Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2022 14:18 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 284 Приказен град 4 - Ловеч
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 1662 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.12.2022 09:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 284
Приказен град 4 - Ловеч


image

 

Приказен град , …. a, кой ли го помни?
Градовете загубиха своята приказност!
Тя изчезна, по едно и също време, след извършеното престъпление - с тяхното унифициране, с уеднаквяването на израза им и с наложените нови политически форми на живот, на които те трябваше да отговарят! Всички видяхме, а гражданите им почувстваха и промяната. Властта и изпълнителите бяха безпрекословни в унищожението на специфичния, на характерния белег на всеки от тях, на приказността на малките и средните по големина български градове и градчета! Тя се загуби, изчезна – дори, от приказките!

Днес, в планово и обемно-пространствено отношение, те са едни посредствени типизирани урбанизирани територии като тяхното несъвършенство непрекъснато се мултиплицира, подчертано силно - при най-големите, подклаждано от разрастването и глобализацията им. С пълна сила това се отнася и за всички останали големи, и много големи градове. Малките градове и градчета изпаднаха в състояние на цивилизационна хибернация, въпреки невероятния си потенциал!

На света има и приказни градове, останали живи и привлекателни, заради интелигентните грижи на своите умни и всеотдайни жители, останали живи със своите белези и характер - те са живи, заедно с хората в тях!

Навсякъде по света гражданите се грижат за града, а селяните – за селото! Само у нас е обратното, тъй като през същия период, градовете бяха тотално окупирани от пришълци - без те да се учат да се грижат за него като за общ дом. Старите му жители, от своя страна, се затвориха в черупките си или се скриха в обезлюдените села! Изключително рядка е ситуацията, когато някой превъзмогне своето незнание или отчуждение и открие желанието, и очевидната си добронамереност да помага! Размишлявам върху духа и образите на градовете, в които съм живял – най-малко в първия, повече във втория и най-продължително в третия. Живял съм в или близо до ядрата им. Десетилетия живея и работя в центъра на последния, роден град на едни от дедите ми. Познавам и мисля, и за трите, сравнявам ги.
*
Редно е на неграмотните или недостатъчно образованите жители, които се стремят към управлението на градовете, обществото да поставя усмирителни ризи! Иначе, със своята амбиция, самонадеяна некомпетентност и понякога ярко проявена глупост, те ще го нараняват и объркват, несъзнателно дори, за десетилетия напред, променяйки вярната посока на развитието му, защото не познават процесите в неговия живот,…. от незнание, както това се случи на не един, през изминалите десетилетия. Съществуват и други! Преди много години с някои от тях имах удоволствието да работя и познавам. Те бяха ценни изключения! За всеки град! 
*
Вярвам сте чували, че съществуват страни в Европа, в които закони са определили професиите, които могат да се ангажират с управлението на градовете. Ще добавя - всички, стремящи се към него, трябва да носят, подобно на изключенията, за които споменах, своята задължителна ангажираност и познания на проблемите му, защото не е достатъчно само да ги разбират като обикновени граждани. Заемащите тези длъжности трябва да са в хармония с града чрез своите качества. Не биха могли без тях, защото, ако не притежават качества да управляват, себе си дори, не биха могли да управляват интелигентно и град с няколкото десетки или стотици хиляди, а да не дава господ – и милиони жители?

Особено взискателен трябва да е избора на професионалистите! Между тях – безброй са тези, готови на всичко, само и само, да се докопат до правото да проектират и „ръководят“ плановите, и пространствените му промени, трудно преценявайки своята немощ! Когато професионалистът стане чиновник – той се откъсва от проектантската част на професията и постепенно губи, почти безвъзвратно, творческите си способности.

