Барон Едмонд де Ротшилд и Палестина

Едмонд дьо Ротшилд (1845-1934) е най-малкият син на Джеймс дьо Ротшилд и Бети (родена фон Ротшилд). Носеше еврейското име Бенджамин. Той е роден в предградието на Париж Булон-Биланкур, Hauts-de-Seine, и е израснал в света на Втората френска република и Втората френска империя и е бил войник „Garde Mobile“ в първата френско-пруска война . Едмон се присъединява към парижката банкова къща през 1868 г.

Силен привърженик на ционизма, най-забележителните постижения на барон Едмонд са включени в отговора на заплахите, пред които е изправен еврейският народ в Европа в края на 19-ти век, като подкрепя масовите покупки на земя и поема еврейски селища в Палестина и Израел. Големите дарения на Едмънд дадоха значителна подкрепа на движението през ранните му години, което помогна да доведе до създаването на Държавата Израел. През 1880-те, в целта си за създаване на еврейска родина, филантропията на Едмонд финансира еврейските селища и насърчава развитието на селското стопанство и индустрията. „Благодетелят“, както беше известен, предоставя подкрепа на еврейските колонисти, наблюдавайки десетки нови колонии. Ришон ле Цион (Първият в Сион) беше последван от други, носещи имената на родителите му. Едмонд стимулира икономическото развитие на селищата, като инвестира в нови култури, като вино, грейпфрут и авокадо, и промишлени предприятия като производството на коприна; той играе ключова роля в израелската винена индустрия. Под надзора на неговите администратори в Османска Палестина са създадени селскостопански колонии и лозя и са открити две големи винарни в Ришон ле Цион и Зихрон Яаков. Едмонд прави първото си посещение в колониите през 1887 г., за да провери напредъка, постигнат през първите пет години. При това първо пътуване той беше придружен от съпругата си Аделхайд. Яхтата на Едмънд акостира в Порт Саид, след това за Яфа, преди да отпътува за Йерусалим. той играе ключова роля в израелската винена индустрия. Под надзора на неговите администратори в Османска Палестина са създадени селскостопански колонии и лозя и са открити две големи винарни в Ришон ле Цион и Зихрон Яаков. Едмонд прави първото си посещение в колониите през 1887 г., за да провери напредъка, постигнат през първите пет години. 

През 1924 г. клонът на JCA, занимаващ се с колониите в Палестина, е реорганизиран от барон Едмонд като Асоциация за колонизация на евреите на Палестина (PICA), под ръководството на неговия син Джеймс де Ротшилд (1878-1957). PICA придоби повече от 125 000 акра (50 586 ха) земя и създаде редица бизнес начинания. Освен офиси в Палестина, PICA имаше офиси в Париж. След палестинските бунтове през 1929 г. PICA помогна за възстановяването на селскостопанските колонии, които бяха повредени.

Когато Едмон умира в Париж през 1934 г., той оставя наследство, което включва рекултивацията на близо 500 000 дунама земя и почти 30 селища. През 1954 г. останките му и тези на съпругата му Аделхайд са пренесени в Рамат Ханадив в Зихрон Яаков. След смъртта на Едмонд, неговият син Джеймс де Ротшилд (1878-1957) ръководи делата на PICA. В завещанието си от 1957 г. Джеймс инструктира PICA да прехвърли по-голямата част от земята си в Израел на Еврейския национален фонд. На 31 декември 1958 г. PICA се съгласи да предостави правото си на земя в Сирия и Ливан в Държавата Израел. Решителността на Едмънд и Джеймс да продължат да подкрепят израелските институции е извършена след смъртта им от вдовицата на Джеймс, Дороти (1895-1988), която основава Яд Ханадив. Джейкъб, 4-ти лорд Ротшилд е последвал семейството. 

Архивни източници: Архивът на Ротшилд Лондон

Архивът на Ротшилд Лондон съхранява много малко лична кореспонденция на барон Едмонд де Ротшилд и много малко документи, свързани с дейността на Едмонд в Палестина. Няколко различни документи, свързани с PICA (включително Меморандума и Устава на Асоциацията на еврейската колонизация, 1891 г., кореспонденция и документи, свързани с палестинските колонии, включително лозарството и различни публикувани доклади) ще бъдат намерени в Lafite Papers (OC 155 и OE 532). Различни сметки, свързани с разходите на семейство Ротшилд и плащанията към еврейските колонии в Палестина, ще бъдат намерени в томовете на Сметките в Lafite Papers, (OB 40, OB 42, OB 44, OB 49, OB 48, OB 60 и OB 66). Споразумение за прекратяване на администрацията и управлението на палестинските колонии между барон Едмонд де Ротшилд и Асоциацията на еврейската колонизация от 1923 г. ще бъде намерено в Московските документи (58-1-825). Различни документи на Асоциацията за еврейска колонизация 1891-1964, включително устав, също ще бъдат намерени в документи на NMR, Private Client Packets (000/142). По-долу са изброени и други свързани статии, които можете да намерите в архивната колекция.

Архивни източници: PICA записи в Waddesdon Manor

Административните записи, създадени от офиса на PICA в Париж, са прехвърлени в имението Waddesdson от Джеймс де Ротшилд след Втората световна война. Те съдържат кореспонденция, финансови записи, преброявания, снимки и публикации, свързани с управлението на селищата, собствеността на земята, индивидуалните заселници и политиката на еврейското заселване в Палестина, както и индустрията, лозята и селското стопанство. Тези записи сега се съхраняват от  The Archive, Windmill Hill, Waddesdon Manor » . Каталог на записите на Еврейската колонизационна асоциация (PICA), съхранявани в имението Уодсдон, е наличен в читалнята.

Други вторични източници

• Барон Едмонд де Ротшилд: Историята на един практически идеалист , Дейвид Друк, (Ню Йорк, 1928 г.)

• Едмонд де Ротшилд: Палестинският пионер , Исак Найдич, (Ционистка организация на Америка, Вашингтон, 1945 г.)

• Двама Ротшилдови и земята на Израел , Саймън Шама (Лондон: Колинс, 1978)

• Едмонд де Ротшилд: l"homme qui racheta la Terre sante , Елизабет Антеби (Монако: Editions du Rocher, 2003)

• Ротшилд и ранната еврейска колонизация, Ран Аронсон (Rowman & Littlefield, 2000)

- https://guide-to-the-archive.rothschildarchive.org/rothschild-family-collection/depts/papers-of-institutions/palestine-colonisation-association-pica

Хотел „Цар Давид“
На 22 юли 1946 г. е поставена бомба в хотел Цар Давид
в Йерусалим. Атентатът е организиран от еврейските
терористични полувоенни банди Иргун и Щерн в съгласие
с Еврейската агенция и лидера й. Съобщението за предстоящата експлозия е разпространено от британските
власти само 30 минути преди това – време, напълно недостатъчно, за да може да се евакуира целият хотел. Равносметката е 97 убити и 58 ранени, сред които са английски,
арабски и еврейски граждани, в по-голямата си част болни,
ранени, лекари и медицински сестри, тъй като хотелът
е приспособен за военна болница. Атентатът е успешен
опит, с който се отправя заплаха срещу британската политика, контролираща еврейската имиграция в Палестина.
Избухването на бомбата става около обяд, когато офисите са пълни. Атентатор и те влизат в сградата, преоблечени като млекари, и след като поставят експлозива, скрит
в съдовете за мляко, бягат.
Яхида
На 13 декември 1947 г., докато жители о т палестинското селище Яхида седят в м естното кафе, отпред спират четири автомобила. Слизат терористи, преоблечени като британски бойници, започват да хвърлят гранати и
да стрелят. Седем души са убити и мнозина – ранени.
Хотел „Семирамида“
Еврейската агенция засилва терористичната кампания срешу палестинските араби, за да накара гражданското население да избяга от Палестина и от Йерусалим. На 5
януари 1948 г. избухва бомба в хотел Семирамида, в западен
Йерусалим, която убива 18 палестинци, а 16 са ранени.
Според документи на ООН атентатът е извършен от
терористи на Хагана, които поставят бомби в приземния
етаж на хотела и близо до изхода.
Деир Ясин
През нощ та на 9 април 1948 г. членове на ционистките банди Тзел, Иргун и Хагана нахлуват в арабското селище Деир Ясин. Палестинците отчаяно се опитват да защитят домовете си срещу добре обучените и въоръжени
терористи, които хвърлят възпламенителни бомби, за да
ги принудят да излязат и да стрелят напосоки. Двайсет и пет мъже сред оцелелите са вързани и развеждани на обиколка на победата между Юда Махайна и Закрун Юсиф, а
после хладнокръвно са убити. На другия ден хора от Хагана
се връщат в селището, за да изкопаят общ гроб, където
захвърлят 250 тела, а голяма част от жените изнасилват,
преди да убият. Представители на Червения кръст, които
настояват да влязат в селището, за да установят броя на
ж ертвите, се допускат едва след два дни. Ционистите печелят време, нужно им за погребване на останалата част
о т труповете. Сменят и пътните знаци, за да затруднят
достъпа до селището. Когато доброволците успяват да
стигнат, откриват 150 разчленени трупа на мъже, жени,
деца и възрастни хора. Клането според признанията на извършителите е, за да се всее страх и ужас сред гражданското палестинско население. Насер ал-Дин
В палестинското селище Насер ал-Дин терористи се
преобличат като палестински федаини. Хората, които се
стичат на улицата, за да ги поздравят, са застреляни на
място, а много от къщите изгарят в пламъци. Оцеляват
само 40 души.
Тантера
Теди Кац, израелски историк, твърди, че това е едно
от най-ужасните масови убийства, извършени от израелските войски. На 15 май 1948 г. Тантера – палестинско селище близо до Хайфа с около 1500 жители, е сринато почти до основи. Убити са 200 души, а останалата част от населението е прогонено от домовете им, като на мястото на
селището създават кибука Нахсолим с паркинг до близкия
плаж.
БейтДарас
След няколко опита да бъде евакуирано селището, на 21
май 1948 г. ционистите мобилизират голям контингент от
хора и обкръжават Бейт Дарас. Жените и децата, които
правят опит да избягат, са избити, а къщите са опожарени.
Джамията в Дамаш
На 11 юли 1948 г. 89-ти израелски батальон, оглавяван
от Моше Даян, окупира Лида. За да отмъстят за убийството на 7 израелски войници от палестинските бойци, ционистите нахълтват в джамията на Дамаш, където се
укриват много цивилни граждани, по-голяма част от които жени, старци и деца. Сто от тях са убити, а телата
им са оставени да се разлагат в продължение на 10 дни. Останалата част о т населението на Лида и на Рамала е прокудено в лагера за бежанци в Рамала. Заради непоносимата
горещина и недостига на вода голяма част от бежанците
умират по време на пътя. Дауайма
На 29 октомври 1948 г. израелската армия избива брутално близо 100 човека, като атакува селището, сгушено в
планините близо до Хеброн. Много деца са убити с тояги,
а възрастни хора са затворени в къща, която после е подпалена. Всички, които се опитват да избягат в близката
джамия, са покосени от стрелба на снайперисти.
Хула
Селището Хула се намира в Южен Ливан, на няколко
километра о т израелската граница. Там е разположена Главната квартира на палестинските партизани, записали се
доброволци, за да воюват за освобождаването на окупирана
Палестина. Израелски военни атакуват града, за да накажат жителите, подкрепящи палестинската съпротива.
Преоблечени като араби, те навлизат в Хула и стрелят
срешу всички, опитали се да им се противопоставят. О т 85
човека само трима оцеляват. Израел извършва военна окупация на градчето и прокужда голяма част от населението му
(о т 12 000 жители остават малко повече от 1000). А когато
се завръщат през 1949 г., след подписване на примирието, намират опожарени градини и ферми до разрушените си къщи.
Сайла
През 1948 г., след като заставят със сила населението
да влезе в джамията, окупационните сили им заповядват
да застанат с лице към стената и започват да стрелят. За
кратко джамията се превръща в езеро от кръв. Убити са
150 души.
Сърафат
На 7 февруари 1951 г. израелските войници прекосяват
линията на примирие, влизат в селището (на 5 километра
о т Йерусалим) и вдигат във въздуха дома на кмета и околните къщи. Десет човека умират: двама възрастни, 3 жени
и 5 деца, докато други 8 остават тежко ранени. Кибия
През нощта на 14 октомври 1953 г. 500 войници, които
служат в израелските военни сили, се отправят към селището и го обкръжават. Атаката започва с огън на тежката артилерия. Малко преди това армията е изолирала
Кибия, като минира пътищата, които я свързват с Шукба,
Бадрус и Налин. Терористичната атака завършва с разрушаването на 56 къщи, джамията, училището и цистерната за вода. Убити са 67 граждани, а много са ранени.
Ариел Шарон, комендант на 101-ва войскова част, която предвожда акцията, заявява: „Заповедите са ясни: Кибия трябваше да послужи за пример на всички. “
Кафър Касим
На 29 октомври 1956 г. някои израелски гранични части, които стигат в Кафър Касим, заповядват на населението да остане по домовете си, като нареждат полицейският час да започне час по-рано. Четиридесетте работници, които обработват полетата в околностите, остават в неведение за промяната и идват по-късно. На тях
заповядват да се подредят в редица и обърнати с гръб, ги
застрелват.
Израелското правителство със съдействието на медии те прави всичко възможно истината за масовото убийство да остане скрита. Заговаря се за грешка и се търсят
виновните, които след кратко разследване разпознават в
лейтенант Дахам и майор Милинди. Макар и виновни за
смъртта на 43 души, получават леки присъди. През септември 1960 г. Дахам дори е назначен за офицер по арабските въпроси в общината в Рамала.
Хан Юнис
На 3 ноември 1956 г. израелските окупаторски сили извършват друго жестоко клане в Хан Юнис и в съседния бежански лагер. Под предлог, че градчето е обитавано от хора на арабската съпротива, армията срива със земята много къщи и избива десетки невъоръжени цивилни. Разследваща
комисия изброява 175 жертви, но няколко месеца, след като
открива друга обща гробница в околностите на града, наяве излизат труповете на още 40 палестинци с вързани ръце
и с продупчени от снаряди глави.
Самоу
На 13 ноември 1966 г. израелските сили нападат селището, като разрушават 125 къщи, училището и още 15 жилища, намиращи се наоколо. Равносметката е 18 убити и 54 ранени.
Каунин
На 15 октомври 1975 г. в Южен Ливан израелски танк
блъска съзнателно автобус с 16 пътници. Никой не оцелява.
Бин Джейбел
На 21 октомври 1976 г. гъмжащият от хора пазар на
малкото ливанско градче се превръща в мишена на израелските бомби. Убити са 23, а 13 са тежко ранени.
Аббасие
По време на израелската инвазия на Ливан о т 1978 г.
авиацията разрушава джамията на града, която използва
като убежище за жени, деца и старци. Загиват 80 души.
факяни
Това е сред най-зловещите масови убийства, извършени от Израел в Ливан. На 17 юли 1981 г. военни самолети
хвърлят бомби над гъсто населения жилищен квартал. Убити са 150, а ранените – 500.
Сабра и Шатила
Ужасното клане, извършено през септември 1981 г., е
опит да се ликвидира палестинското присъствие в Ливан и
се предшества о т непрекъснати атаки срещу ливанските бежански лагери. За тези събития, които са дело на съвместни действия на израелския министър на отбраната
терориста Ариел Шарон и на неговия ливански съюзник
Иляс Хакиба, светът знае твърде малко. Планът се подготвя много старателно: на 15 септември призори Израел
обкръжава двата бежански лагера на Сабра и Шатила, като
ги изолира изцяло. Начело са ливанските фалангистки сили,
съюзнички на Израел, които започват кръвопролитията на
16 септември следобед и продължават 36 часа. Палестинците, които се опитват да избягат, са върнати обратно
от израелските сили, които осветяват нощта с факли от
хеликоптери. На 18 септември касапницата е факти хиляди са жестоко избити. Чуждестранните журналисти, които успяват да навлязат в лагерите, стават свидетели на
ужасяваща гледка: купища трупове, захвърлени по улиците,
в полуразрушените къщи и в общите гробове, набързо изкопани о т терористите. Така и броят на жертви те не е установен точно, но може да се посочи приблизителна цифра
между 1700 и 2500. Други масови убийства са извършени в
Ливан между 1984 и 1986 г. – Либсит, Сомор, Сирал-Гарбйа,
Махарака, Зрария, Хомин ал-Тата, Ябба, Юмор и Тиро, където с военни самолети и хеликоптери се бомбардират и
обстрелват граждански обекти.
Палестински бежански лагери Нахр ал-Баред
През декември 1986 г. израелски военни самолети извършват нападение срещу бежанския лагер, като убиват
20 души и раняват 22.
Аин ал-Хилуе
През септември 1987 г. израелски военни самолети
хвърлят бомби върху бежански лагер. Убитите са 31, ранените – 41. Още 34 са убити, докато се евакуира лагерът.
Оук>н Кара
На 20 май 1990 г. израелски войници откриват огън срещу група палестински работници, убивайки 7 от тях. По
време на последвалата траурна церемония са убити още 13.
Джамията ал-Лкса
8 октомври 1990 г. е датата на едно от най-тежките
и зверски кланета в историята на Йерусалим. Няколко дни
преди това група еврейски ортодоксални фанатици организират поход пред джамиите, за да положат основния камък
на Третия храм, които замислят да изградят. У частват
около 200 000 израелци, ескортирани от армията. Окупационните сили преграждат пътищата за достъп към града.
Затварят и външните врати на храма, където хиляди палестинци са се стекли, за да окажат съпротива. А когато
вярващите мюсюлмани се опитват да попречат да бъде
положен крайъгълният камък, откриват огън, като използват всичкото оръжие, с което разполагат, включително и
смъртоносния нервно-паралитичен газ. Еврейските заселници, участващи в похода, се нахвърлят срещу палестинците. Равносметката е 23 убити и 850 ранени. Ицхак Шамир,
по онова време премиер, се разпорежда да бъде създадена
следствена комисия, която да разследва виновните за зверствата. За председател е назначен Туфи Шамир, бивш ръководител на Мосад (израелските тайни служби), който след
направени разследвания заявява следното: „Виновни за ескалацията на насилието са хиляди мюсюлмани екстремисти,
дръзнали да атакуват еврейското свещено място. “
Хеброн
Петък, 25 февруари 1994 г. Пред джамията Ибрахим
в Хеброн вярващите мюсюлмани са коленичили за вечерна
молитва. Засипва ги дъжд от куршуми, идващи отвсякъде.
Още предния ден еврейски заселници, укрили се наблизо, се
опитват със стрелба да попречат на вярващите да влязат
вътре. В деня на нападението еврейският заселник Барух
Голдщайн – последовател на ултрарасистката секта на равина Меир Кахане, влиза в джамията с автоматична пушка и открива безразборна стрелба. Придружават ги двама заселници, също въоръжени, има подкрепата и на разположилата се в близост армия.
Мохамед Сюлейман аби Салих – прислужник в джамията , посочва: „Терористът се опита да убие Възможно най-
голям брой хора. Телата на жертвите бяха пръснати навсякъде, а килимите плуваха в кръв. Но израелските войници
не се намесиха, за да спрат касапницата. Дори направиха
опит да забавят идването на линейките на Бърза помощ. “
Голдщайн е прострелян, но преди да умре, успява да избие 24
палестинци и да рани тежко около 100. Гробът му се превръща в м ясто за поклонение, където и до ден днешен се
стичат фанатици, привърженици на сектата му.
Джабалия
На 28 м арт 1994 в. израелски войници откриват огън
срещу млади палестинци. Убиват 6 и раняват 49.
Контролно-пропускателен пункт при Еретц
17 юли 1994 в. – 11 застреляни и 200 ранени при прохода
Еретц о т израелски въоръжени заселници в танкова атака.
Следват инциденти на цялата територия на Западния бряг
и Газа.
Деир ал-Захрани
На 5 август 1994 в. израелски военни самолети бомбардират сграда на два етаж а в ливанското градче: 8 са убити
и 17 са ранени.
Набатие
На 21 м арт 1994 г. израелски военни хеликоптери бомбардират учебен автобус, пълен с деца. Четири от тях
умират, а 10 са ранени.
Мунсуриа
13 април 1996 г. Израелски военен хеликоптер открива огън срещу автомобил Волво комби, екипиран като линейка за Бърза помощ. Убити са 2 жени и 4 момичета. Някои
фоторепортери, станали свидетели на жестоката сцена,
заснемат инцидента. Когато на мястото на произшествието идват войниците на ООН, установяват, че в превозното средство не са открити оръжия и сред пътниците няма
членове на ливанската партия Хизбула.
При Набатие
На 18 април 1998 г. израелски военни хеликоптери от ­
криват огън срещу къща в ливанското градче, като избиват цяло семейство о т 9 души: майка с 8 деца, като най-малкото е едва на 4 дни.
Кана
Ционисткият проект за етническо прочистване, който предприема Израел срещу палестинците от окупираните територии, обхваща и жителите на Южен Ливан. На 18
април 1996 г. военни хеликоптери бомбардират скривалище,
където се опитват да се укрият стотици палестински и
ливански граждани, като по-голямата част от тях са възрастни хора, жени и деца. А так ата предизвиква смъртта
на 109 души и 116 са ранени. Проведените международни
разследвания сочат, че израелските войници са стреляли
срещу скривалището.
Отговорността за клането е присъдена на Шимон Перес.
Тракумия
На 10 м арт 1998 г. в окупирания Западен бряг израелски
войници откриват огън срещу автобус, пълен с палестински работници, които преминават прохода Еретц към Тел
Авив. Свидетелите на трагедията потвърждават, че „войниците са стреляли напосоки, просто за да убиват“.
В инцидента – определение, което му дава министърът
на отбраната на Израел Мордешай, са убити трима палестинци и още много други о став ат ранени. При Янта
На 22 декември 1998 г. израелски военни хеликоптери
откриват огън срещу ливанска майка и 6-те й деца, които умират по време на зверската атака в околностите на
Янта.
Клането от 24 юни 1999 г.
Бомбардирането на малка сграда в Бейрут причинява
смъртта на 8 души и раняването на още 84.
Бекаа
На 29 декември 1999 г. израелски хеликоптери хвърлят
бомби срещу група деца, които празнуват Байрама. Убити
са 8 и 11 са ранени.
Това са най-печално известните масови убийства,
които извършват окупационните ционистки сили в Палестина и в Южен Ливан до 1999 г. А ако към тях се прибавят всички нападения на израелската авиация в Ливан
(убитите са близо 25 000) и масовите убийства по време
двата палестински народни бунта (интифадите о т 1987
г. и о т 2000 г.), кръвният данък, който плащат палестинци и ливанци, за да отвою ват свободата си, е твърде голям. Историческата памет на цивилизованите държави
трябва да съхрани за идните поколения спомена за всички
избити мъже, жени и деца от ръката на убиец насилник –
жестоко насилие, което едва ли може да се определи като
защита на родината.

- Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни."