„В царска Русия смъртното наказание се прилагаше много рядко – само за цареубийци, отцеубийци и така наречените трикратни убийци. От 1821 до 1906 г. в Русия са екзекутирани 997 престъпници, средно по-малко от 12 души годишно. А от 1917 до 1923 г. в СССР са разстреляни над 1 милион души, т.е. всеки ден и половина болшевиките са разстреляли повече хора, отколкото са били екзекутирани за 85 години в Царска Русия... Общо, според изчисленията на проф. Курганов , комунистите избиха 66 от 1917 до 1953 милиона души“ (Б. Парамонов в НДЦ, 2.01.1979).

Международният конгрес на социалдемократите в Копенхаген през 1910 г. приема резолюция срещу смъртното наказание, която е подписана и от другаря Ленин” (NRS, 20.04.1963). А след революцията другарят Ленин стана масов убиец.

Като подготовка за Голямата чистка от 1935-1938 г. Сталин въвежда смъртното наказание дори за деца от 12-годишна възраст - с Указ на Съвета на народните комисари от 7 април 1935 г. (от книгата на Конквист "Големият терор", стр. 86).

След картите за "Социализъм" имам поредица от карти за "Сталин" , един вид продукт на социализма. И преди съм писал за Сталин. Но този човек изигра толкова голяма и зловеща роля в историята на Русия, че си струва да си припомним някои значими факти от неговата биография:
1. Сталин е диктатор на СССР от 1928 до 1953 - 25 години. Лявата ръка на Сталин беше суха, не се огъва и беше с 3 инча (7,5 см) по-къса от другата, поради което беше отхвърлен за военна служба през Първата световна война. Той приема псевдонима Сталин през 1913 г.
2. Сталин се жени за Екатерина Сванидзе през 1904 г., син Яков е роден през 1906 г., тя умира през 1907 г. Сталин не обича сина си, той почти не живее у дома със съпругата си. Сталин се ожени за втората си съпруга Надежда Алилуева, когато тя беше на 16 години, а той на 39 години (разлика от 23 години, малко много).
3. Сталин участва в 118 грабежа - "екс" (тоест отчуждавания). Най-големият е обирът на Тифлиската хазна на 13 юни 1907 г. В същото време са убити и ранени 50 души (НРС, 18.04.1963). Изненадващо е защо тогава Сталин не беше обесен за това като обикновен гангстер?
4. „Сталин има два слети пръста на левия крак (втория и третия пръст), тоест четирипръст е. Това е от архива на Охрана, който посланикът в Париж Маклаков предаде за съхранение в института Хувър в Калифорния" (NRS, 04/09/1963).
5. „Четири пръста на крака са знак за вещица“ (психиатър Р. Мастърс „Ерос и зло“, Ню Йорк, 1962 г., стр. 170). И това беше при Сталин - за това през Средновековието той щеше да падне на кладата на инквизицията.
6. В младостта си Сталин пише под псевдонима Бесошвили. Виж Сталин на Троцки, стр. 475 и „Младият Сталин“ на агента на ЦРУ Едуард Смит, Ню Йорк, 1967 г., стр. 453. И си спомнете „Демоните“ на Достоевски.
7. Д-р Джон Бийти, полковник от американското разузнаване на G-2 по време на Втората световна война и по-късно началник на историята на G-2, в неговата Желязна завеса над Америка, стр. 28, съобщава: „Някои учени пишат, че Ленин и Сталин са били полуевреи“.
8. „Дейвид Вайсман, в статия в Bulletin of B"nai B"rith (3 март 1950 г.), казва, че Сталин е евреин“ (от книгата на монсеньор Пилон „Свободното зидарство на Великия Изток без маска“, с. . 19). А B"nai B"rith е сериозна организация, тя е център на еврейското масонство "Братя от завета".
9. Веднъж имах трима приятели кавказки, които седяха и пиеха. И ги попитах какво означава кавказкото моминско име на Сталин Джугашвили. И тримата единодушно казват, че "Джуга" е евреин, а Джугашвили е син на евреин.
10. Твърди се, че Сталин е червенокос (майка му и дъщеря му Светлана също са червенокоси). Това ми казват хората от 3-та вълна. Всички в Москва уж знаят това.
11. Калифорнийският психиатър професор Росел Лий смята, че Сталин е луд. Има и книга на психиатъра Ерих Фром "Анатомия на човешката деструктивност" (1973), където Фром нарича Сталин параноичен (стр. 203) и посвещава редица страници (285-288) на обсъждане на личността и дейността на Сталин като "клиничен случай на несексуален садизъм" (проф. Албърт Пари в LDC, 1.10.1977). Но параноята е безумна.

