Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2020 16:46 - БАНКЕРИ ОРГАНИЗИРАТ ВСИЧКИ ВОЙНИ ЗАРАДИ ПЕЧАЛБИ И СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове:
1



Известният германски банкер фриц Тисен още в началото на 20-те години оказва значителна финансова подкрепа за осъществяването на плановете на фюрера. Операциите си в Германия той извършва чрез съдружническата фирма на Хариман в Ню Йорк (Браун брадърс, станала
след 1933 г. Хариман). Затваряйки още повече обръча около
кредитните институти, които участват в германското
превъоръжаване, излизат наяве всички игри и подлости, използвани от едрите международни финансови кръгове, за да
прикрият участието си в организирането на конфликтите
и в политико-икономическите обрати, които правят в историята.
фамилията Хариман показва завидни акробатични умения, като се ангажира да подкрепя финансово както руснаците (от Болшевишката революция до Сталин), така и
каузата на Хитлер.
Уилям Хариман е директор на Гаранционния фонд Морган в годините, когато се финансират Ленин и Троцки, а
по-късно се превръща в един о т основните икономически
канали за подкрепа и на Сталин във войната срещу националсоциалистите. През юни 1944 г. Сталин признава на Хариман (по онова време назначен за посланик в СССР): „Раз-
витието на две трети от нашата индустрия с първостепенно значение се дължи на вашата техническа помощ." В Управителния съвет на американската Ю Би Си се открояват и имената на Едуард Роланд Хариман и Прескот Буш.
Сред онези, които оказват значителна финансова помощ на
двете воюващи световни сили, е и фамилията Дълес (сродена с Рокфелер). фамилията Дълес натрупва много пари по време на робството и напълно подкрепя нацистката политика. Джон Фостър Дълес още през 1911 г. (много преди Адолф Хитлер да излезе на политическата сцена) публично излага теория
за създаване на свръхчовешка раса, като се премахнат т.нар. нисши индивиди на човешкия poд. Съвместното адвокатско бюро Дълес, Съливан и Кромуел се занимава с американските сделки на ИГ фарбен и на банкера на Хитлер
Фриц Тисен. Точно то й представя Алън Дълес на бъдещия
фюрер. След идването му на власт (което е неизбежно,
като се има предвид голямата подкрепа, която му оказват
силните на деня) Джон Фостър Дълес отива в Германия от
името на групата Ротшилд, за да преговаря за нови заеми
за нацистката военна машина. Още през Първата световна война братята Дълес са назначени на високи постове в
американския Държавен департамент, като за бързото им
издигане в кариерата съдейства чичо им Робърт Дансинг,
който освен държавен секретар, е и един от доверените
лица на Бернард Барух - банкер от еврейски произход, който съветва американските президенти, фамилията Дълес
участва пълноправно в Конференцията за мир във Версай,
като се превръщат в неразделна част от лобито на Кръглата маса и от Съвета за външни отношения. През 1920 г. Алън Дълес е назначен за първи секретар в Американското
посолство в Берлин, а брат му представлява интересите
на банкерите от елита в Германия. По-късно Джон фостър
Дълес става държавен секретар на САЩ, а командният
пост на ЦРУ щедро е предоставен на брат му Алън, който
има честта да участва в работата на известната Комисия Уорън, потулила разследванията около убийството на Дж.ф.Кенеди.
С разкриването на имената на най-ярките тайнствени
главни герои в събитията, покрити с димна завеса от официалната история, е необходимо да поясним и още нещо от съществено значение. За да можем да разберем стратегиите на действие на силните на деня, преди всичко трябва да сме наясно, че елитът се състои основно от представители с еврейски произход и не се идентифицира с нито една националност. Признават само роднинските си връзки
като узаконяване на принадлежността си към единствената по рода си каста в света. По тази причина банкерите с
еврейско потекло, които са контролирали (и контролират
и днес) обществения дълг на държавите и цялата им икономика, не се ограничават само с то ва да финансират германското превъоръжаване, а подкрепят и нацистката партия. Сред документите, които се появяват по време на Нюрнбергския процес, са и оригиналните разписки на пред-
приятията - ИГ фарбен, немската Дженерал Електрик,
ОСРАМ и т . н., с които е упълномощавано прехвърлянето
на фондове директно на доверената нацистка администрация. След като преминат през различни банки, накрая парите на еврейското лоби се прибират право в касите на финансовия орган, който поддържа политическата кампания
на Хитлер. Любопитен е и фактът, че след бомбардировките фа-
бриките на елита, разположени на тери тори ята на Германия, о став ат невредими. Съюзническите войски, които първи влизат в Кьолн, стават свидетели на странно
обстоятелство: един напълно разрушен от военните
действия урбанистичен център, а в непосредствена близост - издигащите се ИГ фарбен и Форд Мотор, останали непокътнати. И не става дума за изолиран случай, тъй
като и останалите предприятия на елита, разположени на
окупираните територии, остават невредими. А когато
англичаните бомбардират по грешка предприятието Поаси, правителството на Виши е заставено да обезщети Форд с цели 38 милиона франка! Едно междусъюзническо
проучване по-късно установява, че спрямо разрушените
градове и милионите загинали цивилни жители загубите,
които претърпява германската промишленост, никога не
надхвърлят 12 на сто от потенциала на Райха. Съществува красноречиво съобщение, изпратено о т Едсел Форд до генералния директор в Европа, което свидетелства, че ист ината систематично се укрива: „В американските вестници са публикувани някои снимки на фабриката, обхваната
от пламъци, но за щастие не се споменава, че става дума за
Форд Мотор.“
Съюзниците стратези, които водят военните операции, много добре знаят, че германската военна машина се поддържа основно от предприятия на елита, като тези на
фарбен, но получават заповед да не ги нападат. Народите,
както винаги, се държат на тъмно за онова, което се случва. Целият конфликт реално е само една голяма сделка, добре замислена от силните на деня; един главозамайващ
бизнес, при който се упражнява пълен контрол във всички
етапи. К ато допълнение на изложеното дотук може да се
посочи интересно проучване, направено от еврейската изследователка Гертруд Елиас, която разкрива, че за петте
години на войната цитираните финансови консорциуми реализират печалби от 175 милиарда долара. И пак хората от познатото лоби на Уолстрийт, които планират военните събития, са същите, които президентът Рузвелт по-късно определя като водачи на следвоенното възстановяване на германската промишленост. Сред тях откриваме
имената на двама членове от CFR - Луис Дъглас (директор
на Дженерал Моторс и президент на Мючуъл Лайф Иншуранс - и двете под контрола на Дж.П.Морган) и бригаден генерал Уилям Хенри Дрейпър-младши (от Дилън Рийд и Ко - едно о т главните подставени дружества за финансиране на Хитлер). Накратко - още преди войната елитът е
решил, че Германия ще бъде възстановена, като се тръгне
с техните предприятия, разположени на германска земя -
заводите, които съюзниците са много внимателни да не
разрушат. След края на войната У.Х.Дрейпър е определен от Рузвелт да се заеме с онези нацистки промишлени картели, в
чието изграждане е участвал самият той. Колкото и парадоксално да звучи, точно на един о т най-големите виновни ци е поверена официално задачата да решава кой трябва да
бъде съден за военни престъпления. Така Дрейпър може да
упражнява неограничена агресивна власт по време на преговорите с германските власти. А когато министърът на финансите Хенри Моргентау заплашва, че ще унищожи завинаги немската икономика, Дрейпър излиза на политическата сцена, за да преговаря и да моли за повече снизходителност. О т една страна, не позволява промишлеността
да бъде поставена на колене, а от друга - поставя искания
стран ата да поеме изцяло отговорността за войната,
включително и за възхода на нацизма.
Авторите на книгата Джордж Буш - неофициалната
биография, след проучване на многобройни исторически доку-
менти, посочват следното: ,Дрейпър и колегите му претендират Германия и светът да приемат колективната вина на Германия като обяснение за възхода на Новия ред на Хитлер
и за нацистките военни престъпления. Очевидно подобна версия е много удобна за генерал Дрейпър, а също и за фамилията
Буш. Десетилетия по-късно отлично устройва и сина на Прескот - бившия президент Джорж Буш, за да може да размахва
пръст на Германия и да поучава колко е зловещ хитлеризмът.
По всичко изглежда, че на германците им трябва време, за да
осмислят и да приемат идеята за Нов световен ред. ‘
Ако се върнем малко назад в историята, ще открием,
че именно У.ХДрейпър е нает през 1927 г. о т Дилън Рийд и
Ко, за да оперира със см етката на банкера Тисен - човекът,
който официално финансира Хитлер. Малко по-късно е назначен за вицепрезидент на немската Кредит Инвестмън корпорейшън на Дилън Рийд и так а може да контролира
и някои краткосрочни заеми, предоставени на Германия с
Плана Дейвис. За разпределянето на сумите Дрейпър се
споразумява с двама нацисти - Александър Крютер и Фредерик Бранди. Последният дори се премества в Америка,
заемайки поста на съуправител на Джърман Кредит Инвестмън в Нюарк (Ню Джърси). И след цялата тази скандална ситуация Дрейпър е назначен за генерал на Пасифика.
Малцина ще разберат методите на действие, а тези,
които ще ги разберат, ще бъдат твърде заети с това да
правят пари. Докато обикновените хора по всяка вероятност няма да разберат, че се работи срещу
техните интереси.“

- Марко Пицути - ,,Търговия с душите ни." 



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 311233
Постинги: 580
Коментари: 215
Гласове: 477
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031