Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2022 01:31 - ТЪМНО ЧЕРВЕНА СИМФОНИЯ!
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 1177 Коментари: 1 Гласове:
1



В тази книга ще видите блестящото описание на коммунистическо-банкерския заговор, направено от един от непосредствените изпълнители на задачите в този заговор - Хаим (Христиан) Раковски.

Названието "Червената Симфония" за протоколите от разпита на Кръстьо Раковски (Християн Раковски, а всъщност - Хаим Рейковер!) е дадено от испанския издател Senior Don Mauricio Carlavilla, който заедно с уводните пояснения на доктор Ландовски, ги издал на испански в Испания 1949 г. под названието “Simfonia en Rojo Major”.

Разпитът е проведен само затова, че Хаим Раковски сам, доброволно заявил, че ще говори истината, само истината и нищо друго, освен истината. Но искрен ли е Раковски със следователя, разкрива ли цялата истина, до край?

Разбира се - не. Раковски разкрива на следователя съществуването на "Тях" - международната финансова мифия – разпоредителите над съдбините на човечеството. [...]

Книгата има подзаглавие: "Революцията под ренген", понеже снема шапката - невидимка от световната революция. Трябва да отбележим, че разговорът между следователя и подсъдимия, не е разговор на непримирими противници, както би могло да изглежда, предвид взаимното им положение. Напротив, и Хаим Раковски, и следователят му Гаврила Гаврилович Кузмин (Габриел) и доктор Ландовски, са от еврейска националност, вървящи към една цел, но държащи на различни методи. Разногласията на Раковски, Кузмин и Ландовски са, в края на краищата, разногласия на хора които отстояват своите методи, но всички те работят за една цел, и това винаги трябва да се има предвид.

Раковски е бил един от основателите на Съветския Болшевизъм. Истинската фамилия на Раковски е Хаим Рейковер. Той не е роден в Русия, а в България. Учил е в медицински факултет във Франция, а в Русия попаднал за първ път, след като Еврейският Интернационал го насочил към Руската революция, където, от 1919, до 1923 г. бил Председател на Съвета на Комисарите на Украйна, където фактически е бил пълновластен диктатор.

"Червената Симфония" има огромно историческо значение, и никой не трябва да отминава този документ. Ето как редакторът - сеньор Карлавила обяснява произхода на документа: "Тази книга е резултат от превода на неколко тетрадки, намерени върху трупа на доктор Ландовски, в дома му, в Ленинград, от един испански доброволец (на Източния фронт). Той ги донесе при нас. Ние дълго работихме върху записките - неколко години. Дълго не бяхме уверени, че въобще ще ни се удаде да ги публикуваме. 

Дотолкова са необичайни и невероятни неговите (на Раковски) последни заключения, че ние не бихме ги никога и публикували, ако всичко разказано не съвпадаше с реалните факти. Преди още да бяха публикувани тези записки, ние се подготвихме за евентуална полемика. Ние отговаряме напълно на всички въпроси. Никой не е в състояние да опровергае публикуваното..."

Доктор Ландовски - евреин от Полша, но е живял в Русия. Баща му - полковник от Руската императорска армия, бил разстрелян от болшевиките 1917 г. Историята на живота на Ландовски е удивителна. Той завършил медицински институт в Русия преди революцията, след което още две години учил в Сорбоната, в Париж. Той свободно се изразявал на френски. Изучил влиянието на наркотиците върху организма, за да помогне на хирурзите при операции. Бидейки талантлив лекар, Ландовски провеждал експерименти и получил известни положителни резултати.

Но след революцията за него всички пътища били затворени. Заедно със семейството си той живеел в нищета, като работел на случайни места. Нямайки възможност да публикува, той разрешил на по-успял негов колега да публикува неговите изследвания, под свое име. След което, НКВД се заинтересовало от тези изследвания. Един ден 1936 г. на вратата му почукали и му наредили да върви след тях, и той повече не се върнал в семейството си.
Настанили Ландовски в една химическа лаборатория на НКВД край Москва. Там той живеел и работел за своите хазаи. Той присъствал при разпитите, и имал мъжеството да прави записи на това, което виждал, и криел записките и копията от документи в кухите крака на своята маса, в химическата лаборатория.

Живял някъде до началото на войната. Как се е озовал в Ленинград и как е бил убит, не е известно.

