Изданието на „Еврейската енциклопедия“ от 1907 г. на „Фънк и Уагнълс“ споменава и един цитат от равина Шимон бен Йохай (титан в талмудската литература), който е „често цитиран от антисемитите“. Цитатът твърди: „Тоb shebe-goyim harog“ - „най-добрият от гоите трябва да бъде убит“. Казва се, че равинският израз бил резултат от преследването, с което се обяснява това антиневерническо изявление като излязло от устата на равин, „чиито преживявания в живота са моделирали неговата омраза“. Обаче

64 Funk And Wagnalls, Jewish Encyclopedia. (1907). Gentile: Discrimination Against Gentiles, стр. 617-621. - Б. a.
същият пасаж продължава, като казва: „Във връзка с това, което отстоява, смисълът на тази забележка е същият, както на другите две: „Най-набожната жена се отдава на магията“ и „Трябва да бъде смазана главата и на най-хубавата змия“[1].

Талмудските цитати, които представям тук, по никой начин не са извадени от контекста. Вярно е, че Талмудът е съставен of множество автори и съдържа много „коментари“. Освен това понякога той повдига диспути по определени теми. Обаче, въпреки това не съществува никакво съмнение относно категорично
антиневерническия тон, който доминира в него от начало до край. Заповедта, че „и найдобрият от гоите следва да бъде убит“ например, се среща най-малко в три негови части.

Е, представете си реакцията, ако някой изтъкнат християнин произнесе: „Найдобрият от евреите следва да бъде убит.“ Няма ли едно такова заявление да бъде енергично заклеймено? Представете си медийните хули, които щяха да се изсипят върху обидните думи и техния автор - хем напълно справедливо. Обратно, ако някой обаче извади на показ нетолерантността, съдържаща се в Талмуда, по-скоро той ще бъде онзи, който ще се сблъска с обвинения в религиозни предразсъдъци и нетолерантност.

Когато за първи път подирих възможност да прочета Талмуда, забелязах нещо странно. Срещнах огромни трудности, докато намеря екземпляр. Него не го продават в книжарниците, а повечето библиотеки нямат никакви бройки. По всеобщо признание Талмудът е няколко пъти по-дебел от Библията, обаче е сигурно, че когато го отпечатват в масови тиражи - на тънка хартия и в нескъпо подвързани томчета, той може да струва малко, почти колкото Библията. Като най-свещено писание на една от основните световни религии, интересът към него би следвало да е голям. Защо ли тогава човек обикновено трябва да иде до някоя синагога или да заплати стотици долари за един оригинален екземпляр от изданието на Сонсино? Следва човекът да се запита: защо Талмудът не е свободно достъпен за четене от всички? И навярно отговорът може да бъде открит във факта, че еврейските организации, които надзирават подобни писания, не желаят те да бъдат масово четени. Защото когато човек чете книгите на Талмуда, може да разбере техните страхове.

Като един юноша-идеалист, аз бях напълно неподготвен за тази най-мрачна страна на вярата, която винаги бях уважавал. Бях останал с впечатлението, че юдейската вяра не съдържа никаква омраза към Исус Христос. Постоянно ми бяха втълпявали, че евреите изпитват повече почит към Него като пророк или най-малкото като велик учител, но просто не о приемат като Месия. Щом обаче стигнах до толкова неприличните описания на Спасителя и на християните в Талмуда, аз се почувствах объркан. Наред с другите неща Христос бе изобразяван като шарлатан, изкусител и човек, който върши злини. Талмудът също обвинява Христос в извършване на сексуални сношения с неговото магаре[1] и описва Дева Мария като курва[2].

Когато за първи път прочетох обширни дялове от Талмуда - дори с издадените от евреи преводи пред себе си, - аз не исках да повярвам, че те бяха автентични. Обърнах се към един мой познат евреин - Марк Коен, и му дадох страница от тези цитати. Той изглеждаше точно толкова разстроен от тях, колкото и аз самият. От изражението на лицето му мигновено установих, че бе напълно незапознат с тези талмудистки писания (и не им симпатизираше). Предложи да попитал своя равин относно тяхната автентичност. И равинът потвърди, че цитатите са оригинални, но настоя, че понастоящем тези схващания не се споделят от днешните евреи.

Убедено повярвах в това и все още вярвам, че то важи за средностатистическия евреин. Но същевременно все пак познанието за съществуването на тези пасажи ми помогна да проумея защо през вековете е имало толкова много антиеврейски настроения. Освен това тези откъси ми разкриха съдържанието на антиневерническата враждебност, която преобладаваше в юдаизма.

Трябва да се отбележи, че всички равини изучават Талмуда. Но как ли щяха да реагират евреите, ако християнските свещеници изучаваха „Моята борба“ като част от техните свещени писания, обаче оправдават това, като казват, че тази книга не оказва влияние върху днешните им становища? Та всеки човек с отворено съзнание, който прочете и „Моята борба“, и Талмуда, ще установи, че Талмудът е далеч понетолерантен

[1] Talmud, Sanhedrin (1935). Soncino Edition. 105a-b. стр.717.

[2] Talmud, Sanhedrin (1935). Soncino Edition. 105a-b. стр.726.

- Дейвид Дюк - ,,Еврейското превъзходство"