Постинг
28.02.2022 01:25 -
РЕДЖЕП ЕРДОГАН - ЕВРЕИН, СЛУГА НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕЙСКИ БАНКЕРИ, СЪЩО ТАКА СЕ СРЕЩА ЧЕСТО ДЖЕЙМС РОТШИЛД
Президентът Реджеп Тайип Ердоган обясни всяка стъпка от опита за преврат на 15 юли на американски бизнесмени и политици, включително главния изпълнителен директор на Bloomberg Майкъл Блумбърг, Хенри Кисинджър и Джеймс Ротшилд, и ги покани да инвестират в Турция. Провеждайки разговори с представители на мюсюлманската общност в САЩ по време на своята интензивна програма, президентът Ердоган се срещна с видни фигури в американския бизнес свят, за да разкаже за всяка секунда от опита за преврат на 15 юли и да покани инвеститори в Турция. Докато Ердоган разказа какво се е случило по време на опита за преврат на Gьlenist Terror Group (FETЦ) на 15 юли, без да пропуска никакви подробности, той увери присъстващите за единството и солидарността на турския народ около демокрацията, като предположи, че Турция не е претърпяла никакви загуби по отношение на инвестиционната си стойност. Освен неуспешния опит за преврат, докато по време на срещата бяха обсъдени и отношенията на Турция с Армения и ЕС, проблемите на Сирия и Кипър, банковия, финансовия, информационния и здравния сектор, президентът Ердоган направи предложения до Агенцията за инвестиции на премиера във връзка с проследяване на въпросите, споменати от фондове, които инвестират в Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган продължава да бъде център на внимание в САЩ, където проведе разговори в рамките на заседанията на Общото събрание на ООН. В хотел Peninsula, където е отседнал, той посрещна един от най-добрите американски бизнесмени, изпълнителен директор на Bloomberg Майкъл Блумбърг. След срещата си с главния изпълнителен директор на Bloomberg Ердоган се събра с водещи американски инвеститори и бизнесмени на кръгла маса. Президентът Ердоган беше придружен от министъра по въпросите на ЕС и главен преговарящ Омер Челик, министъра на икономиката Нихат Зейбекчи, министъра на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, заместник-председателя на Партията на АК Ясин Актай, заместник-председателя на групата на Партията на АК Мустафа Елиташ Къшъдор и Вашингтон, Мустафа Елиташ Депут, Турция Генерален секретар и говорител на президента Ибрахим Калин. В допълнение към висши фигури от американския бизнес свят присъстваха и ръководители на няколко важни институции, банки и инвестиционни банки, както и значим ветеран в американската политика и външната политика. Следователно сред присъстващите на срещата бяха главният изпълнителен директор за Европа, Близкия Изток и Африка в Citigroup Global Markets Джеймс К. Коулс, партньорът на Coxton Associates Джеф Енслин, изпълнителният директор на Lazard Кен Джейкъбс, президентът на Blackstone Хамилтън Е. Джоунс,
- https://www.dailysabah.com/economy/2016/09/24/erdogan-calls-global-investors-to-turkey-reassuring-unity-and-solidarity-around-democracy/amp
Членове на турската опозиция твърдят, че кораб, собственост на сина на премиера, е акостирал в пристанище Ашдод три месеца преди помирението между страните.
Турските опозиционери смутиха премиера Реджеп Тайип Ердоган, като разкриха, че през последните три години, докато отношенията между Анкара и Йерусалим бяха на най-ниското си ниво, синът му продължи да прави бизнес с Израел.
Синът, Ахмет Бурак Ердоган, е собственик на компанията MB Shipping, която държи два товарни кораба. Един от тях, Safran-1, е плавал между турски и израелски пристанища няколко пъти, прехвърляйки стоки напред-назад.
Корабът, който е с дължина 95 метра (312 фута), последно акостира в пристанище Ашдод на 12 януари - около три месеца преди края на кризата между страните.
Помощник на председателя на Републиканската народна партия (CHP), основната опозиция на Ердоган във Великото народно събрание, порица турския премиер заради неговото „лицемерие“ по време на пресконференция в Анкара.