Настоящият документ е протокол от разпита на посланника на СССР във Франция - Християн Раковски, по времето на процеса срещу Троцкистите 1938 г., когато го съдели заедно с Бухарин, Риков, Ягода, Карахан и други. За да спаси живота си, обвиняемият Раковски направил изявление, че е готов да разкаже всичката информация, която му е известна. Извастно е, че първоначално Раковски е бил осъден на разстрел, но след това разстрелът, в резултат на въпросния разпит, бил заменен с 20 г. затвор.

Аз имам официално копие от разпита на подсъдимия Христиан (Хаим) Георгиевич Раковски, от следователя «Гаврила Гаврилич Кузмин», от 26 януари 1938 година.

Кузмин: – Както се и уговорихме на Лубянка, аз ви давам последен шанс. Вашето присъствие тук, означава че аз съм удържал на думата си. Да видим, дали вие няма да ни мамите.

Раковски: – На мен това съвсем не ми е нужно.

К. – Но преди всичко, леко предупреждение. На нас ни е нужна реалната истина. На нас не ни трябва "официалната истина", която е достатъчна за обвинението. Изискванята на международната политика ни принуждават да крием пълната истина, реалната истина. Правителствата и населението трябва да получат тази истина, която те трябва да знаят. Но този, който е дължен да знае всичко, Сталин, трябва да знае и това. Каквото и да кажете тук, положението ви няма да стане по-лошо. И обратното, вашата искреност може само да подобри положението ви. Ще имате възможност да запазите живота си, който за сега е изгубен. Така че, предупредил съм ви.

Сега да погледнем: Вие всички твърдите, че сте хитлерови агенти и получавате пари от гестапо или ОКВ (Oberkommando der Wermacht). Така ли е?

Р. – Да.

К. – Значи вие сте Хитлеровски агенти?

Р. – Да.

К.– Не, Раковски, не. Кажете ми истината, а не това, което съдът иска от вас.

Р. – Ние не сме шпиони на Хитлер. Ние ненавиждаме Хитлер, така, както и вие, или като самият Сталин; може би и повече. Но това е много сложен въпрос...
К.– Ще ви помогна... Случайно и аз зная това- онова. Вие сте Троцкисти, имате контакти с германския Генерален Щаб. Така ли е?
Р. – Да.

К.– От колко време?
Р. – Не зная точно, но скоро след падането на Троцки. Естествено, преди идването на власт, на Хитлер.
К. – Затова,нека бъдем по-точни. Вие не сте били личен агент на Хитлер или на режима му?
Р. – В никакъв сучай.
К.– Като обикновени шпиони, за пари?
Р. – Какви пари? Никой не е получил от Германия ни едина марка. Хитлер няма никаква възможност да купи Комисаря на Външните Работи на СССР, който има повече пари от Морган и Вандербилд, взети заедно, и който може да се разпорежда с тези пари, по своя преценка.

К.– Кой тогава, и защо?
Р. – Мога ли да говоря напълно свободно?
К.– Разбира се, затова и ви поканиха тук.
Р. – Нима Ленин не е имал по-високи цели, когато е получил помощ от Германия, за да стигне до Русия? Или трябва да вярваме на всяка нелепост, която се разпространява, за да го очерним? Нима него не го наричаха агент на Кайзера? Неговите отношения с Кайзера и германската намеса в делото по изпращането на болшевишките бойци в Русия са напълно определени и ясни.

К.– Така ли е или не е, това няма отношение към това, което сега изясняваме.
Р. - Не, но разрешете ми да довърша. Нима не е факт, че в началото, намесата на Ленин е била от полза за гермаските войски? Разрешете ми... Имаше сепаративен мир в Брест-Литовск, по който огромни територии на СССР бяха предадени на Германия. Кой провъзгласи пораженството, за основно оръжие на болшевиките 1913 г. ако не Ленин? Не помня наизуст думите му от писмото до Горки: «Войната между Русия и Австрия беше най-полезна за революцията, и е крайно невероятно, че Франц-Иосиф и Николай ни направиха такъв подарък". Както виждате, ние Троцкистите, изобретателите на поражението от 1905 г. продължаваме и сега тази линия, линията на Ленин.
К.– С малка разлика, Раковски, сега нямаме цар, а социализъм.
Р. – И какво, вие вярвате ли в това?

К.– В кое?
Р. – В съществуването на социализма в СССР?
К.– А какво е Съветският Съюз, не е ли социалистически?
Р. – За мен - само в названието. Тук ние намираме истинските причини за опозиция. Съгласете се с мен, а вие логично би трябвало да се съгласите с мен, което е и теоретически рационално, че ние имаме същото право да кажем - "не", както и Сталин - "да". И ако, за да възтържествува Комунизма (организираният юдаизъм), пораженчеството е оправдано, то този, който разглежда комунизма, има същите права, каквито Ленин, да е пораженец.

