Постинг
06.06.2020 00:29 -
КАРТЕЛЪТ НА ЕДРИТЕ ЕВРЕЙСКИ ФИНАНСОВИ КРЪГОВЕ ФИНАНСИРАХА ХИТЛЕР
Колкото и абсурдно да звучи, истинският ковач-творец на революционната монетарна политика е Халмар
Шахт, банкер-масон от еврейски произход. И фактът, че
съществуват недотам ясни задкулисни игри зад идването
на власт на Хитлер се доказва и от парадокс като този. За
да поведе Германия към икономически просперитет, Хитлер по някаква случайност избира именно Шахт - доверен
човек на онези международни финансови кръгове, за които
той самият заявява, че презира. Като експерт по парични
измами в ущърб на народите много добре познава противо-отровата, с която да направи страната независима.
Икономическата помощ, която първоначално осигурява елитът на нацистите, не може да продължи дълго, без
да предизвика смущение и да събуди подозрения сред общественото мнение. Когато военните намерения на Хитлер стават повече от очевидни, режимът не може вече да разчита (поне на официално ниво) на външни заеми, маскирани под формата на граждански помощи за икономическо
възстановяване. О т този момент нацистите прилагат парична реформа, чийто създател е Шахт, като през периода
от 1935 г. до 1945 г. германският суверенитет преминава
директно в ръцете на държавата под управлението на фюрера. И така Хитлер и кликата му могат да секат монети, ползваеми като валута. Новата германска парична единица
притежава уникално качество - не е вързана със стойността на златото, а е основана изцяло на реални ресурси, като
работна сила и суровини. Явно става дума за нарушаване
на всякакви основни правила, официално възприети от силните на деня и о т услужливите учебни академични институции.
Оказва се, че противно на всички икономически теории
германската държава не само че не фалира, но даже успява
и да поведе много скъпоструваща война срещу останалата
част на света, продължила 6 години. Като затворим тук
скобата за нацисткия режим обаче, принципите на монетарната медицина вместо да послужат за пример и възможна алтернатива за настоящата финансова система на
централните банки, те са изхвърлени от учебниците. За да започне Втората световна война, Хитлер изпитва остра нужда от гориво, с което да презареди чисто новите си бронирани дивизии. С решаването на този проблем
се заема химическият колос ИГ фарбен/Стандарт Ойл.
Както заявява през 1943 г. сенаторът Омир Т. Боне пред
комисията на американския Сенат: „фарбен е Хитлер, а
Хитлер е фарбен. “
Кой в действителност контролира фарбен? Гигантът
на химическата индустрия се създава през военния период със заеми от едрите международни финансови кръгове.
Още през 1939 г. благодарение на инвестициите, направени
на Уолстрийт, се е превърнала в най-голямото предприятие
в света в своя сектор - това, от което се нуждае нацисткият диктатор, за да си гарантира самостоятелност по отношение на доставките на гориво. Има слабо известен
и смущаващ факт: ИГ фарбен не е притежание на крайно
десни нацисти, а дружество, което контролират самите
евреи от фамилията Ротшилд под прикритието на подставени лица и компании. Немският еврейски банкер Макс Варбург 6 края на 20-те години е сред членовете на контролиращия комитет на
концерна, докато брат му Пол Варбург прави сделки с Манхатън банк и участва в ръководството на ИГ (съдружническа американска фирма на фарбен). Именно то й е изпратен от всемогъщите Ротшилд в САЩ, за да учреди Централната американска банка и да поеме контрола над американската икономика. В доклад на военноморските секретни
служби от 2 декември 1918 г. се посочва: ,,Пол Варбург движи
огромни суми, които се превеждат от германските банкери за
Ленин и Троцки, а брат му Макс ръководи системата за шпио-наж на Германия. И за да бъда докрай изчерпателен в информацията си, нека добавя, че освен Пол Варбург в ръководния
състав на ИГ са и Едсел Форд (синът на масона Хенри Форд)
от Форд Мотор, Чарлз Е. Мичъл от федералния резерв в
