Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2021 02:21 - ХОЛОКОСТЪТ - ИЗМАМАТА НА XX ВЕК
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 3298 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageКонцлагерът Аушвиц край Краков се явява мястото, където уж били убити милиони евреи. Веднага след войната плъзват слухове, че в лагерите Дахау и Берген-Белзен също са били осъществявани масови убийства в газови камери, но скоро става ясно, че това не са газови камери. Тогава историята за геноцида се премества на изток, в лагерите на територията на Полша, особено в Аушвиц. Но тъй като тези лагери са се намирали в съветска окупационна зона, никой не може да каже колко състоятелни са тези твърдения. В продължение на единадесет години след края на войната, руснаците не разрешават на никого да посети Аушвиц, а по това време те работят по изменението облика на лагера, за да му придадат вид, съответствуващ на легендата за милионите унищожени там. Те даже построяват комин, който води до несъществуваща пещ!
Това не е единственият подобен трик. В Бабий Яр например, повечето от погребаните там жертви са загинали от ръката на палачите на ГПУ и НКВД. Те са били погребвани още от 20-те години, обаче и до ден-днешен там стои паметник, показващ че на това място немците са разстреляли 200 000 мирни жители. В течение на почти петдесет години руснаците заблуждават, че убийството на полските офицери в Хатин е дело на хитлеристите, те даже създават село Хатин в Белорусия за да отвлекат вниманието от истинското Хатин, докато Горбачов не е принуден да признае, че престъплението е извършено от сталинисткия режим. Руснаците също така твърдят, че масовите убийства във Виница са дело на немска ръка, въпреки че всички веществени доказателства събрани от международна комисия по време на детайлни разкопки и изследване на труповете, сочат кървавата ръка на Сталин.
Аушвиц е бил най-големият и най-важният индустриален център, произвеждащ материали за войната. Там са се намирали заводите за производство на синтетично гориво и каучук, построени от фирмата „И. Г. Фарбен“ (J. G. Farben Industrie) в които работели затворниците. Там са се намирали също така и заводите на Круп, други мощни компании, селскостопанска изследователска станция, оранжерия и ферма за отглеждане на расови говеда. Записките за посещенията на Химлер в Аушвиц показват, че главната цел на неговите визити са били инспекция и оценка на промишленото производство. Когато посетил Аушвиц през март 1941 година заедно с ръководители на фирмата „И. Г. Фарбен“, той заповядал да се разшири лагера с цел побирането на 100 000 затворници. Това решение противоречи на преписваното му участие в унищожаване на затворниците.


Все повече и повече милиони:
Според слуховете, около 3 000 000 (три милиона) хора са изтребени в Аушвиц, даже някои споменават цифрата четири и даже пет (!) милиона. 4 000 000 е сензационната цифра съобщена от съветското правителство, след като то провело „разследване“ на територията на лагера по същото време, когато това правителство се опитва да прехвърли вината за убийствата в Хатин върху немците. Райтлингер признава, че броят на убитите в Аушвиц и други източни лагери произлиза от следвоенните комунистически режими в Източна Европа. „Веществените доказателства“ от „лагерите на смъртта“ на територията на Полша са събрани основно след войната от полски държавни комисии или от Централната еврейска комисия в Полша („The Final Solution“, стр. 631). Обаче не е представен нито един свидетел, който да потвърди съществуването на газови камери.
Бенедикт Каутски, който прекарва осем години по концлагери, от които три в Аушвиц, заявява в своята книга „Teufel und Verdammte“, (Цюрих, 1946 г.), че не по-малко от 3 500 000 евреи са били убити именно в този концлагер. Това е един забележителен факт, защото, както сам той пише, никога не е виждал газова камера.
