Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2022 02:05 - ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. НАСАМ БЪЛГАРИЯ Е КОМУНИСТИЧЕСКО-ЕВРЕЙСКА КОЛОНИЯ, НО НА НИКОЙ ОТ ЧАЛГАРЦИТИ НЕ МУ ПУКА
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 1136 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimage,,Ние, българите, няма как да харесваме Александър III.
По негова инициатива Русия
всячески се стреми да укрепи позициите си
на Балканите. Стига се до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни през
1886 година. И макар коронясаният година по-късно княз Фердинанд
да е избрал наследника на Александър III, неговия син, император за кръстник на
Николай II, престолонаследника княз Борис Търновски, докато той бил на трона, отношенията
между двете страни останали напрегнати. През двете Балкански войни „северната мечка" е напълно враждебна спрямо Слава Богу, през Първата световна война нашите предци
показват на руснаците кои сме и от кого са произлезли.
Пердашат ги яко, както ядосан баща своето дете, сторило беля
Войната на интернационалното еврейско лоби против християнството по-специално
срещу Русия продължава
и днес. Тази страна е изцяло, напълно, и както казах — безвъзвратно, окупирана от ционистите. Семейство Ротшилд
я ръководи
от дистанция. Чрез своите пълномощници в Кремъл съветските, понастоящем наричани „Руски" комунисти болшевиките
Същото се отнася и
за нас. Ако някой все още смята, че тукашната
колониална администрация е командвана от
Москва, дълбоко се заблуждава. И Москва, и София, даже Пекин, са подчинени на
новия световен
ред - единното правителство
на планетата."

- Георги Ифандиев

,,Последно се бях виждал със Славчо (б. р. - Христов) точно два дни преди Нова година.
Потърсих Крейзи, за да ми уреди среща с шефа му. Бях се присетил, че скоро ще стане една година, откакто му спасих живота. Досега само Маджо даваше пари, а Славчо не ми се беше отблагодарил.
Крейзи се обади малко по-късно, за да му кажа за какво искам да се срещам с шефа му. Съвсем спокойно му обясних, че в навечерието на празниците очаквам да ми върне жеста. Крейзи затвори сконфузен, но след минути ме набра отново с мотива, че Славчо имал много ангажименти и нямало да има време скоро да се видим.

- Добре тогава - пожелай му да се пази.
На нашия жаргон, който Славчо много добре познаваше, това си беше откровена заплаха. Пет минути след това Крейзи отново звънна.

- Шефът намери време. Кани те официално да се видите в банката.
Изтупах се официално и отидох. Крейзи ме посрещна със сервилен тон. Влезнахме в помещенията на директора без пропуск, както е ред­но. По стълбището Крейзи отново ме заля с пикантните истории на шефа си и приближените му.

- Знаеш ли кой идва миналата седмица? - хилеше се Крейзи. - Слави Трифонов! - продължи той. - Абсолютно сам, накарахме го да си премести джипа не за друго, а да го унижим и той се въртя половин час, докато намери къде да го остави. Аз лично го въведох при шефа. Славчо ме представи като дясната му ръка и ме остави да слушам разговора: „Ще бъда кратък, бате Слави - започна от вратата онзи. - Сашо Дончев, шефът на „Овергаз", ми дава по 40 000 долара на месец, за да пропагандирам за БСП в новото си шоу, ако ти ми дадеш 300 000 марки, ще пропагандирам за СДС".

- И к"во му отговори Славчо? - полюбопитствах аз.

- Славчо се вбеси, но пред него запази спокойствие „Ебал съм го в СДС-тo - каза спокойно той. - 300 000 марки са много пари, предпочитам да си ги запазя. Моите хора и без тях ще спечелят" - наду се Славчо. „Няма проблем - отговори му Трифонов, - аз за всеки случай ти оставям моя телефон, ако поразмислиш! А имам и друга оферта. Срещу 10 000 долара ще те поканя в шоуто и ще ти изчистя напълно името - и без това те плюят, аз не вярвам, а това за скечовете, нали разбираш - просто шоу..." „Добре, ще помисля" - отпрати го набързо Славчо. После пред мен сподели - продължи Крейзи, - че е хубаво да си изчисти името, но отказа да дава 10 000 долара, а и не се доверяваше на дългия мръсник. „Представи си, че му дам все пак парите и отида, и той вместо да ми помогне, да ме орезили напълно?" След което извади касетката изпод бюрото си и ми каза: „Това е запис на целия разговор, пази я, може да ни потрябва"."

(Откъс от бестселъра на Георги Стоев „БГ Кръстника”)

,,Поли (Поли Пантев, изпълнителен директор на ВИС-2. По-късно обаче той преминава в лагера на другата мощна силова групировка СИК), направи нещо друго.
Свърза се с нашия стар познайник Слави Трифонов, който гледаше да е в добри отношения с всички групировки.
С Трифонов се познавахме от дискотека „Алкатрас" още от 1994 година. Тогава той често идваше там, парадираше с измислена слава. Сваляше бедни студентки, както и дианабадските курви, които търсеха поредния балама да му изпразнят джоба. Сега Поли искаше следната услуга.
В собственото си предаване да разкаже за изчезналата чанта и да обяви награда, ако я намерят и предадат. Самият Поли бе обявил награда от 50 000 марки, ако му я намерят. Трифонов свърши работа, само че най-нагло бе заявил на Поли, че тази услуга ще му струва
5 хиляди марки, които Поли плати небрежно,
но след това сподели пред нас раздразнен: Боклук, ще ме рекетира мен! И каква стана тя, някакъв си шоумен е по-голям рекетьор от нас!
С какво се оправда, че ти ги иска? Абе, смънка нещо там за отчитане в телевизията, но съм сигурен, че ги е прибрал в
джоба си."

