От Втората световна война много по-ясно от Първата се
разбра курсът, предначертан от Протоколите - големи
разрушения и отмъщения на всеки върху всеки, не за тяхното
собствено спасение, а за придвижване на един план за общо
заробване под едно деспотично "световно управление".
Прокламираните първоначални цели ("освобождение",
"свобода" и унищожение на "милитаризма", "нацизма", "фа-
шизма", "тоталитарната диктатура" и др.) не бяха постигнати;
напротив, те се увеличиха и условията за нормален живот
станаха по-тежки. Силата на американските богатства решиха
Втората световна война и те бяха използвани, за да доведат до
една развръзка, която прави една трета война постоянен риск
и опасност.
Американското въвличане във Втората световна война
доказва силата на "чуждата група", която е дошла да диктува
във Вашингтон. Историята и публикуваните документи от
Втората световна война показват, че конспирацията е
придобила огромна сила, за да диктува и най-важните
действия на американската държавна политика, курса на
военните операции и движението на войски, муниции и
съкровища. Нейните съзнателни агенти са били много висо-
копоставени личности. Много от тях съвсем несъзнателно са
се подчинявали на техните нареждания. Точно това, което
става днес навсякъде по света.
Пърл Харбър не бе причината за въвличането на САЩ
във Втората световна война, а бе само претекстът за това,
което коства на американския народ: два бойни кораба и два
разрушителя (отделно от повредените много плавател-ни съдове, които никога повече не са били поставени в дейс-
твие), 177 самолета и 4 575 убити и изчезнали. Американците
и до ден-днешен не знаят истината около Пърл Харбър.
Техният президент Рузвелт и неговото обкръжение са знаели
цели два месеца предварително за това ужасно нападение на
японците и не са взели никакви мерки за неговото
предотвратяване. Съветският шпионин в Токио Рихард Зорге
през октомври 1941 г. информира съветското правителство,
че японците възнамеряват да атакуват Пърл Харбър в срок от
шестдесет дни. За горното веднага е бил уведомен Рузвелт.
Това е същият Франклин Рузвелт, който в предизборните си
речи щедро обещаваше, "че няма да позволи американски
младежи да се бият и гинат в Европа". Той не само направи
Пърл Харбър изкупителна жертва, но и изпрати стотици
хиляди американски младежи да умират за каузата на новия
световен ред. Избран през 1932 г., за да се справи с голямата
инфлация в САЩ, той през 12-годиш-ното си президентство
изразходва повече от всички президенти преди него заедно.
На съветската революция бяха предоставени много
милиони долари не само от германското управление, но и от
американското. В едно лично писмо на Ленин до Анже-лика
Балабанов (негова лична представителка в Стокхолм през
периода на установяването на комунизма) той пише от
Москва: "Разходвай милиони, десетки милиони, ако е не-
обходимо. Имаме много пари на наше разположение." Сумата
500 000 000 долара, която Рузвелт дава на революцията, е
представлявала за времето си фантастична сума, с която
много малки държави биха се устроили прекрасно, без да
мислят повече за бъдещето си.
Както през Първата, така и през Втората световна война Америка започва да изпраща на Съветския съюз военни
и стратегически материали още преди да е обявила война на
Германия.
Това, което Америка изпрати на Съветите тайно през
1942 г. и преди, реши войната в Европа и стабилизира съ-
ветската (комунистическата) система: 15 000 самолета, 7000
танка, флота от 581 водни съдове, от които след войната са
били върнати 127, които не са ставали за нищо; останалите
около 450 са били обявени за потопени. Америка е изпратила
и търговска флота.
Един американски капитан на име Жорж Браун е бил
натоварен да изпраща всички стоки от летището Нюарк, щата
Ню Джърси, по плана заем-наем. Същият съвсем подробно
описва патилата си с руски офицери и войници. Същият
установява, че се изпращат много неща, които не са били
установени по списъците на заем-наем. Между тях е имало
"циклотрон", "протон" и "деутерон". На капитан Браун е било
наредено да не изпълнява никакви заповеди на висшестоя-
щите си военни началници, а само тези на няколко цивилни от
външното министерство, непосредствено подчинени на
президента Рузвелт. Освен военните материали и муниции
през 1942 г. за Съветския съюз са били изпратени земеделски
продукти за фантастичната сума 1 674 586 000 долара и
индустриални материали за 3 040 423 000 долара. От всичко
това личи как Америка е подготвила не само войната на
Съветския съюз, но и тяхното бъдещо стабилизиране. Те ги
финансираха, те ги създадоха, те им дадоха атомната бомба с
единственото намерение да послужат като трамплин за
създаване на един нов ред на земята, при който да изчезнат
всички религии с изключение само на една; да изчезнат
всички националности и раси с изключение само на една, която единствена е била избрана от бога да управлява
света.
Тъй като Червената армия стана извънредно силна и
имаше опасност да се изплъзне от ръцете на тези, които я
управляваха, тя трябваше да бъде ликвидирана, и то не от
други хора, а пак от техните предварително подготвени като
Горбачов.
Личности като Моргентау, Хари Декстер Уайт, Ал-жер
Хис и Барух неслучайно бяха мозъкът, очите и ръцете на
президента Рузвелт. Те изнесоха Америка за сметка на
революцията. Списъкът на изпратените за Съветския съюз
материали и пари е толкова голям, че бих запълнил книгата си
само с него. Ще допълня само някои материали, от които на
всички ще стане ясно кой помогна на Съветите да си създадат
своя атомна бомба.
Книгата на капитан Джордан, която той издава, след като
бива снет от заеманата служба по заем-наем, съдържа копие
от всичко изпратено. Спирам се само на някои химикали,
метали и минерали, които са използвани за атомната и може
би за водородната бомба.
Това са: берил (иум), кадмий, концентриран кобалт (16
600 кг), кобалт метал (400 421 кг), ураний (1,1 кг), торий,
уранов нитрат, уранов окис, алуминиеви сплави (150 362 102
кг), алуминиеви листа (60 052 618 кг), бронз на кюлчета и
пръти (38 545 000 кг), бронзови жици (209 256 360 кг), медна
жица (201 278 370 кг) и т.н. Леярски машинарии (за 53 856 071
долара), пробивни машини, търговско-млекарски
приспособления, дъскорезачни машини, машини за
електроцентрали, телефони и телеграфски съоръжения (32
000 000 долара), генератори (222 020 760 долара),
радиопредаватали, приематели и съобщения (52 072 805 до лара), жп товарни вагони - 9594 бр., жп локомотиви -1168 бр.
за 101 075 116 долара, търговски кораби (123 803 879 долара),
камиони (508 367 622 долара) и още безкрайно много
материали.
За четири години Хопкинс изпраща на Съюза в пари 88
701 103 долара, събрани от благотворителни дружества и от
отделни лица като помощи за бедните. Може ли някой да
допусне, че тогавашните комисари са ги разделили с нуж-
даещите се?
През 1944 г. Хенри Моргентау Младши, министър на
държавното съкровище, и неговият помощник Хари Декс-тер
Уайт (по-късно обвинен като съветски шпионин) нареждат да
се изпратят на съветското управление резервните матрици за
печатане на долари, които да се използват от съветските
войски, окупиращи Германия след войната. По настояване на
американското обществено мнение и някои сенатори това
своеволие на тази незаконна върхушка бе прекратено през 1946 г. с
една загуба от 250 000 000 долара за американските
данъкоплатци.
След като Русия и Германия бяха главните виновници за
Втората световна война и бяха и едната, и другата фи-
нансирани, въоръжени и подготвени за унищожението на
милиони невинни хора, бяха ликвидирани, както френската
революция ликвидира най-напред децата си, а след това дър-
жавата си, която и досега не може да достигне предишното си
величие. Както в Германия, така и в днешна Русия никога
повече няма да се повторят бившата им политика и
икономически приоритет. Днешните им ръководители и
водачи вече са други! Те не могат да служат честно и само на
родината си. Те са купени или заплашени и служат на тези,
които се стремят да подчинят човечеството безропотно. Чувствайки се много силни, те започнаха много грубо и вул-
гарно да действат. Първоначалният им прицел са източно-
европейските страни. Българските комунисти, прекръстили се
в български социалисти, се оказаха най-достойните им
послушници и слуги, като изпревариха всички останали от
т.нар. социалистически лагер. България е поставена
умишлено на колене, за да се моли за повече заеми от Меж-
дународната банка (авангарда на тези, които щ кроят уни-
щожението). Очаквам скоро и други да ни последват. Планът
е общ, не е само България!
Още през Втората световна война Чърчил искаше да види
Съветите победители, но в никакъв случай доминиращи -
това място бе запазено за "други". Решението за попадане на
Балканите под контрола на Червената армия не бе военно, а
политическо и бе взето от няколко лица от анту-ража на
Рузвелт. Войната щеше да свърши още в 1944 г., ако бе
позволено на западните армии да освободят страните,
окупирани от Германия. Това се забави умишлено с цел тези
страни да бъдат "освободени" от Съветската армия и
същевременно да се ликвидира повече човешка сила.
Айзенхауер нарежда на фелдмаршал Монтгомери и ге-
нерал Патън да не се придвижат нито педя от позициите, на
които са; докато директно телефонира на Сталин, че на
Червената армия е дадена зелена светлина за напредване към
Берлин и към другите балкански страни. Германия и други
страни бяха готови доброволно да се предадат на западните
войски, докато нямаха никакво доверие на Съветите, и се
биха до последно. Ако западните войски бяха превзели
Берлин и Балканите, днес картината щеше да е съвсем друга.
Един генерал оприличава Ялтенската конференция, ко-ято е трябвало да уреди отношенията на държавите след
войната, като опушен концерт в една кръчма.
Високопоставеният делегат генерал-майор Лоренц
Кутер, който е представлявал американските военновъз-
душни сили на Ялтенската конференция, забелязва следно-
то: "Още от самото начало на закуската бе сервирана една
средна водна чаша кримска ракия. След наздравицата чашите
се напълниха отново и се сервира хайвер... Тогава бяха
сервирани най-разнообразни студени закуски с вино... Пос-
ледно, малки, твърди кримски ябълки и щедри чаши със слад-
ко кримско шампанско. В края на закуската бе сервиран го-
рещ чай с ракия. И това бе само закуската! Как е възможно
един човек с един такъв пълен стомах, както е описано, да
вземе някакво реално, разумно решение в полза на
Америка?"
Според Елиот Рузвелт, дошъл с баща си на конференци-
ята, практически всеки е бил пиян.
Според Чарлз Бохлен, помощник външен министър и
личен преводач на Рузвелт, вечерята е била много заду-
шевна и по нейно време са изпити четиридесет и пет
наздравици.
Сега на читателя ще му стане ясно каква е била обста-
новката на Ялтенската конференция, която човечеството е
очаквало с голям интерес и дори със страх. При първата си
среща със Сталин президентът Рузвелт (Тhе Сontroversy of
Zion от Douglas Reed, р. 375) му казва, че настроението му
срещу германците е такова, че очаква маршал Сталин да
предложи "още една" наздравица за екзекуцията на 50 000
офицери от германската армия (с. 375) 8
. Изразът "още една" е
намек за Техеранската конференция от декември 1943 г.,
когато Сталин е предложил такъв тост, и Чърчил се разгневил и напуснал залата.
Ялтенската конференция вместо да компенсира гер-
манското заробване на някои държави, като Полша, го заменя
с комунистическо - същото, което стана и с всички балкански
страни под погледа и сигурността на съюзническите армии,
които подпомогнаха и осигуриха това нашествие.
Вместо един спокоен живот, свобода на мисълта и из-
казването хората от Източна Европа бяха изоставени на
тайната полиция и концентрационните лагери, които най-
напред в Европа въведе Хитлер. През нощта при пожара на
Райхстага сибирският и азиатският опит бяха въведени и в
Европа. В Ялта западните съюзници се съгласиха и подписаха
едно чудовищно споразумение, според което са съгласни да
третират всички руски пленници, попаднали в германски плен,
като "дезертьори" и да ги предадат на Съветите, които съвсем
безмилостно ги ликвидираха.
На тази конференция се разглежда и еврейският въпрос.
Рузвелт заявява открито на Сталин, че е ционист и го пита
дали и той не е от тях. Сталин отговаря, че е бил такъв, но
разбрал, че това е един много сложен и труден въпрос.
По време на Рузвелтовото президентство, както и през
това на Труман, Външното министерство на САЩ е било
напълно превзето от комунистите чрез Алжер Хис, Хери
Декстер Уаит и чрез по-низшия назначен от тях персонал.
Това са хората, които подготвят цялата Ялтенска кон-
ференция и диктуват условията си, които, естествено, не са
техни, а на тези, които направиха войната. Както Хис, така и
Уайт бяха съветски агенти, което по-късно с положителност
се установява от ЦРУ, и същите те бяха съдени за
противодържавна дейност.

По предварителния план на Моргентау и Уайт Германия
е трябвало да бъде разделена на малки провинции, цялата й
индустрия да бъде разрушена, всичките мини да бъдат
наводнени, а земеделието да бъде превърнато в кози пасища
(според Фред Смид, помощник-министър на финансите на
САЩ през 1947 г.). Планът е бил съгласуван с Айзенхауер и
Рузвелт, но не се осъществява благодарение на острата
съпротива на някои съветници от Белия дом и на Чърчил.
Първоначалният план не се осъществява, но Германия е
разполовена на две части, което фактически бе разполо-
вяване на Европа.
При образуването на ООН Алжер Хис заема директор-
ското място. При Втората конференция в Бръшон Ууд, която
обособи Световната банка и Международния валутен фонд,
господин Уайт бе организаторът и движещата сила и бе
първият американски директор на Валутния фонд. Още
веднага държа да обърна внимание на читателя кои са хората,
които образуваха тези два института, които, както тогава и
особено сега, играят най-важната роля в света. И двамата са
агенти на Съветския съюз - отрочето на международния
капиталистически елит. Винаги съм изпитвал ужас, а днес
повече от всеки друг път, когато разбера, че България моли за
заеми от тях. Неминуемо те ще ни отпуснат такива. Такава е
тяхната задача и цел. Те не биха съществували без нуждаещи
се! Първото е да те поставят на колене, за да ги молиш да те
"спасят". Отпускат заем и заробват следващите поколения.
През август 1948 г. под натиска на ЦРУ Уайт е изправен
пред американския конгрес, пред който той отрича да е бил
член на конспирацията въпреки големите улики срещу него.
Три дни по-късно той е бил намерен мъртъв и бива погребан с всички еврейски почести. Днес не съществува
никаква документация за неговата аутопсия и самоличност.
Седем години по-късно същата конгресна комисия оповес-
тява: Хис, Уайт и значителен брой техни колеги, които са
работили за външната политика на САЩ през нейните най-
тежки години, са разобличени като тайни комунистически
агенти. По същото време пресата в САЩ започва страшна
кампания срещу тези, които откриват и разследват случая, а
не срещу престъпниците и конспирацията. Нека се има
предвид, че цялата основна преса в САЩ и въобще на Запад
принадлежи на големия капитал - на тези, които прек-рояват
света.
Както навремето "Лигата за мир", така и днешната
"Организация на обединените народи" никога не са били орган
за свързване на народите, а инструмент за тяхното
контролиране от тези, които искат да ги управляват (от едно
"суперуправление" - такова, каквото го виждаме в "Про-
токолите").
Както през Първата световна война, така и през Втората
всички лидери-диктатори, макар и тайно, са съгласни да се
образува една "световна организация" и да подчинят своите
държави на нея. Това е само техен проект, но не и на техните
народи, които никога не са били питани. Нито една нация
никога не е предявила желание да претопи своята са-
моличност в някаква световна държава, управлявана от кой
знае кого. Напротив, продължителната любов към нацио-
налност, независимо от изпитания, неуспехи и поражения
през XX столетие, доказва съвсем ясно светлината около
"измама и заблуда в държавите" и идеята за замогване на
националностите. Хис и Уайт бяха едни от шефовете на един
голям международен клан и класа.

- Никола М. Николов - ,,СВЕТЪТ ПОД МИКРОСКОП."