Той пише: „Аз бях затворен в големите немски концлагери. Обаче трябва да призная, че нито в един от тях не съм виждал газови камери“ (стр. 272) Единствената екзекуция, която той някога е наблюдавал, е екзекуцията на двама поляци, които били разстреляни за убийството на двама евреи. Каутски, когото прехвърлят от Бухенвалд в Аушвиц през октомври 1942 година, за да работи във фабриката на Буш, подчертава в своята книга, че основната цел на концлагерите е била използването на затворниците в качеството на работна сила. Но той не казва как тогава може да обясни пълното противоречие в политиката за унищожаване на евреите, която уж се е провеждала по това време. Масовото унищожаване на хора в Аушвиц уж се е провеждало между март 1942 година и октомври 1944 година. Тогава, ако приемем цифрата 3 000 000 като достоверна, то това означава, че там са били убивани 94 000 души за месец или 3 350 за ден, в продължение на две години и половина. А как са се избавяли от всички трупове, за които и до днес не е открит нито един масов гроб, нито една могила от кости и никой никога не е виждал планината от въглища, която би била необходима за изгарянето на всички тези трупове? Въпреки това Райтлингер заявява съвсем сериозно, че в Аушвиц немците убивали и изгаряли по 6 000 (!) на ден. Шест хиляди на ден означава, че до октомври 1944 година са били унищожени повече от 5 000 000! Но даже и това не е предел на фантазиите сред привържениците на легендата за планомерното изтребление. Олга Лендел в своята книга „Петте комина“, Лондон, 1959 година, надскача всички възможни граници. Признавайки, че е бивш затворник от Аушвиц тя казва, че там изгаряли в крематориумите не по-малко от 720 трупа на час, 17 280 на денонощие! Тя даже заявява, че 8 000 трупа са били изгаряни за едно денонощие (стр. 80). Но при такива темпове немците биха убили повече от 8,5 милиона души за година. А това означава, че от март 1942 година до октомври 1944 година в Аушвиц са убити повече от 21 милиона души! С цели 6 милиона в повече, отколкото цялото еврейско население на света!
Тук има и друго разминаване с реалността, което привържениците на легендата за масовото изтребление на евреите не могат да обяснят.
Под давление на фактите, даже Райтлингер е принуден да признае, че за периода от януари 1940 година до февруари 1945 година в Аушвиц са били регистрирани само 363 000 затворници („The SS Alibi of a Nation“, стр. 268), и не всички от тях са били евреи. Разбира се, твърди се че не всички от затворниците са били регистрирани. Но това твърдение не може да бъде доказано. Но даже и да допуснем, че нерегистрираните са били толкова колкото регистрираните, то това би означавало, че през Аушвиц са преминали 3/4 милиона, цифра, която даже и не се доближава до тези 3–4 милиона, които уж са били убити там. Съща така трябва да добавим, че голямо количество затворници са били преместени в други лагери по време на войната, а малко преди приближаването на фронтовата линия в близост до лагера, 80 000 човека са били евакуирани на запад. И накрая, няколко хиляди са останали в лагера в очакване на Съветската армия.
На затворниците от Аушвиц е бил предложен избор — или да си тръгнат с немците, или да останат и да чакат съветските войски. Ел Визел, един от най-големите опоненти срещу легендата за изтреблението, не остава в Аушвиц, а предпочита да си тръгне с немците.
А ето и още един пример на манипулация с цифри — Шиърър в своята книга „Възход и падение на Третия Райх“ потвърждава, че през лятото на 1944 година, не по-малко от 300 000 унгарски евреи са унищожени в продължение на 46 дни. (стр. 1156) Но това би означавало, че почти цялото еврейско население на Унгария, наброяващо 380 000 е било унищожено. Съгласно данните на Централното Статистическо Бюро в Будапеща, в Унгария пребивавали 120 000, а не 300 000 евреи. От тях 35 000 емигрирали, а 25 000 все още са се намирали в съветската окупационна зона в която по-рано те били доведени от немците за работа в трудовите отряди. По този начин остават около 60 000, които „изчезват“. Но съгласно Намен, около 60 000 са се върнали в Унгария, от където били по-рано депортирани, въпреки, че Райтлингер твърди, че тази цифра е завишена („The Final Solution“, стр. 497). Може и да е така, но отчитайки значителната емиграция на унгарските евреи през войната, можем да кажем, че броят на загиналите унгарски евреи е твърде незначителен.
Постепенно сред мъглата за геноцида на евреите, започват да изплуват нови факти за Аушвиц. Неотдавна излезе книгата „Лъжата за Аушвиц — разказ за преживяното от Тис Кристоферсон“, 1973. Немският юрист Манфред Рьодер, който пише нейния предговор, по-късно отпечатва тази книга в списание „Deutsche Burger — Initiative“. Това е разказ за Аушвиц от човек, който е бил там и е работил в лабораторията на фабрика, в която е изпратен от института на Кайзер Вилхелм за да изследва нови методи за получаване на синтетичен каучук. През май 1973 година, малко след публикуването на това повествование, еврейският „ловец на нацисти“ Симон Визентал пише до Франкфуртския съюз на юристите молба за започване на дело срещу Манфред Рьодер. И както може да се предполага, делото започва да се разглежда през юли, въпреки критиките в пресата. „Deutsche Wochenzeitung“ от 27 юли 1973 година публикува статията „Симон Визентал — новият гаулайтер на Германия?“ Повествованието на Кристоферсон е един от най-важните документи за Аушвиц. Той прекарва там цялата 1944 година и през това време посещава всеки един от лагерите влизащи в състава на комплекса Аушвиц, включително и Биркенау, където уж са се провели най-масовите екзекуции на евреи. Кристоферсон доказва, че всичко това е измислица.
