Бързото разширяване на търговията между Съединените щати и Съветския съюз може скоро да доведе до създаването на първите съветски офиси на американски банки от 1922 г.

Двете най-големи банки в Ню Йорк - First National City Bank и Chase Manhattan. Банка — потвърдиха вчера, че преговарят със съветски служители за разрешение за отваряне на обекти в Москва.

Първият национален град, една от чиито банки-предшественици е поддържала съветски офис от 1917 до 1922 г., заяви, че „разговаря“ със Съветския съюз за възможността за пълен клон, който вероятно ще има право да приема депозити, деноминирани в рубли.

Чейс, чийто председател Дейвид Рокфелер, дълго време е лидер в поддържането на диалог с висши съветски служители относно ползите от увеличената търговия изток-запад, заяви, че е подала официално заявление чрез Анатолий Ф. Добринин, съветския посланик в САЩ, за откриване на представителство в Москва.

За разлика от клона, представителството не приема депозити, а по-скоро — както подсказва името — неговите служители представляват банката си при търсене на възможности за финансиране.

Робърт 0. Блумкуист, старши вицепрезидент на Chase, каза вчера в интервю за изкуство, че „все още не сме получили официален отговор на това [заявлението], но проведохме някои много топли и приятелски разговори.“

Г-н Блумкуист каза, че бордът на директорите на Chase е одобрил подаването на заявлението на 19 юли и че банката е пристъпила „своевременно” да подаде необходимите документи, без обявление и вчера изглежда че Chase са единствените американски банки, които са били търсейки пряко представителство в Москва в момента, проверка на място на десетина институции, които извършват по-голямата част от международния банков бизнес в тази страна, разкри широк интерес към търговското финансиране на Източния Запад като цяло – и в частност към Съветския съюз.

Чарлз У. Карсън младши, изпълнителен вицепрезидент, отговарящ за международното банкиране в Chemical Bank, която се нарежда на пето място сред банките в Ню Йорк и шесто в страната, каза, че увеличените банкови контакти със Съветския съюз са „очевидното следващо стъпка” в развитието на търговските отношения със страните от Източна Европа.

„Имаме човек в Москва тази седмица, каза г-н Карсън.

Първата национална банка на Чикаго, като засега изключва откриването на офис в Москва, заяви, че наскоро има екип в Москва и в резултат на това се е съгласила да открие реципрочни депозитни отношения със съветската банка, която финансира външната търговия.

В Сан Франциско Bank of America, която е най-голямата банка в некомунистическия свят, заяви, че няма планове „в момента“ да търси офис в Москва. Междувременно Bank of America е лидер във финансирането на търговията между. Съединените щати и Съветския съюз – включително миналата седмица продажба на трактори и друга строителна техника за 68 милиона долара от Caterpillar Tractor Company.

Кандидатстват германските банки

Междувременно две от най-големите западногермански банки - Deutsche Bank и Dresdener Bank - също са кандидатствали за офиси в Москва, но все още не са получили разрешение за отварянето им.

Банкерите казаха вчера, че повишеният интерес, проявен от американските банкери към правенето на бизнес в Съветския съюз, изглежда е естествен страничен продукт от потенциала за значително увеличена търговия между Съединените щати и Съветския съюз, който се отвори след Посещение на президента Никсън в Москва през май.

Например, г-н Блумкуист каза, че Чейс е управлявал „голямата част“ от финансирането с „акредитив“ на съветските покупки на зърно на пазара на Съединените щати това лято, което трябва да надхвърли 750 милиона долара. При транзакция с акредитив банката — в този случай Chase — на практика гарантира на продавача на стоките, че той ще получи плащане.

„Както го виждаме в близко бъдеще“, каза г-н Блумкуист, „по-голямата част от финансирането [на търговията на Източния Запад] ще бъде външно набирано финансиране [тоест извън Съветския съюз] в твърди западни валути, за финансиране на вноса на капитал стоки в Русия за развитие на индустриален капитал и ресурси.

„В резултат на това“, добави той, „ще бъде, разбира се, продажбата на руски продукти на Запад, чието връщане ще бъде използвано за изплащане на дълга. Повечето от тях ще се осъществят, според нас, извън Русия, а не вътре, а представителството може да осигури много ефективна връзка със знанията за проектите.

- https://www.nytimes.com/1972/10/31/archives/new-jersey-pages-two-us-banks-seeking-offices-in-soviet-us-banks.html

В най-големия заем от западна банка за Москва след военната намеса на руснаците през 1979 г. в Афганистан, международен синдикат от 31 частни банки се съгласи днес да отпусне на Съветския съюз 250 милиона долара, съобщи днес банката Дрезднер.

Никакви американски банки не са включени в консорциума, който се ръководи от дъщерното дружество на Дрезднер в Люксембург.

Във Вашингтон служители на Съединените щати заявиха, че не е имало натиск върху американските банки, за да ги попречи да участват.

Заемът, който не е свързан с никакви конкретни бизнес сделки, е първият голям западен заем за Съветския съюз, откакто западните банки отпускат експортни кредити за изграждането на Сибирския газопровод през 1981 г. Служители на банката казаха, че новият заем е сигнал за значително размразяване на климатът за кредитиране на частни банки в Източна Европа, който се влоши след полската дългова криза от 1981 г.

Точно преди посещение в Москва

Споразумението идва само четири дни преди министърът на външните работи на Западна Германия Ханс-Дитрих Геншер да отиде в Москва за разговори, които ще включват икономически връзки Изток-Запад.

Бон се стреми да подобри търговията с Източния блок и да компенсира охлаждането в политическите отношения, последвало решението да започне разполагането на нови ядрени ракети на САЩ в Западна Европа.

Западни дипломати в Бон казаха, че времето за отпускане на заема, което зависи до голяма степен от приемането на Съветския съюз на условията за кредитиране на банките, изглежда е насочено към подчертаване на западногерманско-съветското сътрудничество в момент на обтегнати отношения между Москва и Вашингтон.

Dresdner Bank е втората по големина търговска банка в Западна Германия след Deutsche Bank. Ханс Фридрихс, председател на Дрезднер, е бивш министър на икономиката и е член на Свободната демократическа партия на г-н Геншер.