Ню Йорк и Уолтър Тийгъл от Стандарт Ойл, който често посещава президента-масон франклин Рузвелт. Тази
елитна номенклатура държи юздите на дружеството, за
което в доклад на американското министерство на войната се посочва следното:
„Без огромния производствен капацитет на „ИГ фарбен“, без многото извършени от нея проучвания и силните
международни връзки за Германия щеше да бъде немислимо
да изведе войната докрай. Концернът не само че насочва
цялата си енергия към превъоръжаването на Германия, но
се заема и да отслаби набелязаните от нея жертви (другите участнички във войната). Двойното намерение да разшири германския промишлен потенциал и едновременно
с това да намали този на останалата част от света не
е резултат от „нормалния ход на сделките“. Съществуват безмилостни доказателства, че функционерите на „ИГ фарбен“ познават в детайли плана за завладяване на све-
та и всеки по-специфичен акт на агресия, който трябва да
бъде предприет... "
Преврънала се в мощно и с голямо влияние предприятие,
ИГ фарбен вече е в състояние да ръководи икономическите
си отношения с Германия напълно самостоятелно и независимо о т наложеното военно ембарго. Картелът на банкерите иска добре въоръжена и мощна нацистка Германия, която да издържи продължителна и доходоносна световна война на гърба на народите. Многобройните разследвания,
които се провеждат в хода на войната, доказват, че ИГ
фарбен с подкрепата на Уолстрийт и на едрите британски
финансови кръгове има намерението да гарантира на Германия всичко необходимо, за да изведе докрай конфликт с огромни размери. Едва ли нацистите щяха да успеят сами да се превърнат в такава военна машина, която да разтърси
цяла Европа, ако не разполагаха с так а важните петролни
продукти и необходимите парични ресурси. За Хитлер най-сериозният проблем е доставката на гориво - през 1934 г. 85 на сто о т петролните продукти се внасят отвън и в
случай на война Германия остава на сухо. Звучи невероятно,
но е факт - договор между ИГ фарбен и Рокфелер осигурява
всичко, от което се нуждае. ИГ фарбен получава огромни
средства от едрите международни финансови кръгове (под
формата на заеми за Германия), за да развива технология за
извличане на петрол о т германските въглищни залежи.
И докато медийната пропаганда внушава на американската общественост да жертва живота си, за да се спаси
светът от нацистката тирания, не кой да е, а еврейското
лоби, което притежава Американската централна банка и
контролира американския публичен дълг, тайно въоръжава
Хитлер до зъби. През януари 1933 г. - малко преди да дойде на власт, търговски функционер от американското посолство в Берлин пише документ, в който четем: „След
две години Германия ще произвежда петрол и газ, извлечени
от битумни въглища в напълно достатъчни количества, за
да издържи една продължителна война. За тази цел „Стандарт Ойл“ от Ню Йорк оказва подкрепа с милиони долари.,
Рокфелер гарантират на МГ фарбен снабдяването с
химически продукти, необходими за производството на
самолетно гориво. Едновременно е това американските
администратори о т ИГ се опи тват да прикрият участието си в изграждането на германската военна машина,
като сливат химическия колос е друга компания, която наричат Дженерал Анилин и филм корпорейшън. Списъкът с
имената на лицата, заемащи ръководни постове, не оставям ясто за съмнение кои са реалните виновници за избухването на В тората световна война: Карл Бош; Едсел Б. Форд (син на масона Хенри Форд); Макс Илнър (германец),
директор на службата на нацистките секретни служби в
Берлин; Х.А.Мец, директор на ИГ фарбен и на Ротшилд-Варбург банк-Манхатън; С.Е.Мичъл - директор на банката на федералния резерв в Ню Йорк и на Морган Нешънал
Сити банк; Херман Шмитц - президент на американската
ИГ и на ИГ фарбен, член на Управителния съвет на Германската централна банка и на Банката за международни разпоредби; Уолтър Тийгъл - директор на Стандарт Ойл
от Ню Джърси (собственост
на фамилия Рокфелер) и
доверен администратор на
фондация Рузвелт.
- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни."
Шахт, банкер-масон от еврейски произход. И фактът, че
съществуват недотам ясни задкулисни игри зад идването
на власт на Хитлер се доказва и от парадокс като този. За
да поведе Германия към икономически просперитет, Хитлер по някаква случайност избира именно Шахт - доверен
човек на онези международни финансови кръгове, за които
той самият заявява, че презира. Като експерт по парични
измами в ущърб на народите много добре познава противо-отровата, с която да направи страната независима.
Икономическата помощ, която първоначално осигурява елитът на нацистите, не може да продължи дълго, без
да предизвика смущение и да събуди подозрения сред общественото мнение. Когато военните намерения на Хитлер стават повече от очевидни, режимът не може вече да разчита (поне на официално ниво) на външни заеми, маскирани под формата на граждански помощи за икономическо
възстановяване. О т този момент нацистите прилагат парична реформа, чийто създател е Шахт, като през периода
от 1935 г. до 1945 г. германският суверенитет преминава
директно в ръцете на държавата под управлението на фюрера. И така Хитлер и кликата му могат да секат монети, ползваеми като валута. Новата германска парична единица
притежава уникално качество - не е вързана със стойността на златото, а е основана изцяло на реални ресурси, като
работна сила и суровини. Явно става дума за нарушаване
на всякакви основни правила, официално възприети от силните на деня и о т услужливите учебни академични институции.
Оказва се, че противно на всички икономически теории
германската държава не само че не фалира, но даже успява
и да поведе много скъпоструваща война срещу останалата
част на света, продължила 6 години. Като затворим тук
скобата за нацисткия режим обаче, принципите на монетарната медицина вместо да послужат за пример и възможна алтернатива за настоящата финансова система на
централните банки, те са изхвърлени от учебниците. За да започне Втората световна война, Хитлер изпитва остра нужда от гориво, с което да презареди чисто новите си бронирани дивизии. С решаването на този проблем
се заема химическият колос ИГ фарбен/Стандарт Ойл.
Както заявява през 1943 г. сенаторът Омир Т. Боне пред
комисията на американския Сенат: „фарбен е Хитлер, а
Хитлер е фарбен. “
Кой в действителност контролира фарбен? Гигантът
на химическата индустрия се създава през военния период със заеми от едрите международни финансови кръгове.
Още през 1939 г. благодарение на инвестициите, направени
на Уолстрийт, се е превърнала в най-голямото предприятие
в света в своя сектор - това, от което се нуждае нацисткият диктатор, за да си гарантира самостоятелност по отношение на доставките на гориво. Има слабо известен
и смущаващ факт: ИГ фарбен не е притежание на крайно
десни нацисти, а дружество, което контролират самите
евреи от фамилията Ротшилд под прикритието на подставени лица и компании. Немският еврейски банкер Макс Варбург 6 края на 20-те години е сред членовете на контролиращия комитет на
концерна, докато брат му Пол Варбург прави сделки с Манхатън банк и участва в ръководството на ИГ (съдружническа американска фирма на фарбен). Именно то й е изпратен от всемогъщите Ротшилд в САЩ, за да учреди Централната американска банка и да поеме контрола над американската икономика. В доклад на военноморските секретни
служби от 2 декември 1918 г. се посочва: ,,Пол Варбург движи
огромни суми, които се превеждат от германските банкери за
Ленин и Троцки, а брат му Макс ръководи системата за шпио-наж на Германия. И за да бъда докрай изчерпателен в информацията си, нека добавя, че освен Пол Варбург в ръководния
състав на ИГ са и Едсел Форд (синът на масона Хенри Форд)
от Форд Мотор, Чарлз Е. Мичъл от федералния резерв в
Ню Йорк и Уолтър Тийгъл от Стандарт Ойл, който често посещава президента-масон франклин Рузвелт. Тази
елитна номенклатура държи юздите на дружеството, за