Той пише: „Аз бях в Аушвиц от януари до декември 1944 година. След войната чух историята за масовите убийства, които били извършени от СС и бях поразен. Въпреки показанията на «свидетелите» и вестникарските репортажи, аз не вярвам, че това е ставало. По този повод казах много, но никой не ми повярва.“
Ние няма да разглеждаме детайлите от разказа на Кристоферсон, ще отбележим само, че те включват подробни описания на режима на затворниците, които безусловно се отличават от това, което пише в многобройните книги за масови изтребления. Ето какво пише той за уж съществуващия там лагер на смъртта: „По време на моите посещения в Аушвиц аз не видях нищо, което би могло да ме наведе на мисълта за използване на газови камери с цел ликвидиране на хора.“ В историите на „очевидците“ могат да се срещнат такива „детайли“ като миризма на горящо човешко месо, разстилаща се над лагера. Според Кристоферсон това е пълна измислица.
Недалече от лагера се е намирал стоманолеярен завод и миризмата от него естествено не е била от най-приятните (стр. 33). Райтлингер потвърждава, че там е имало пет стоманолеярни пещи и пет пещи за обгаряне на кокс, които заедно с фабриката на Бун, представляват лагера Аушвиц ІІІ (стр. 452). Кристоферсон не отрича съществуването на крематориум в Аушвиц. „Там бяха около 200 000 човека и във всяко градче с толкова население има крематориум. Естествено и там умираха хора, но това не бяха само затворници.“
Съпругата на началника на Кристоферсон, например, също е починала по онова време.
Нивото на подпочвените води около Аушвиц е много високо и погребението на трупове в тези места е невъзможно. „В Аушвиц нямаше тайни“, пише Кристоферсон. „През септември 1944 година комисия от Червения кръст пристигна там за инспекция. Те особено много се интересуваха от лагера Биркенау, но провериха също така и другите лагери от комплекса Аушвиц.“
Потвърждението че се е извършило масово унищожение на хора не издържа никаква критика, като се има предвид колко много и различни комисии са преминали през лагера. Кристоферсон описва посещението на своята съпруга в Аушвиц и добавя „… този факт, че роднините можеха да пристигнат по всяко време, показва доколко открит е бил режимът в лагера. При нас едва ли можеха да идват посетители, ако в Аушвиц се провеждаше унищожаване на хора“ (стр. 27).
След войната до Кристоферсон достигат вести, че в Аушвиц е имало голямо здание с огромен комин. „Навярно, пише той, искаха да го представят като гигантски крематориум. Обаче аз не видях там такова здание.“
Райтлингер твърди, че всичко е било разрушено и напълно изгоряло. Що се касае до свидетелите, това е видяно само от един евреин, някой си Бендел. Други свидетели досега не са открити (Райтлингер, 457). Стандартна история — когато нещата достигат до веществени доказателства, тях просто ги няма — зданието е „разрушено“, документът е „загубен“, заповедта е „устна“, „очевидецът“ е починал…
Днес в Аушвиц има крематориум, който показват на туристите и говорят, че там са били унищожени милиони човешки същества.
Съветската държавна комисия, която провежда „разследване“ в Аушвиц, обявява на 12 май 1945 година, че се е стигнало до заключението, че в течение на съществуването на Аушвиц фашистите са убили там не по-малко от 4 000 000 човека. Но даже и такъв привърженик на легендата за масовото изтребление като Райтлингер назовава тази цифра „несериозна“ (стр. 460).
Трябва да се отбележи, че единственият обвиняем, който не е изправен пред съда по време на процеса за Аушвиц проведен в 1963 година във Франкфурт, е Рихард Бер, който става комендант след Рудолф Хес. Въпреки факта, че е в отлично здравословно състояние, той неочаквано умира в затвора малко преди началото на процеса. И както отбелязва вестник „Deutsche Wochenzeitung“ от 27 юли 1973 година, той умира при загадъчни обстоятелства. Неговата внезапна смърт непосредствено преди даването на показания е подозрителна, имайки предвид една статия в парижкия вестник „Ривавол“, в която се казва как Бер твърдял, че в Аушвиц не е имало никакви газови камери.