12. Исак Дон Левин в книгата си „Голямата тайна на Сталин” смята, че Сталин е бил не само шпионин на Охрана, но и хомосексуалист (Ню Йорк, 1956, стр. 40).
13. Височината на Сталин е 5 фута 2 инча (155 см). (Конквист „Големият терор”, стр. 63). Много малък растеж, който се свързва с комплекса на Наполеон, тоест мегаломания.
14. „Основното престъпление на Сталин: по време на периода на колективизацията са изселени около 10 милиона селяни, от които загиват около 3,5 милиона души” (Джони Барън „КГБ”, Тел Авив, 1978 г., стр. 433).
15. Мумията на Сталин е изхвърлена от Мавзолея на Ленин в резултат на решението на XXII конгрес на КПСС през октомври 1961 г. (Луис Фишър „Ленин”, Лондон, 1970 г., стр. 438).
16. Луис Фишер в дебелата си книга „Ленин” (980 стр.) пише, че Сталин е имал „заблуди за величие, които в крайна сметка са придобили мащаба на психично заболяване” (стр. 644) (Луис Фишер „Ленин”, Лондон, 1970 г. ) .
17. И в Библията по този повод четем: „Когато властва нечестивият, хората стенат” (Притчи Соломонови, 29:2).
18. Сталин каза, че "благодарността е собственост на кучето" (Борис Хургин в NRS, 15.09.1989). И когато Сталин беше изхвърлен от Мавзолея, хората казаха: "На куче - кучешка смърт!".
19. Израелското списание "Алеф" пише, че от 1970 до 1987 г. 30 000 грузински евреи и около 12 000 планински евреи се репатрират от СССР в Израел ("Алеф", No 182, 07.07.1987; стр. 34).
20. "... един от главните антисемити на Съветския съюз - Йосиф Сталин" (NRS, 27.09.1988).
21. Известният психиатър Бехтерев през 1927 г., след като прегледа Сталин, директно го нарече параноик. Но и професор Бехтерев е бил масон, той е ходил в Турция при младотурците заедно с Гучков (вж. книгата на Селянинов „Тайната сила на масонството”, стр. 99). Вижте също много интересна статия за Бехтерев в NRS, 21.10.1988.
22. Никита Хрушчов говори за Сталин така: „... говорейки между нас, той беше луд в последните години от живота си, луд. На трона – имайте предвид...“ (NRS, 17.01.1989) .
23.На 14 април 1989 г. НРС публикува статия „Кремълският пациент на американския фройдист“ – за книгата на американския фройдист Д. Ранкур-Лафериер „Разумът на Сталин“, която анализира параноята на Сталин, неговата мегаломания и нарцисизъм. , и директно повдига въпроса за хомосексуалността на Сталин, тъй като физическите увреждания се отразяват на психологията му. Този доктор учи в Харвард и става специалист по славистика. Тук пише, че „Сталин танцува в прегръдка с Тито“. А Уилям Булит, американският посланик в Москва, пише: „Сталин, много пиян, започна да ме целува право по устата и беше ужасно“. Сталин нарича майка си проститутка, както баща му, и обичаше да псува пред жените и собствената си дъщеря. Авторът пише, че Сталин е бил параноик, и според законите на психоанализата параноята се основава на латентна хомосексуалност. Твърди се, че Сталин е използвал шефа на своята охрана, унгарския комунист К.М. Паукер (съпруг на "онзи" Паукер в Румъния), тогава този Паукер е застрелян през 37-та година.
Авторът цитира Харолд Ласуел от „Психопатология и политика“, където Ласуел смята, че „политиците често работят заедно в малки клики и много от тях имат проблеми в нормалните стабилни хетеросексуални връзки“ (т.е. братя масони – G.TO.). Докторът на Фройд Ранкур пише, че Сталин и Хитлер са имали съвместна борба срещу тази „конспиративна хомосексуалност“. На 23 март 1934 г. Горки говори в „Правда“, като внезапно заявява: „Унищожете хомосексуалистите и фашизмът ще изчезне“. Преди това хомосексуализмът беше легален в СССР (Ранкур пише всичко това). След това авторът намеква за всички други съветски лидери: Ленин, Троцки, Бухарин, Берия (5+) (NRS, 14.04.1989). И скоро, през 1935 г., започва Голямата чистка.
24. Руската преса пише, че майката на Сталин е погребана в еврейското гробище в Гори, където някога е роден Сталин (информация е получена на 21.01.1997 г.).
25. Известният философ Ницше пише: „Много често синът се превръща в голата тайна на бащата“. Това означава, че Ницше е познавал законите на дегенерацията – и самият той е починал в лудница.