- Георги Стоев - „БГ Кръстника 1."

,,Бойка Борисова е потомствена комунистка. Нейният
дядо по бащина
линия родителят й и самата та са членове на БКП. Освен това
другарката Б.Б. има чин майор от държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си и комунистическата партия.
Като се подчинява на заповедите на кръга ,,Банка",по-късно известен и като ,,Монтерей", непрокопсаната банкянска
пожарникарка нарушава
закона регистрира
охранителна фирма"

- Георги Ифандиев

Седмица по-късно бях на рождения ден на Пехливанов в Текила бар. Празнуваше го за пръв път след смъртта на Поли. Смяташе, че след убийството на Милчо проблемите са му приключили. Беше решил, че Младен е вече беззъбо куче. Гордо се разхождаше с изрязана фланелка и показваше напомпаните бицепси пред гостите си. Мина покрай мен за „наздраве“, намигна ми и ми прошепна:
— Голям майтап! В деня на убийството бях взел една от най-скъпите компаньонки на „Визаж“. Ама ти, всъщност, я знаеш бе, тази, Ирен Онтева. За лош късмет, не можах да си намеря хотел, всички бяха заети. Накрая се изнервих и реших да я оставя. Точно се спускахме от Симеоново и ни спряха маскирани полицаи с автомати. От тях разбрах, че е убит Бай Миле. Записаха данните на всички в колата — разхили се той. — Дори ми мина яда, че не успях да си намеря хотел, но поне си осигурих алиби. Иначе кой знае колко щяха да ме мотаят по разпити.
Продължи да се перчи при другите си гости. Само след минута към мен се приближи Наско Чолев, БОП-аджия и голям шпионин. С него се знаехме от спорта. От години бе близък на Пехливанов и често му осигуряваше полицейска информация. Направи опит да ме подпита за хора, които най-малко ме интересуваха. Не че и него го вълнуваха особено, но беше вече професионално изкривяване. Определено беше подпийнал, а знаех, че не носеше на алкохол.
— Ти какъв го играеш сега, там в БОП-а?
— Никакъв… въпреки че съм подполковник. Даже се пазят от мен. Като заговорят нещо сериозно, ме пращат за кафета. Мен Бойко ме мрази открай време и сега търси начин как да ми удари балтията… Д’еба и корумпираното му копеле! — изпусна се Чолев. Явно изобщо не се усети, защото направи признания, които никога не бях очаквал от него.
Разказа ми, че като отишли на огледа веднага след сигнала за убийството на Бай Миле, него го оставили малко настрана. Докато обикалял, видял група ученички пред ресторанта на входа. За да демонстрира дейност, ги заразпитвал дали не са видели нещо.
— Ние идваме често тук — отговорили му те. — И знаем кой е убитият.
— Че защо ще идвате тук? — попитал ги Чолев, който беше голям пуритан, и веднага решил, че Бай Миле налита на ученички.
— Опитваме се да вземем автограф от Бойко Борисов, който от време на време идва да обядва с този чичко.
Чолев се зарадвал на мига, че ще изкара компромат за Бойко. Но един от колегите му също чул разговора.
— Много сте малки! Нищо не сте видели! — отпратил ги той.

- Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

— Пехливанов ми каза, че сте имали и сериозен враг в „Убийства“-та — погледнах ги изпитателно и двамата.
— Кой, бе? — изненадано подскочи Бай Миле.
— Иван Тенчев.
— Ами освен да попитам новия главен секретар за това… за този враг — разсмя се самодоволно Маджо. Бай Миле също се разтресе и започна да пляска по бедрата си.
Чак сега зацепих, че атентатът срещу Пехливанов съвпадаше с встъпването в длъжност като главен секретар на Бойко Борисов. Направо си беше в първия му работен ден. Маджо на секундата улови мислите ми.
— Не сме чакали Бойко. Знаеш, че в тези неща няма ден и час. Просто, когато излезе удобен момент.
— Дори на мен ми е кофти, че ще му навредим на момчето. Първият работен ден и да те посрещнат със стрелба с гранатомет в град като София, никак не е приятно… — направи се на сериозен Бай Миле.
Спогледаха се с Маджо и отново се разсмяха силно:
— Дай да не го лъжем Жоро, наш човек е!
— Нормално е да изчакаме Бойко да стъпи в длъжност — с малко тържествен тон каза Бай Миле. — Все пак ние го направихме човек. Ако има милиони, то е благодарение на нас — с леко завистлив тон продължи той.
— Така че, сега ще връща услуги — удари по стената Маджо. — Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата.
— Нема проблеми с него — намигна важно Бай Миле.
Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко? — бях подхвърлил тогава. — Той е най-обикновена шушумига.“ „Да, ама скоро ще се променят нещата — отговори ми тогава Стуканьов. — Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките със враговете си, без никой да им търси отговорност.“
Тогава си мислех, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма „Ипон“. Тогава отново го бе спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат.
Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеше се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен.
Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар че бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар.
Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки.
— Ние сме гости на рождения ден на Цветелина — възроптали някои от тях, като повикали управителя.
— Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала.
Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рождения ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха.
Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“
Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето — Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.
— Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! — изхилил се Поли. — Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.
Макар и да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банка за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка.
Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я поддържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден.

- Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите."

— Ама напоследък много ми се насъбра. Но пък успях, нали? — почти истерично извика Димата. — Премахнах онази дебела, гадна, гнусна торба — Бай Миле… Пуу… — изхрачи се Димата злобно. — Ти не знаеш, Жоро, що години съм го търпял тоя дебил. Аз и Маргина го запознахме с Младен, а той ни продаде за жълти стотинки. Години наред кроеше планове как да ни убие. Къде си сега, Милчо?… — развика се Димата, гледайки към върховете на дърветата.
Сетне затропа по пръстта, приседна на колене, наклони ухо към земята и отново се провикна:
— Да не си тука бе, дебелак?
Руснака бе изперкал напълно. Сякаш здравият разум, с който се гордееше години наред, се бе изпарил. Не ми беше смешно. В шибания ни занаят това можеше да се случи на всеки. Напрежението идваше в повече, дори и на най-дебелокожите. А Димата, макар и опасен престъпник, бе градско момче и чувствителен мъж. Селяндури като Маргина по не взимаха присърце тези неща. Независимо че не бе по-малко зъл от Димата, Маргина притежаваше волско търпение и спокойствие. Именно поради тази причина, макар и в сянка, той бе най-големият бос.
— Няма го вече Бай Миле, Димчо! — реших да го успокоя аз.
— Няма го, нали? — кресна отново той. — И онази курвичка, Младенчо, я няма… Крие се някъде като плъх… Бил казал да ми предадат, че ще се върне, когато падне това правителство… Нали беше много горд с Бойко?… Да, ама сега Бойко бачка за мен и Маргина.
— Аз си мислех, че все още слугува на Младен? — реших да го разприказвам докрай.
— Глупости, Жоро… Не ще и да чуе за него. Младен му нарежда, а този не иска шефове над главата си. Ние с Маргина сменихме тактиката си. Извинихме му се за едно време. Знаеш, че бяхме го понабили. После му подадохме нещичко и от нашия бизнес. Макар че може и да си чул, че като стана главен секретар, дойде да нахалства за повече проценти. Аз бях първият, който го изхвърли… Така е в този живот, приятелю! — стисна ме внезапно за ръката. — Времената се менят… Бойко Тиквата вече е фактор, а аз го познавам отдавна и знам от какво най-много се блазни. Не от пари, а от внимание… Е, дадохме му го това внимание. Двамата с Маргина го убедихме, че е най-великият играч в момента.
— Защо тогава прати да ви взимат натривки от ръцете, когато взривихте Стоил в сградата на „БулИнс“?
— На него и през ум нямаше да му мине да го направи, но ние му го подсказахме. Нали трябваше да излезем невинни пред обществото. А и трябваше този кретен най-накрая да симулира, че върши нещо.
Димата ме пусна, отдръпна се предпазливо и ме огледа.
— Никога не съм казвал, че ние сме взривили Стоил.
— И аз не го казах — реших да играя неговата игра. — Просто не си ме разбрал. Казах „когато взривиха“.
— Много добре чух, че каза „когато взривихте“, а и аз ти разкрих какво направихме след това — разтресе се от смях Димата. — Но кой ще ни търси сметка? — хвана лакътя ми отново. — Нали ти казах вече… главният секретар на МВР бачка за нас.
— Може да го натисне министърът — отдръпнах се, не обичам да ме докосват по този начин, а и Димата не се усещаше, че ме стиска.
— Извинявай — промълви едва чуто. Мразеше да се извинява, но имаше нужда от мен. — Нещо се разпалих и не се усетих… За какво ме питаше? А, за министъра… Ами че то Бойко, като се засича с него по коридорите на министерството, го псува.
— А ти откъде знаеш?
— Моите момчета познават някои от охранителите на Бойко. Наскоро ми разказаха как, като се разминали, Бойко се изплюл пред краката му и го нарекъл „сдуханяк гаден“. Знаеш, че познавам и доста хора в пресата. Шибам там разни курвички, които ми разказват как постоянно звънял на главните им редактори и ги натискал да пускат голямата му глава, както и всичките му тъпизми на първа страница…
— Значи да разбирам, че за нас вече няма заплаха? Всичко е в наши ръце, а, Дима?
— Не, не, не, не… — заклати глава като в транс Димата. — Не трябва да се разкарвам пеш… все още е много рано. Какво като Бойко Борисов е наш човек. Ако ме гръмне някой, какво ще направи? Ще дойде да се снима с трупа ми.
— Къде виждаш заплахата? — запитах учуден, след като досега се величаеше и изведнъж отново показа страх.
— В онзи старец — Любен Гоцев… любовника на Младен!