което в доклад на американското министерство на войната се посочва следното:
„Без огромния производствен капацитет на „ИГ фарбен“, без многото извършени от нея проучвания и силните
международни връзки за Германия щеше да бъде немислимо
да изведе войната докрай. Концернът не само че насочва
цялата си енергия към превъоръжаването на Германия, но
се заема и да отслаби набелязаните от нея жертви (другите участнички във войната). Двойното намерение да разшири германския промишлен потенциал и едновременно
с това да намали този на останалата част от света не
е резултат от „нормалния ход на сделките“. Съществуват безмилостни доказателства, че функционерите на „ИГ фарбен“ познават в детайли плана за завладяване на све-
та и всеки по-специфичен акт на агресия, който трябва да
бъде предприет... "
Преврънала се в мощно и с голямо влияние предприятие,
ИГ фарбен вече е в състояние да ръководи икономическите
си отношения с Германия напълно самостоятелно и независимо о т наложеното военно ембарго. Картелът на банкерите иска добре въоръжена и мощна нацистка Германия, която да издържи продължителна и доходоносна световна война на гърба на народите. Многобройните разследвания,
които се провеждат в хода на войната, доказват, че ИГ
фарбен с подкрепата на Уолстрийт и на едрите британски
финансови кръгове има намерението да гарантира на Германия всичко необходимо, за да изведе докрай конфликт с огромни размери. Едва ли нацистите щяха да успеят сами да се превърнат в такава военна машина, която да разтърси
цяла Европа, ако не разполагаха с так а важните петролни
продукти и необходимите парични ресурси. За Хитлер най-сериозният проблем е доставката на гориво - през 1934 г. 85 на сто о т петролните продукти се внасят отвън и в
случай на война Германия остава на сухо. Звучи невероятно,
но е факт - договор между ИГ фарбен и Рокфелер осигурява
всичко, от което се нуждае. ИГ фарбен получава огромни
средства от едрите международни финансови кръгове (под
формата на заеми за Германия), за да развива технология за
извличане на петрол о т германските въглищни залежи.
И докато медийната пропаганда внушава на американската общественост да жертва живота си, за да се спаси
светът от нацистката тирания, не кой да е, а еврейското
лоби, което притежава Американската централна банка и
контролира американския публичен дълг, тайно въоръжава
Хитлер до зъби. През януари 1933 г. - малко преди да дойде на власт, търговски функционер от американското посолство в Берлин пише документ, в който четем: „След
две години Германия ще произвежда петрол и газ, извлечени
от битумни въглища в напълно достатъчни количества, за
да издържи една продължителна война. За тази цел „Стандарт Ойл“ от Ню Йорк оказва подкрепа с милиони долари.,
Рокфелер гарантират на МГ фарбен снабдяването с
химически продукти, необходими за производството на
самолетно гориво. Едновременно е това американските
администратори о т ИГ се опи тват да прикрият участието си в изграждането на германската военна машина,
като сливат химическия колос е друга компания, която наричат Дженерал Анилин и филм корпорейшън. Списъкът с
имената на лицата, заемащи ръководни постове, не оставям ясто за съмнение кои са реалните виновници за избухването на В тората световна война: Карл Бош; Едсел Б. Форд (син на масона Хенри Форд); Макс Илнър (германец),
директор на службата на нацистките секретни служби в
Берлин; Х.А.Мец, директор на ИГ фарбен и на Ротшилд-Варбург банк-Манхатън; С.Е.Мичъл - директор на банката на федералния резерв в Ню Йорк и на Морган Нешънал
Сити банк; Херман Шмитц - президент на американската
ИГ и на ИГ фарбен, член на Управителния съвет на Германската централна банка и на Банката за международни разпоредби; Уолтър Тийгъл - директор на Стандарт Ойл
от Ню Джърси (собственост
на фамилия Рокфелер) и
доверен администратор на
фондация Рузвелт.
- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни."