Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2022 09:00 - Как се става марксист в днешните условия (4)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1557 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Така съвременната атмосфера за марксистите е потискаща, пълна с деморализиращи дреболии и подробности, но в същото време по-свободна в сравнение с предреволюционното минало. Проблемът с много начинаещи леви е че те не желаят да наблюдават живота около себе си, плъзгайки се в примитивни аналогии на историята на революционното движение. И би било добре, ако те старателно, според първоизточниците, проучат предоктомврийската ситуация и възходите и паденията на формирането на болшевишката партия. Това почти никога не се вижда. В по-голямата си част левите познават историята на комунистическото движение от вторична, висша литература и дори от игрални филми и книги от епохата на Брежнев. Дори „Какво да се прави“ на Ленин и „Краткият курс“ на Сталин не са настолни справочници за тях. Съвременната атмосфера за марксистите е доста агресивна, тъй като нивото на организация е ниско, комуникацията с масите все още не е развита, а начинаещият привърженик на марксизма, като правило, се потапя в кипящите води на лявото движение. От една страна, в палитрата от мнения на лявото информационно пространство бързо се усъвършенстват собствената позиция и уменията за пропаганда, от друга страна, безплодните разправии, тоталното теоретично объркване и хроничната срамежливост изтощават психологически. Пълната липса на комуникация между левите и масите и техния авторитет, опортюнизмът, детските болести и политическата незрялост сеят кълнове на песимизъм в душата и засилват унинието. Дори една гледка на типични представители на левия политически спектър – небрежни клоуни, захвърлени на страната на живота – предизвиква тежко чувство на безнадеждност в борбата за комунизъм от подобни „сили“.

Трябва да се разбере, че спецификата и историческите начини на формиране на лявото движение в постсъветското пространство оставят отпечатък върху кадровия потенциал на общността от хора, които твърдят, че са комунисти. Това е един от обективните аспекти на последствията от разпадането на КПСС. Има две поколения леви, еднакво засегнати от опортюнизма: по-старото, отпечатало остатъците от идеологическата трансформация на КПСС, и по-младото, израснало на богатата почва на троцкизма. И тук-там основният проблем е липсата на овладяване на теорията на марксизма-ленинизма и особено на диаматиката.

В лявото движение са се развили няколко повече или по-малко стабилни опортюнистични школи и школички, които се опитват да се оформят организационно, а останалите многобройни „партии”, „движения”, „обществени групи”, кръжоци и други са партийни клубове по интереси. . Критиката на първите, както и на най-масовите теоретични грешки като цяло се извършва на страниците на пробивните публикации. В същото време само колектива на списание "Прорив", първо провежда многогодишна систематична теоретична работа за актуализиране и пречистване на теорията на марксизма от опортюнизма и второ- предлага логически интегрална, фундаментална теоретична система, която обобщава големия опит на победите на комунизма и горчивия опит от пораженията. Ние сме единствените, които предлагаме да се изхожда не от "политически прагматизъм", модни концепции, отделни произведения на класиците или "основи на марксизма", почерпени от учебниците на СССР; не от програмите на многобройни партии, писани от неизвестно кой, а от диалектико-материалистичното разбиране на основните категории на битието, тоест от диаматиката. Всеки, дори и най-малкият политически въпрос трябва да бъде изследван в резултат на разгръщане на кохерентна теория от изходните аксиоми за несътворена и неразрушима материя, движеща се в пространството и съществуваща във времето, която е първична по отношение на съзнанието и опознаваема. Този подход, ако е съчетан с добросъвестност, гарантира липсата на грешки.

За разлика от други леви, ние сме убедени, че в основата на мотивацията за борба за комунизъм са не материалните интереси, хуманистичните пориви, а научното съзнание за неизбежността на комунизма, основано на разбиране за неговата същност. И това не е прост лозунг, а изключително сложен, дълъг и криволичещ път за утвърждаване на марксистко-ленинския светоглед, свързан със значителна трансформация на личността на човека.