Размишлявам по тези нелеки, за всяко общество и всеки град, проблеми, спомняйки си обърканата планова и пространствена структура и задължителната необходимост от хармония в композицията на град Ловеч. Там съм живял, сравнително кратко, но го познавам, вече подтикнат и от интересите, предизвикани от професията ми. Със своето планово и пространствено развитие, той беше уникален пример за градоустройствената история, теория и практика у нас.
Днес, това не може да се види, защото преди време част от него бе унищожена! 
Преди десетилетия необразовани управници, подпомагани от по-слаби творчески и от тях архитекти-алкохолици, безогледно нараниха структурата, физиономията и душата му!
Днес, по никакъв начин, не би могло да се различи хилядолетното урбанистично развитие на града, ярко видимо, преди неговите коренни промени, защото планът и образът му бяха окастрени с брадвата на неграмотността и самочувствието на властта, подкрепена от алкохолизираните псевдо-градостроители и недоразвили се в професията архитекти, без професионално отношение и зачитане на градската среда, на природата, историята и културата на жителите му.
Унищожени бяха цели квартали от централната градска част, заедно с характерния им мащаб, с архитектурата и свързаните с нея елементи, с магазините, с улиците, със свободните и площадни пространства, проектирани в т.н. „Виенски стил“ и строени паралелно, заедно с неговата виртуална поява и реализация в Европа, в края на 19-ти и началото на 20-ти век!
На тяхно място бяха изградени „нови“!
Умопобъркващо неудачни и смешни! 
Сменен бе архитектурния стил сецесион, характерен за съборените ….. и бе усвоен някакъв непознат нов, измислен - уж „бароков“, за новосъздадените!

Сълзи напират в очите ми от смях - като си представя ентусиазма, обхванал тотално услужливите творци и неграмотната власт, разрушили със замах, изграждания в столетията град! Непредизвиканите градоустройствени грешки бяха следствие на необразованост и разяждащи комплекси за малоценност, усилени до крайност от желанието да се освободят от тях, съчетавайки ги с наличието на власт. Градът бе напълно променен и то – в общ ущърб! 
Дали го помните?!

Представете си само – разрушени са сгради, построени петдесетина години преди това и то в най-модерния, за напредничава Европа, архитектурен и културен маниер. 
Завинаги бяха унищожени възможностите за експониране на уникалното му историческо и градоустройствено развитие и наследство, видими преди, сякаш - като на картина! С поругаването на централната му зона бяха напълно премахнати едри елементи на градската структура, бяха унищожени столетия и етапи човешки живот, бит, дух, среда - с характерен архитектурен, пространствен и градоустройствен израз.
Унищожен или променен беше мащабът на града, с издигнатите, навсякъде в най-ниското, край бреговете на реката - „високи“ и едроплощни обществени, и жилищни сгради, които се издигнаха като стена до съществуващия дребен градски мащаб, сред столетия съществувалото и опазено застрояване, и .…. пред природата с нейната неоценена, смайваща красота, претендирайки да контролират и подчиняват всичко.
Там - в дупката!
И къде ли още не, другаде из града!
Вместо да се отворят към реката, да обърнат града и пространствата му към нея, да опазят градоустройствения му мащаб, както и да използват оптимално уникалните му естествени природни дадености! 
Но властта и онези „проектанти“ не бяха чували за подобни градоустройствени изисквания и безогледно промениха настоящето и бъдещето му - все едно отрязаха главата на жив човек и я пришиха към тялото на друг! Дошлите, по-късно в града, не познаваха предишния му образ и заживяха с измамата, незнаещи и неотговорни за злодеянието.    Напълно бе променена градоустройствената му структура, натрупана през хилядолетията живот.

Бе създаден нов град - посредствен като авторите си.
Старият - умря!
А новият – скоропостижно се разболя от градоустройствена болест, причинена от бацила на незнанието и неуважението. Нямаше и кой да поучи незнаещите. Нямаше, защо авторите знаеха всичко и не искаха ум и разум, дори на заем!
Всичко в новия център бе планово и пространствено преоразмерено! Обезличени бяха останалите квартали и важни градски дейности. Не се потърси, по какъвто и да е начин, контакт с реката и бреговете й - с реката, създала селището. Не беше създадена пространствена и функционална връзка с парковете по склоновете край него!