Показанията на Кристоферсон се явяват значително допълнение към другите доказателства за това, че Аушвиц е бил военнопромишлен комплекс в който влизали около 30 различни фабрики. Той е бил толкова голям, че през неговата територия преминавала железопътната магистрала Краков-Виена. И въпреки това, че там се е използвал принудителния труд на затворниците, унищожаване на хора в лагера не е имало.


Варшавското гето:
Твърди се, че уж полските евреи са пострадали повече от всички в резултат на „планомерното масово изтребление“ и не само в Аушвиц, но и в Треблинка, Собибор, Белзек, Майданек, Челмно, а неочаквано и някои други се превръщат в „лагери на смъртта“.
„Гвоздеят на програмата“ в тази легенда се явява, разбира се, въстанието във Варшавското гето през април 1943 година.
Това въстание се представя като кулминацията на протеста против „лагерите на смъртта“. То уж започва, когато детайли от секретно съвещание между Хитлер и Химлер достига до жителите на гетото. Тази история много добре илюстрира как е създадена легендата за „масовото унищожение“ на евреите. Евакуацията на гетото през 1943 година често се представя като унищожаване на полски евреи. А след публикуване на книги като „Стена“ на Джон Хърси и „Изход“ на Леон Урас, събитията в това гето буквално се обгръщат с митология.
Реалната ситуация е такава — когато немците окупирали Полша, те събрали всички евреи в гето от съображения за безопасност. Вътрешната администрация на гетото се е намирала в ръцете на евреи. В гетото са се използвали специални пари, които били пуснати в обръщение с цел по-ефикасна борба със спекулата. Не трябва да се забравя, че тези мерки са въведени при военни условия. Разбира се, гетото съвсем не е било привлекателно място, но то в никакъв случай не може да е инструмент на геноцида. В много публикации се заявява, че гетото се е използвало за унищожаване на евреите наред с концлагерите, тъй като там са ги морили с глад.
Това не съответства на действителността. В гетото е съществувало значително ниво на икономическа дейност и тези, които работели, са имали възможност да си осигурят сносен живот.
Организирането на служба за социална обезпеченост е било вече работа на еврейската администрация на гетото. Точно за това е било създадено самото гето. Евреите да живеят сред свои, в своя среда. Богатите и там живеели в разкош, в гетото е имало не само ресторанти, но и нощни клубове! Така че евреите са били длъжни да проявят повече грижи за своите събратя, а средства за това в гетото е имало достатъчно.
Ние вече споменахме, че според преброяването на населението през 1931 година, броят на евреите в Полша е бил 2 732 600 и че след бягството им в Съветския Съюз, не повече от 1,1 милиона остават под немски контрол. Обаче тези факти не пречат на Манвел и Франкъл да твърдят, че в Полша е имало повече от 3 000 000 евреи когато Германия започва войната и че през 1942 година два милиона все още са очаквали смъртта си (стр. 140).
През лятото на 1942 година Химлер заповядва да започне преселването на полските евреи от гетото и другите райони в лагери за принудителен труд. Както заявяват всички привърженици на легендата за унищожението, всички тези евреи са били убити, но всъщност те са използвани само като работна сила. Доколко строг е бил режимът в гетото може да се съди по факта, че по време на неочакваното си посещение във Варшава през януари 1943 година, Химлер открива, че 24 000 евреи, които били регистрирани като работещи във военно предприятие, всъщност били заети нелегално като шивачи и майстори по обработването на вълна и кожа (Манвел и Франкъл, стр. 140). След шест месеца мирна евакуация, когато в гетото остават само около 60 000 евреи, избухва въстанието.
То започва на 18 януари 1943 година. Манвел и Франкъл признават, че евреите, които участвали във въстанието, в продължение на доста време тайно пренасяли и укривали оръжие. След това, в един ден, техните бойни групи нападнали охраната занимаваща се с отправяне на поредния ешелон към лагерите. Въстаниците са подпомогнати от партизаните на Армията на Крайова и Полската работническа партия. След това на немската армия не й оставало нищо друго освен да атакува въстаниците, които между другото, са били така добре въоръжени, че се е наложило немците да използват даже и авиация.
Можем да си представим колко „строг“ е бил режимът в гетото, след като е възможно да се натрупа толкова голямо количество оръжие и боеприпаси (!), а също така и да се създаде боеспособна организация и даже да се построят отбранителни съоръжения!
Немските загуби при потушаване на въстанието, включително и поляците, воюващи на немска страна, наброяват 101 човека убити и ранени. Упоритата съпротива на въстаниците срещу превъзхождащата ги сила довела примерно до 12 000 убити и ранени (евреи и поляци), болшинството от тях загинали в горящите домове. 56 000 след това били преселени по други места.