Колегите от опозицията отправят поредица от въпроси към Ердоган: "Вашият син бил ли е освободен от търговското ембарго срещу Израел? Етично ли е? Какъв дял от обема на търговията с Израел пое корабът, притежаван от вашия син?"
И все пак членовете на турския парламент направиха погрешно предположение: Всъщност Турция никога не е обявявала търговско ембарго срещу Израел в разгара на дипломатическата криза. Ердоган наистина обяви, че спира икономическите връзки с Израел, но по-късно уточни, че се е позовал само на търговията, свързана с отбраната.
По време на кризата между Израел и Турция търговските връзки между двете страни процъфтяват, достигайки исторически максимум от 4 милиарда долара-увеличение с 30%.
- https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4366091,00.html
Същевременно под чужда диктовка определени сили у нас отклоняват общественото внимание от реалните ни проблеми, като „бият самара”, а не магарето. Постоянно насаждат страх от някакво „турско нашествие” и от „ислямски тероризъм”. Та „ислямистите” в Анкара всъщност са евреи, дьонмета. Премиерът Тайип Ердоган и съпругата му Емин са от еврейско потекло.[8] Същото се отнася и до президента Абдула Гюл, когото иронично наричат „Розата[9] на Мойсей”.[10] А външният министър, Ахмед Давутооглу, на когото приписват мераци за нова Отоманска империя,[11] е арменец с истинско име Давутян,[12] и е възпитаник на Deutsche Auslandsschule.[13] Тяхната задача е да приближат страната до Европейския съюз, тъкмо за да издигнат стена, която да забави неговата ислямизация. В противен случай съществува опасност от идването на власт на уж светските, но прекалено авторитарни, почти нацистки настроени военни. Те наистина са в състояние да върнат Турция повече от век назад.
MUSA"NIN COCUKLARIОсвен всичко останало, Република Турция и Израел са плод на едно и също политико-държавно инженерство. И в Истанбул, и в Тел Авив са наясно, че двете страни са обречени да вървят ръка за ръка.[14] Мърдане няма. Иначе ще бъде създаден повод за нахлуване на „миротворците”... Колкото и силна да е турската армия, тя отдавна нe притежава боен опит. Пък и няма как да издържи на ударите на едно ново военно-политическо обединени на „мераклии”.[15]
Какво друго, ако не битка в полза на няколко транснационални корпорации бе Войната срещу Ирак, която САЩ и подкрепящата ги „коалиция на желаещите” водиха? Има ли все още някой, който не е проумял несметните облаги, които Буш, Чейни и компания постигнаха? А онези зад тях, които им дърпаха конците?
Още в края на януари 1938 г., по време на разпита му в НКВД, Кръстьо Раковски,[16] припомнил фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.” „Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната…”, заключава Раковски.[17]
Вж. Ergьn Poyraz – “Musa"nın Зocukları Tayyip ve Emine”, Temin sьresi, Istanbul, 2007 г.
[9] На турски Гюл – Gьl – ще рече роза.
[10] Вж. Ergьn Poyraz – “Musanin Gulu”,Toğan Publishing, Istanbul, 2007 г.
[11] Вж. напр. “Харта на Давутоглу за Балканите ще възражда османизма”, от в. „Вима”, e-vestnik, София, 28 Октомври 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7464/%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D1%83-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/
[12] Вж. “Ahmet Davutoglu: Yet Another Crypto-Armenian”, “Turkish Weekly”, Ankara, Saturday, 9 January 2010 г., online: http://www.turkishweekly.net/news/95337/-opinion-ahmet-davutoglu-yet-another-crypto-armenian.html
[13] Германско интернационално училище.
[14] Вж. напр. “Above the Fray: Why Turkey and Israel need each other” by Alon Ben-Meir, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 4, 2010 г., 27 Kislev, 5771, online: http://www.jpost.com/Magazine/Features/Article.aspx?id=197645; “Israel and Turkey Working to Repair Ties” by Ethan Bronner, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 10, 2010 г., online: http://www.nytimes.com/2010/12/11/world/middleeast/11israel.html?hpw
[15] Коалиция на „желаещи”.
[16] За Съветите той бил Кристиян. Истинското му име е Хаим Раковер – евреин, един от основателите на Румънската комунистическа партия. През двайсетте години оглавява Украинската комунистическа партия, а впоследствие е посланик на СССР в Лондон и Париж. Съден по време на т. нар. Сталинови чистки.
[17] Dr. J. Landowsky - “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26.
- https://diagnosa.net/
Зихрон Яков: Исках да задам два въпроса по телефона на Батя Кенан – говорител на израелския президент Езер Вайцман, който, като шеф на еврейската държавана, трябваше следващия ден да посети Турция.
Първия ми въпрос беше, дали мистър Вайцман ще вземе участие в официалната церемония – възпоменание за Кемал Ататюрк.
Г-жа Кенан провери програмата на президента, според която, той и съпругата му щели да положат венец на гроба на Ататюрк, веднага селд пристигането им, утре сутринта, и попита, какъв е другият ми въпрос.
– „Знае ли президент Вайцман, че Ататюрк има еврейски прадеди, и като момче е учил еврейски молитви?“
– „Разбира се, разбира се“, отговори тя, без никаква изненада, сякаш бях попитал дали президента е наясно, че Ататюрк е национален герой на Турция.
Благодарих й, и затворих телефона. Но неколко минути по-късно ми хрумна да се обадя и да питам дали президентът Вайцман има намерение докато е в Турция, да направи някакво изявление за еврейските прадеди на Ататюрк. „Много се радвам, че се обади отново, “ каза г-жа Kенан, като сега звучеше малко развълнувана и притеснена. „А от къде всъщност взехте вашата информация?“ – Попита тя!
Защо ли ме пита, след като в президентската канцелария тази информация също я има?
– „Понеже я нямаме“, призна тя. Тя само предполагала, че я имат, понеже аз съм звучал толкова реалистично. „След като ти затвори телефона“, каза тя, аз споменах това, което ми каза, и никой тук не знаеше нищо по въпроса. Бихте ли ни изпратили по факса, какво знаете?“
Изпратих й по факса кратката версия, а тук представям по-дългата:
Историите за еврейството на Ататюрк, чиито статуи се намират на централния площад във всеки турски град, са циркулирали още по време на неговия живот, но бяха отричани от него и семейството му, и никога не бяха взимани на сериозно от биографите му. От шест негови биографии, които прегледах тази седмица, в нито една не се и споменаваше такава спекулация. Единственото научно, което можах да намеря, по въпроса, беше в записаното за Ататюрк в израелската Енциклопедия, на иврит, която започва така:
„Мустафа Кемал Ататюрк – (1881-1938) , турски генерал и държавник и основател на модерната турска държава.
„Мустафа Кемал е роден в семейството на дребен митнически чиновник в Солун и е загубил баща си, още когато е бил млад. Не е доказано вярването, разпространено сред евреите, и мюсюлманите в Турция, че семейството му по произход е Дьонме. Като момче, той се възпротивил на желанието на майка му, да му даде традиционното религиозно образование, и на 12 годишна възраст той, по негово желание е изпратен в да учи във военна академия.“
Дьонме били тайна секта на Сабатаистите, турски евреи, които взели турски имена и външно се прдставяли за мюсулмани, но тайно вярвали в Сабатаи Цви, флашив месия от 17-ти век, и практикували внимателно охранявани ритуали и молитви, в негово име. Но версията за образованието на Ататюрк, от Енциклопедията, малко противоречи на неговите собствени думи. Ето разказа му, цитиран от неговите биографи:
„Баща ми беше човек с либерални възгледи, по-скоро враждебни към религията, и привърженик на западните идеи. Той би предпочел да ме види в светско училище, което не се основава на Корана, а на съвременната наука.
„В тази битка на съвестта ми, баща ми успя да спечели победа, след малка маневра, като се престори, че се е поддал на желанието на майка ми и уреди да вляза в традиционното ислямско училище на Фатма Молла Кадир…
Шест месеца по късно баща ми ме изтегли от това училище и ме вкара в училището на стария Шемси Ефенди, който ръководеше свободно подготвително училище, по европейските методи.
Майка ми не възрази, понеже нейното желание беше спазено…“
Кой е бащата на Мустафа Кемал, който се проявил тук, в типичния Дьонме стил – външно спазване на мюсулманските традиции, докато вътрешно се подигравал с тях? Майката на Ататюрк, Зубейде, е от планините на запад от Солун, в близост до албанската граница; а за произхода на баща му, Али Риза, малко се знае. Различни автори са го писали – албанец, анатолиец или от Солун, а лорд Кинрос 1964г. нарича Али Риза „Тъмна личност“ и добавя загадъчно за нежеланието на Ататюрк да разкрие повече за миналото на семейството си: „За дете от толкова смесена среда, поради расовата лоялност, е трудно, да се разпитва много за личния му произход.“
Изучаване на Иврит
Подозирал ли е Кинрос нещо повече, отколкото признава, никога нямаше да си отговоря, ако не бях попаднал наскоро, сърфирайки в интернет, в страници на иврит, на една забележителна глава от автобиографията на Итамар Бен – Ави, син на Елиезер Бен Йехуда – най-големият организатор на възраждането на говоримия (старо-еврейски език) иврит в края на 19-ти век в Палестина. Бен-Ави, първото дете, бил изучен на иврит, от ранна възраст, а по-късно станал журналист и издател на вестници, на иврит. Той пише в тази книга за посещението си в хотел Kaмениц в Йерусалим, една есенна нощ през 1911 г., където веднъж собвственикът на хотела го запитал:
– „Виждаш ли турския офицер, дето седи там в ъгъла, с бутилката оризова ракия?
– Да.
– Той е един от най-важните офицери в турската армия.
– Как се казва?
– Мустафа Кемал.
– Бих искал да се срещна с него – казах аз, защото още щом го погледнах, се стреснах от пронизващите му зелени очи.“
Бен-Ави описва две срещи с Мустафа Кемал, който все още не е бил добавил към името си – Ататюрк „баща на турците“. И двата разговора били проведени на френски, и до голяма степен били посветени на османската политиката, и били охлаждани с големи количества оризова ракия. В първия от тях, Кемал доверил:
„Аз съм потомък на Шабатаи Цви, – вярно, не съм вече евреин, но съм пламенен почитател на този ваш пророк. Моето мнение е, че всеки евреин в тази страна ще е добре да се присъединят към неговия лагер.
По време на втората ни среща, която се проведе 10 дни по-късно в същия хотел, Мустафа Кемал в един момент каза:
– Имам вкъщи една Библията на иврит, отпечатана във Венеция. Тя е доста стара, и си спомням как баща ми ме отведе при един учител караит, който ме научи да я чета, и все още мога да си спомня няколко думи от нея, като например…“
Той замълча за момент, очите му търсеха нещо в пространството, и тогава каза:
– Шема Йисраел, Адонай Елохену, Адонай Eхад!
– Това е нашата най-важна молитва, капитане.
– Това е и моята тайна молитва, скъпи господине, отвърна той, и пак напълни чашите.“
Въпреки че Итамар Бен – Ави не познал Ататюрк, той не се съмнявал, че за Ататюрк „тайната молитва“ е имала съвсем буквално значение. Сред тайните молитви на Дьонме, първата, станала известна на научния свят, когато една тяхна книга стигнала до Националната библиотека в Йерусалим през 1935 г., съдържаща изповеданието на вярата им:
„Шабатаи, и никой друг не е истинският Месия. Чуй, Израилю, Господ, нашият Бог, е един Господ.“
Беше несъмнено, че по скоро от тази вяра, а не (директно от Тората) от Библията, Ататюрк помни думите на „Шема“, помнейки я през целия си съзнателния живот, което призна на един млад еврейски журналист, с когото са увлечени в оживен разговор, в Ерусалим, почти десетилетие преди той да поеме контрола над турската армия, след катастрофалното поражение на Турция в Първата световна война, когато победи нахлуващите гърците и основа светската Турска република, в която ислямът е бил забранен (изгонен) – веднъж и за винаги…
Ататюрк е имал основателни причини да прикрива Дьонме произхода си. Не само на Дьонме (които се женели само помежду си и наброявали 15,000, концентрирани основно в Солун, в навечерието на Първата световна война), и мюсулманите, и евреите, гладали презрително, като на еретици. Те са имали репутация на сексуално разпуснати, което едвали е било ласкателно за тяхното потомство…
„Потомък на Светец“
„Веднъж годишно (по време на ежегодния за Дьонме „Овчи празник“) по време на вечерята, гасели свещите и се отдавали на оргии и на обичая за размяна на жените…. Ритуалът се практикувал в нощта на традиционния рожден ден на Шабатаи Цви…. Смята се, че на децата, родени от такива „размени“, се гледа, като на светци.“
Въпреки че Бен – Ави, писал през 1950-те: „Има основания да се смята, че тази церемония не е била напълно изоставена и продължава и до днес“, малко се знае за това, дали някои от „традиционните практики или социални структури“ на Дьонме, все още са оцелели в съвременна Турция…
След изпращането на факса ми до Батя Кенан, се обадих, за да проверя, дали го е получила. Тя потвърди и каза, че ще се погрижи да го предаде на президента, за да го прочетете по време на полета си за Анкара. Съмнително е обаче дали г-н Вайцман ще намекне за това, по време на посещението си. Турското правителство в продължение на години отблъсква мюсюлманските фундаменталистки нападки относно легитимността си, и легитимността на светските реформи на Ататюрк, и има малко основания да приветства новината, че бащата на „баща на турците“ е крипто – евреин, който предал анти – мюсюлманските си настроения на сина си. Няма съмнение, че биха предпочели Тайната на Мустафа Кемал да продължи да се поддържа.
Източник:
Source: http://www.bismikaallahuma.org
- https://www.dailysabah.com/economy/2016/09/24/erdogan-calls-global-investors-to-turkey-reassuring-unity-and-solidarity-around-democracy/amp
Членове на турската опозиция твърдят, че кораб, собственост на сина на премиера, е акостирал в пристанище Ашдод три месеца преди помирението между страните.
Турските опозиционери смутиха премиера Реджеп Тайип Ердоган, като разкриха, че през последните три години, докато отношенията между Анкара и Йерусалим бяха на най-ниското си ниво, синът му продължи да прави бизнес с Израел.
Синът, Ахмет Бурак Ердоган, е собственик на компанията MB Shipping, която държи два товарни кораба. Един от тях, Safran-1, е плавал между турски и израелски пристанища няколко пъти, прехвърляйки стоки напред-назад.
Корабът, който е с дължина 95 метра (312 фута), последно акостира в пристанище Ашдод на 12 януари - около три месеца преди края на кризата между страните.
Помощник на председателя на Републиканската народна партия (CHP), основната опозиция на Ердоган във Великото народно събрание, порица турския премиер заради неговото „лицемерие“ по време на пресконференция в Анкара.
Колегите от опозицията отправят поредица от въпроси към Ердоган: "Вашият син бил ли е освободен от търговското ембарго срещу Израел? Етично ли е? Какъв дял от обема на търговията с Израел пое корабът, притежаван от вашия син?"
И все пак членовете на турския парламент направиха погрешно предположение: Всъщност Турция никога не е обявявала търговско ембарго срещу Израел в разгара на дипломатическата криза. Ердоган наистина обяви, че спира икономическите връзки с Израел, но по-късно уточни, че се е позовал само на търговията, свързана с отбраната.
По време на кризата между Израел и Турция търговските връзки между двете страни процъфтяват, достигайки исторически максимум от 4 милиарда долара-увеличение с 30%.
- https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4366091,00.html
Същевременно под чужда диктовка определени сили у нас отклоняват общественото внимание от реалните ни проблеми, като „бият самара”, а не магарето. Постоянно насаждат страх от някакво „турско нашествие” и от „ислямски тероризъм”. Та „ислямистите” в Анкара всъщност са евреи, дьонмета. Премиерът Тайип Ердоган и съпругата му Емин са от еврейско потекло.[8] Същото се отнася и до президента Абдула Гюл, когото иронично наричат „Розата[9] на Мойсей”.[10] А външният министър, Ахмед Давутооглу, на когото приписват мераци за нова Отоманска империя,[11] е арменец с истинско име Давутян,[12] и е възпитаник на Deutsche Auslandsschule.[13] Тяхната задача е да приближат страната до Европейския съюз, тъкмо за да издигнат стена, която да забави неговата ислямизация. В противен случай съществува опасност от идването на власт на уж светските, но прекалено авторитарни, почти нацистки настроени военни. Те наистина са в състояние да върнат Турция повече от век назад.
MUSA"NIN COCUKLARIОсвен всичко останало, Република Турция и Израел са плод на едно и също политико-държавно инженерство. И в Истанбул, и в Тел Авив са наясно, че двете страни са обречени да вървят ръка за ръка.[14] Мърдане няма. Иначе ще бъде създаден повод за нахлуване на „миротворците”... Колкото и силна да е турската армия, тя отдавна нe притежава боен опит. Пък и няма как да издържи на ударите на едно ново военно-политическо обединени на „мераклии”.[15]
Какво друго, ако не битка в полза на няколко транснационални корпорации бе Войната срещу Ирак, която САЩ и подкрепящата ги „коалиция на желаещите” водиха? Има ли все още някой, който не е проумял несметните облаги, които Буш, Чейни и компания постигнаха? А онези зад тях, които им дърпаха конците?
Още в края на януари 1938 г., по време на разпита му в НКВД, Кръстьо Раковски,[16] припомнил фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.” „Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната…”, заключава Раковски.[17]
Вж. Ergьn Poyraz – “Musa"nın Зocukları Tayyip ve Emine”, Temin sьresi, Istanbul, 2007 г.
[9] На турски Гюл – Gьl – ще рече роза.
[10] Вж. Ergьn Poyraz – “Musanin Gulu”,Toğan Publishing, Istanbul, 2007 г.
[11] Вж. напр. “Харта на Давутоглу за Балканите ще възражда османизма”, от в. „Вима”, e-vestnik, София, 28 Октомври 2009 г., online: http://e-vestnik.bg/7464/%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D1%83-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/
[12] Вж. “Ahmet Davutoglu: Yet Another Crypto-Armenian”, “Turkish Weekly”, Ankara, Saturday, 9 January 2010 г., online: http://www.turkishweekly.net/news/95337/-opinion-ahmet-davutoglu-yet-another-crypto-armenian.html
[13] Германско интернационално училище.
[14] Вж. напр. “Above the Fray: Why Turkey and Israel need each other” by Alon Ben-Meir, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Saturday, December 4, 2010 г., 27 Kislev, 5771, online: http://www.jpost.com/Magazine/Features/Article.aspx?id=197645; “Israel and Turkey Working to Repair Ties” by Ethan Bronner, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 10, 2010 г., online: http://www.nytimes.com/2010/12/11/world/middleeast/11israel.html?hpw
[15] Коалиция на „желаещи”.
[16] За Съветите той бил Кристиян. Истинското му име е Хаим Раковер – евреин, един от основателите на Румънската комунистическа партия. През двайсетте години оглавява Украинската комунистическа партия, а впоследствие е посланик на СССР в Лондон и Париж. Съден по време на т. нар. Сталинови чистки.
[17] Dr. J. Landowsky - “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26.
- https://diagnosa.net/
Зихрон Яков: Исках да задам два въпроса по телефона на Батя Кенан – говорител на израелския президент Езер Вайцман, който, като шеф на еврейската държавана, трябваше следващия ден да посети Турция.
Първия ми въпрос беше, дали мистър Вайцман ще вземе участие в официалната церемония – възпоменание за Кемал Ататюрк.
Г-жа Кенан провери програмата на президента, според която, той и съпругата му щели да положат венец на гроба на Ататюрк, веднага селд пристигането им, утре сутринта, и попита, какъв е другият ми въпрос.
– „Знае ли президент Вайцман, че Ататюрк има еврейски прадеди, и като момче е учил еврейски молитви?“
– „Разбира се, разбира се“, отговори тя, без никаква изненада, сякаш бях попитал дали президента е наясно, че Ататюрк е национален герой на Турция.
Благодарих й, и затворих телефона. Но неколко минути по-късно ми хрумна да се обадя и да питам дали президентът Вайцман има намерение докато е в Турция, да направи някакво изявление за еврейските прадеди на Ататюрк. „Много се радвам, че се обади отново, “ каза г-жа Kенан, като сега звучеше малко развълнувана и притеснена. „А от къде всъщност взехте вашата информация?“ – Попита тя!
Защо ли ме пита, след като в президентската канцелария тази информация също я има?
– „Понеже я нямаме“, призна тя. Тя само предполагала, че я имат, понеже аз съм звучал толкова реалистично. „След като ти затвори телефона“, каза тя, аз споменах това, което ми каза, и никой тук не знаеше нищо по въпроса. Бихте ли ни изпратили по факса, какво знаете?“
Изпратих й по факса кратката версия, а тук представям по-дългата:
Историите за еврейството на Ататюрк, чиито статуи се намират на централния площад във всеки турски град, са циркулирали още по време на неговия живот, но бяха отричани от него и семейството му, и никога не бяха взимани на сериозно от биографите му. От шест негови биографии, които прегледах тази седмица, в нито една не се и споменаваше такава спекулация. Единственото научно, което можах да намеря, по въпроса, беше в записаното за Ататюрк в израелската Енциклопедия, на иврит, която започва така:
„Мустафа Кемал Ататюрк – (1881-1938) , турски генерал и държавник и основател на модерната турска държава.
„Мустафа Кемал е роден в семейството на дребен митнически чиновник в Солун и е загубил баща си, още когато е бил млад. Не е доказано вярването, разпространено сред евреите, и мюсюлманите в Турция, че семейството му по произход е Дьонме. Като момче, той се възпротивил на желанието на майка му, да му даде традиционното религиозно образование, и на 12 годишна възраст той, по негово желание е изпратен в да учи във военна академия.“
Дьонме били тайна секта на Сабатаистите, турски евреи, които взели турски имена и външно се прдставяли за мюсулмани, но тайно вярвали в Сабатаи Цви, флашив месия от 17-ти век, и практикували внимателно охранявани ритуали и молитви, в негово име. Но версията за образованието на Ататюрк, от Енциклопедията, малко противоречи на неговите собствени думи. Ето разказа му, цитиран от неговите биографи:
„Баща ми беше човек с либерални възгледи, по-скоро враждебни към религията, и привърженик на западните идеи. Той би предпочел да ме види в светско училище, което не се основава на Корана, а на съвременната наука.
„В тази битка на съвестта ми, баща ми успя да спечели победа, след малка маневра, като се престори, че се е поддал на желанието на майка ми и уреди да вляза в традиционното ислямско училище на Фатма Молла Кадир…
Шест месеца по късно баща ми ме изтегли от това училище и ме вкара в училището на стария Шемси Ефенди, който ръководеше свободно подготвително училище, по европейските методи.
Майка ми не възрази, понеже нейното желание беше спазено…“
Кой е бащата на Мустафа Кемал, който се проявил тук, в типичния Дьонме стил – външно спазване на мюсулманските традиции, докато вътрешно се подигравал с тях? Майката на Ататюрк, Зубейде, е от планините на запад от Солун, в близост до албанската граница; а за произхода на баща му, Али Риза, малко се знае. Различни автори са го писали – албанец, анатолиец или от Солун, а лорд Кинрос 1964г. нарича Али Риза „Тъмна личност“ и добавя загадъчно за нежеланието на Ататюрк да разкрие повече за миналото на семейството си: „За дете от толкова смесена среда, поради расовата лоялност, е трудно, да се разпитва много за личния му произход.“
Изучаване на Иврит
Подозирал ли е Кинрос нещо повече, отколкото признава, никога нямаше да си отговоря, ако не бях попаднал наскоро, сърфирайки в интернет, в страници на иврит, на една забележителна глава от автобиографията на Итамар Бен – Ави, син на Елиезер Бен Йехуда – най-големият организатор на възраждането на говоримия (старо-еврейски език) иврит в края на 19-ти век в Палестина. Бен-Ави, първото дете, бил изучен на иврит, от ранна възраст, а по-късно станал журналист и издател на вестници, на иврит. Той пише в тази книга за посещението си в хотел Kaмениц в Йерусалим, една есенна нощ през 1911 г., където веднъж собвственикът на хотела го запитал:
– „Виждаш ли турския офицер, дето седи там в ъгъла, с бутилката оризова ракия?
– Да.
– Той е един от най-важните офицери в турската армия.
– Как се казва?
– Мустафа Кемал.
– Бих искал да се срещна с него – казах аз, защото още щом го погледнах, се стреснах от пронизващите му зелени очи.“
Бен-Ави описва две срещи с Мустафа Кемал, който все още не е бил добавил към името си – Ататюрк „баща на турците“. И двата разговора били проведени на френски, и до голяма степен били посветени на османската политиката, и били охлаждани с големи количества оризова ракия. В първия от тях, Кемал доверил:
„Аз съм потомък на Шабатаи Цви, – вярно, не съм вече евреин, но съм пламенен почитател на този ваш пророк. Моето мнение е, че всеки евреин в тази страна ще е добре да се присъединят към неговия лагер.
По време на втората ни среща, която се проведе 10 дни по-късно в същия хотел, Мустафа Кемал в един момент каза:
– Имам вкъщи една Библията на иврит, отпечатана във Венеция. Тя е доста стара, и си спомням как баща ми ме отведе при един учител караит, който ме научи да я чета, и все още мога да си спомня няколко думи от нея, като например…“
Той замълча за момент, очите му търсеха нещо в пространството, и тогава каза:
– Шема Йисраел, Адонай Елохену, Адонай Eхад!
– Това е нашата най-важна молитва, капитане.
– Това е и моята тайна молитва, скъпи господине, отвърна той, и пак напълни чашите.“
Въпреки че Итамар Бен – Ави не познал Ататюрк, той не се съмнявал, че за Ататюрк „тайната молитва“ е имала съвсем буквално значение. Сред тайните молитви на Дьонме, първата, станала известна на научния свят, когато една тяхна книга стигнала до Националната библиотека в Йерусалим през 1935 г., съдържаща изповеданието на вярата им:
„Шабатаи, и никой друг не е истинският Месия. Чуй, Израилю, Господ, нашият Бог, е един Господ.“
Беше несъмнено, че по скоро от тази вяра, а не (директно от Тората) от Библията, Ататюрк помни думите на „Шема“, помнейки я през целия си съзнателния живот, което призна на един млад еврейски журналист, с когото са увлечени в оживен разговор, в Ерусалим, почти десетилетие преди той да поеме контрола над турската армия, след катастрофалното поражение на Турция в Първата световна война, когато победи нахлуващите гърците и основа светската Турска република, в която ислямът е бил забранен (изгонен) – веднъж и за винаги…
Ататюрк е имал основателни причини да прикрива Дьонме произхода си. Не само на Дьонме (които се женели само помежду си и наброявали 15,000, концентрирани основно в Солун, в навечерието на Първата световна война), и мюсулманите, и евреите, гладали презрително, като на еретици. Те са имали репутация на сексуално разпуснати, което едвали е било ласкателно за тяхното потомство…
„Потомък на Светец“
„Веднъж годишно (по време на ежегодния за Дьонме „Овчи празник“) по време на вечерята, гасели свещите и се отдавали на оргии и на обичая за размяна на жените…. Ритуалът се практикувал в нощта на традиционния рожден ден на Шабатаи Цви…. Смята се, че на децата, родени от такива „размени“, се гледа, като на светци.“
Въпреки че Бен – Ави, писал през 1950-те: „Има основания да се смята, че тази церемония не е била напълно изоставена и продължава и до днес“, малко се знае за това, дали някои от „традиционните практики или социални структури“ на Дьонме, все още са оцелели в съвременна Турция…
След изпращането на факса ми до Батя Кенан, се обадих, за да проверя, дали го е получила. Тя потвърди и каза, че ще се погрижи да го предаде на президента, за да го прочетете по време на полета си за Анкара. Съмнително е обаче дали г-н Вайцман ще намекне за това, по време на посещението си. Турското правителство в продължение на години отблъсква мюсюлманските фундаменталистки нападки относно легитимността си, и легитимността на светските реформи на Ататюрк, и има малко основания да приветства новината, че бащата на „баща на турците“ е крипто – евреин, който предал анти – мюсюлманските си настроения на сина си. Няма съмнение, че биха предпочели Тайната на Мустафа Кемал да продължи да се поддържа.
Източник:
Source: http://www.bismikaallahuma.org
Няма коментари