Продължено бе делото на отричане и погубване на всичко старо!
Загубена бе връзката между хората и занаятите им, между архитектурата на средновековния град и тази на зараждащата се манифактура, а по-късно и с тази - на дребния капитализъм на предприемчивите и трудолюбивите, с появата на специфичната търговия и с тези технически постижения, предизвикали създаването на дървените покрити мостове и стоманобетонния, облечен днес с дреха, за да не му е студено!
Питам се, защо имитаторите спряха?
Защо не облякоха и железния мост, за да са последователни и коректни?!
Усвоени бяха нови градски територии, които „изядоха“ плодородната земя наоколо, които прекъснаха завинаги възможността градското население да отглежда земеделски и овощни култури, за да се изхранва, както е правило хилядолетия.
Напълно бе объркана транспортно-комуникационната му система, особено ярко - в централната зона. Осакатена бе автентичната му пешеходна среда, подчертавайки единствено ядрото, забравяйки за всичките нерешени проблеми в нея и извън него. 
Неудачно трансформирани, унищожени или изоставени бяха важни обществени сгради, създаден бе нов централен площад с обществени сгради, уж обърнат към реката, но без пряк контакт с нея, а архитектурата навсякъде носеше, носи и днес, за съжаление, посредствен характер. Бяха създадени поредици от нелогични анти-градоустройствени и пространствени решения, все едно, че градът бе проектиран и прекроен от и за дебили, от хора с примитивни познания за него и историята му, и за постоянно променящите му се функции!

Днес, години след времето, за което пиша, някои се оправдават, че не те, а други са предложили поредиците от грешни решения, прехвърляйки вината върху тогавашната власт!
А, къде бяха те?
Нали бяха с нея, помагайки й да унищожи безвъзвратно части от града и да го направи друг! Безцветен!
Питам се, как днес - в средата на тези безумни решения, сътворени от безумни архитекти и управници, ще се иска от младите граждани да имат изграден усет към паметта, към красивото и логичното ? Няма как!
*
Моля, погледнете града, с очите на обичащи и милеещи за него граждани и се опитайте да му помогнете! Ако, не знаете как – питайте! 
Обидно е съществуването на обемно-пространственото решение на централната част и особено на високата административна сграда, заедно с всички останали „уж високи, но широки, грозни и неоразмерени“ жилищни сгради, нацвъкани край левия бряг на реката и неуспешно конкуриращи се с хълма Стратеш, люляка и красотата на природата!
Те дразнят!
Те обиждат паметта на града!
Дразнят всички, които разбират, чувстват и четат развитието му, дразнят, защото в тази планова и пространствена композиция на града са пренебрегнати основни изисквания на професията и хармонията с околната среда!
За мен е обидно да коментирам съществуването на измамния покрит мост, на измамните „барокови сгради“! Обидно е и съществуването на недоразумението в сърцето на града, между транспортни улици, главното пешеходно пространство и … останалите „живи“ от погрома, малки и стари жилищни сгради, накацали като буболечки по стръмнината на запад - неоформени десетилетия, жертви на сбъркани градоустройствени решения! Некоректно е решението и на транспортния мост, свързващ центъра със старата част на града, по ред градоустройствени, функционални и естетически причини, както и нейната изоставеност - на улици, сгради и огради, на черкви, на културни и исторически паметници, на парка Баш-бунар, на липсата на подходяща за всички връзка на града и центъра му с парка Стратеш!
Буди възхищение, единственото на света, решение за създаването на мост за никъде! Недоумявам, как до днес, градските власти не са поискали признание от “Гинес“, поне за това?

Не мога да си завъртя главата, за да погледна на север, по-точно не искам! Там нещата са още по-ужасяващи, а са се случили само в рамките на един, безцелно изживян творчески период. Съществуват и други рани.
Малко са и сполучливите решения, които биха ме принудили да престана да сравнявам днешния град с предишния. Достатъчно щеше да бъде, ако някой тогава се беше погрижил истински, коректно за него, без да имитира дейност. Днес вече, резултатите от неграмотната намеса са видими и ще стоят като грозни паметници столетия!?

Преди време предложих редица, възможни и полезни градоустройствени решения. Необходимо е да се обсъдят и изпълнят тези от тях, които ще са най-полезни и възможни за реализация! 
Дали, някой вижда това, което виждат моите очи и ум?
Мисля, че не, а трябва, защото градът чака!
Чака вас – младите! 
Вие трябва да прецените, защо Ловеч загуби приказния си образ и се превърна в село от градски тип, а не само да крещите безполезни лозунги? Вие ще решите, ако решите да му помогнете - как да върнете статута му на един от най-старите и красиви градове в Европа?
Ако можете.

мп / 5 – 18 юни 2016 г.

   




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1380871
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031