,,Наричат го "от 9 до 5". Никога не е от 9 до 5 - на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата. След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.
И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша. Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно. Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам.
За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца?
Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?"

- Чарлз Буковски, американски поет, романист и публицист.

,,Правителствата не искат хора, способни да мислят критично. Те искат послушни работници, хора достатъчно умни, за да работят с машини и достатъчно глупави да приемат пасивно
положението си."

- Джордж Карлин 

((