- Георги Стоев – ,,Любен Гоцев — истинският Кръстник.“

Васил Костов, бивша охрана на Бай Миле от СИК:
Здравейте,
Искам да ви разкажа как
като охрана на Бай Миле
съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос
(впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се
случи това, дори
къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България.
В Турция останах няколко дни, за да проверят качеството на това, което им закарах. Дадоха ми огромна сума пари в долари.
Обадих се на Бай Миле притесних се за минаването 1 през границата с толкова пари. Той ми каза, че няма да има проблеми. Дори ме накара да му купя и цигари от безмитния магазин. Никой не провери колата както на отиване,
така и на връщане (освен документите на граничния пункт). Когато се прибрах от Турция, казах на Бай Миле, че тия хора, с които се видях, са ми обяснили как ще стане работата - канали и други такива работи. Бай Миле ми каза, че са помислили, че аз съм човекът на Бойко Борисов.

Не забравяйте, че политическата кариера на другарката Корнелия, с вид на добре гледана свинкя, е стартирала от икономическото задкулисие. Издигнал я не друг, а товарищ Костов, Иван Йорданович. Едва завършила право, ръководството на СДС я назначило за юристконсулт в Столична община. Това беше времето на Стефчо „Усмивката“, чийто баща бил съветник на Георги Димитров. А едната от щерките му е омъжена за сина на червения крадлив милионер Васил Божков, по-известен като „Черепа“. Произведена от баща и тъст в чин „журналистка“, тя интервюира…

Правилно, не мислите, че някой от страдалците на комунизма, нали? Мама и тате са били галеници на системата. Бащата Стефан е бил аспирант на същия „научен ръководител“, който изпратил Румен Гечев и Сталинка „Кристалина“ Георгиева на специализация на Запад. Сред останалите личат имената на „демократите“ Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров.[100] Бил е служител в самото Министерство на съобщенията и в научния му институт, който беше секретен поне колкото управление на Държавна сигурност.

Номенклатурни игри за назначени червени милионери

От март до август 1997 г. Корнелия Нинова е била юристконсулт в БТК. Това пък е „епохата Костов“, която беше времето на голямото забогатяване на комунистическата номенклатура.

„През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как „на крилете на изборната победа на СДС“, г-жа Корнелия Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва „мистериозният“ възход на „синята“ Корнелия Нинова.

В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс“ и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт“.

Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: „Как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения?“

При подобни случаи в античността гражданите на Рим казвали:

“In abstracto” – „в абстрактността“.

Един вид, действителността нямала значение. Така е и при туземните ни комунисти, определени за „десни“ и „антикомунисти“. Понастоящем шеф на СДС е бившият лидер на младежкото БСП, пернишкото номенклатурно чудо Лукарски, който е всичко друго, но не и Божидар. Някогашният кадър на СДС-Костов Корнелия Нинова оглавява БСП. Щом ви харесва, ваша воля.

По времето, в което почти невръстната товарищ Нинова, Корнелия Петровна от село Крушовица, Врачанско, въртяла крупни социалистически предприятия на кутрето си, моят приятел Петър Гогов хамалуваше на столичната Сточна гара. Завършил икономика на външната търговия, минал през стъргата на следствието, съда и политическите отряди на Старозагорския затвор, ползващ три чужди езика, с достатъчен опит във финансите, дали не би се справил по-добре, но най-важното – по-честно, на длъжностите, с които БКП-СДС – Костов дари другарката Нинова?

Отговорът е ясен.

- https://diagnosa.net/

Само помислете, кой е министър на правосъдието и коя „политическа сила“ представлява? Христо Иванов – другар, оглавяваше министерството и в служебния кабинет на потомствения комунист Георги Близнашки, наследник на терористи и убийци – активни борци. (Скоро за тези думи ще се лежи в концлагер.)
„Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.
От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative).“[54]
„Иванов беше активен по време на протестите през лятото на 2013

година, предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Участва в гражданския проект „Харта 2013“.“[55]
„… Министърът на правосъдието и вицепремиер Христо Иванов е лишен от адвокатски права и наказван многократно от адвокатската колегия заради дисциплинарни нарушения. От Министерството на правосъдието се опитаха да омаловажат скандала, като разпространиха информацията, че правата на министъра са отнети заради неплатен членски внос, което нямало отношение към работата му на министър.
От законова гледна точка може и да няма проблем, но от морална със сигурност има. Още повече, че новоизбраният служебен министър беше активен участник в протестите миналото лято, които формално започнаха от назначението на един човек, който морално не отговаря за поста. Протестиращите издигнаха лозунги за справедливост, честност и спазване на правила в политиката.“[56]
Какъв морал можем да дирим в същество, родено от комунисти? Комунист и морал са несъвместими понятия, антоними.
„Малцина знаят, че Христо Иванов е син на проф. Мария Бойкикева – първия председател на дисидентския Клуб на гласност и преустройство през 1988 година. Не са мнозина и онези, които предполагат, че е учил една година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Мечтата му още тогава обаче била да следва право. Приет е и във втори курс вижда обява, че „някакви американци“, както сам той ги определя, търсят помощник, който да се занимава с правната реформа. Така започнал работа в Американската асоциация на юристите.“[57]
Не пресилвам ли? Преценете сами:

„Бойкикева е първият председател на създадения на 3 ноември 1988 г. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, заради което е изключена от БКП и зорко следена от Държавна сигурност…
Родената в Москва дъщеря на политически емигранти говори бащиния си език със силен руски акцент, но това не й пречи да се чувства 100 процента българка.“[58]
Ето ги „умните и красивите“. От това котило се пръкнаха. „Протестъри“?!
„Три вечери поредом обикаля край парламентарните пусти двори Бойко, три вечери въртя го тъмен шемет и дълги дни подир това мъгла – и пред очи и на сърце му тегна. Измамата реформаторска живота му вгорчи…
А времето фърчи, не го е грижа кому тежи, нито кому е леко, – то неусетно челото на Бойка приведе и над тъмния му поглед дълбока сянка на тъга заметна. Не беше вече онзи Бойко той, на всички драг – седенките без него, седенки що не биваха, нито хоро хорото…
За работа се хора заловиха, а Бойко плъзне все по стадионите. Дома намръщен и в Парламента не стъпва, такъв по цели недели – и в миг налетя го на гняв и ядни думи, от тъмното мълчание по-зли…“[59]

„… Реформаторите и протестърите, да скочат да ме защитят. На улицата. На улицата бяха 100 души, като дръпнахме ГЕРБ от улицата след първите митинги. Останаха 100 души ей тука, отзад.“[60]
Това е откъс от „възвишеното“ слово на пожарникар-премиерката, произнесено в сряда, 11 март 2015 г. в Парламента. Перифразиран, поетът се е произнесъл така:
„Сто двадесет души те бяха на брой. И ги назначиха всички още в първия строй!… Заплати те взеха от родния край…
Охолен живот в гори и поля прогърмя! И в бащина свидна и свята земя

доволен е вече умний и красний народ! Възкръсна за нов и свободен живот!…
На техния възклик бе залпа ответ. Изпълниха своя свещени завет и воля и клетва изпълниха те.
И тъмна мълва се мълви зарад тях,… че тука извел ги млад дивен юнак. Над робска земя се дола̀р кат байрак развял. И зачул се високо гласа на младий войвода, далеч в небеса – далеч в небеса!…“[61]
Чак във Вашингтон, Брюксел и най-вече в Тел Авив! Рапорт даден. Не знаем, дали е бил приет.
Те обвиняват. Те постановяват. Но кои са те?
„Истинското равенство означава, да държите всички отговорни по един и същ начин, независимо от раса, пол, вяра, народност или от изповядваната политическа идеология. Време е демократите, които твърдят, че пропагандират равенството, да вложат и парите си в онова, което големите им усти изричат.“[62]

Подписвам се под тези мисли. Но кои са проповедниците на „демокрацията“?
Да надникнем още малко в потеклото на другаря Христо Иванов, министъра на правосъдието, който възнамерява да окове в пранги свободата на словото. За да сложи край на всички разговори за комунизма и комунистите. Нещо повече за неговата майка, другарката Бойкикева, с милиционерски псевдоним „професор“:
„Мария е родена в Москва в семейството на българския комунист и политически емигрант Недялко Бойкикев… След като организира изложба във Франция и Германия за белия терор в България през 1923-1925 г., пътищата му към родината са отрязани. През 20-те живее в Берлин и се жени за софиянката Светлана, която учи там медицина. Кумове им стават големите български музиканти – близнаците Панчо и Любен Владигерови [евреи от Шумен], както и оперната прима Христина Морфова. През 1929 г. Недялко планира да емигрират в САЩ, когато съветският търговски аташе им предлага да заживеят в Москва.
За съпруга решението ще се окаже фатално. При една от сталинските чистки в края на 30-те Недялко Бойкикев е изведен от московската квартира и семейството му повече няма да го види. По-късно научават, че се е поболял още по пътя и издъхнал, щом го стоварили край лагера ГУЛАГ на брега на Колима…“[63]
За да нямате заблуди, лесбийката Морфова е била свързана със съветските шпионски служби.

„… Интересен момент за руската публика ще бъде гастрола[64] на Морфова в Москва, през 1935 г., тъй като тя е първата оперна певица, гостувала на съветска сцена, след възстановяване на дипломатическите отношения между Царство България и СССР през лятото на 1934 г.“.
Именно този гастрол на Христина Морфова, по-късно става причина за освобождаване й от Музикалната академия и край на певческата й кариера.“[65]
Но какво последвало за двете Бойкикеви? Може би погром, както ставаше тук след злокобния 9 септември 1944 година? Ето какво:
„В Москва майка й е военен лекар (впоследствие ще стане професор и един от водещите специалисти по физиотерапия у нас). Преживяват ужасите на Втората световна и след 9 септември 1944 г. тръгват за България заедно със семействата на други политемигранти. Дъщерята попада в абсолютно различна среда: „Това е все едно да се озовеш от ледена степ в райска градина. В Москва по време на войната сме гладували, пет пъти съм боледувала от скорбут, дойдох с каверни в дробовете. А тук гледаш цели щайги с домати, ябълки и круши по „Графа“ и ти иде да си откраднеш…“… Освен плодовете в София силно я впечатляват накитите и кръстовете, които носят жените.“[66]

