Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2021 02:23 - ЛЕНИН - ДЕГЕНЕРАТ, ХОМОСЕКСУАЛИСТ, ЕВРЕИН, УБИЕЦ И ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЦИОНИСТКИ АГЕНТИ, НО КОМУНЯГИТЕ СИ ГО ОБИЧАТ
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 916 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimage,,Дядото на Ленин по бащина линия. Николай Василиевич Улянов се оженил за собствената си дъщеря Александра, родила се,
когато той бил на 25? От този брак между баща и щерка се пръкнал Иля Улянов - Лениновият баща."

- Владимир Солоухин При свете дня",Издательство „Москва", Москва, 1992 г.

Джовани Папини
“Селяните са най – големият враг на революцията”, твърдеше вождът
Едно интервю на Джовани Папини
Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние – почти двадесет хиляди долара – подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари…
Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен – и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.
В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.
Прие ме неговата съпруга – дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.
Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене – на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби – лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума…
Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.
И все пак, избрах нещо – в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:

Всичко беше направено – възкликна Ленин – да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора – без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата – базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници – общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.

Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?

Ленин ме погледна доста учуден:
Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм…
Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна… Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни… Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!
Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.

А селяните, господин Улянов ?

Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните – отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне…

Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност…
Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника… А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство…
Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух…
След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.
Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших…
Преведе от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
из сб. «Разговорите на Гог»,
Милано, 1936.