Затова нека погледнем децата на Сталин .
Но нека започнем със съпругата му Надежда Алилуева. Тя беше лесбийка, шизофреник и се самоуби на 15-ата годишнина от Октомврийската революция, 7 ноември 1932 г., застреля се на 30-годишна възраст (Йосиф Ицков в НРС, 01.11.1987).
„Най-големият син на Сталин от първия му брак с Екатерина Сванидзе – Яков Джугашвили – беше под средния ръст, крехък... много черни маслени очи бяха поставени накриво... Имаше скрита безнадеждна тъга в очите му, което се случва при много нещастни хора.Отношенията му с баща му окончателно се влошиха, когато Яков се ожени за еврейка.Сталин каза на Яков,че той няма да бъде дядо на децата му.Той нарече своя полубрат Василий не повече от Васка котката или Васка копелето.
„В германския концлагер Яков се държеше много прилично, отказа да сътрудничи на германците. Самоуби се, като се хвърли върху бодлива тел под ток” (А. Казбеги в НРС, 25.04.1980 г.).
„Първата съпруга на Яков беше Зоя, дъщеря на свещеник, което Сталин не харесваше много, под чийто натиск се разведоха. От Зоя Яков имаше дъщеря, която скоро почина. Тогава Яков съжителства, но не беше женен, с Олга Голишева. , който през 1936 г. ражда сина му Женя. А през декември 1935 г. Яков се жени втори път - за еврейка Юлия Исааковна Мелцер, която преди това е била женена 4 пъти (!? - Г. К.) и която е по-възрастна от Яков . От Юлия Яков има дъщеря Галина (Гуля), родена през 1939 г.“ („Вечерняя Москва“, 24.06.1996, стр. 3).
Вторият син на Сталин от втория му брак с Надежда Алилуева - Василий (1919-1962 u003d 43, недостатъчно) - беше генерал-лейтенант от авиацията, алкохолик и кавгаджия.
„Василий Сталин беше висок 160 см, тоест под средния ръст, и беше червен“ (Борис Бохщайн в NRS, 12/12/1985). Големият баща има малки деца и двете.
"Първата съпруга на Василий Сталин беше Галина Бурдонская. Смешно е, че Василий беше червенокоса, а съпругата му Галина също беше червенокоса, самият той я наричаше "червенокоса" или "червенокоса". Бащата на Галина, Александър Бурдонски, работеше като шофьор в чека-ГПУ-НКВД Василий и Галина имаха 2 деца - Александър и Надежда.След това, без да се развежда с Галина Бурдонская, Васка се жени за Екатерина Тимошенко, дъщерята на маршал Тимошенко, който беше народен комисар на отбраната.След смъртта на Сталин, Васка прекарва 8 години в затвора Лефортово.Втората му съпруга Екатерина Тимошенко веднага след смъртта на Сталин анулира брака с Васка и прехвърли две деца от Васка на друго фамилно име.Тогава Васка имаше цял куп жени.След смъртта на Васка, Светлана Сталина пише в нея книга "20 писма до приятел" за брат й така: "Аутопсията разкрива пълното унищожаване на тялото от алкохол" (от московския вестник "Совершенно секретно" № 8, 1991 г., стр. 8-11).
А любимата дъщеря на Сталин, Светлана Сталина-Алилуева, оставяйки куп съпрузи и деца в Москва, плюе делото на живота на баща си и избяга в Америка, където роди дъщеря си Оля. Самата Светлана пише, че Оля е била „трудно дете“, че от детството е била водена на психиатър и че Оля, внучката на Сталин, изобщо не говори руски. Тогава следата на Светлана се изгуби... Така земната слава отминава...

Ето още едно малко нещо за Василий Сталин. Дъщеря му от Галина Бурдонская - Надежда - се омъжи за сина на Александър Фадеев (вестник "Курьер", 21.05.1999 г.; стр. 35). Но А. Фадеев беше професионален революционер, ръководител на Съюза на съветските писатели, изгубен алкохолик и накрая се застреля. Както се казва, гарван лети към гарван.

Но веднъж, през 1945 г., генералисимус Йосиф Сталин, стоящ на мавзолея на Ленин, прие парада и знамената на победената нацистка Германия паднаха в краката му. И победоносните съветски ескадрили под командването на генерал-лейтенант от авиацията Василий Сталин летяха в небето над Червения площад. Sik transit gloria mundi - така преминава земната слава ...

- Григорий Климов - ,,Откровение."

Какво е Русия? Русия е говно!... Ето ви и световната революция!...
С парите, които ще вземем от Русия, ние просто ще купим цяла Европа.
Всичко това може да се постигне с двата обикновени лозунга: мир и земя. Кроежи на Владимир Илич Ленин.

Публикували стотици списъци на разстреляни „буржоа“.
Разстрелвали работниците без каквото и да било разгласяване,
но техните разстрели продължили до средата на април. Създало се впечатление, че болшевиките са решили да излеят върху астраханските работници цялата си злоба заради всички стачки, които като вълна заляли страната през март 1919 година. Масово разстрелвали стачници и в Петроград, Тула и Брянск. Публикувани в Англия данни говорят, че през първите три месеца на 1919 година
са били разстреляни 138 хиляди души.
„Тази цифра обаче отбелязва най-безпристрастният
изследовател на болшевишките зверства - С. Мелгунов,
в действителност
дава само бледа представа за случилото се
в Русия.

На човека, за когото се предполага, че има много пари, понякога и на влог в чужда банка, съвсем открито му се казва, че поради своя произход, възпитание или професия той подлежи на ликвидиране и няма къде да бяга. Но хуманната власт в СССР ще преглътне този факт, ще му запази живота и ще го пусне да замине в чужбина срещу нищожната сума от 400 хиляди златни рубли или еквивалента им в каквато и да била валута. Онези, които веднага се съгласяваха и посочваха къде са скрили парите и ценностите си, биваха разстрелвани за укривателство.
Упоритите подлагаха на средновековни мъчения, изтезаваха пред очите на близките и накрая, независимо от резултата, разстрелваха с цялото семейство. Онези пък, които постепенно разкриваха къде са тайниците им, полека изтръгвайки милиони от тях.
биваха държани в затворите чак до 1934 година, Но нека да бъдем обективни. Някои получаваха свободата си, на изкушението
понеже сумите бяха фантастични, а корупцията
вече дотолкова се ширеше сред рицарите на революцията", че те все по-често
не можеха да устояват."

- Игор Бунич - ,,Златото на партията."

,,Дядото на Ленин по бащина линия. Николай Василиевич Улянов се оженил за собствената си дъщеря Александра, родила се,
когато той бил на 25? От този брак между баща и щерка се пръкнал Иля Улянов - Лениновият баща."