Много евреи в гетото били против действията на еврейската въстаническа организация и съобщавали на немците за нейната дейност.
Във Варшава е имало две въстания — в гетото през 1943 г. и непосредствено преди идването на съветските войски през 1944 г.
Варшавското въстание, а също така и депортацията на евреите в концлагерите, създават благоприятна почва за възникването на всякакъв род легенди относно съдбата на полските евреи — най-голямата еврейска общност в Европа.
Еврейският Обединен комитет по разпределението, в данни приготвени за Нюрнбергския трибунал, съобщава че през 1945 година в Полша остават само 80 000 евреи. Също така се съобщава, че в Германия и Австрия не е имало преместване на полски евреи, което противоречи на факта, че много полски евреи са арестувани от американските и английски окупационни власти за спекула.
А когато комунистическият режим в Полша се оказва неспособен да предотврати масовия погром в Килце на 4 юли 1946 година, повече от 150 000 полски евреи бягат в западната окупационна зона. Тяхната поява предизвиква значително объркване в правителствените кръгове на окупационните държави и за да се избегне грандиозния скандал, емиграцията на тези евреи в САЩ и Палестина е осъществена в рекордни срокове. След тези събития броят на полските евреи преживели немска окупация е значително „преразгледано“ и в Американския еврейски алманах за 1948–49 г. се посочва числото 390 000, което е значителен скок на по-рано посочената цифра от 80 000.
Сигурни сме, че и това число може да бъде увеличено.

От това, което ние видяхме, става очевидно, че цифрата шест милиона убити евреи е само един мъгляв „компромис“ между няколко необосновани оценки. Не съществуват никакви документални данни, потвърждаващи тяхната правдоподобност. Обаче някои драскачи ги поднасят в такава форма, че тази легенда може да заприлича на истина.
Например лорд Ръсел от Ливърпул, в своята книга „The Scourge of Swastika“ заявява, че „не по-малко от пет милиона евреи са умрели в немските концлагери“, удовлетворявайки самия себе си, като поставя своите „анали“ между тези, които твърдят за шест милиона и тези с предпочитание за четири милиона. Но той признава: „Точният брой никога няма да бъде известен.“
Но, ако е така, то на какво основание той твърди, че са загинали „не по-малко от пет милиона“?
Обединеният комитет по разпределението предпочита цифрата 5 012 200, а еврейският „експерт“ Райтлингер предлага нова цифра 4 192 200 „изчезнали евреи“, от които по негова преценка, една трета умрели, вследствие естествени причини. Но това снижава броят на убитите до 2 796 000. Обаче М. Перлцвайг, делегат от Ню Йорк на Световния еврейски конгрес, заявява на пресконференцията в Женева през 1948 година: „Цената на падането на национализма и фашизма е фактът, че седем милиона евреи загубиха живота си благодарение на жестокия антисемитизъм“.
Понякога цифрата нараства до осем милиона, даже до девет. Както вече ние казахме, нито една от тези цифри даже и не се доближава до реалността. Фантастични преувеличения!
Първото съобщение за масово изтребление на евреи от нацисти е направено от сталинския агент Леон Фойхтвангер през 1936 година. Равинът Вайз и Световният еврейски конгрес подхващат тази история и добавят към нея още повече ужаси, а в 1942 година съюзниците изготвят декларация на тази тема. Но те самите не вярвали на тази своя пропаганда. Те например, интензивно бомбардирали фабриката за синтетично гориво в Аушвиц, но не докосвали онази част от лагера, в която се твърдяло, че се намират газовите камери.
Интересен факт — но нито Чърчил, нито Айзенхауер пише в своите мемоари за газовите камери.
Фантазиите на равина Вайз не се спират до газовите камери. Той започва да бълнува, че немците добивали сапун от труповете на убитите еврейски затворници. Тази линия подхващат дори съветските обвинители в Нюрнберг. Разбира се, днес никой сериозен историк не приема всичко това за сериозно. Ехуд Бауер, професор в Еврейския университет потвърждава: „Техническите възможности за превръщане на човешката мазнина в сапун не са били известни по онова време. Затворниците от концентрационните лагери са били в състояние да повярват във всяка история на ужаса и това е било напълно изгодно за нацистите. Нацистите са извършили толкова много ужасии по време на войната, че не е трудно да повярваме във всяка приказка.“
В 1943 година евреинът Рафаел Лемкин казва в книгата си „Проявите на нацистите в Европа“, че нацистите унищожили милиони евреи, даже повече от шест милиона. Това заявление е направено през 1943 година и е много забележително, защото масовото унищожение уж започва през лятото на 1942 година. При такива „темпове“ цялото еврейско население на света би било унищожено до 1945 година.
Впрочем същият този Лемкин съставя по-късно конвенция на ООН за геноцида, съгласно която било предложено „расизмът“ да се счита за противозаконен.
След войната пропагандните свидетелства достигат още по-фантастични измерения. Курт Херщайн, който твърди, че е антифашист, успял да проникне в СС, отговаря на въпроса на френския офицер Раймонд Картър, че самият той е уверен как не по-малко от 40 000 000 (!) затворници в концлагерите са били убити в газовите камери. В своя първи меморандум от 26 април 1945 година той снижава цифрата до 25 милиона, но даже тази „занижена“ оценка била твърде необхватна за французите и в неговия втори меморандум, който той подписва в Ротгвайл на 4 май 1945 година, намалява цифрата до 6 милиона, което впоследствие се използва на Нюрнбергския процес.
Между другото, Херщайн е осъждан в 1936 година за изпращане на аморални материали по пощата, един малък детайл за илюстрация на неговия характер.
Малко след като написва своите меморандуми е обявено, че той се е обесил в килията на затвора Шерше Миди в Париж.
В своите спомени Херщайн потвърждава, че по време на войната той предавал информация за масови екзекуции на евреи на шведското правителство чрез немски барон, но по необясними причини неговите донесения се произнасяли под сурдинка. Той твърди също така, че през август 1942 година съобщил на посланика на Римския Папа в Берлин за съществуваща програма за унищожаване на евреите, но му било предложено да напусне зданието на правителството.
Мемоарите на Херщайн съдържат фантастични показания. Той пише например, за това как е наблюдавал масови екзекуции (12 000 за един ден в лагера Белзек), съобщава също така за визита на Хитлер в концлагер в Полша през юни 1942 година, въпреки, че е всеизвестно, че Хитлер никога не е посещавал този лагер.
Фантастичните преувеличения на Херщайн са направили повече за дискредитирането на легендата за масовото унищожение, отколкото кое да е друго заявление. Берлинският евангелист епископ Вилхелм Дибелиус се изказва за тези меморандуми като за „незаслужаващи доверие“. Показателен е фактът, че въпреки всички опровержения, правителството на ФРГ пуска през 1955 година изданието на втория меморандум, за разпространение в училищата. В него се твърди, че Херщайн се е ползвал с особеното доверие на Дибелиус и че този меморандум е „правдив без никакво съмнение“. Това е един поразителен пример за това как необосновани обвинения за геноцид, уж извършващ се при Хитлер, могат да се поддържат в сегашна Германия.
Историята за шестте милиона евреи, които уж били убити по време на войната, е приета от Нюрнбергския трибунал на базата на заявленията на В. Хетл. Хетл е един от помощниците на Айхман, преди края на войната е работил за американското разузнаване и като допълнение на всичко това се е занимавал с писателска дейност, написвайки няколко книги под псевдонима Валтер Хаген. Хетл също така е работил и за съветското разузнаване чрез двама еврейски емигранти от Виена — Пергер и Вербер, които впоследствие се появяват на Нюрнбергския процес в униформите на офицери от американската армия.
В своите писмени показания от 26 ноември, той заявява, че Айхман „му казал“ през август 1941 година в Будапеща, че шест милиона били убити. Но по-късно самият Айхман отрича всичко това пред съда. Като се вземе предвид, че Хетл работи и за американците, и за руснаците, то фактът, че прави първото си заявление за масовите убийства едва след войната, е меко казано странен.


Отсъствие на веществени доказателства:
Длъжни сме да подчертаем, че не съществува нито един документ, който да докаже, че немците са планирали, а още по-малко, са провеждали политика на изтребление на евреите. В книгата на Поляков и Фулф „Третият Райх и евреите — документи и очерци“, Берлин, 1955 година — всичко, което двамата автори са съумели да съберат, се основава на изстискани показания на хора като Хетл, Олендорф и Вислицени, последният под натиск в съветски затвор. В отсъствието на каквито и да било доказателства Поляков е принуден да напише: „Тримата или четиримата души, които основно са били въвлечени в разработката на плановете за пълното унищожение на евреите, са вече мъртви и никакви документи не са достигнали до нас.“
Много удобно. Съвсем очевидно е, че и „плановете“ и тези „трима или четирима човека“ са само едни мъгляви бръщолевения от страна на авторите.