И другарите като Бойкикева запретнаха ръкави, за да унищожат българите – селото, града, всичко. Помен да не остане. Да няма плодове и да чакаме с часове за изгнили домати. Да мечтаем за продукция, върната от износ! А децата ни да смятат, че бананите и портокалите зреят само преди Нова година! И да ги ценят като бижута…
По време на Царството по селата свободно продавали от тези плодове. Но това е положението. Нашенци харесаха милиционер-социализЪма и обичат комунистите – своите поробители. Това означава, че са се отказали да бъдат хора, човешки същества. Понеже:
„Социализмът е идеология на завистта – още през 1918 година Бердяев даде това определение. Но за щастие, никой не го чу. В противен случай биха го унищожили веднага. Това е бацилът на безумието или идеологията на завистта, или и едното и другото.
Нека учените на бъдещето се опитат да обяснят как с толкова примитивна примамка бяха хванати в капана народите от огромната страна, които повярваха във възможността, че Божието царство може да бъде построено с потоци кръв и с разбойничество. А докато народът се обливаше в кръв и кървава пот и чакаше кога най-после новите му водачи ще започнат да разпределят награбените богатства, така че и наркомът и перачката да получат поравно, събитията се развиваха по съвсем различен сценарий.“[67]
Днес такива като синчето на товарищ Мария Бойкикева, под американска опека докараха нещата до там, че да внасяме всичко – от месото до копъра и магданоза! На всичко отгоре, под заплаха от съд, затвор и голяма глоба, да ни забраняват да обсъждаме това.
Ех, свобода, майка му стара! – би възкликнал Бай Ганю.

Струва си да осветим още малко от миналото на Бойкикеви-Иванови. Бащата на другаря министър – също виден комунист, бил на работа в Прага, проводен от ония служби. Там го заварили събитията от 1968 година. Побързал да се върне. Две десетилетия по-късно същите служби посъветвали другарката Бойкикева да стане… дисидентка.
„Мария Бойкикева познава всички неформали от онези времена. „Бяхме като едно братство.“ Еколозите често се събират при Александър Каракачанов на ул. „Паун Грозданов“[68] (сега „Черковна“). Волен Сидеров? „Оттогава все е много сериозен, в свирепо настроение.“ А после? „После всичко се обърка в дома на Облонски. Вече не е братство.“
Едно от първите решения на Политбюро на БКП след 10 ноември е да възстанови партийното членство на 13 дисиденти, сред които и Бойкикева. Тя е сред неколцината, които приемат да се върнат в партията. Името й се чу отново в открито писмо на български общественици и интелектуалци преди няколко години, което не получи широка разгласа в медиите. Нарочената днес за майка на „американски човек“ се подписва под обръщение до държавния секретар на САЩ г-жа Хилари Клинтън, в което се изразяват опасения, че отношенията между двете страни през последните 22 години „се развиват на неравноправна основа и често приемат формата на открит диктат от страна на Съединените щати“. Конкретни поводи за обръщението са опасенията от въвличане на България във военна авантюра в Иран, разполагането на американски военни бази у нас и „недопустимият начин, по който компания „Шеврон“ се опитва да спечели концесия за добив на шистов газ“. Засегнато е и поведението на посланик Джеймс Уорлик, който „е станал за смях пред българската общественост, подривайки авторитета на американската държава и дипломация“. Сред подписалите преди името на Бойкикева се набива на очи и Димитър Баталов – ексдепутат във ВНС, земеделец николапетковист, първи председател на Клуба на репресираните след 9 септември 1944 г.“[69]

Разбира се, Димитър Иванов Баталов се оказа агент на Държавна сигурност с псевдоними „Младен“ и „Братовчеда“. Донасял е за мои близки и те са го подозирали…
„В нашето семейство не сме хора, които мислят в категориите или/или. А по-скоро сме и/и. Това важи и за сина ми Христо“, пестеливо споделя Мария Бойкикева. Държи да уточни, че той не членува в никоя от партиите в Реформаторския блок. Преди години спечелил стипендия за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт“. После в качеството си на директор на неправителствена организация за правни инициативи търсил служебни контакти с ръководства на различни партии. Само от БСП проявили високомерие да изслушат идеите за съдебна реформа. Според майка му Христо Иванов останал с впечатление, че партията не се интересува от тази тема.“[70]
Господи, колко мъка има по света! Най-голяма е причинената от БСП на нейното вярно чедо Христо Иванов. А някакви „гадове“, „фашаги“, недоубити „врагове на народа“, клеветят неговата любима БКП и нейните филиали!
Как е възможно? Недопустимо! Трябва да се прекрати!
Как ви се струва? Нормално? Всичко е наред?
Аз мечтая биографии като на другарката Бойкикева и на синчето й да

бъдат криминализирани. Уви, от 70 години властта е в лапите на комунистите, докарани от СССР и подкрепяни от САЩ и Запада. От първата минута на онази трагична неделя, 9 септември 1944 година, до този миг ни ръководят – разбирайте: мачкат ни като с валяци – само комунисти и техни упълномощени, доверени лица. Никой друг!
Обяснете ми, какво значение има, дали ограниченията на свободата биват налагани от Москва или Вашингтон? Това прави ли ни по-малко несвободни?
Така е в условията на новия световен ред – Pax Communisticus.

Вашингтонският диктат, заменил московския, се оказа по-перфиден, но водещ до крайно отчаяние. Фактът, че Западът се довери само на комунисти, обезсърчи българите. Постоянно срещам люде, изгубили всякаква надежда, които мечтаят за… връщане на живковизма. Понеже не са в състояние да осмислят: Този тоталитарен военен строй изобщо не си е отивал. Само посмекчи силата, с която ни беше стиснал за гушите. Но напредва навсякъде по планетата и особено на Запад.
Фактът, че в САЩ нито един доказано корумпиран престъпник от

върховете на властта, нарушил Конституцията, причинил смъртта на стотици хиляди, не е изпратен зад решетките, приравнява съвременния тукашен живковизъм с болшевишкия режим отвъд Атлантика. Тамошната бедност е още по-страшна и напълно обезкуражителна. А полицейските зверства спрямо цветнокожите, след които също няма осъдени, обричат остатъчните бели американци на жестоко бъдеще. Само почакайте едно десетилетие…[71]

54) „Кой е служебният вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов", OFFNews, offnews bg.
София

55) „Борещият се за реформи - новият вицепремиер и правосъден министър Христо Иванон", мДневник". dnevnik.bg Codu,
online:
htt://n.dneymik bolauloaria2014/R/C5/23546AE
boreabitiat ezaefomi- noviiat vicenremier
56) Явор Дачков Христо Иванов веднага да
подаде Заради принципите, nacone".
манифестирам
glasove.com, Coupon, 9 август 2014 г. online миналото
htta://olanoys.comkomantatiARAAR binto vano edna takastadestaazatantinsinitekate
manifestireste minalate:lata
57) Стоян Нешев - Министър Христо Иванова Помощник на американци за правната реформа“, в Труд". m rut bg. София, сряда, 4 март 2015 r. online. http://m.tud.ba/Article astixd-4632741
58) Румяна Стефанова "Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието синът му христо Иванов не си е сменял името“ или „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието пред пик и Ретро". Синът ми Христо Иванов ме предупреди да не говори срещу Байқо", в „Perpo". Агенция Пик, рік , София, 12 ноември 2014 г.

59) 1921 По: Пенчо Славейков - „Бойко"!

60)Нели Чопашка - Бойко, Какъв кой? на улицата останаха 100 протестиращи като дръпнахме ГЕРБ Много некоректно изказване коментира Радан Кънев", ottNew, offnews.bg. София, сряда, 11 март
2015
online:
http//offnews ba/news/.DODENDO�NDONBBNDO вяриа" на НАСА В локумро
DA 09 DON 99. DOUDOUBO
NDOLBASDO BONDIS42 DONRE
ра. Вдерт яръртедраг
1854D0 BCD0B5
роза 002 року ApAng014 Аа ти и др.
61) II Пенчо П. Славейков - „Сто двадесет души".

62) Моника Кроули, американка водеща на
радиопрограма и на предаване телевизия "The Mclaughlin Group". (Double-standard dallance by
Monica Crowley
"The Washington Times
washingtontimes com Washington DC Wednesday
January 13, 2010 online
blestandant dallance/eatshome onlumos

63) Калин Първанов - Нищо не се е объркало при
Бойкикева", с. Тема". брой брой 45 (674), temanewa coin, София 17:23 ноември 2014 r., online
hittencetamanuwa.camfindes.aba?
temaklid=R3RAid-18901

64) Правописът на Дарик" е запазен

65)Деляна Бобева - Представят книга за Христина Морфова в Москва", DarikNews.bg. Стара Загора, з октомври
2014
htttarikrewabovine articie nhe?
article id=134966
online
66) Кати Първанор - Нищо не се е обърнало при Бойкикева", сп "Тема", вече цит. съч.
67) Игор Бунич Златото на партията", първо
издание, ик Прозорец", София, 1995 г., стр. 9-10,
68) Паун Грозданов е дидо на Диляна Грозданова, съпруга на Любомир Льпката" Павлов семейство демократи", понастоящем поднимаваща се в
Монако?
69) Пак там
70) Пак там

71) Виж. напр. B. Harip. "Starting this year, minorities will outnumber whites in US public schools" by Jeanne Kim, "Quartz", a digitally native news outlet for the new global economy, qz.com, New York City, August 19, 2014 r.
online hands, comasian atarina i маш minorities will-outnumber-white-americang in-public
schools White children to be minority in US by 2023" by Jon Swaine, New York, "The Telegraph". telegraph.co.uk, London, Thursday. 7 April 2011 re.

- https://diagnosa.net/

Ахмед Доган е агент на
Първо главно управление на ДС, отдел 05„Н" (Нелегали") под псевдонима. САВА" Интересното е след началото
на родилния процес през 1985 г. САВА" не е прекратни по своя воля сътрудничеството си с ДС, по това време той продължава да получава месечни възнаграждения за
работата си в ДС.

По време на отбелязването на майските събития през 2012 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган върна лентата назад с 25 години. Пред електората заяви, че България е заплашена от нов Възродителен процес както в миналото и само ДПС е гарант за правата и свободите на гражданите. Затова “168 часа” реши също да се върне във времената, за които говорят Доган и лидерите на ДПС. От досиетата им като агенти на Държавна сигурност става ясно, че точно те са помагали на комунистите за Възродителния процес, като са топели турци и мюсюлмани за отношението им към смяната на имената, религията и изселването в Турция.

За сметка на това са получавали пари и са се издигали в кариерата. Днес ви представяме историята на Доган като агент на ДС в периода до началото на Възродителния процес през 1984 година. В следващ брой очаквайте и втората част на сагата.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил и негови състуденти.

Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването.

Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов Възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България.

Освен това агент “Сава”

не е пожалил и любовниците си

Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.

През 1980 година Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 години. През януари получава поредната си задача от водещия офицер - да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е “Сава”, а на Зухра - “Дора”.

Ето какво е написал агент “Сава” в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му.

“На 16 февруари 1982 година прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената чистота. После тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме “благородна” сексуална игра: гушкане, милувки, целувки... лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. “Френска любов” също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на “свещения град”. В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща:

Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части

Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан.

Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: “Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек.”

Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: “Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност).”

Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност:

“Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: “Не би ли било добре да избягам в Турция”, като това се отнасяше за нея.

Интересуваше се дали съм рязан.

Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих , че се занимавам само с наука.

Разочарована е, че не е приета в партията.”

Историята на Доган (“Сава”) Зухра (“Дора”) започва през 1980 година в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатления на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. “Сава” си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата със разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът й към необяснимите за Ахмед неща. “Дора” пише впечатленията си от него: “Квартирата му е в книги от пода до тавана.

Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета

Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност.”

Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока.

Доган влиза в полезрението на службите през 1974 година, когато е войник. Тогава се води като агент “Ангелов”, докато е под ръководство на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 година. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма,

за да им помагат

в предстоящия

Възродителен процес

Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: “Роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед - Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете.

Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 година. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на “Ангелов” - Ибрям Османов Исмаилов - главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях.” Още преди официално да е вербуван за агент,

младият Ахмед успява

да натопи 4-ма турци

от поделението, в което служат заедно

В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 година вече започва работа по същество - носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима в България:

“Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо, отколкото в България. Бях в тяхната компания и чух думите му: “Никога няма да остана да живея в България.” Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са “слепи и ограничени”. Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение.”

След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официална вербовка на Ахмед. Там пише следното:

“В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди.

Подходящ е Ахмед

Исмаилов Ахмедов

Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербовката ще извърша на идейно-политическа основа.”

На 28 август го викат в стаята на началник склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали мустафов, Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага Държавна сигурност. Подписа клетвена декларация без колебание. Сам избра псевдоним “Ангелов”. Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни.

Декларацията на Доган:

“Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ.”

След това Ахмед започва да донася

за ефрейтор Курли

Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход - Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало. Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. “Ангелов” ги определя в доноса си пред ДС като “фанатизирани националисти”. Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, “Ангелов” обаче заел обратната позиция - че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на “Ангелов” офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация.

Заявление от агент “Ангелов” за Хюсеин Алиев Низамов:

“Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език и изучаването му.”

Докато Доган е войник,

му е поставена задача

да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи

Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а “Ангелов” умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов. От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци - “Фанатика” (Сабри Исмаилов Рамаданов), “Хитрия” (Хюсеин Алиев Низамов), “Лидера” (Мехмед Ферадов Мехмедов) и “Черногледия” (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов - агент “Ангелов” вече е спечелил доверието на службата и ще продължи да работи за нея дълги години. След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2 хиляди войници, сред които много турци и

агентът ще бъде

много полезен за контролирането

и изучаването им

От “Ангелов”, както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на “Сергей”. Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани.

Рапорт на полк Сълов от контролна среща с агент “Сергей”, който работи по турска линия:

“Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 година. През 67-а Сергей е ходил в МВР - Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция.

Писмото е унищожил

и дори не е казал

на майка си

Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Работи в КРЗ - чисти ръждата от старите кораби, преди да бъдат боядисани, което крие опасност за здравето му. Прави го, за да изкара повече пари, които му трябват за следването. Иска да учи философия в Софийския университет.” Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на Държавна сигурност по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо.

Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 година. “Сергей” идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева.

“Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност “Философия”. На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език - 4,5, в резултат на което се записва за студент. Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов “Сергей” беше приет в специалността “Българска филология” в Педагогическия институт в Шумен.”

Под влияние на Ахмед

е оказано въздействие

за преориентацията

на турче с националистически наклонности,

който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент “Селчук”.

ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на Държавна сигурност. По-късно ДС предприема мерки да измести “Сергей” от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 година, където живее и до днес.

Докладна записка от среща със “Сергей”, утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 година:

“Сергей” изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград.

Той ще поеме

по друг път само

ако ДС му подскаже,

че е необходимо

Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с Държавна сигурност. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС.” Ахмед е настанен в квартира в центъра на София. Плаща я със стипендията от Държавна сигурност, която продължават да му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. “Славейков”. Новите му задачи са да бъде особено внимателен и да контролира поведението си при контакти с хора от турските среди. Повече да слуша и да не им опонира, ако са фанатици, защото за ДС е по-важно да получават пълната информация от него. Веднага започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката Сета отива в столицата на Франция при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си от Европа.

Той веднага го носи на Държавна сигурност и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там... Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. “Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт...

Предан съм на органите

на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите,

които ми възложите” - пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си.

Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма като “Турският национализъм и верски фанатизъм - форми на проявление у нас”, “Духовното състояние на българските граждани от турски произход”, “Средства и форми за противодействие на национализма у българските турци”, както и “Отношението между българските турци, татари и гагаузи. Отношението между сектите на българските турци, казълбаши, алевити и др.” и “Нравственият облик на комуниста разузнавач”. И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за Държавна сигурност, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на Възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Исмаил Ахмедов, познат днес като Ахмед Демир Доган за турците и мюсюлманската религия, описани в докладните записки на ръководещия го офицер:

“Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции.

Много ще тряб



Гласувай:
1



1. elizabethborislavova - гледай позитивно
11.01.2022 21:28
В периода 1947 - 1982 г. в България е излят късният дъжд. Най-ценното за човечеството нещо до края на живота в тази форма.http://slovosvetlina/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 902443
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031