Знанията и умението да се прилагат на практика се придобиват, от една страна- взаимозависимо, от друга страна- несинхронизирано. Можете да знаете нещо, но не можете да го оперирате. Знанието не е същото като разбирането, можеш да знаеш, но не и да разбереш. Например, основните положения на теорията на марксизма, изразени в различни словесни формули и известни цитати от класиците, са известни на мнозина, но не са разбрани от абсолютното мнозинство. Защото, за да се разберат е необходимо да се овладее не само информацията (да се знае концептуалната формулировка на истината), но и цялото движение на теоретичната мисъл от най-общите аксиоми на диаматиката, което пряко и косвено засяга цялото многообразие на битието.

Мирозданието е цялостно, системно. Всеки закон, всяка научна категория изразява обективни, вътрешни, съществени, устойчиви и следователно повтарящи се връзки на явления без изключение. Разбира се, представянето на този или онзи закон в абсолютната пълнота на взаимовръзките е невъзможно, тъй като те са безкрайно много. В науката винаги излагаме основното и главното. Вторичното и незначителното, взаимосвързаността и посредничеството обаче винаги се предполагат въз основа на по-общи категории, фундаментални категории на битието и общата логика на развитието на явлението. Разбирането за нещо възниква не като сбор от индивидуални знания, не от частно и единично към цяло и общо, а по пътя: на възприемане на общото -> по-малко дълбоко разбиране на общото -> по-дълбоко разбиране на общото. А качеството на разбиране на детайлите зависи от нивото на дълбочина на разбиране на общото или на цялото.

На всеки етап, от усвояването на информацията, проверката, нейната корелация, систематизиране, идентифициране на причинно-следствените връзки, субективната и обективната страна на явлението до неговото тълкуване от гледна точка на теорията, немаловажна риля играе личността на човека. Какъв е човешкият подход към знанието? Какви цели преследва? Какво е настроението му? В крайна сметка марксистката доктрина не е тайна, всеки капиталист може да отвори „Манифеста“ или „Капитала“, внимателно да ги проучи, но в по-голямата част от случаите подобни примери не водят до появата на марксисти.

Отговорите на подобни психологически въпроси силно зависят от качеството на светогледа на субекта и не толкова от гледна точка на знанието, колкото от гледна точка на съвестта. В лявата литература се отделя изключително малко внимание на връзката между обективното и субективното при решаването на социални проблеми, включително в материята на партийното строителство и изграждането на комунизма. Ако говорим конкретно за съотношението на обективните истини в процеса на познаване и субективната личност, тогава науката поставя задачата да разгледа диаматиката на личността, тоест съвестта на човек. Ако съвестта е продуктивна, то това е „мислене за противоречието, което се съдържа в собственото решение на социалните проблеми“ (Подгузов).

Известно е че всеки човек изпитва чувство на срам, когато действията му противоречат на моралните норми на кръга на неговото възпитание и общуване, което се нарича угризение на съвестта. Това чувство не се превръща в самостоятелен фактор за развитие в едно класово общество, защото възниква от умишлено ненаучни идеи за морала, сляпо отразяващи класовите отношения. Но ако законите на прогреса на обществото се превърнат в критерий за съвестта, ако съвестността в процеса на познаване и научни изследвания гарантира свободата на субекта от материални интереси, симпатии, антипатии и лични страсти, тогава това действа като вътрешна причина на развитието на личността.

„Материалистичната диалектика на личността, т.е. съвестта, е частен случай на диаматика, генериран от противопоставянето на личността и общите, индивидуални и социални ценности в съзнанието на човек, атавизма и човечността в потенциала на всеки човек. Единството и борбата на тези противоположности действа като вътрешна причина за развитието на личността, скок в нейното състояние и социална роля” (Подгузов).

С други думи, усвояването на информацията, нейното научно изследване въз основа на теорията на марксизма е толкова по-продуктивна и обективна, колкото по-висока е съвестността на човек. Негодник, подлец, копеле може да чуква научни истини колкото иска, но няма да има смисъл. Тук работи друга механика - превъзпитание чрез промяна на социалните условия. Въпреки това, ако самият човек съзнателно, добросъвестно се стреми към обективно познание, тогава единствената пречка на неговия „психологически път“ е мързелът и триковете на старите навици.

Спецификата на познанието на марксистката наука се свързва с факта, че нейните заключения преобръщат обичайната ценностна картина, противоречат на морала на класовото общество и подкопават психологията на дребнобуржоазния просперитет. Ако човек живее сравнително проспериращ живот, тогава неговата съвест, под влияние на диаматика, се събужда болезнено трудно.

По този начин изучаването на теорията и заобикалящата действителност, с подходящо ниво на работа на съвестта, прехвърля човек от състоянието на знание в състояние на разбиране, което отваря възможността за придобиване на умение за прилагане на знания на практика. Сложността на последното се дължи на факта, че неговият критерий е изключително погрешността или непогрешимостта на резултатите от практиката. Тоест на всеки етап може да изглежда на човек, че е доста способен да оперира с теория, независимо колко в действителност има умението да я прилага, базирано на разбиране. Има няколко принципа и техники, които позволяват да се избегне десинхронизацията на теорията и практиката.

Първо- марксизмът признава за практика само

„действие, което създава предпоставки за ПРОГРЕС, т.е. ново, още по-продуктивно действие. Практиката е действие, което потвърждава конкретна ИСТИНА и по този начин опровергава ВСИЧКИ погрешни схващания за това ”(Подгузов).

Значи, теорията във всеки случай трябва да предшества практиката. Това е абсолютен закон за комуниста, немислещи комунисти, действащи на инат, няма.

Второ- отношението към практиката трябва да бъде предпазливо и отговорно. Нищо не вреди на практиката като паника, суетливост, опашатост, които са признаци за липса на адекватна теория. В същото време практиката трябва да съответства на развитието на ситуацията и следователно не трябва да закъснява.

Трето- практиката трябва да бъде колективна, организационна, което позволява да се повиши нейната ефективност и потенциал. По-опитните другари с указания, инструкции и съвети ще помогнат да се избегнат грешки, което означава, че несинхронизирането ще бъде изгладено за тяхна сметка.

Мотивационната страна на формирането на комунист в случай на разумна организация на процесите на овладяване на теорията на марксизма и нейното прилагане на практика се изразява в безкористно служене на каузата на прогреса, комунизма. Всички горепосочени точки са достатъчни за формирането на комунист, но необходими се явяват безкористността и безмилостността на субекта към себе си. Тоест, преди да тръгнете да станете марксист, а след това и комунист, трябва да изчистите от душата всички „опашки“ на дребнобуржоазната, индивидуалистична психология под формата на лични интереси и страсти.

Някои ще кажат, че няма нищо лошо в това, че човек ще може да „съчетава частни и обществени интереси“, жадувайки за комфорт и научни изисквания към практиката. Още повече, че все пак комунистът трябва да се грижи за живота си, да се храни, да живее, да има условия за работа.

Това е типично погрешно схващане, което струва скъпо на напредъка. Факт е, че обективно животът на човек не му принадлежи, индивидът не е господар на собствената си съдба. Човекът е продукт на обществото и изцяло принадлежи на обществото, независимо какво мисли за него. Всички наши действия имат последствия и се отразяват в другите хора и обществото като цяло. Имаме обща съдба и без общество сме нищо. Комунистическата борба е криволичещ път, изпълнен с изпитания и трудности, а логиката на компромисното „съчетание на лични и обществени интереси“ в повратните моменти на историята винаги изиграва жестока шега на своите привърженици. Тук е като във война: ако отидете в атака, а очевидно не сте се подготвили за смърт, решителността и настъплението няма да са достатъчни рано или късно. Безкористността и самосъжалението са в основата на борбеността на комуниста, ключът към моралната и психологическа стабилност. На крив козел не можеш да влезеш в комунизма. Всички примерни комунисти от миналото бяха абсолютно безкористни и безмилостни към себе си. Всички примерни опортюнисти бяха и са привърженици на компромисното „съчетание на лични и обществени интереси“. Такава е практиката и опитът на революцията.

Продолжение следует.

А. Редин




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659399
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031