К.– Аз мисля, Раковски, че вие сте по-голям познавач на диалектиката. Говорете каквото искате, но аз мога да ви докажа, че това не е нищо повече, от софизъм. Но това ще го отложим за после. Надявам се, че ще ми дадете тази възможност. Сега ще кажа само това, че ако вашето пораженчество и поражението на СССР имат за цел възстановяване на истински, реален социализъм в СССР, както вие, Троцкистите, твърдите, то понеже ние унищожихме вашите кадри и вашите лидери, тогава пораженчеството в СССР няма зад себе си особен смисъл. Ако сега беше победило вашето пораженчество, то на власт би дошел, някакъв Фюрер или фашистки цар. Не е ли така?
Р. – Това е така. Без всякакво ласкателство, вашата дедукция е превъзходна.
Между нас казано, вземете икономическия годишник на която и да е страна и разделете тоталния приход на сумарния доход на всички онези, които живеят на заплата, и ще видите, какъв зашеметяващ резултат ще получите. Резултатът ще е най-контрареволюционният от всички, и който резултат трябва да се държи в най строга тайна. Защо? Защото, когато извадите от предполагаемата теоритична печалба, заплатите и разходите за издържка на директора, което и ще стане в случай на национализация, то не е ясно какъв приход ще получим и дали ще получим въобще, а работниците трябва да се държат, независимо, има ли печалба или не.
Както виждате сега, призивът за стачка, уж, за да се подобри по-бързо положението на работниците, е само оправдание, за да се саботира производството, и следователно, държавният строй.
По този начин, към противоречията на буржоазията се добавят и противоречията на пролетариата. А това са и противоречията за революцията, които не възникват от самосебе си, което, надявам се, вече сами виждате.
Существува организация, главатари, дисциплина, и най-много от всичко, съществува човешката глупост. Вие даже и не подозирате, че всичките тези, многопредъвквани противоречия на капитализма, и особено финансовите, на практика са организирани от някого. И ще ви кажа, че икономическата борба на Пролетарския Интернационал съвпада с борбата на Финансовия Интернационал. Те, и двата предизвикват инфлация, а където има съвпадения, там има и съглашение. И това са думи на самия Маркс!
К.– Какъв абсурд. Създавате още един парадокс, който е трудно да си го представи човек. Вие какво намеквате, за съществуване на Капиталистичеки Интернационал ли?
Р. – Точно така. Когато казвам за Финансов Интернационал, имам предвид именно организация подобна на Коминтерна. Единственото, което не твърдя е, че те са ни врагове.
К.– Ако сте решили да фантазирате, избрали сте неподходящ момент.

Р. – Вие какво си мислите, че аз, като в приказките "Хиляда и една нощ", използвам нощта, за да спася живота си? Ако мислите че се отклонявам от темата, грешите. За да постигнем нашата, с вас, цел, трябва да ви порсветя с най-важните моменти, имайки предвид, че не сте запознати с това, което аз бих нарекъл "Висш Марксизъм". Не мога да подмина тези пояснения, понеже зная, че това знание отсъства даже в Кремъл. Разрешите ми да продължа.

К.– Можете да продължите. Но ако това е изгубено време, просто за да се подхранва въображението, това може да свърши лошо за вас. Предупредих ви.
Р. – Ще продължа, все едно нищо не съм чул. Понеже сте запознат с "Капиталът", ще ви напомня некои странни неща. Збележете, как Маркс подробно описва Британската индустрия, как щателно я анализира, и каква отвратителна картина рисува. Кого рисува? - Капиталиста-производител! Във вашето въображение възниква ужасната картина на капитализма, със всичките и конкретности. Тлъст, шкембест капиталист с пура в ръка, описан от Маркс, как със злоба изхвърля работника и семейството му на улицата. А така ли е в действителност? И в същото това време, забележете, че Карл Маркс и буржоазната "правоверност" замлъкват, когато стане дума за паричния въпрос. По въпроса за парите, у Карл Маркс, по чуден начин, никак не възникват неговите знаменити "вродени противоречия". За Карл Маркс, финансите, сами по себе си, не съществуват.  За него праите и търговията са резултат от проклетата капиталистическа система, от която те зависят напълно. В паричния въпрос Карл Маркс е реакционер. Спомнете си, че освен съветската петолъчка, над Европа сияе друга петолъчна звезда, тази на Ротшилд и петте му сина, заедно с многочислените им банки, която е акумулирала най-крупния в историята, действителен Капитал. Интересно, че този колкосален исторически факт минава покрай Карл Маркс съвършенно незабелязан. Странно? – Не е ли истина? Может би тази странна марксова слепота има един произход, както и у другите социални революции? Да така е, това е очевидно, че когато масите овладяват град или страна, те громят всичко, но те, кой знае защо, имат свърхестествен страх пред банките и банкерите. Те убиват всички: крале, генерали, епископи, полицаи, свещеници и други представители на привилегированите класи. Те разграбват и палят дворци, черкви, имения на дворяни и даже научни центрове, но на живота на банкери, никой никъде не е посегнал, и замъците на банките остават винаги непокътнати. И доколкото съм осведомен, преди да ме арестуват, това продължава даже и сега.