Но документите, които са се запазили, съвсем не говорят за изтребление и „изследователи“ от типа на Поляков и Райтлингер правят удобно заключение, че плановете и заповедите са били изключително „устни“.
Привържениците на легендата за масовото изтребление считат, че разбирайки тяхната престъпна същност, „заповедите“ били устни. Обаче Хитлер е подписвал заповеди за медицинско умъртвяване на умствено болни хора, които затрили десетки хиляди немци, издавал е заповеди за разстрел на диверсанти от съюзническите армии, попаднали в плен; заповеди да се екзекутират съюзнически летци, взели участие в бомбардирането на немски градове; заповеди за разстрел на съветски комисари. Защо тогава той изведнъж решил, че заповедите да се унищожават евреите, „де факто“ намиращи се в състояние на война с Германия, трябва да бъдат „устни“? След като не откриват писмена заповед, „историците на геноцида“ даже прибягват до умишлено неточно превеждане речите на Хитлер.
Това е просто несериозно! Според тях, заповедите за унищожение на евреите са обгърнати с такава секретност, че се налага те да се предават само в устна форма, а в същото време се опитват да открият в речите на фюрера, предавани по радиото, указания за подобна политика!
Без да се съобразяват с факта, че не съществуват никакви доказателства, те предполагат, че осъществяването на плана за изтреблението на евреите би трябвало да започне през 1941 година, заедно с депортацията на евреите към източните концлагери на територията на Полша, като например в гигантския промишлен комплекс Аушвиц край Краков. Съвършено необосновано предположение се явява твърдението, че преместването на евреите на изток, уж означава последващо унищожение на затворниците.
Манвел и Франкъл също изказват предположения въз основа на „устните заповеди“, добавяйки, че на никого не е било разрешено да присъства на тези заседания и никакви протоколи не са били водени. Отново няма никакви доказателства, че подобни заседания са били въобще провеждани.
Уилям Шиърър, в своята книга „Възход и падение на Третия Райх“, също обгръща с мълчание всички доказателства. Той твърди, че заповедта на Хитлер за унищожаване на евреите, не е била напечатана, тъй като не е намерено нито едно нейно копие. Тя вероятно е била подадена в устна форма на Гьоринг, Химлер и Хайдрих, които на свой ред са я предали по-нататък (стр. 1148).
Типичен пример за „доказателства“ използвани в полза на легендата за изтреблението, може да се намери при Манвел и Франкъл. Те цитират меморандума от 31 юли 1941 година изпратен от Гьоринг на Хайдрих, който започва така: „Допълвайки задачата, която ви беше дадена на 24 януари 1939 година, за решаване на еврейския проблем чрез емиграция и евакуация по най-добрия начин при съществуващите условия…“
Меморандумът предписва „пълно разрешаване на еврейския въпрос в тази част на Европа, която се намира под немски контрол“ и това включва подготовката на организацията на финансовата и материалната база, необходима за това. Манвел и Франкъл признават, че това означава концентрация на изток.
С една дума меморандумът предписва създаването на план за окончателно разрешаване на еврейския проблем въз основа на емиграция и евакуация, както е било решено още в самото начало. В него няма никакви указания за унищожаване на хора, но въпреки това Манвел и Франкъл ни уверяват, че меморандумът е съставен именно с такава цел.
Те говорят за някаква „истинска същност“ на израза „окончателно решение“, която уж Гьоринг предал на Хайдрих в устна форма (стр. 119). „Удобството“ на тези „устни заповеди“ за определен тип историци е очевидно. Заключителните детайли на плана за унищожение на евреите е трябвало уж да бъдат доуточнени на конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 година, която е председателствана от Хайдрих (из книгите на Поляков „Третият Райх и евреите“, стр. 120, и Райтлингер „Окончателно решение“, стр. 95). На нея присъствали представители на всички немски министерства. Мюлер и Айхман представяли ръководството на Гестапо. Райтлингер, Манвел и Франкъл считат, че стенографският запис от тази среща се явява тяхното главно доказателство относно плана за геноцида, но всъщност нещо подобно даже не е споменато и те, колкото и да е парадоксално, сами признават това. Те „обясняват“ това по следния начин: „Стенографският запис отразява официалния език, който замаскира реалния смисъл на използваната терминология.“ („С нищо несравнимото престъпление“, Лондон, 1967, стр. 47), което просто означава, че те интерпретират документа така както им е изгодно.
