Династията на Ротшилд, без всякакво съмнние, може да се счита за пионер в областта на международните финанси. Нейн основател Майер Ротшилд е бил седми в списъка на най-влиятелните бизнесмени в историята според версията на  Forbes. Наричат го създателя на  съвременната банкова система, който въвел понятия като «диверсификацията, бързото предаване на информация, неприкосновеност и крупни обороти».
Просто казано, Майер бил готов и разбирал необходимостта от това, да вложи много пари за да получи огромна печалба. Бързо забогатяващото семейство не веднъж в своята история се е сблъсквало с враждебно към себе си отношение. С малко търсене в Google, лесно можете да намерите няколко конспиративни теории, по един или друг начин свързани с Ротшилд.
Е, как може семейство на немски улични търговци изведнъж, едва ли не мигновено, да се превърне в „най-богатата династия в историята“,  притежаваща  огромно политическо влияние? Отговорът е пред вас –  историята е за това, как  Майер и синовете му създадоха международната банкерска династия.
Корените на Ротшилд са повече от скромни: Еврейския квартал на Франкфурт.

Майер Амшел Ротшилд, положил началото на състоянието на семейството си, е роден през 1744 година. Семейството му се препитавало от собствено магазинче заедно с още около 30 роднини.
Бащата на Майер Ротшилд бил търговец и обменял пари.

Бащата на Майер Ротшилд  – Мозес обменял пари и търгувал с копринени платове. Сред неговите клиенти имало и важни личности като например принц Вилхелм фон Хесен-Касел. Въпреки това, състоянието на Амшел било повече от скромно, съдейки по условията, в които се налагало да живее семейството му.
Родителите на Майер починали когато той бил на 12г. и момчето заминало за Хановер да учи финанси.

Майер изоставил равинското училище и започнал да усвоява нова за себе си област. По-късно той признава в писмата си: «на млади години бях…много успешен търговец, но изключително неорганизиран, толкова учих Талмуд и нищо за търговията не открих».  Той постъпил като стажант във фирмата на Wolf Jakob Oppenheimer, предоставяща кредити на кралското семейство и занимаваща се с международна търговия – основно на злато.
Най важните клиенти на Майер останали в наследство от баща му.

Също като баща си, Майер успял да спечели доверието на принц Вилхелм и направил прилично състояние от събирането и продажбата на редки монети.
Историкът Нейл Фергюсън смята, че тази антикварна търговия е поставила основите на състоянието на Ротшилд. През 1769 г. Майер получил титлата съдебен представител, благодарение на което се появили допълнителни възможности за печелене на пари.
Бракът също са допринесъл за увеличаване  богатството на Maйeр.

През 1770г. Майер се оженил за Гутле Шнапер и получил щедра зестра от баща й – също съдебен представител. От този брак му се родили 5 сина и 5 дъщери. В завещанието на Майер били предписани строги и доста странни правила, отнасящи се до браковете на представителите на семейство Ротшилд.
От антикварният бизнес, Майер се прехвърлил в банковият.
Нейл Фергюсън описва това като естествено разрастване на работата на Майер. В качеството си на антикварен търговец, постепенно му се наложило да дава кредити на клиентите си. Вследствие на това разрастване, облагаемото състояние на Майер от 4 000 гулдена през 1795г. бързо се повишило до 60 000 гулдена през 1796г.
Неорганизираноста на Майер направила състоянието му много съблазнително за служителите му.

Сътрудникът на Майер  – Хирш Либман присвоил почти 30 000 гулдена за три години. Това станало възможно поради това, че значителна част от счетоводството му се водело  «на плачевно примитивно ниво» . В съда Майер признал, че държи торбите с парите на достъпни места и в дома и в офиса си.
Революционните промени в обществото и в технологиите направили Майер още по-богат.

По време на Великата френска революция Майер печелел от обезпечаването на доставките за австрийската армия с английски пари. Освен това, той се досетил  че може да печели и от индустриализацията и станал крупен износител на английски текстил. Той бързо разширил сферата на дейността си и в Англия и в целия свят.
В каря на столетието Майер изпратил синовете си да основат банки в най-големите градове в Европа.