К.– Къде?

Р. – В Испания. Не сте ли знаели за това? И какво? Не намирате ли всичко това за доста странно? Не зная, вие някога обръщали ли сте внимание на странното сходство на между Финансовия и Пролетарския Интернационали? Аз бих казал, че това е един Интернационал, и единия е обратната страна на другия. И пролетарската страна е по-нова от финансовата.

К.– Къде вие виждате общото в толкова противоположни неща?

Р. – Обективно, те са напълно идентични. Както ви изложих, Коминтернът е продублиран от реформаторски движения, и целия синдикализъм призовава към анархия в производството, инфляция, нищета и безизходност на масите. Финансите, основно интернационални, продублирани от частни финанси призовават за същото, само че в много по-големи ммащаби. Сещате ли се защо Карл Маркс е скрил финансовите противоречия, които е ясно, че не могат да останат скрити от неговия всепроникващ поглед, ако нямаха в негово лице съюзник?

К.– Продължавайте, Раковски.

Р. – Разбирането на това, как финансовият интернационал стана стопанин на нашите пари, тази вълшебна пръчка, стана това, каквото преди са били Богът и нацията, това не е просто изкуство на революцията, но само по себе си е изкуство. Обяснявам ви. Историците и народът, заслепени от крясъците и показната тържественост на Френската революция, хората, опиянени от факта, че са отнели властта от Краля и аристокрацията, въобще не забелязали, как тази власт, по незабележим начин я заграбила малка група тайнствени хора. Масите не забелязали, как тази власт, за която те се борили, отплавала при други; и робството, в което ги заключили новите стопани, се оказало много по-лошо от Краля, защото Кралят, поради религиозни и морални принципи, се оказал неспособен да извлече изгода от своята неограничена власт, и я загубил.


К.– Що за мистична власт е тази, която са получили?

Р. – Те си присвоили правото, само те да печатат парите! Не се усмихвайте, защото може да си помисля, че вие не знаете какво са това парите, и какво може да означава нечието неограничено право да ги печата. Поставете се на мое място. Това е все едно, докторът да обяснява микробиология на човек, възкръснал от пред-пастьоровата епоха. Обаче аз разбирам, защо вие не знаете това, и ви прощавам.

Нашата реч, така изсползва думите, че възникват некоректни асоциации по отношение вещи и действия. Това е, поради на инертността на мисълта, която не съответства на реалните концепции.
Говоря за парите. Естествено, в нашето въображение изникват конкретни планини от златни монети. Но това не е така. Парите днес са съвсем друго нещо. Реално циркулирущите монети, вече отдавна са анахронизъм и атавизъм. Дреболии – това са дреболии, колкото да се поддържа илюзията, фикцията на сегашното време.

К.– Блестящ парадокс, рискован и в същото време, поетичен.

Р. – Ако така ви харесва, може и да е блестящ но съвсем не е парадокс. Зная, че ще кажете, че държавите и сега печатат банкноти с портрети, и всичко друго; и какво? Основната част от парите, парите за големите дела, парите, като показатели на националното благосъстояние, се печатат от не голяма група хора, за които аз намекнах. Титули, фигури, чекове, вексели, утвърждения, акции, бондове, прайскуранти и други «ценни книжа», а също и информация за тях, нахлуха в държавите като потоп, кто наводнение. 