На самия процес Хайдрих казва, че Гьоринг му е заповядал да организира решението на еврейския проблем. Той описва плана за еврейската емиграция, потвърждава, че войната е направила Мадагаскарския план нереален и продължава: „Програмата за емиграция бе заменена с евакуация на евреите на изток, като следващо възможно решение в съответствие с предишните разпореждания на фюрера. Там те щяха да бъдат използвани в качеството на работна ръка.“ И това ако означава някакъв секретен план за унищожението на евреите! Обаче Пол Расиние, французин, който бил интерниран в Бухенвалд и който по-късно провежда множество проучвания относно системата на немските концентрационни лагери, потвърждава, че меморандумът отразява това, което е написано в него — концентрация на евреите на изток и използването им за работа. „Там те щяха да се намират до края на войната, до възобновяване на международните преговори, които биха решили тяхното бъдеще. Това решение беше прието на конференцията във Ванзее“ („Реалният процес Айхман“ стр. 20).
Но Манвел и Франкъл въобще не се смущават от пълното отсъствие на доказателства за уж планираното масово унищожение на евреите. Те пишат, че на конференцията във Ванзее участниците избягвали каквито и да били споменавания за убийствата. Хайдрих предпочитал израза „трудовите отряди на изтока“ (из книгата „Х. Химлер“, стр. 209), обаче те не споменават защо изразът „трудовите отряди на изтока“ не трябва да означава именно това, което е написано.
Според Райтлингер и някои други, Химлер, Хайдрих, Айхман и комендант Хес обменяли помежду си множество директиви, в които открито се споменавало за „изтребление“, но нито един от тези важни документи не е достигнал до нас.
Пълното отсъствие на документални доказателства в поддръжка на съществуването на план за изтреблението на евреите става повод за реинтерпретация на тези документи, които са достигнали до нас.
Някои изследователи, например считат, че един документ за депортация представлява остроумен начин да се говори за унищожаване на хора. Манвел и Франкъл твърдят, че се е използвала различна терминология за да се завоалира геноцида. Такива думи, според тях, включват „Aussiedlung“ — изселване и „Abbeforderung“ — в преносен смисъл, преместване (също там, стр. 265). По такъв начин, както ние вече казахме, думите вече уж не означават това, което те изразяват, освен ако общоприетият им смисъл не се вписва в определена теория. Такъв подход, естествено, довежда до невъобразими преувеличения, като например, интерпретацията на директивите на Хайдрих за „трудовите отряди на изтока“. Друг пример се явява заповедта на Химлер за преместването на евреите на изток, т.е. „за да бъдат убити“, както се твърди в книгата (пак там, стр. 251). Райтлингер, който също не притежава никакви доказателства, прави същото, заявявайки, че от думите и изразите, произнесени на конференцията във Ванзее, очевидно може да се направи извод, че се планира „убийството на цяла раса“ (отново там, стр. 98).
Внимателното изучаване на документите се явява много важно, тъй като опровергава всички тези необосновани твърдения, които са в основата на легендата за масовото унищожение. Немците са записвали всичко изключително акуратно, до най-малкия детайл, обаче сред хилядите пленени документи на СД, Гестапо, Главният отдел на Службата за безопасност на Райха, документите от кабинета на Химлер и в директивите на самия Хитлер няма нито една дума за изтребление на евреи или за изтреблението на който и да е. Това даже е признато от Световния център за съвременна еврейска документация в Тел Авив.
Опитите да се открият завоалирани призиви за геноцид в речите на нацистките ръководители, от типа на тези, които Химлер отправя към офицерите от СС в Позен през 1943 година, също не се увенчават с успех. Показанията, направени на Нюрнбергския процес ние ще разгледаме в следващата глава.

- Ричард Харууд - ,,Лъжата за шестте милиона."

,,Евреите можеха да имат Уганда,
Мадагаскар и други места за установяване на еврейско Отечество, но те не искат нищо друго освен Палестина.
Не защото водата на Мъртво море, като се изпари, ще произведе пет трилиона долара от металоиди и метали на прах; не защото под земята на Палестина има петрол двадесет пъти повече отколкото резервите на двете Америки заедно, а защото Палестина е кръстопътя между Европа, Азия и Африка. Защото Палестина е истинският център на изградената световна политическа система и
стратегически център за световен контрол."

- Наум Голдман, президент на „World Jewish Congress."

,,Факт е, че нацистите никога не са използвали телата на евреите по какъвто и да е начин
за производство на сапун."

- Дебора Липщат, професор по съвременна еврейска история. image 



Гласувай:
2



1. krumbelosvet - Върнаха ли се
13.12.2021 10:19
Върнаха ли се от лагерите евреите депортирани от териториите окупирани от българската армия?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 902781
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031