпрати ги онзи скрит интернационален финансово-промишлен елит, който след Френската революция и особено през ХІХ век вече ръководеше света. Болшевиките бяха проводени от САЩ и Швейцария с германска и британска – разбирайте – талмудска помощ.
Но нали същите сили издигнаха и националсоциалистите, за да превърнат Германия в тяхно покорно мъркащо котенце? Нима цялото нацистко политбюро не беше съставено пак от евреи и Mischlinge – люде с еврейска кръв? Като започнете от самия фюрер и минете през целия елит на Германската работническа националсоциалистическа партия – Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Хес, Борман, Айхман, Хайдрих, Канарис, Щрайхер… – почти всички! Даже съпругата на Хитлер – Ева Браун, и личният му телохранител Емил Морис били евреи.
Когато някой извади на показ тези истини, върху него се сгромолясва планина от обвинения и закани. Оруеловото Министерство на истината включва пропагандната машина на космически обороти. И човекът остава изолиран – като прокажените в Средновековието.

- https://diagnosa.net