„Материали от личния архив на Григорий Зиновиев, член на Политбюро ЦК ВКП (б), първи секретар на Ленинградския обком на партията: писмо на Ленин до Григорий Зиновиев, 1 юли 1917 г.: „Григорий! Така се стекоха обстоятелствата, че незабавно трябва да се скрия в Петроград. Не мога да замина далече, работата не позволява. Другарите предлагат едно място, за което казват, че е напълно безопасно. Но е толкова скучно да бъда сам, особено в такова време… Идвай при мен и двамата ще прекараме чудесни дни далече от всичко… Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай ми бързо – ще дам нареждане да приготвят там за двама души.“
Това писмо е написано през юли 1917 година, когато Ленин се готвел да напусне Петроград и да се засели със Зиновиев в Разлива, в станалата след това прочута колиба. Именно там взаимоотношенията на Ленин със Зиновиев получили своето развитие. Те прекарали много време там и очевидно това окончателно главозамаяло Зиновиев. Защото през септември той пише от Петроград на Ленин във Финландия:
„Драги Вова, няма да повярваш колко ми е тъжно без теб, как ми липсвате ти и нашите ласки с теб… Няма да повярваш, но оттогава, откакто замина, не съм докосвал никого. Можеш да бъдеш напълно уверен в моето чувство към теб и във верността ми. Повярвай, не съм се докосвал нито до мъж, нито до жена, и няма да го сторя. Само ти – моят близък човек… Идвай, не се бой, ще подредя всичко по най-добрия начин.
Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се скриваме от тази жена… Никой няма да ни разбере, нашето чувство, взаимната ни привързаност… Идвай по-скоро, чакам те, цвете мое. Твой Хершел.“
В края на октомври другарите по партийна борба най-сетне се срещнали. Станал октомврийският преврат и Ленин се върнал в Петроград. По това време Зиновиев заминал за Москва, за да ръководи приключването на преврата в града. От там пише на Ленин: „Илич, каквото ми поръча, го изпълних. А каквото непременно ще го направя… Тук е много тежко и сложно, но ме стопля мисълта, че само след няколко дни ще те видя и ще те прегърна в обятията си. Ти пазиш ли нашето гнезденце? Не водиш ли други в него? Тук преживявам много неща и само надеждата за твоята вярност ме сгрява. Целувам те по твоето марксистко дупенце. Твой Хершел.“
Докато четях тези писма у мен възникнаха два въпроса. Първият – коя е била онази жена, от която в Женева Ленин и Зиновиев се криели? И вторият въпрос – кой е бил активният любовник, и кой пасивният?
Скоро стана ясно, коя била тази жена. През 1918 година Зиновиев пише вече по-конкретно:
„Вова! Всеки път, когато се оказвам далече от теб, се измъчвам ужасно. През цялото време ми се струва, че седя тук, тъгувам по теб, а ти тъкмо в тази минута ми изневеряваш. Явно си голям коцкар, знам това… Не винаги може да ти се устои, особено при раздялата с любимия. Но аз се държа и не си позволявам нищо. Докато при теб положението е по-гадно – необходимо е винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те, всичко разбирам…“
Сега стана малко по-леко – не е необходимо да криеш нищо от нея. Не заради това, че тогава в Женева, когато тя за първи път ни хвана.“
Трябва да се разбира, че тогава в Женева, когато Зиновиев и Ленин за първи път се сношили в постелята, ги заварила Надежда Крупска – гражданската жена на Улянов. А след това, после, Ленин вече й се разкрил и тя се примирила с неговите наклонности, и не възпрепятствала бурно текущия му роман със Зиновиев. [Лесбийството на Крупска било притча во езицах.]
Сетне се появи отговорът на втория въпрос. В следващо писмо до Ленин от фронта Зиновиев шеговито пита:
„Вова! Да не ти зарасна дупето през времето на нашата раздяла? Не залиня ли то вече през това време?… Скоро ще дойда, веднага щом се оправя с тукашните работи, и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупенце.“
Значи Ленин е бил пасивният, а Зиновиев – активният любовник. И това се потвърждава от следващото писмо. То е написано някъде около Нарва през пролетта на 1918 година, когато Юденич бил разгромен. Червената армия спряла до естонската граница и Зиновиев се готвел да се върне в Петроград като победител. Той ликува и съвсем губи предпазливостта си в изразите.
„Вова, скоро ще дойда и повече няма да те пусна да излезеш от моите обятия, каквото и да говори онази дъртофелница! По целия фронт врагът бяга и мисля, че няма да се промъкне от тази страна. Така че ме чакай и бързай да се подмиваш. Скоро си идвам.“
Обаче не минали и няколко месеца и в отношенията между любовниците назрява разрив. Както винаги в такива случаи, той е свързан с ревност. Научаваме за това от писмо на самия Ленин, което е написал на Зиновиев, намиращ се по това време в Северен Кавказ. Неизвестно защо, Ленин му пише на немски.
„Мили, Хершеле! Изобщо не бива да ми се обиждаш. Чувствам, че преднамерено продължаваш своето пребиваване в Кавказ, макар обстановката изобщо да не изисква това. Вероятно ми се сърдиш. Но не съм виновен за това. Всичко това са твоите глупави подозрения. Що се отнася до Лейба и мен – то беше само еднократно и повече няма да се повтори… Чакам те и ще се сдобрим в нашето чудесно гнезденце.“
„Илич“, – следва незабавният отговор на Зиновиев от Владикавказ. – „Това изобщо не са глупави подозрения по отношение на теб и Лейба. Кой не е виждал как напоследък се увърташе около него? Във всеки случай аз имам очи и те познавам достатъчно дълго, за да отсъдя… Аз ли не знам как се разпалват очичките ти, когато видиш мъж с голямо оръдие? Ти сам винаги си казвал, че мъжете с малки фигури имат великолепни оръдия… Не съм сляп и видях прекрасно, че си готов да забравиш нашата любов заради романчето с Лейба.
Разбира се, сега той е до теб и му е лесно да те съблазни. Или пък ти си го изкушил?“ Действително в онова време Лейба Троцки – наркомвоенмор на Републиката – бил дълго време до Ленин в Москва. И трябва да предполагаме, че между двамата вождове е възникнало взаимно чувство.
Лейба Троцки, мъжественият нарком на отбраната, пламенният трибун и оратор, заел мястото на Зиновиев в Лениновия креват. Ленин продължил да се оправдава пред Григорий. Навярно е чувствал, че връзката му с Троцки ще бъде недълга и скоро Лев Давидович ще го зареже, увличайки се по поредната жена.
Все пак Троцки имал по-голяма склонност към жени, отколкото към своите другари в революционната борба. Навярно, той направил изключение само за Ленин, уважил го. И ето Ленин пише на Зиновиев в Кавказ:
„Не се обиждай, Хершеле. Ти си прав, наистина не успях да устоя. Лейба е такъв брутален мъж. Той просто ме пленява със своите ласки. А аз толкова се нуждая от тях, особено в такъв напрегнат политически момент. Много ми е трудно без ласки, а ти замина, негоднико. Ето, че не издържах.“ – Гелий Клеймёнов – „Правда и неправда о семье Ульяновых“, Издательство „Самиздат“, 2012 г.

„Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, защото болшевизмът не е пансион за благородни девици. Децата трябва да присъстват на екзекуциите и да се радват на смъртта на неприятелите
на пролетариата."

- Владимир Ленин image



Гласувай:
3



1. 1997 - Доколкото следя линията Ленин е комунист, евреин, хомосексуалист, а
28.12.2021 10:54
Комунисти, евреи, хомосексуалисти са недочовеци и трябва да бъдат убивани или пращани в концлагери.
Правилно ли съм разбрал възгледите ти?
цитирай
2. vladtepes - За Ленин
28.12.2021 20:08
Ленин издига на почит важният труд на палача, който в царска Русия е бил недооценен и често се е изпълнявал от осъдени престъпници срещу по-добра храна и облекчения на режима. При Ленин палачите стават офицери, получават високи заплати и привилегии и са на почит примерно легендарния труженик на пистолета и чашката полковник Петер Маго с два класа селско училище.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 673896
Постинги: 953
Коментари: 346
Гласове: 706
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031