Какво са, в сравнение с този потоп, вашите дребни монети и книжните долари? Те са нещо лишено от всякакво влияние и смисъл, пред лицето на водопада от истински финансови пари. Тези хора, банкерите, имат даже много повече, благодарение на всеобщата финансова неграмотност. В добавка към безграничното количество ценни книжа, какво са простите хартиени пари, а те са създали още и различни видове кредити, за да увеличат количеството на хартиените пари и безналичните пари и, съответно, всеобщия дълг, буквално до безкрайност. И те ускориха целия този оборот до дяволски максимум.
Схващате ли вече? Подправените, фалшивите хартиени пари, макар и печатани от държавата, имат напълно легален и преобладаващ оборот, като законно платежно средство!
Банките, борсите, цялата всемирна финансова система, е просто гигантска машина, единствената цел на която е, да печата още повече пари за неголямата "могъща шайка" банкери. В който и да е друго отрасъл на икономиката, това е престъпление, но само не и във финансите, защото процентът, интересът, лихвата са легализирани. Защото лихвата създава лихва и създава пари от нищо, от въздуха. Банките винаги печатат банкноти, чекове и други видове хартиени пари, в десетки и сотиции пъти повече, отколкото е действителният капитал, с който те разполагат. Даже не говоря за кредита, който просто е изфабрикуван, и количеството на който е още повече, отколкото тези пари...

Имайте предвид, че това което ви описах е само най-безобидният начин за създаване на пари от нищо. А представете си сега, тесен кръг лица, притежаващи абсолютна власт в контрола на богатствата. Естественно, че «Те» са абсолютни диктатори на борсите, и като резултат от това, «Те» напълно контролират, и производството, и разпределението, и работната сила, и потреблението, и въобще цялото общество и държава. И ако имате достатъчно въображение да умножите всичко това, в глобален мащаб, тогава ще можете да си представите моралнто и социалното им влияние върху всичко, и ще видите действителите, истинските революционери. Разбирате ли?

К.– Още не.

Р. – Да, очевидно, чудесата се разбират трудно.
К.– Чудеса ли?
Р. – Да, чудеса. Нима не е чудо, че дървената пейка (наричана - банка) е превърната в Храм? И подобни чудеса хората виждат постоянно и даже не примигват с очи, да се зачудят. А нали преди чейнчаджиите са седели на дъревени скамейки, а сега «Те» седят в стоманени Храмове-Небостъргачи. И хората, кой знае защо, им вярват и им се кланят, и «Им» носят своите заработани пари и своите спестяваня, и «Им» ги връчват, и те слагат чуждото богатство в своите стоманени сейфове, и това богатство става «Тяхно». И с това богатство «Те» разширяват своето богатство и власт, до бескрайност. Нима това не е религия?
К.– Това ли е религията на разлагащата се буржоазия?
Р. – Това е религията на Мамона, на Златния Телец.
К.– Вие направо сте поет в икономиката.
Р. – Както кажете - всичко е за да ви представя финансите, като произведение на изкуството, като потресаващо произведение на злия човешки гений.

К.– Всичко това е логично, но аз не ви вярвам.
Р. – Вярвайте ми, аз нищо не зная. Ако знаех, бих бил щастлив. Не бих бил тук, защищвайки своя живот. Разбираеми са ми вашите съмнения. Имайки предвид вашето разузнавателно образование, на вас са ви нужни имена и фамилии. За да ви уважа, и за да достигнем целта на този разговор, ще се постарая да направя всичко в тази насока. Вие знаете, че според негласната история, основател на Първия Интернационал е бил, на практика Адам Вайсхаупт. Спомняте ли си името? Той е бил глава на масонската организация, известна под името «Иллюминати». Това название той е взел от антихристиянския заговор през второто столетие – от гностицизма. Този важен революционер, евреин и йезуит по образование, още преди Френската революция решил, но, по-скоро са му заповядали, защото посочват, че негов политически бос е бил известният юдейски философ Менделсон. Така, на този Вайсхаупт наредили да създаде тайна политическа организация, която да провокира Френската Революция и да я поведе далече, до установяване на максимален Коммунизъм. В това героично време е било много опасно даже да се спомене комунизмът, от там е цялата тази секретност на Илюминатите. Минали повече от сто години, докато станало безопасно да се наречеш комунист. Но всичко това е известно, а неизвестна е връзката на Илюминатите и последователите им с първите Ротшилдови. Тайната на придобиването на баснословните богатства на първите банкери ще е по разбираема, ако узнаем, че всички те са били каси 



Гласувай:
1



1. 1997 - Прекали
08.03.2022 09:05
Лъжите ти нямат край. Не е болест. Политическо безсрамие е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 901633
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031