На герба на Ротшилд е изобразен юмрук, стискащ пет стрели – символизиращ единството на синовете на Майер. В самото начало на  XIX век Майер изпратил синовете си да основат банки във Франкфурт, Неапол, Виена, във Франция и Лондон.
Майер продължил да контролира направлението на развитието на семейството чрез брак между роднини.
Той се тревожел да не би семейното състояние да се разпилее. Според завещанието му, на потомците се забранявало да оповестяват каквито и да било документи за финансовата дейност на семейството, а банковата дейност можела да се предава само по мъжка линия. В резултат на това, четерима от внуците му се оженили за негови внучки (братовчеди и братовчедки), а една от внучките му се омъжила за своя чичо.
Най-големият син Амшел Ротшилд бил оставен да управлява делата във Франкфурт.
Най-малко известният от  «петте стрели» – Амшел умира бездетен през 1855г., след което контрола над  нещата във Франкфурт били прехвърлени на синовете на брат му Карл.
Карл Ротшилд основал банката C M de Rothschild & Figli в Неапол.
В Неапол Карл установил доста близки (и изгодни) отношения издигналото се тогава на власт, скандално известното семейство Медичи. Дъщерята на Карл – Шарлота се омъжила за техният племенник Лайонел, син на Натан.
Соломон Ротшилд основал банката S M von Rothschild във Виена.
Соломон изиграл ключова роля при финансирането на железопътните компании Nordbahn. Той бил страстен колекционер на произведения на изкуството. По време на революцията през 1848 година той изгубил част от състоянието си и станал мишена за критиките в обществото. В резултат на това той предал бизнеса в ръцете на сина си. Според семейната традиция, дъщерята на Соломон – Бети се омъжила за брат му Джеймс.
Основател на парижкият клон на De Rothschild Frиres  станал гореспоменатия Джеймс.
Парижкият клон станал един от най-успешните благодарение на близките отношения, които Джеймс установил с крал Луи-Филип. В дома, в който са израстнали децата на Джеймс сега се помещава американското посолство.
Джеймс се сдобил с винарната  Шато Лафит, която е собственост на семейството и до днес.

Тази винарна, разположена в района Бордо, се смята за една от най-добрите във Франция.
Най успешният от синовете му, Натан, получил началният си капитал от ландграфа Вилхелм  XI.
Бившият принц  Вилхелм фон Хесен, койтонякога водел бизнеса с Мойсей и с Майер, получил титлата от баща си през 1785г. След нахлуването на Наполеон той избягал в Дания, оставяйки голяма част от състоянието си под попечителството на Майер. Ротшилд дал парите на Натан, който умело ги преумножил, връщайки накрая основната част на Вилхелм. С помоща на царските пари, Натан успял да възстанови семейните дела.
Натан наследил неорганизираността на баща си, но това не му попречило да се издигне бързо към върха.
Баща му му писал:  «…всички се оплакват от теб скъпи Натан, казват че си много невнимателен при изпращането на стоката. Понякога твърдиш, че си изпратил, например контейнер с някакъв номер, а после, когато той пристигне се оказва с друг номер…Вече подадох жалба във Франкфурт относно твоите експедиторски разходи и неорганизираност скъпи Натан, това не ми харесва».
През 1806г. Натан се оженил по сметка и основал банка  N M Rothschild & Sons.
Жена му – Анна Коен била дъщеря на известен търговец на брилянти и един от партньорите на Натан в бизнеса. Бракът укрепил връзките му в бизнеса и умножил доходите му. През 1811 год. Натан открил банка N M Rothschild & Sons. Той пръв разработил стратегията за предоставяне на заем на правителствата по време на война, когато победителят покрива дълговете на победената страна.
Изходът от битката при Ватерло обещавала на Натан или големи загуби, или огромна печалба. Градската легенда разказва, че той пръв научил за победата на Уелингтън.
Натан изслушал вестите с невъзмутим вид и продължил да продва ценните книжа, така че другите да мислят, че британците са претърпели поражение. Така този ден станал един от най-печелившите в историята на династията.
Натан пръв решил да дава заеми на правителствата по време на войни.
Тактиката, която Натан използвал при финансирането на армията на Уелингтън през 1814 год. позволила на семейството многократно да увеличи състоянието си за 150 години практически неспираща война. От 500 000 фунта през 1818 година, състоянието на Ротшилд  достигнало до  4 330 333 фунта буквално за едно десетилетие, а след това стратегията приели и другите клонове на династията.
И без завладяването на Новия Свят, семейството на Ротшилд  е постигнало господстваща роля в света на финасите.
Нейл Фергюсън отбелязва мащаба на операциите на семейство Ротшилд:

«През почти целият деветнайсти век  N M Rothschild е била най-голямата банка в света, определяща цените на ценните книжа на световният пазар. За нейн съвременен аналог могат да се считат  Merrill Lynch, Morgan Stanley, J P Morgan и, вероятно, Goldman Sachs – като се има предвид ролята, която Ротшилд изиграха през  XIX  век в укрепването на финансовото състояние на редица правителства.