„Едно обикновено куче се продавало в Русия за двама души селяни; а едно авджийско за три момичета. Ето ви няколко обявления от тогавашните вестници: “- У Никола Морскаго се продават банкетни пишкири, покривки за маси, две момичета учени и един селянин (мужик)". Продава се двайсетгодишен човек белберин, и една крава от добра породица". Хубави кученца се продават и седем човека с най-умерена цена”. “- На литейната част, против Сергия, в черковния дом се продават двама души, готвач и файтонджия, годни за солдати, и един папагал”. Някой си има за продан 11-годишно момиче и 15-годишен белберин (парикмахер), четири кревата, пера за възглавници и други домашни вещи”. Имам за продан хубава пресносола риба осетрини, седем сиви мерини (коне) и мъж с жена (Беляев, стр. 320; Мордовцев, III, I, 431).
Не само са се продавали селяните в Русия, но са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и пр."

- Из "Непознати страници“, Захарий Стоянов, стр. 117 – 123.

Артур фон ХУН(Arthur von Huhn) е германски военен кореспондент по време на Руско-турската война през 1878 и по време на сръбско-българската война, защитник на Съединението, написал най- възторжените репортажи за България и нейния героичен и свободолюбив народ, издадени и в книга на немски, английски и френски, преведена и на български език. Той пише:

„Аз искам да кажа само това, което съм видял и чул в България по време на Руско-турската война. Първото, което забелязах беше това, че този уж „угнетен“ народ се намираше в такова благосъстояние, в каквото малко народи се намират
в цивилизована Европа."

„Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие! Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!"

- Георги Раковски - Русчук, Букурещ, 1861 г.

Евгений Утин, руски военен кореспондент на руско турската война от 1877-1878 година за отношенията между руснаците "освободители” и българи:

- „Знам, че „братушките" не могат да ме понасят каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата но ми е все едно.

Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!

Чакайте, — възразих му аз нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.

Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек да се справи без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?"

Един цитат от писмо на

Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов:

"Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките."

- В. Лъвский

,,България плува и няма да потъне!... Ний искаме да живеем в най-тесни отношения с русите,
но при едно условие: да не ни бъдат господари те... С една дума, малко работи има, които могат да ни дадат кураж за продължение на борбата, която досега водихме срещу русите. Но ние ще я продължаваме, че каквото даде Бог."

- Стефан Стамболов пред в. "Таймс" 1886 г.

Христо Ботев за Русия, публ. във в. „Знаме", г. І, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51:

,,Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии.
Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност"
и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът."

Димитър Маринов предава думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг :

,,— А кръвта на руския народ? - възрази
княз Александър с болна ирония.

- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме
жертва сто хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда
И какво получихме? Отечеството ни разделено на пет части
и раздадено по милост на различни държави. И още - едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество трябва да останете начело на тая борба."

,,Руското робство е нещо нечуто и невидяно. Зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия.
Прочее, ние ще да пребием пръстите на подобни
мазници като П. Каравелова и компанията му, които излизат да хулят гнуснаво във своя шпионски вестник, че Русия била нам що си и нам какво си,
и трябвало да й отстъпим. Нека издайникът на българската корона отстъпи със своите си дечица, ако му е толкова мило. Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар."

- Из “Непознати страници“, Захарий Стоянов, стр. 117 – 123.

През 1859 г. за първи път, поне в съвременната история, в градчето Тайтъсвил, щата Пенсилвания, е открит и изпомпан нефт. Ротшилдови бързо разбират, че това е бизнесът на бъдещето. По тяхно поръчение през 1870 г. агентът им в САЩ, евреинът Джон Дейвисън Рокфелер или Рокъфелъ, както е правилното произношение, основава нефтодобивната компания „Стандарт Ойл”. Обаче трима шведи – братята Нобел,[7] изпреварват прочутата фамилия. Още от самото начало на седемдесетте години на ХІХ век те започват да експлоатират руските петролни находища. По този начин тъкмо те се налагат като водещи на първоначалния петролен пазар. По-късноРокфелерови ще се съюзят с тях. Малцина знаят, че откривателят на динамита Алфред Нобел, чието име носи прочутата престижна награда, е израсъл в… Санкт Петербург.

По същото време семейство Ротшилд се включва в експлоатацията на петролните полета в района на Кавказ. От 1873 г. те започват да финансират разработването на Бакинското нефтено находище. Съвсем малко изостават от братята Нобел. Ротшилдови работят зад кулисите, за да осигурят господстващото положение в региона на своя агент Рокфелер и на уж само неговата „Стандард Ойл”.

През 1875 г. Лудвиг, Роберт и Алфред Нобел се включват в експлоатацията на Бакинското нефтено поле. На практика те са пионерите в промишления добив на петрол в Каспийско море. Както казва народът: Крушата не пада далече от дървото. Техният баща Имануел Нобел бил изобретател. Явно любопитството към новостите и съзиданието са били в кръвта на неговите момчета. През 1877 г. Лудвиг Нобел построява първия в света параход за пренос на нефт – днес назоваван танкер. Наричат го „Зороастър” на името на прочутия древноперсийски (български) реформатор, познат и като Заратустра, живял през 628-551 г. пр.Р.Хр. Тъкмо той поставил основите на цяло религиозно течение, също носещо неговото име – зороастризъм. Мнозина историци на религиите и богослови откриват елементи от неговото учение в християнството и исляма, но най-вече в масонската теософия на Елена Блаватска.

Отново през 1877 г. братята Нобел започват изграждането на първия петролопровод в човешката история. Този път идеята не е тяхна. Тя принадлежи на забележителния руски учен Дмитрий Менделеев. На него дължим и носещата фамилното му име таблица на химическите елементи. През 1863 г. той посещава Баку и проумява, че там се крие енергоизточникът на бъдещето. Неговото изпомпване и транспортиране предстои. Още тогава Менделеев предлага да бъде изграден тръбопровод за евтин пренос на течното злато. И докато инвеститор е компанията на братята Нобел – „Бранобел”, конструкцията на съоръжението и контролът върху строителството му са дело на руските учени и инженери Воислав, Шуков, Лисенко, Лазарев, Илимов и на евреина Лейбесон.

Докато десетилетие по-рано нефтът бликал на 10 метра височина и се похабявал, през 1882 г. „Бранобел” вече изградила два петролни резервоара, всеки с вместимост по 1 816 000литра! Съдържанието в тях можело да бъде транспортирано по петролопровода по всяко време. Тогава неговият капацитет възлизал на 4 милиона варела или 540 милиона литрагодишно. Смайващо постижение за епохата.

По този начин братята Нобел доминирали в добива и доставките на нефт от Руската империя. Доста по-рано семейство Ротшилдвече разполагало с проучвания и било наясно, че тамошните петролни запаси били най-големите в света по онова време. Обаче това богатство притежавало един огромен и неотстраним на пръв поглед недостатък. Нефтът бил затворен и изолиран в рамките на едно вътрешно море в самата Руска империя. За да достигнат до бързо развиващия се европейски и световен пазар, доставките трябвало да бъдат транспортирани до Европа. Превозването вътре, през Русия, до някое балтийско пристанище, налагало преодоляването на повече от 3500 км по суша. Това ставало бавно и най-важното – било скъпо.

Обаче съществувал изход. Той бил в изграждането на железен път от Баку на Каспийско море до Батуми на Черно море. Разстоянието не е голямо. С танкер нефтът можел да бъде превозван бързо и евтино до някое от западните черноморски пристанища – например Варна.

На всичко отгоре през 1866 г. приятелят на Ротшилд, роденият в Германия евреин от Франция с купена титла „барон“ – Морис дьо Хирш или Ирш, както е правилно на френски, вече построил железопътната линия от Варна до Русчук – Русе. Тя била собственост на Отоманската империя и можела да допринесе за свързването на нефтения „рай“ Баку с евтиния воден път до Централна Европа – плавателната река Дунав. Забележете обаче, че през 1873 г., уж поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й, правителството в Истанбул прехвърлило правото за експлоатация на линията на компанията „Източни железници”. Всъщност това била частната железопътна компания на самия барон Хирш.

За жалост на Ротшилдови, съществувала една съществена пречка. От ХVІІ век старият грузински град Батуми бил в състава на Отоманската империя. Султанът не отстъпвал пред искането на Ротшилдови да разполагат с пристанището на източната черноморска перла– митичната Колхида.

По-рано, през 1856 г., след двугодишни преговори френският дипломат Фердинанд Мари, виконт Лесеп, успял да извоюва от губернатора на Великата порта в Египет  Саид паша концесия за строителството на Суецкия канал. През 1858 г. с френски и египетски капитали е основана “Compagnie Universelle du Canal Maritime de Suez” –  Компанията за изграждането на Суецкия канал. Строителството започнало година по-късно и след десетилетие изкуственият проток бил факт. През 1875 г. правителството на британската кралица Виктория изтеглило огромен заем от банката на Ротшилд и купило египетския дял в канала.

Най-богатото семейство на земята използвало тази зависимост, за да настоява лично кралицата да повлияе на султана и той да отстъпи пред петролните мераци на потъналата в разкош фамилия. Султан Мурад V не отстъпвал.

Сега ще изрека една истина, която на мнозина от вас няма да се хареса. Ала това не я прави по-малко вярна. Изправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействали своите масонски връзки. Последствията от това не закъснели. През 1875 г. избухнало Въстанието в Босна и Херцеговина.  След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало.“

– Георги Ифандиев 

Малко такива останаха!
Да се знае и помни! Винаги да се помни!

Браво за постинга! Нека да се знае!И тези дето постоянно лижат г.за на руснаците да четат и да мислят!