Заеми, които помагат на политиката на Бон

Дрезднер е уредил предишни заеми на страни от Източния блок, за които според банкови източници са подкрепили външнополитическите цели на Бон.

Например Дрезднер събра заем от западногермански банки за Полша от 675 милиона долара през 1980 г., когато Бон се опасяваше, че влошаването на полската икономика може да доведе до политически вълнения и възможна съветска намеса. Миналия юни Бон се съгласи да гарантира заеми от частни банки на Източна Германия на обща стойност близо 400 милиона долара, в опит да подобри отношенията с Източна Германия.

Фактът, че Съветският съюз заема само 250 милиона долара, сравнително малка сума в сравнение с много международни заеми, се смята за значителен, но причините за искането на Москва остават неясни.

„Ако Съветите имаха нужда от този вид джобни пари, те лесно биха могли да продадат малко злато“, каза служител на европейската банка в Люксембург. „Това очевидно беше отваряне на пазара.“

Заемът за Comecon е оформен Служители на банката наскоро разкриха, че дъщерното дружество на Deutsche Bank в Люксембург събира 100 милиона долара заем за Международната инвестиционна банка, базираната в Москва консорциумна банка на Съвета за икономическа взаимопомощ или Comecon, комунистическия търговски блок.

Служител на Dresdner Bank във Франкфурт каза, че споразумението за 250 милиона долара е подписано от представители на съветската Vneshtorgbank, или Външнотърговска банка, и служители на западни търговски банки. Той каза, че заемът е за пет години, с четиригодишен гратисен период, при лихвен процент с пет осми процентни пункта над лондонския междубанков лихвен процент.

(В Ню Йорк американски банкери казаха, че използването на лондонския лихвен процент е една от причините да не се присъединят към заема. „Няма никакви американски банки в тази сделка, защото
лихвеният процент не е привлекателен за нас“, каза един банкер от Ню Йорк, който поиска да не бъде
идентифициран. „Опитваме се да отпускаме заеми на база най-висока лихва, когато е възможно, но Съветите винаги са се противопоставяли на това.“)

Участници в консорциума

Освен Compagnie Luxembourgeoise de la Dresdner Bank, действаща като агент, членове на консорциума са британската Lloyds Bank International, френската Credit Agricole, австрийската Creditanstalt-Bankverein, канадската Bank of Nova Scotia, финландската Kansallis Osaka-Pankki Bank и Bank of Tonky.

Служителят на Дрезднер каза, че руснаците първоначално са поискали само 150 милиона долара, но заемът привлече много внимание от банки, които наблюдаваха как техните сделки със страните от Източния блок рязко намаляват през последните две години.

Повишаването на кредитирането за Източна Европа идва след стабилен спад от 1981 г., когато нетният източноевропейски дълг в твърда валута към банките в 15-те водещи индустриализирани страни в света достигна своя връх от 60,7 милиарда долара.

Според данни на Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария, банковият дълг намаля до 48,9 милиарда долара до края на 1983 г.

Отбелязано отклонение в цифрите

Но неотдавнашен съвместен доклад на BIS и базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие отбелязва, че неизплатеният кредит е бил с около 25 процента по-висок в средата на 1983 г. от сумата, записана в статистиката на BIS поради небанкови търговски кредити, предоставени от доставчици и гарантирани от западните правителствени експортни кредитни агенции, които не са включени в изчислението.

Миналата година, при очевидно преориентиране на търговията си с водещите индустриални държави, Съветският съюз увеличи търговията със Западна Европа с 6,4 процента, докато съветският обмен с други индустриализирани страни, по-специално Съединените щати и Япония, намаля с 16 процента.

Износът на Западна Германия за Съветския съюз се е увеличил с 19,7% през 1983 г., докато вносът се е увеличил с 23,1%. Междувременно общият обем на германската търговия нарасна само с 2,3 процента.

Реакция във Вашингтон

ВАШИНГТОН, 16 май – Служители на Държавното и Министерството на финансите заявиха днес, че нямат коментар относно заема, предоставен от консорциум от частни банки на Съветския съюз. Служителите казаха, че не е имало натиск от правителството върху американските банки да да ги обезкуражи от участие в консорциума. Служител на Държавния департамент заяви: „Ние нямаме политика по отношение на заеми, отпускани от частни институции“.

Тук анализатори казват, че не е обичайно американските банки да участват в голяма степен в подобни заеми.

„Това не е толкова гореща сделка и със сигурност не си струва никакви политически проблеми, които биха могли да възникнат“, каза Ян Ванус, директор на изследванията за централно планирани икономики за Wharton Econometrics. „Съмнявам се, че някой ще им каже да не дават заеми, но те могат да разчитат политическите настроения, както всеки друг.“

Американските банкери признаха, че политиката е изиграла роля в тяхното решение.

„Хората гледат хода на американско-съветските отношения и са стигнали до заключението, че не се движат към подобрение“, каза един банкер. „До известна степен това влияе върху решенията, вземани от кредитните комитети в институциите на паричния център.“

Въз основа на данни на правителството на Съединените щати и Банката за международни разплащания, американските банки са имали 383 милиона долара неизплатени заеми към Съветския съюз в средата на 1983 г., което представлява само 2,6 процента от всички заеми в твърда съветска валута.

Това в сравнение с 229 милиона долара, или 1,6 процента, в края на 1982 г. и 482 милиона долара, или 3,6 процента, в края на 1981 г.

Съветският съюз има общ дълг в твърда валута от 20,3 милиарда долара в края на 1983 г., според данните на Wharton. Съветските депозити в западните банки възлизат на общо 9,7 милиарда долара, оставяйки нетен дълг от малко повече от 10 милиарда долара, сравнително скромно в сравнение с дълга на повечето развиващи се страни и някои западни държави.

Версия на тази статия се появява в печат на 17 май 1984 г. , раздел D , страница 1 от националното издание със заглавие: 31 ЗАПАДНИ БАНКИ ОТДАВАТ 250 МИЛИОНА ДОЛАРА НА МОСКВА.

- https://www.nytimes.com/1984/05/17/business/31-western-banks-lend-250-million-to-moscow.html

,,САЩ през Втората световна война дарява безплатно военни доставки на стойност 11 милиарда тогавашни долара. През годините на войната ,,така наречената" помощ е била от 12 700 танка, 8 000 зенитни оръдия, 152 000 единици пехотно оръжие, 427 000 камиони и влекачи, 23 000 парни локомотива, вагони и ж.п. платформи. Особено забележима е била помощта за военновъздушните сили. Съюзниците доставят на СССР 2 500 000 тона авиационен бензин, което представлява почти 40% от собственото производство в страната и 250 000 тона алуминий. От този алуминий може да се направят 100 000 изтребители и бомбардировачи. Почти толкова, колкото са произвели съветските авиозаводи през цялата война. Били са дадени и 22 150
готови самолета."

- Виктор Суворов

,,Големият демагог Леон Троцки живее в Ню Йорк, когато през 1917 г. императорът е свален от власт. Революционерът заминава на 26 март 1917 г. за Петербург с парахода Кристиания с 10 000 долара в джоба, дадени му от Рокфелер. Троцки успява да влезе в Русия с американски паспорт, който получава с личното съдействие на президента масон
на САЩ Удроу Уилсън, марионетка в ръцете
на силните
на деня. Стандарт Ойл в Ню Джърси на Рокфелер закупува 50 на сто от огромните
петролни залежи в Кавказ, макар те официално
да са държавна собственост."

- Марко Пицути - ,, Търговия с душите ни."

Сталин признава, че почти две трети от големите индустриални предприятия в СССР са построени с американски материали или техническо съдействие

Андрю Бърнстийн
 
Откъс от книгата “Капитализъм без граници” от Андрю Бърстийн, Издателска къща “МаК” ООД, София, 2012

След като социалистическите принципи на Ленин докарват руската икономика до банкрут, през 1921 г. той въвежда Новата икономическа политика (НЕП). Тя временно отменя някои видове контрол, отново позволявайки частна собственост на малки компании за производство и за търговия на едро и дребно. (Комунистите обаче запазват контрола върху тези отрасли, които Ленин нарича „управляващите тежести“, като тежката индустрия, минното дело, транспорта и външната търговия). Относно провалилите се социалистически методи, Ленин отбелязва: „Нашата програма беше правилна на теория, но неприложима на практика“.
Затова Ленин се обръща към западния капитализъм за спасение.
Предлага на западни фирми щедри „концесии“ в замяна на бързата индустриализация на съветската икономика. Английски, германски, италиански, шведски, датски и американски компании се втурват да правят летища и железопътни линии – да разработват златни, медни и железни мини – да строят нефтени рафинерии – и много повече.
Но преди западната индустрия да успее да построи наново разбитата съветска икономика, смъртоносен глад връхлита страната, подтиквайки Запада да организира масова помощна кампания. Числата за цялата западна помощ са изгубени, но се знае, че само Америка дарява 700 000 тона хранителни запаси.
Брилянтният германски авиоинженер Хуго Юнкерс проектира самолети и фабрики за Съветския съюз; английската компания „Лена Голдфийлдс” създава невероятно съоръжение за добив на злато близо до Витимск; германски, английски, италиански, шведски и норвежки компании повишават производителността в множество сфери, сред които земеделие, производство на машинни части и построяване на китоловни кораби.
Но заслугата за индустриализирането – доколкото изобщо го има – на Съветския съюз, е основно на американците.
Примерите са много: компанията „Форд Мотор” предоставя проектите и скиците на моделите си; праща инженери в Русия, които да помагат; и праща персонал на обучение в завода на „Форд” в Диърборн, Мичиган. Още: компанията „Остин” от Ню Йорк и Охайо построява огромните фабрики, необходими за проекта на „Форд” в Горки.
Кливландската фирма на Артър МакКий предоставя оборудване и експертиза, нужни за да се изградят огромните стоманени заводи в Магнитогорск. По време на този проект американците преграждат река Урал, построяват мощни пещи, осигуряват обучителни курсове на място и изпращат на обучение в Америка най-обещаващите руски работници.
Превъзходният инженер Джон Калдър от Детройт помага да се построят и оборудват заводи за трактори първо в Сталинград, а след това и в Челябинск. Калдър и американският му персонал издигат съвременна фабрика в Сталинград, която може да произведе 50 000 трактора годишно, с идеята да се нахрани държава, благословена с плодородни земи, но засегната от изостанало земеделие.
Великото постижение на американския капитализъм се проявява по време на първия петгодишен план на Сталин:
построяването на гигантската водно-електрическа централа в Днепрострой. Язовирът и централата в Днепрострой – най-големите в света – се превръщат в символ на съветската пропаганда, целейки да покажат превъзходството на социализма. Размерът на централата е колосален, времето за построяването й е рекордно кратко, производителната й способност – огромна. Всички тези факти се изтъкват от руснаците. Има само един факт, който пропускат да споменат: тя е построена от американци.
Полковник Хю Копър, създател на огромния язовир „Уилсън” в Мъсъл Шоалс, Тенеси, проектира язовир с дължина над 1600 м и височина 61 м, за да прегради Днепър. Когато е завършен, язовирът на Купър генерира 2 500 000 киловата електричество, превръщайки язовира „Уилсън” с неговите 456 320 киловата, в джудже. Днепър увеличава производството на електричество в Съветския Съюз пет пъти.
Има и други примери – всъщност Сталин признава пред свой американски гост, Ерик Джонстън, че „почти две трети от големите индустриални предприятия в СССР са построени с американски материали или техническо съдействие“ – но досегашните примери стигат.
Как СССР плаща за всичко това? Комунистите ограбват и продават превъзходни произведения на изкуството на чужди музеи – и отнемат на Православната църква историческите й съкровища (убивайки хиляди свещеници, монаси и монахини в същото време). ГПУ – тайната полиция – измъчва много руснаци, подозирани, че притежават ценности. Хора с роднини в САЩ са принудени да изпращат писма, молейки за долари, които държавата отнема в момента, в който пристигат в Съветския съюз. Като част от тяхната перманентна класова война, болшевиките екзекутират милиони за престъплението, че са „буржоа“ и открадват всяка лична собственост до последното пени.
При Ленин и Сталин съветският режим позорно следва политиката „Гладувай, но изнасяй“:
СССР изнася жито от „черната земя на Украйна“ – най-плодородната почва за зърнени храни – и причинява гладната смърт на милиони руснаци. В „Черната книга на комунизма” Никола Верт пише1: „Въпреки мащабния международен опит за помощ, поне пет милиона руснаци умират от глад през 1921г. и 1922 г.“. Често правителството разваля договори и не плаща на изпълнителите.
Последна е американската програма от Втората световна война „Заем-наем“. Германският историк Върнър Келър пише, че при тази политика „огромният индустриален потенциал на САЩ е предоставен безплатно на разположение на СССР“. По време на войната, по вода или въздух, към Съветска Русия се изпращат зашеметяващи количества стоки: суровини, съоръжения, инструменти, машини, резервни части, облекло, текстил, консервирана храна, брашно, както и огромно количество оръжия.
„Заем-наем” е безлихвен заем. Нито едно пени не се изплаща обратно. Излиза като
подарък от капитализма за социализма – подарък за 10 милиарда и 800 милиона долара
– всъщност много повече, имайки предвид по-голямата стойност на долара през 40-те години на миналия век.

,,Отстраняването на Владимир Путин би застрашило еврейското население в Русия."

- Берл Лазар, главен равин на Русия.

,,Светът мрази и Израел. Но не и Тръмп. Доналд Тръмп: ,,Казвам се Доналд Тръмп и съм голям почитател на Израел. Откровено казано, един силен министър-председател и силен Израел. А вие наистина имате велик министър-председател в лицето на Бенямин Нетаняху. Той няма равен." И никой не може да спечели избори, ако евреите не бъдат поухажвани. Вижте дъщерята на Тръмп Иванка, която е омъжена за еврейският магнат в недвижимите имоти Джаред Кришнър. Който започна с инвестиции в Израел. Няма какво да кажете срещу този брак. Иванка се омъжи в мега-милиардерското семейство Кришнър, което поставя еврейското клеймо върху политиката в щата Ню Джърси. Иванка прие юдаизма и внуците на Тръмп са ,,еврейчета". Всички спазват кашерните правила. Не свършва с това. Синът на Тръмп Ерик е женен за еврейската продуцентка на тв предаването ,,Вътрешна продукция" Лара Юнаска. Техният кашерен брак беше сключен под балдахин от кристал. А Тръмп има портфейл като балдахин с милиони, инвестирани в нови фирми в Израел."

- Брат Натанаил Капнър, американски евреин.

,,Знаете ли, по-рано като дете обичах да казвам, когато бях дете, когато бях млад, казвах: ,,Ако бях евреин, щях да съм ционист." Аз съм ционист. Не е нужно да сте евреин, за да бъдете ционист. Ако бях евреин, щях да съм ционист. Моят баща ми посочи: ,,Не ми е необходимо да съм евреин, за да бъда ционист. Защото съм такъв. Израел е центърът на сигурността за евреите по
целият свят.
Бях отгледан от праведни християни. Баща ми беше възпитан човек. Беше високо платен специалист, с гимназиално образование, но станал студент по история. И всеотдаен, предан поддръжник на Израел. Моят син е женен за млада жена, която е... Чиято майка и цялото й семейство е от много прочутата еврейска фамилия на Бъргърови. Но моят може би най-трогателен Пасхален спомен не е с Бъргърови. А от онова, което стана веднага след като се завърнах от среща с Голда Меир.
И бях предрекъл, че нещо ще стане в Египет. И си спомням трогателността, с която по това време всъщност започнахме вмъкмваме храненето. Взехме да се храним с хора и да разговаряме за това, какво щеше да означава за тях, ако Израел всъщност беше победен. И съществува тази неразривна връзка между култура, религия и народност, която повечето хора не разбират напълно. Тя е уникална. И какво мога да кажа. Тя е толкова силна с евреите по целия свят."

- Джо Байдън

Йоко Оно, вдовицата на Джон Ленън за Хилари Клинтън: Срещахме се доста пъти по време на протестите в Ню Йорк против Виетнамската война през седемдесетте, и станахме твърде интимно близки. Споделяхме много от едни и същи ценности за сексуалното равенство, борещи се против авторитарното,
патриархално, доминирано от мъжете общество, в което бяхме отгледани" - обясни тя.
Имахме кратка любовна забежка, когато с Джон живеехме в Манхатън, а Хилъри учеше в Йейл. Но сетне загубихме връзка. Учудена съм колко добре се движат нещата в нейна полза. И й пожелавам най-доброто в нейната кампания" заяви тя на репортерите по време на пресконференцията."

Ето какво вече публично разкри Лари Никълс, бившият сътрудник на Хилъри Клинтън за своята бивша работодателка:
,,Тя е от вида AC/DC. Хилари Клинтън е имала
повече жени от Бил Клинтън...
Това са хора психопати..."

,,Трябва да говорим по-ясно за сексуалността, контрацепциите, абортите, за ценностите,
които контролират популацията, защото тази екологична криза, казано на кратко, е криза, свързана с популацията. Ако намалим населението (на света) с 90%, няма да има достатъчно хора, които да създават екологични проблеми.
Движим се към нов световен ред, към света на комунизма.
Никога не ще свърнем от този път."

- Михаил Горбачов - последният съветски ръководител
и генерален секретар на ЦК на КПСС, със сигурност британски
и американски агент, в реч през 1987 г.

,,В първия си брак Хрушчов е бил женен за еврейката Горская, която Сталин е разстрелял. Разбира се, всички деца на Хрушчов от тази еврейка са полуевреи. Всички те в браковете си се връщат назад към еврейството. След Хрушчов, Брежнев също е бил женен за еврейка. Андропов, който е бил полуарменец, полуевреин, е бил женен за еврейка. Само Горбачов може би не е в този списък, но дъщеря му е омъжена за евреин."

- Григорий Климов - ,,Божий народ."

,,Обаче Студената война стори своето чудото и за двете свръхсили, като им позволи да подготвят защита срещу извънземните, без дори да намекнат пред обществото какво всъщност вършат. Захванете ли се да проучвате, самият архив ще ви покаже, че през цялата Студена война дневният ред е бил съвсем различен. В края на краищата, за какъв дявол в действителност всяка страна притежаваше десет пъти или даже повече от необходимия брой (ядрени) бойни глави, та напълно да унищожи атомния арсенал на другата, както и нейните основни населени места? Истинската причина бе скрита зад мащабните ракетни арсенали, огромната флотилия от бомбардировачи и разположените върху подводници площадки за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети с голям обсег, които и двете страни бяха разположили. И тя бе заплахата от страна на извънземните. В случай, че те окупираха част от
нашата планета, трябваше да притежаваме огневата мощ,
за да ги унищожим. Ако нападнеха или Съединените щати, или Съветския съюз, за да извадят от строя единия от двата арсенала, имахме достатъчно ракети за изстрелване, та да ги накараме да платят прекалено висока цена за евентуална война, която при това положение едва ли щеше да
си струва.
Това бе част от нашия таен план, скрит зад огромните военни разходи и приготовления от петдесетте и шейсетте: да пожертваме част от планетата, но останалата част
да продължи
да живее. Това позволяваше на Съединените щати и СССР да се заплашват помежду си, но вършеше работа и на ръководствата
на техните военноразузнавателни институции, като начин
за сплашване на която и да е извънземна цивилизация. Никой не написа мемоари за това, защото по време на Студената война
разполагането на оръжия бе прикритие за секретния план за борба срещу извънземните.
По времето, в което президентът Никсън се завърна от Китай, където се бе съгласил да върне Виетнам на комунистите, той вече бе постигнал своето да извърши успешен прелом на съветския фронт в Студената война. През следващото десетилетие съветите бяха заклещени между китайците, с които в миналото бяха
водили погранични войни, и Съединените щати. Когато президентът Роналд Рейгън демонстрира на Михаил Горбачов, че Съединените щати бяха в състояние да разгърнат ефикасна антиракетна отбрана и подири съветското сътрудничество, за да го насочи срещу извънземните, всички претексти за воденето на Студената война изчезнаха и великото съветско единство
в Източна Европа взе да
се разпада.
Със сигурност през тези четиридесет години от 1948-а до 1989-а, когато падна Берлинската стена, имаше и игра извън правилата. Всяка страна се опитваше да принуди другата да харчи повече пари защото се захранваше с информация от КГБ. Докато, знам го
отколкото трябват, за да отслаби нейната икономика.
Нашето ЦРУ постоянно ни даваше фалшиви оценки,
със сигурност, ние се мъчехме да вършим същото със съветите. И стига да можеха, съветите биха могли да спечелят
Студената война
по възможно най-безкръвния начин. Обаче накрая, след като заплахата
от взаимно унищожение направи Третата световна
война невъзможна,
истинското ни внимание бе насочено повече към нашия
общ враг: извънземните, които отказваха да и отидат."

- Филип Корсо, полковник от военното разузнаване на САЩ.

И вярно ли е, че Студената война наистина се водеше? Ако това е така, защо през цялото време конвергенцията (сливането) между двете системи в области, от които елитите им имаха полза, бе пълна? Как така едната страна постоянно финансираше своите врагове? Най-крупните капиталисти даваха пари на онези, които се заканваха да из изкопаят гроба? Защото паричният поток във вид на кредити от Запада към Изтока никога не спря да тече. През осемдесетте години на м.в. ставаше все по-пълноводен, превърна се в огромна река. Да не би капиталистите да са мазохистични благородници със суицидален комплекс? Нищо подобно! Просто е известно, че диктаторите – до един манипулирани от същите архикапиталисти, са най-добрите платци и винаги се издължават. Разбира се, на гърба на народите. Освен белезите от политическите безчинства, по гърбовете ни все още личат следите и от този финансов камшик. Те няма да бъдат заличени и през идните поколения. Както посочва британският дипломат Брентън, за мнозинството хора на Изток това своеобразно робство продължава. Проучване на Евробарометър, проведено през септември 2009 г., показва: 92 на сто от запитаните българи се възприемат като бедни. В това отношение ни изпреварват само унгарците – 96 на сто. Докато средният дял на бедните в Европейския съюз е 16 на сто. Което въобще не е малко.
Няма да забравя сияещите лица на германските банкери и индустриалци от оскъдните видео кадри, с които през 1988 г. единствената тогава телевизия отрази посещението на Тодор Живков във Федерална република Германия. Нито конфузно усмихнатата физиономия на бившия канцлер Хелмут Кол – обединителя на двете Германии. Както и изглеждащите странно в онези години тъй близки контакти между баварския ястреб, еврейския министър-председател на провинция Бавария и бивш външен министър на ФРГ Франц Йозеф Щраус и Тато. Странно, понеже министър-председателят на споменатата немска провинция бе членувал в NSDStB– Германската националсоциалистическа студентска лига. През Втората световна война, като офицер от германския Wehrmacht, се бе сражавал срещу Съветския съюз. Докато Живков бе представян като високопоставен член на Българската работническа партия (комунисти) и му бяха изградили биографична легенда на един от ръководителите на нищожната по участие и обхват антихитлеристка – всъщност просъветска, съпротива у нас. Предлагам да се запознаете със забележително свидетелство от онова време. Ще се убедите, че когато опре до пари, западните демократи настръхват като таралежи и се затварят в черупките си.
Фридрих-Вилхелм Ротенпилер е бил в делегацията на тогавашния баварски лидер Франц Йозеф Щраус, посетил за пореден път България в късното лято на 1988 година, само седмица преди смъртта си. На какво се дължат специалните връзки между Бавария и тогавашна комунистическа България?
„Поради географското си положение Бавария по традиция винаги е поддържала много добри отношения със средно- и югоизточноевропейските държави. В този смисъл и България десетилетия наред е наш много добър партньор. Франц Йозеф Щраус много се интересуваше от политическата проблематика на конфликта Запад–Изток по време на тогавашната Студена война. Той много искаше да се преодолее този конфликт, да се преодолее и разделението на Европа като резултат от този конфликт. В интерес на истината тъкмо в това отношение разказва Фридрих-Вилхелм Ротенпилер. Неговият тогавашен шеф Франц Йозеф Щраус, една от най-ярките фигури в западногерманската политика, поддържа добри лични контакти с българския лидер Живков и също особено залага на икономическите връзки.
„Още тогава съществуваха икономически връзки, макар и в скромен обем. За Щраус икономическите и политическите отношения не бяха в противоречие, той гледаше на икономиката като средство за придвижване напред в политиката. По онова време България беше ключова страна за отношенията на Бавария с югоизточноевропейското пространство.”
И все пак, разговорите са между държавен глава на комунистическа страна, която се смята за най-верния съюзник на СССР, и един западен политик, когото московската пропаганда обявява за опасен ястреб. Попитахме министър Ротенпилер за тона на тези разговори.
„Много вежливи бяха тези отношения, макар че Щраус винаги ясно и недвусмислено изказваше мнението си за комунистическата система по принцип и за комунистическата система под ръководството на Живков в България – в частност. Нека го кажа пак: по-недвусмислено не можеше. В последния им разговор към края на лятото [на] 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус каза на Живков право в очите, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето. За огромна наша изненада Живков не отхвърли тази критика, а каза, че наистина трябва да се поеме по нови пътища. Върхът на всичко беше, когато Тодор Живков попита Франц Йозеф Щраус: „Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?” През 1988 година това беше направо революционен въпрос в устата на един лидер от Източния блок. Щраус първоначално помисли, че има грешка в превода и попита: „Имате предвид по-тясно сътрудничество, така ли?” Тодор Живков ясно му отговори:
„Моята страна трябва да стане член на ЕС.”
По онова време, още преди политическите сътресения и промените в Германия и в цяла Средна Европа, това си беше направо революционно изявление. След това двамата започнаха да размишляват над немислимото: как може да изглежда пътят на една комунистическа страна, напускаща комунизма и отправяща се към ЕС. Но от тези размишления не последва никакъв политически резултат, защото седмица по-късно Щраус почина.”
По онова време в СССР е в ход перестройката, докато Живков се „снишава”. Какво са очаквали политици като Щраус от българския лидер? Дали са били подготвени за някакъв рязък политически обрат? Фридрих-Вилхелм Ротенпилер си спомня:
„Това изречение на Тодор Живков ни изненада. За нас то беше изненадващо, не зная дали други са били по-добре информирани от нас. Анализът, че с икономическата система на комунизма не може да се върви към бъдещето – той за нас беше очевиден. Голямата изненада за нас обаче беше фактът, че комунистически лидер е готов да върви към смяна на системата.”
В края на разговора попитахме министъра дали знае подробности за кредитите, които през 80-те години България получи от ФРГ и за предполагаемото участие на неговия тогавашен шеф Франц Йозеф Щраус в договарянето им. Отговорът беше лаконичен:
„По въпроса не мога нищо да кажа.” (Д. Попова-Вицел, А. Андреев - „Тодор Живков искал да смени системата”, Deutsche Welle, dw-world.de, Берлин, 5 септември 2008 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3613412,00.html).

Винаги е така, щом стане дума за пари и задкулисие. Агентът на Моссад и КГБ, крупният английски бизнесмен, роденият в Чехия евреин Робърт Максуел, също не обичаше да говори за пари. Кротко издаваше трудовете на Тодор Живков на английски в Лондон. Разбира се, средствата, потрошени за тази предварително обречена акция, надули неговата банкова сметка, бяха български. След промените никой не си направи труда да проследи този канал за източване на нашето, на народното богатство. Както и онази линия към Бавария, по която в касите на семейство Щраус се изсипаха десетки или дори стотици милиони долари. Наследникът на Франц Йозеф не завърши добре. През 2004 г. синът на бившия министър-председател на Бавария - Макс Щраус, бе осъден на 3 години и 3 месеца затвор по обвинение за укриване на доходи, съобщи АП. Става дума за 3,3 млн. долара, които Щраус е получил от Карлхайнц Шрайбер, търговец на оръжие от немски произход, живеещ в Канада. Тези пари са получени от комисиони при продажби на самолети за Канада и Тайланд и бронетранспортьори за Саудитска Арабия. Синът на Франц Йозеф Щраус, който е в болница в Мюнхен с тежка депресия, отрича обвиненията. Има ли дял фамилията Живкови в богатството на Щраусови и на колко възлиза? Какво стана и с парите, управлявани от вече покойния женевски адвокат Петър Циклунов – Пиер Сиклунов? Гробът няма как да проговори. А Жени, Владко, Батето и Тошко мълчат като прословутия герой от одата за арестувания шумкар.
Впрочем още през 1983 г. минаващият за крайно десен Франц Йозеф Щраус посети ГДР. И не можеше да се нахвали от сърдечното посрещане. Съдбата на Максуел бе още по-жестока от тази на Щраусовия наследник. Когато се наложи, Ян Лудвик Хох, каквото бе рожденото му име, получи инфаркт на яхтата си в открито море и за по-сигурно падна във водата. Там го намериха. Стотици хиляди англичани изгоряха след фалита на пенсионните фонове, носещи името Максуел. Безславно приключи и неговата гордост, първият в света цветен вестник, седмичникът Юропиън. Същата участ сполетя и останалите му медийни проекти (сред тях таблоидът Дейли Мирър). Самият Франц Йозеф Щраус премина в отвъдното малко след поредната си среща с правешкия каскет (на 3 октомври 1988 г.). По-рано той бе един от най-яростните критици на Вили-Брандовата Ostpolitik. Въпреки че още през 1975 г. се прегърна с Мао Дзе Дун в Пекин... Морал!
В Протоколите на ционските мъдреци е записано: Така ще постъпим и с тези гои от масоните, които знаят твърде много.... Вярвате ли или не, няма значение. Както е заявил Хенри Форд: Съществуването на Протоколите е факт, а продължителното им появяване е предизвикателство за ума. Обикновено чистите лъжи нямат дълъг живот. Обаче Протоколите са по-живи от когато и да било... Те представляват една Световна програма и никой вече не съмнява в това... Самият документ е относително маловажен, обаче обстоятелствата, към които той насочва вниманието, са от особено важно значение... Единственото заявление, което се чувствам задължен да направя във връзка с Протоколите, е, че те пасват идеално на всичко, което става наоколо.
Щраус и Максуел ги няма, но наследниците на нашенския диктатор са в отлично здраве и битуват в охолство, даже във фантастично излишество. Навярно ръководят сериозна част от икономиката и политиката. Никой не ги докосна. Световната революция продължава. Както примирително заключава Игор Бунич: Но едно е хубаво — повече никой няма да строи комунизъм.
 
Кадифени революции в холивудски стил

Направи ли ви впечатление Живковата прозорливост? Моята страна трябва да стане член на ЕС – заявил диктаторът. Откъде година и половина преди промените е знаел, че това предстои да се случи някой ден? Дали това не се дължи на високото му образование и на някаква пророческа дарба? Знайно е, че дават на Тато диплома, когато е прехвърлил трийсетте! Другата – за висше образование, така и не бе намерена. Макар при всяко разкопаване на столичните улици зевзеците да си намигаха – търсят дипломата на генералния секретар. Явно някой му е суфлирал. Затова все по онова време взе да обявява социализЪма за... недоносче. Той, който цял живот бе градил тази несъстоятелна и жестока система, даже с цената на десетки хиляди отнети живота и на стотици хиляди прекършени съдби!
Имам свидетели, че през лятото на 1986 г. самият аз прогнозирах падането на другарите. През 1984 г. в САЩ се появява книгата на избралия свободата офицер от КГБ Анатоий Голицин. Не, не съм я притежавал тогава, но я имам сега. Просто през онова лято бях командирован на Игрите на добра воля, проведени в съветската столица с парите на... американския капиталист, основателя на CNN Тед Търнър, по онова време прясно женен за Джейн Фонда. Е, това вече бе прекалено. Една седмица ми бе достатъчна, за да се уверя: Горбачов бе загърбил социализЪма на предшествениците си и водеше страната към пълен упадък. Това особено силно личеше в похабения морал на възторжените някога строители на социализма. Умишленият почерк личеше и за мислещите хора не означаваше нищо друго, освен: предстои нещо друго, различно. СоциализЪмът с човешко лице бе изпробван в Чехословакия, но Братството не допусна да се провали, съсипа го, направо го смаза. Значи ни очакваше нещо ново...
В споменатата книга авторът твърди, че либерализацията в Чехословакия от 1967-1968 година е била ръководена от шефа на КГБ Юрий Андропов. Както и последвалите подобни събития в Полша. Тъкмо опитът му в тази област наклонил везните за избора на Юрий Владимирович на най-високия пост в СССР и в целия социалистически свят – генерален секретар на ЦК на КПСС. Когато ние още сме опипвали пътя си в живота в мрака на тоталитарната държава, авторът на Нови лъжи на стар глас: комунистическата стратегия на измамата и дезинформацията е забелязал факти, изплъзнали се от нашето потиснато внимание. Като например съвпадението през 1983 г. на необяснимото с логиката на другарите освобождаване на лидера на полския профсъюз Солидарност от затвора с издигането на Андропов и с посещението на папа Йоан Павел ІІ в родината му по покана на… комунистическия лидер Войчех Ярузелски. В това Голицин е съзрял предстоящи промени в Източна Европа.
Днес вече знаем много неща, като например историята на агента на комунистическите тайни служби в Полша с псевдоним Болек – лидера на Солидарност Лех Валенса. Както и ченгесарския произход на почти всички нашенски опозиционери.
Като прави преглед на други подобни събития Голицин стига до заключението, че всичко ще тръгне от самия Съветски съюз. Съединените щати ще започнат да притискат Кремъл по линията на разоръжаването и мирното съвместно съществуване. По същото време в Москва ще има боричкания за властта. Тъй като вярвам в Бог, а не в земни пророци, подчертавам: Офицерът от КГБ е бил чудесно осведомен. Ала няма как да се отрече, че и умът му е щракал, та е свързвал две с две. Той пише: … Андропов ще бъде заменен от по-млад лидер с по-либерални схващания, който ще продължи по-интензивно т. нар. либерализация.
Голицин предвижда разпускането на Варшавския договор и греши, като смята, че същата съдба очаква НАТО. Прогнозира финландизацията на Европа – подчинението на малките страни на по-големите и оформянето на единен властови център на Стария континент – колективна сигурност. Според автора всичко това ще доведе до обединение на Германия, докато Югославия и Румъния ще изостанат от процеса.
Преди всичко западните съюзници ще възкресят усещането си за общи цели, общи интереси и обща отговорност – посочва Голицин. – Основните причини за вътрешните противоречия между тях ще бъдат премахнати или модифицирани. Те са: национални съперничества, заложени далеч назад в историята; липсата на доверие в това, че американският консерватизъм и европейският демократичен социализъм държат един на друг; нарастващата неприязън между консерватори и социалисти в самата Западна Европа. И се спира подробно на методите за отстраняване на посочените пречки.
На кое от тези неща не станахме свидетели? За да стигнем до положението, че идеологиите, партиите, партийният живот и политическите борби постепенно остават в миналото. Нима Германия и Австрия не бяха управлявани от до неотдавна невъзможните коалиции между консерватори и социалисти? Забравяме ли нашенската тройна коалиция от 1990-1991 г., съставена от комунисти, седесари (десни, макар в СДС да участваха две социалдемократически партии, както и две зелени) и един земеделец? Както и втората – 2005-2009 г. - от социалисти и либерали. Вярно, навсякъде елитът произлиза от един и същ център и е отглеждан в лабораториите на тайното световно правителство. Превърналата се в сакрална дата 10 ноември 1989 г. завари бившия идеолог на БКП и по онова време все още бъдещ стратег на БСП Александър Лилов на подготовка в Лондон. Там, при един от протагонистите на капитализма поне на витрина – Робърт Максуел, отиде на работа бившият член на Политбюро на ЦК на БКП 
Огнян Дойнов. Пак в английската столица тренираха сина на някогашния секретар на ЦК и кандидат-член на Политбюро Димитър Станишев – Сергей. И дори му довериха ръководството на един от доминионите на финансовия Интернационал, наречен България. Все в главния град на Албиона намери пристан за семейството и парите, които завлече от нас, друг от Политбюро – Стоян Марков-Стенмарк. По-късно неговият сват, братът на зет му, младият другар Милен Велчев се издигна до заместник-министър председател в кабинет, оглавен от бивш цар социалист?! Нима това не е нагледен пример за кръговрата на общонародната собственост, накрая пак останала в ръцете на номенклатурата?

- https://diagnosa.net/

Евреите въобще не "управляват света" и няма въобще "еврейски милиардери", това е "конспирация", която е измислена от "болни мозъци", специално да четат идиотите, които мислят по този начин, приятно четене!

Майкъл Блумбърг(е предприемач, 108-ият кмет на Ню Йорк Сити) има 51 милиарда долара и е евреин.

- https://www.timesofisrael.com/5-jews-make-forbes-list-of-top-10 wealthiest-americans/


Роман Абрамович(руско-израелски милиардер бизнесмен и политик, собственик на Челси, футболен е
клуб от Висшата лига) има 17 милиарда долара и е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews_born_in_the_Russian, Empire_and_the_Soviet Union

Марк Зукърбърг(създател на
социалната мрежа Facebook, на която е главен изпълнителен директор и президент) има 61 милиарда долара и е евреин.


- https://www.timesofisrael.com/5-jews-make-forbes-list-of-top-10-wealthiest-americana/

Михаил Фридман(руски бизнесмен. Притежава и израелско гражданство. Той е съосновател
Alfa-Group, многонационален руски конгломерат Според Forbes той е седмият най-богат руснак към 2017 г.) има 15 милиарда долара и евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews born in the Russian Empire and the Soviet Union

Лари Елисьн(американски предприемач, съосновател председател на съвета на директорите и директор по технологиите
(СТО) корпорация Oracle) има 58 милиарда долара и е евреин

-https://www.timesofisrael.com/5-jews-make-forbes-list-of-top-10
wealthiest-americana/

Виктор Вакселберг(руски бизнесмен, милиардер. Той е собственик и президент на Renova Group, руски конгломерат)
има 16 мларда долара и е евреин.

-https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews born in the Russian Empire and the
Soviet Union

Лара Пейдж(американски компютерън специалист и учен, известен като съосновател и до декември 2019 г. главен изпълнителен директор на Alphabet Inc, съосновател на Google) има 53 милиарда долара и е евреин.

- https://www.timesofiarel.com/-jew-maks-forbes-list-of-top-10-wealthiest-americana/

Леонид Михелсън(руски бизнесмен милиардер, главен изпълнителен директор, главен председател и главен акционер на руската газова компания Novatek) има 26 милиарда долара и е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews born in the Russian Empire_and_the
Soviet Union

Сергей Брин(компютърен специалист и учен, известен като един от основателите
на Google (съвместно с Лари Пендж), която е - най-голямата Интернет компания в света, базирана на
търсещите машини и рекламната технология) има 52 милиарда долара и е евреин.

- https://www.timesofisrael.com/5-jews-make-forbes-list-of-top-10-wealthiest-americans/

Герман Хан(украинско-руски бизнесмен милиардер) има 10 милиарда долара и е евреин.

- https:/en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews_born_in_the_Russian_Empire_und_the

Шелдън Аделсън(американски търговец инвеститор. Той е основател председател и главен изпълнителен директор на Las Vegas Sands
Corporation, която притежава Marina Bay Sands в Сингапур, и компанията майка на Venetian Macao Limited,
която оперира Венецианския Лас Вегас и Sands Expo и конгресен център) има 26 милиарда и е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish American businesspeople

Михаил Прохоров(руски милиардер, политик и бивш собственик на
Brooklyn Nets) има 13 милиарда долара и е евреин.

- https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews_born_in_the_Russian_Empire_and_the Soviet Union

Вячеслав Моше Кантор(руски
бизнесмен) има 3 милиарда долара и е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews born in the Russian Empire and the Soviet Union

Роналд Перелман(американски банкер търговец и инвеститор) има 4 милиарда и е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish American businesspeople

Мики Арисън(израелско-американски бизнесмен, милиардер и председател на Carnival Corporation, най-големият круизен оператор в света) има 10 милиарда долара и е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish American businesspeople

Пьотр Авен(международен бизнесмен, икономист и политик. Той оглавява Alfa-Bank, най-голямата търговска банка в Русия) има 4 милиарда долара и е eвреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews born in the Russian Empire and the
Soviet Union

Дейвид Гефен(американски бизвесмен, магнат, продуцент, изпълнителен директор
на филмово студио) има 10 милиарда долара и e евреин.

- https:/en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish, American_businesspeople

Борис Березовски(руски бизнесмен, олигарх държавен служител, инженер и математик.
Бил е член на Руската академия на науките) През 1997 г. Форбс оценява богатството на Березовски на 3 милиарда щатски долара, разбира се той
беше евреин.

- https:/en.m.mikipedia.org/wikiList_of_Jom_bornin_the_Russlan_Empire,and_the Soviet Union

Аркади Гайдамак(роден в Русия френско-израелски бизнесмен, собственик на FC Portsmouth, AJ Auxerre и Bnei Sakhnin FC) и е евреин.

- https:/en.m.mikipedia.org/wikiList_of_Jom_bornin_the_Russlan_Empire,and_the Soviet Union

Робърт Д. Зиф (средният син на издателския магнат Уилям Бърнард-младши и внук на Уилям Бърнард Зиф-старши)
има 5 милиарда и е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish American_businesspeople

Дирк Зиф(бизнесмен, най-големият син на издателския магнат Уилям Бърнард Зиф-младши и внук на Уилям Бърнард Зиф-старши) има 4,8 милиарда долара и е евреин.
- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish American businesspeople

Михаил Ходорковски(руски бизнесмен в изгнание, бивш олигарх, сега пребиваващ в Лондон. През 2003 г. Ходорковски се смята за най-богатият човек в Русия
със състояние, което се оценява на 15,3 милиарда долара и се
класира на 16-то на Форбс за списъкът на милиардерите) е евреин.

- https:/en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jews_born_in_the_Russian_Empire_and_the
Soviet Union

Хенри Кравн(американски бизнесмен и инвеститор. Той е съосновател на KXR & Co. Inc, глобална инвестиционна компания с пазарна капиталицация от около 24,7 милиарда щатски долар
към ноември 2019 г. Към февруари 2020 г. той има нетна стойност от 6,4 милиарда долара, класиран от Forbes
като 317-ият най-богат човек
в света) е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List of Jewish American businesspeople in finance

Джордж Сорос(унгарски-американски милиардер и инвеститор. Към май 2020 г. той има нетна стойност от 8,3 милиарда долара) е евреин.

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish American businesspeople in finance

Роналд Лаудер(американски милиардер-предприемач. Втори са семейството
на Джоузеф Лаудер и Есте Лаудер (основателка на козметика и парфюрмори на компания Katie Lauder Companies) има 3 милиарда долара и е евреин

- https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_Jewish American businesspeople