- Владимир Солоухин При свете дня",Издательство „Москва", Москва, 1992 г.

,,Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар и да се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с
еврейски произход, а при това, и той посещава училище,
както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
Истинското фамилно име на
диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син
(shvili) на израелтянин (Jugha)."

- Марко Пицути-Търговия с душите ни."

,,В първия си брак Хрушчов е бил женен за еврейката Горская, която Сталин е разстрелял. Разбира се, всички деца на Хрушчов от тази еврейка са полуевреи. Всички те в браковете си се връщат назад към еврейството. След Хрушчов, Брежнев също е бил женен за еврейка. Андропов, който е бил полуарменец, полуевреин, е бил женен за еврейка. Само Горбачов може би не е в този списък, но дъщеря му е омъжена за евреин."

- Григорий Климов - ,,Божий народ."

,,...В реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява
повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това. Игор Бунич - „Златото на партията."

- Игор Бунич - ,,Златото на партията."

,,Съвсем наскоро, преди около една седмица [1989 г.] в еврейския вестник „Ново руско слово" прочетох следната информация - Лазар Каганович (тъста на Сталин) е имал трима братя на много високи държавни длъжности. Всичките те били разстреляни от Сталин. А Лазар Каганович дори не е и гъкнал, а напротив е говорел: Аз имам само един брат - Сталин!"

- Григорий Климов -
,,Божий народ."

От книгата Окултната война става известно, че финансовите средства за Болшевишката революция стигат
до източното масонството чрез някои големи банки от
Ню Йорк. Американският президент от еврейски произход и Велик магистър, масон от 33-та степен, Теодор Рузвелт през 1903 г. се среща официално в Белия дом, а после
и в частната си вила с представители на Деца на Завета
- най-старата обществена еврейска организация, в която
ням ат право да членуват лица, които не са израилтяни. На
тези срещи участва и Наполеон Леви - автор на протестното дипломатическо послание, което САЩ изпраща до Русия, осъждайки погрома о т 19 април 1903 г. в Кишинев. Посланието е изпратено чрез държавния секретар на
САЩ Джон Хей на следващия 14 юли и към него е приложена
петиция, подписана от 30 000 членове на Деца на Завета и
нейни симпатизанти, но руският император отхвърля пренебрежително писмото. Той не гледа с добро око на намесата на еврейското лоби във вътрешните работи на държавата, която представлява, а когато разбира, че начело на
руските революционери с тоят евреите, дипломатическите отношения се изострят още повече. Междувременно
чужденците от еврейски произход в Русия се подлагат на
специален визов режим с цел да се контролират придвижванията и действията им. С предприетите мерки руският
император иска да попречи в стран ата да влизат професионални подбудители, но за съжаление се оказва, че вече е
закъснял. През 1905 г. банкерът о т еврейски произход Яков Шиф - изтъкнат член на Деца на Завета, заявява: „Ако императорът отказва да даде на народа ни желаната свобода, то тогава с революция ще установим република и ще си
извоюваме правата.“ Дванадесет години след то ва изявление - през 1917 г., Болшевишката революция поставя начело
на страната руската еврейска общност, а императорът и
семейството му са зверски избити.
От 1905 г. банка Кун, Льоб и Ко започва да подпомага икономически Руската революция, финансирайки Ленин, Троцки и Зиновиев. С разпределянето на парите са натоварени двама членове от английската Пилигрим и от Кръглата маса: масоните виконт Алфред Милнър6 и сър Джордж Бюканън - английски посланик в Москва, който лично британското правителство упълномощава с тази задача.
Парите се отпускат освен от Лазар и неговия зет феликс
Варбург (основател на федералния резерв през 1913 г.), и от
О то Херман Кан, Мортимър Шиф, Макс Брайтинг, Джером X. Ханауер, Соломон Гугенхайм - всички те членове на Деца на Завета.
Сред многото доказателства, събрани от независими
изследователи, има и една телеграма, която разкрива, че
Уилям Бойс Томпсън (един от директорите на федералния
резерв от Ню Йорк, както и важен акционер на Чейс Манхатън банк) е финансирал пропагандната дейност на Болшевишката революция с един милион долара. А Джон Рийд
- американски член от Изпълнителния комитет на Третия
интернационал, е финансово подкрепян от банкер от Ню
Йорк на име Еужен Боасвен. Руската революция получава
и пълната подкрепа на немския Генерален щаб: банковите
преводи минават през Германия чрез профсъюза Рино Вестфалия - еврейски консорциум, управляван от магната на въглищата Кирдорф, банка Варбург и Ко Хамбург и Шпейер във Франкфурт, като стигат до Швеция в Ниа банкен и
преминават през еврейската Олаф Ашберг. Участва и еврейската банка Гунзбург със седалище в Петербург, която се представлява от 31 другари и акредитив от 40 милионазлатни франка. След известно време Стандарт Ойл в Ню
Джърси на Рокфелер закупува 50 на сто от огромните петролни залежи в Кавказ, макар те официално да са държавна собственост. Ясно е, че едрите международни финансови кръгове подготвят Руската революция, действайки
по същия начин, както при френската, като първата им
грижа е да създадат условия за назряване на икономическа
криза, която да доведе до дестабилизиране на политическата власт в страната.
Евреите, които финансират революцията, не искат
да се примирят с факта, че императорът отказва да им
разреши създаването на тяхна Централна банка, каквато
е създадена по-късно в Америка - федералния резерв, и за-
то ва решават да предприемат друг ход. Ротшилд склонява
императора да започне война срещу Япония, като го уверява, че ще получи пълната им финансова подкрепа. Но на
практика Ротшилд, както и Кун, Льоб и Ко и още много
други банки, финансират и Япония. А когато през 1914 г.
избухва конфликтът с Германия, руската армия е омаломо-
гцена и поради закъснялата доставка на въоръжения, която
би трябвало да обезпечи военната кампания. Още през 1915
г. бъдещият премиер Лойд Джордж констатира, че на руския фронт положението е отчайващо заради закъснелите
с пет месеца военни доставки. Оказва се, че на шест войници се пада само една пушка.
Еврейското лоби замисля да доведе Русия до глад и мизерия, като посее семената на брожения и негодувание срещу императора и създаде благоприятни условия за дейността на подбудителите на революцията. Много руски
войници, изтощени до крайност, започват да се бунтуват.
А компанията, която се занимава с военните поръчки на
монарха и е отговорна за закъснелите доставки, е Викерс
Максим - контролирана от сър Ърнест Касъл, съдружник
в сделките на Кун, Льоб и Ко по времето, когато главен акционер е лице, принадлежащо на фамилията Ротшилд. Като
се има предвид създалото се тежко положение, британското правителство изпраща лорд Китчън при руския съюзник
с мисията да реорганизира армията, но за зла участ по време на пътуването то й се удавя при мистериозни обстоятелства".
Междувременно евреинът Александър Керенски подклажда разногласията в Русия. И както свидетелства изследователят Пол Тофър, преведените през 1917 г. пари от банката на федералния резерв в Ню Йорк на Националната
банка на Рокфелер (единствената банка в Петербург, която успява да избегне национализацията) са предназначени за
революционния план, замислен още през 1903 г. През 1918
г. в Ню Йорк се събират знаменити личности от еврейски
произход, за да планират окончателния изход на Руската
революция. Сред тези, които участват на срещата на високопоставените лица, може да се споменат имената на:
Яков Шиф, Л. Маршал (председател на Американския юдейски комитет), О. А. Росалски, О. А. Кан (начело на банка
Шиф и собственик на НЬ Йорк Таймс), Б. Шлезинджър (който няколко пъти пътува до Русия, за да се среща с Ленин),
Джоузеф Шлозберг (секретар на Съюза на работниците),
М. Пайн, Давид Рински и Барондес, лидер на работническите движения. По страниците на сп. Американският евреин от 10 септември 1920 г. самото еврейско лоби заявява:
„Болшебишката революция е дело и своеобразен отзвук на
еврейското недоволство. В потвърждение на това нека
припомним и къде е разположена главната квартира на революцията. Големият демагог Леон Троцки живее в Ню Йорк, когато през 1917 г. императорът е свален от власт.
Революционерът заминава на 26 март 1917 г. за Петербург
с парахода Кристиания с 10 000 долара в джоба, дадени му
о т Рокфелер. Троцки успява да влезе в Русия с американски
паспорт, който получава с личното съдействие на президента масон на САЩ Удроу Уилсън, марионетка в ръцете на силните на деня.
На 19 март 1917 г. Яков Шиф изпраща на министъра на
външните работи от временното руско правителство Милюков следната телеграма: Позволете ми в качеството на
непримирим враг на тираничната автокрация, която преследваше нашите едноверци, да изразя личните си поздравления за така брилянтно свършената работа с участието на руския народ и да пожелая много успехи на вашите другари от правителството и на Вас самия.“ А племенникът
на едноименния банкер стига дотам да твърди публично по
страниците на Ню Йорк Джърнал Американ от 3 февруари
1949 г., че между 1918 и 1922 г. дядо му е превел на руските
революционери 20 милиона долара в злато, които Ленин по-късно изплаща в размер на 600 милиона рубли в злато (равностойни на 450 милиона долара в злато) на банка Кун, Лъоб
и Ко. На практика революционерите-болшевики получават
икономическа помощ и от банките Морган, Ротшилд, Лазар, Варбург, от сър Джордж Бюканън и лорд Милнър, които също ги финансират.
Документ на секретните информационни американски
служби с дата 6 март 1920 г. разкрива, че: „...през февруари
1916 г. за първи път се разбира, че в Русия разпалват революция“". След това твърдение следва списък с имена на
банки и хора, които финансират революцията: Шиф, Кун,
Льоб и Ко, Джером Ханауер, Гугенхайм и Макс Брейтунг -
все известни личности, принадлежащи на едрите еврейски
финансови среди. Сред магнатите, които пряко финансират политическия ангажимент на Карл Маркс, откриваме
имената на Клинтън Рузвелт и Хорас Грийли- членове на
Ложа Колумбия, основана през 1785 г. от Илюминатите от
Бавария в Ню Йорк. А когато X. Грийли става директор
на Ню Йорк Трибюн, назначава Карл Маркс за кореспондент
в Лондон. Клинтън Рузвелт, от друга страна, открито
демонстрира, че преследва плановете на илюминатите и
още през 1841 г. публикува книгата Науката за управление,
основана на природния закон, която се позовава на плана
на Вайсхаупт за налагане на световно господство от типа
на ООН. През 1920 г. елитът упражнява контрол и върху
журналистическите заглавия на издания, излизащи по света, сред които може да се цитират: Таймс, Фигаро, Пти
Паризиен, Юманите, Дейли Телеграф, Уестминстър газет,
Дейли Експрес, Дейли Хералд, Кроникьл, Инглиш ревю, Нешънал Нюз, Дейли Нюз и престижната агенция Ройтер.
Но ако действително нещата стоят така, защо банкерите подкрепят пролетарската кауза, която е в разрез с капиталистическите интереси? Вероятно причината трябва да се търси в плановете
за господство, които не могат да бъдат разбрани в светлината на официалната история? Е добре, като се имат предвид обстоятел ствата и фактите, изглежда, че е точно така.
Главните герои на Руската революция
Тук ще бъдат изложени някои смущаващи подробности, свързани с т. нар. Болшевишка революция, за която е
редно народите да бъдат информирани. На първо място е
фактът, че всички по-големи вдъхновители на революцията и най-близките им сътрудници са евреи, масони или и
двете заедно.
Истинското име на един от най-големите пророци на
реалния социализъм, минал през историята като Леон Троцки, е Лев Бронщайн - интелектуалец от еврейски произход,
който говори по-добре немски от руски език. След като е
изгонен от Германия, Троцки се установява в Ню Йорк и
когато през 1917 г. отплава с параход за Петербург, на пристанището в Канада, където параходът има престой, той
е задържан, а после освободен от местните власти. Подполковник Джон Б. Маклийн (основател и председател на
издателство Маклийн), който е в тясно сътрудничество с
тайните канадски служби, през 1918 г. пише с татия за сп.
Маклийн, озаглавена Защо оставихме Троцки да избяга? Как
така Канада изпусна възможността да прекрати войната?
В нея офицерът разкрива, че Троцки не е роден в Русия, а в
Германия и че много други руски революционери, вербувани от него, по-голямата си част са германци и австрийци,
които се представят за руснаци. Самият Троцки признава по-късно в мемоарите си, че още през 1907 г. е получил заеми от известни банкери. Обстоятелство, към което
трябва да се добавят и други детайли, убягнали на авторите на учебниците по история и по-точно, че от 1917 г. нататък пролетарската кауза на Болшевишката революция се поддържа основно от елита на международните финансови среди, или о т известни капиталисти от еврейски произход, като Яков Шиф, Кун и Льоб (членове на Кръглата маса, известна на международно равнище като Round
Table). Привиден парадокс, който доказва безспорно, че т. нар. големи револЬции — народни и пролетарски, в действителност са организирани и замислени от силните на деня
с планове за господство с дългосрочно действие. През 1917
г. куполът на банкерите от еврейски произход, в който
участват Морган, Ротшилд и Лазар, финансира някои свои
верни сънародници да развиват революционна дейност и да
изпълняват конкретни задачи. Едновременно с това Макс
Варбург (друг значим капиталист от еврейски произход)
контролира от Стокхолм, Швеция, фирма Троцки и Ко заедно с евреина Олаф Аидберг от Ниа банкен в Стокхолм, Животовски и еврейското предприятие на Профсъюза на
Рейн Вестфалия. Близките отношения между банкери и революционери са повече от очевидни. Троцки дори се жени за
дъщерята на Животовски.
Получава се така, че Троцки, Ленин, Маркс и други
имена от реалния социализъм, които обсъждат недъзите
на капитализма и публично се кълнат, че желаят техния
банкрут, в същото време тайно получават необходимите
им средства за финансиране на работническата революция
от същите тези банкери в Лондон и Ню Йорк. Оставяме
настрана факта, че големи идеолози на социалистическия
реализъм - като Ленин, Карл Маркс, Фридрих Енгелс и
Лев Троцки, до един са бележити масони от еврейски произход. Към този списък могат да се добавят и имената нанякои по-малко известни интелектуалци - Ласал или Хайне, които все пак изиграват определяща роля в развитието на тази идеология. Публичният дебют на Маркс като
журналист е на 5 май 1842 г. с публикацията Разисквания
за свободата на печата във в-к Райнише цайтунг — кьолнски ежедневник, финансиран от либералната рейнска буржоазия, която предпазливо се противопоставя на пруския
режим. Споменатият вестник се ръководи от кръг с радикални настроения, оглавяван от Мойсей Хес - политически
активист, наричан с прозвището Червеният равин заради
произхода и комунистическите му идеи. Голяма част от социалистите бунтари имат чисто еврейски произход дори и
в Германия, където членовете на еврейската общност едва
надхвърлят 500 000 души и не представляват дори и едно
на сто от общото население.
Е то някои имена от отгледаната еврейска номенклатура, поставена начело на немските социалистически партии
о т 20-те години: Гулиелм и Карл Либкнехт, Сингер (който искал да го наричат Павел вместо Пинкъс), Бърнстейн, Оскар Кох, Нордхаузен, Дейвидсън, Франк, Граднауер, Хирш,
Херцфелд, Саймън, Щадтхаген и Роза Люксембург. Дори известните 22-ма независими, които разтрогват т . нар. Свещен социалистически съюз, са почти всички евреи, каквито
са и техните лидери Либнехт, Хазе и Кох. Една неморална
ситуация, срещана сред ръководителите на работническите
съвети и на други социалистически организации. Във всяка
немска провинция социалистическите подбудители от еврейски произход се отличават с особен революционен плам,
като застават начело на пролетарските искания. В Прусия е
Хирш, в Бавария - Курт Айзнер (чието истинско име е Соло-
мон Козмановски), в Саксония - Грандсуер, във Вюртемберг
- Хайнеман, и Талбаймер - Хесен. Това странно обстоятелство става още по-натрапчиво по време на първото немско
правителство, в което членовете от еврейски произход в
министерствата и в невралгичните управленски места на
политическата власт са 80 процента.Тревожната сянка на илкзминатите
Доказателства за принадлежността на Ленин към братство то може да откриете в Универсален речник за
франкмасонството, в който Ленин е цитиран преди 1914 г.
като член на Ложата Белвил от Великия Ориент във франция, в околностите на Париж. В потвърждение на тази
теза следва красноречивото обстоятелство, че при мумията на известния идеолог е поставена хвалебствена надгробна плоча на масонския орден, в който Ленин е чирак.
С идването си на власт след Октомврийската революция
заедно със съидейниците си Красин и Соломон по време на
публична реч забравя за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за истинските цели на револю-
цията. Изразява мнение, което недвусмислено ни препраща
към идеите, пропагандирани от масонската секта на илюминатите: „Тук не става дума само за Русия, аз плюя върху
Русия; това не е нищо друго, освен преходен период, за да се
стигне до световна революция, до световно господство. И
запомнете добре, ще бъдем безмилостни към всички, ще разрушим всичко и върху руините ще издигнем нашия храм. ‘взвсички блага на колектива са общи. А втентичното еврейско название на съвет е kahal, или то ва са днешните израелски кибуци. Революционерите подбудители, довели до зверското убийство на руския император Николай II Романов,
съпругата и децата му, по-късно се оказва, че са петима
депутати от еврейски произход. Като се има предвид, че
еврейската общност в Русия в периода, когато монархът е
свален от власт, съставлява само няколко процента от цялото руско население и значителното присъствие на техни
представители в ръководния състав, а после начело на комунистическата партия, едва ли всичко е случайно.
Руската революция е добре обмислена идея на масонството и едрите финансови кръгове, по-известни като
еврейското лоби. Първият президент на Съветската република е Яков Свредлов - евреин с огромно влияние от
лениновата революционна група, който през размирните
години нарежда на чекистите да се погрижат за екзекуцията на императора. А групата от наемни убийци, които
извършват зверството върху императорското семейство,
ерцхерцогините, доктор Боткин и част от прислугата, се
оглавява от друг негов едноверец - някой си Яков Юров-
ски. Без съд и присъда са разстреляни на 17 юли 1919 г. в
Свердловск (днес Екатерининбург). И след толкова пролята кръв на следващата нощ са избити и останалите членове на фамилията. Убийствата, насилията и преследванията - една тъжна страница от историята на Русия - както е известно, продължават много години.
Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар
и да се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с
еврейски произход, а при това, и той посещава училище,
както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
Истинското фамилно име на диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син (shvili) на израелтянин (Jugha). В биографията
на диктатора, която пише Иман Рагудза, се твърди, че
родителите му - Бесарионис Джугашвили (бащата) и Екагперина Джугашвили (майката) - православна християнка
(според еврейската традиция на alacha няма значение религията, която изповядваш, за да бъдеш определен като евреин), се считат за смесен брак, а дядо му по майчина линия е
юдей от Кутаиси.
Когато Сталин се възкачва на власт, се жени за Роза Каганович - сестра на евреина Лазар Мойсеевич Каганович, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партията. Дори на ръководни постове във
властта жестокият диктатор поставя представители на
еврейската общност - Николай Ежов (наречен кървавото
джудже на Сталин), Яков Гамарник и Шверник. Преобладаващото еврейско присъствие в управлението на партията е повече от очевидно, за да не кажем нагло или безсрамно.
В ръководството откриваме имената на Литвинов, Мануилски, Пятаков, Шверник, Пагода, Камински, Калманович, Угаров, Розенголтц, Соколников. Според официални данни, предоставени в писмен вид
от болшевиките, през 1920 г.
асоциация Единство на Русия публикува в Ню Йорк списък
с държавните функционери, който е повече от красноречив: от 503 държавни служители 406 са евреи, а измежду 42 журналисти, които обработват общ ественото мнение,
само един не е евреин. В Съвета на народните комисариати
17 членове от общо 22 са евреи. Във Военния комисариат,
който се ръководи от Троцки, броят им е 34 членове срещу 43. В Комисариата по вътрешните работи, ръководен
от Зиновиев, 45 о т 64 са евреи; в К ом итета по външните
работи откриваме 16 евреи о т 17 служители; в Комисариата на правосъдието отново 18 о т общо 19 са евреи; във
Върховния съвет по икономика 45 о т общо 56 са евреи; в
Централния комитет на Съветите 33 о т 34 са евреи; в
Комисариата по образование 44 от 53 отново са евреи; в
Централната служба на Комунистическата партия има 55
евреи от 56 и т.н.41
Достатъчно е да хвърлим поглед и на имената на народните министри, за да си дадем сметка, че подобно съсредоточаване на евреи на възлови м еста в политическата
власт след революцията не е много естествено:
1) Изидор Любимов (известен като Козловски), министъ р на леката промишленост;
2) Мойсей Калманович, министър на държавните стопанства;
3) М. А. Тешернов, министър на земеделието;
4) Лев Ефимович, председател на Държавната банка;
5) А. П. Розенголц, министър на външната търговия;
6) В. Камински, министър на общественото здравеопазване;
7) И. А. Заленски, председател на Централния съюз на
кооперациите;
8) М. Вул, председател на Пансъветската кооперативна банка.
Соломон Лозовски е директор на информационната
служба по време на цялата Втора световна война. Дори довереният човек на Сталин, поставен начело на съветските тайни служби - прословутият безмилостен Лаврентий
Павлович Берия, е от еврейски произход. Такъв е и Давид
Заславски, директор на вестник Правда. Ето и настъпилите промени в еврейската номенклатура по-късно, през 1951 г., по време на съветската власт:
1) Фъодор Гусев, министър на външните работи;
2) А.М.Якобсон, член на Президиума на Върховния съвет;
3) Алексей Ф. Горкин, секретар на Президиума на Върховния съвет ;
4) П.А.Юдин, министър на тежката промишленост и
строителството;
5) Павел Юдин, издател на вестник Комимформ;
6) А.М.Киршенстейн, председател на Президиума;
7) Пъотър Левитски, ръководител на Съвета на националностите;
8) Б.А.Двински, министър на селскостопанските продоволствия; 9) Семьон Яковлевич Фомин, министър на автомобилната промишленост;
10) Д.И.фомин, министър на изхранването и резерва;
11) Иван Изидоревич Носенко, заместник-министър на
корабния транспорт.
През 1919 г. Короленко, известен революционер, потвърждава: „Сред болшевиките евреите са многобройни.
Липсата на такти високомерието им дразнят и правят
лошо впечатление... особено сред чекистите се срещат
много еврейски физиономии, а това наранява чувствата
на руския народ.“ Сред хилядите имена с еврейски произход, които откриваме в номенклатурата на властта от
бившата съветска комунистическа партия, се откроява
името на Матиас Берман, който в началото е координатор на управлението на гулаците (1936 г.), а по-късно става
заместник-министър на НКВД - институцията, от която
се ражда прословутото КГБ. След него идват други важни
личности: Якоб Агронов - чекист, който си спечелва славата на безпощаден по време на жестоките разпити, които се извършват над участници в бунта в Кронщад. Лев
Илич Инжир е назначен за главен счетоводител на лагерите
благодарение на политическата подкрепата на едновереца
му Ижов - ветеран от НКВД, чиито речи са изпъстрени
с цитати от Талмуда. А когато през 1933 г. окончателно
завършва строи тел ството на канала, разположен между
Бяло и Балтийско море, става ясно, че поради непосилния
и принудителен труд, на който са били подложени, при нечовешки условия загиват стотиц и хиляди руски, украински
и азиатски пленници. Въпреки това, виновниците за масовите смъртни случаи са наградени с медали и отличия от
управляващата партия.
Е то имената на видни другари, които ръководят операциите: Ягода - комисар на НКВД; М атвей Берман - ръководител на гулак; Семъон (Шимон) фирин - директор на
БелБал; Лазар Коган - ръководител на строителната дей-
ност; Яков Рапопорт - негов заместник; Нафталий френкел - ръководител на корабостроителниците в Бяло море.
Всички те са с еврейски произход. През 1923 г. Байкерман
(и той по националност евреин) пише открито, не без доза
цинизъм: „Днес евреинът е навсякъде, във всички нива на
властта. Руският човек го вюкда начело на Москва, начело
на столицата на Нева (по онова време Петроград), начело на Червената армия, тази несравнима машина за саморазрушение... руснакът припознава в юдея съдията и главореза; на всяка крачка среща юдеи, които не са комунисти,
но които са взели всичко в свои ръце и действат от името
на съветската власт.“

- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни."

,,По времето на комунизма в СССР 1917-1987 загиват около - 61 911 000 човека

- Рудолф Джоузеф Румел, политолог и професор в университета в Индиана, Йейлския университет и Хавайския университет. Прекарва цялата си кариера в изучаване на данни за колективното насилие и войната с оглед да помогне за
тяхното разрешаване или премахване.

,,Америка дарява 700 000 тона хранителни запаси на СССР.
Заслугата за индустриализирането - доколкото изобщо го има - на Съветския съюз, е основно на американците.
Примерите са много: компанията
,,Форд Мотор"
предостави проектите и скиците на модалите си;
праща инженери в Русия, които да помагат и праща персонал на обучение в завода на ,,Форд" в
Диърборн, Мичиган."

- Андрю Бърстейн - ,,Капитализъм без граници."

И вярно ли е, че Студената война каистина се водеше? Ако тоа е така, защо през цялото време конвергенцията (сливането между двете системи и области,
от които елитите им имаха полза,
бе пълна? Как така едната страна постоянно финансираше своите врагове? Най-крупните капиталисти даваха пари на онези, които се заканваха да им изкопаят гроба?
Защото паричният поток във вид на кредити от Запада към Изтока никога не спря да тече. През осемдесетте години на миналия век ставаше все по-пълноводен, превърна се в огромна река. Да не би капиталистите да са мазохистични благородни със суицидален комплекс? Нищо подобно! Просто е известно че диктаторите - до един са манулирани от същите архикапиталисти са най-добрите платци и винаги се издължават.
Разбира се на гърба
на народите."

- Георги Ифандиев