Постинг
25.02.2022 01:21 -
ХАЙНРИХ ХАЙНЕ: ,,СЪВРЕМЕННИЯТ БОГ СА ПАРИТЕ, А РОТШИЛД Е НЕГОВИЯТ ПРОРОК"
Хайнрих Хайне: ,,Съвременният бог са парите, а Ротшилд е неговият пророк."
„Въпреки че контролират голям брой промишлени, търговски, добивни и туристически корпорации, нито една от тях не носи името Ротшилд.
Бидейки частни дружества, не е необходимо (а и не го правят) никъде да публикуват дори една единствена страница за активите си или някаква информация за финансовото си състояние.
- Фредерик Мортън - „Семейство Ротшилд."
„Семейство Ротшилд притежава
80 на сто от Израел"."
- Саймън Шама, евреин, историк, носител на няколко научни и държавни британски титли.
„Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше...народи... От плодовитото родословно дърво на Ротшилд, натежало ОТ проницателни финансисти, се пръкнаха стотина законодатели, учени, спортисти и герои от войните както и неколцина разглезени и развратни богаташи... Нито една друга съвременна фамилия - нито Круп, нито Филипс, нито Тисен е играла толкова важна роля в европейския бизнес и то толкова дълго време. По-новите династии като Рокфелер и Форд натрупаха повече милиони, но модерните стандарти за богатство изобщо не измерват Ротшилдови те са извън класациите." - Сover Story: Western Europe: New Elan in an Old Clan", "Time", Vol. 82, No. 25, time.com, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г.
"Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк.
Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд - лидер
на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс - апостол
на тези, които искат да унищожат всички останали. "Блументал, Judisk Tidskrift, 57, Sweden, 1929"
Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдеизъм.
Райнхолд нибур, Реч пред Еврейския институт по религия, "
New York, October 3, 1934
"Ние, евреите, сме унищожители
и ще останем такива завинаги.
Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите защото се нуждаем от един наш свят и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят."
- Морис Самуел, Jon Gentiles, p.155, Harcourt, Brace, 1924"
Смятан за меродавен източник, какъвто е списание "Time"
- собственост на евреи, посочи:
„От седем поколения [вече девет, статията е от 1963 г.] една европейска фамилия е господствала над невероятно огромна част от всичко,
което може да се купи с пари...
Тази стара и необикновена банкерска династия се пази
от любопитното око на обществото, но картата и историята на Европа са били променяни от нейните действия, а името й е гравирано върху нея: the House of Rothschild.
Влиянието на Ротшилдови се разпростря и върху кралските фамилии. Невероятно е да установим, че интересите на семейството от финансовите дела на крал Джордж IV предшествали с цели 15 години неговото възшествие на трона! Как Майер Амшел - тогава баща на неизвестен търговец на текстил от Манчестър, е успял да се докопа до сметката на принц-регента? Най-вероятно той е купил сведенията от избрания за управител на неговия замък, който изтеглил редица кредити от името на Джордж III през XVIII век. След 10 години, когато Нейтън се установил като банкер в Лондон, синовете на Майер Амшел се насочили към други задлъжнели владетели, с намерение да постъпят като Нейтън. Финансирайки някой от старите, но известни личности, да стане кралски банкер на Англия. Джордж IV не бил единственият от британското кралско семейство, на когото в края на двайсетте години на XIX век Нейтън дал пари назаем. Например през 1824 г. той дал назаем 10 000 лири на херцога на Йорк. Като му подарили 100 акции от Застрахователната компания "Съгласие". Освен това Ротшилдови вече гледали към следващото поколение. През 1816 г. единственото дете на принц-регента - принцеса Шарлот, била сгодена за незначителния германски принц Леополд Сакс-Кобург - най-малкия син на херцог Франк-Фредерик. Братята на часа разпознали потенциалното значение на Леополд. Не случайно през 1848 г. един от Ротшилдови пише, сочейки сходството между семейство Ротшилд и Сакс Кобург-Гота. Двете големи германски семейства, които в течение на XIX век ще се издигнат от неизвестността до славата. Наистина, между тях ще има взаимоотношения, достигащи почти до сливане. 3,5-е милиона гулдена, дадени назаем на Сакс Кобург-Гота от франкфуртското семейство между 1837 и 1842 г., бяха само една от страните на връзките между тях. По-важна беше подкрепата, която Ротшилдови даваха на онези членове на семейството, които напуснаха Кобург, за да търсят възкачване на престола другаде.
Не че Ротшилдови загубиха интерес от наследниците на британския трон след смъртта на принцеса Шарлот. Но братът на принц-регента, херцогът на Кент, се отправи към Германия, за да се ожени за Виктория от Сакс-Кобург. За това му беше необходим акредитив от франкфуртските Ротшилдови. Когато от брака се роди дъщеря - Виктория, която се оказа престолонаследница, Нейтън побърза да предложи на гордия баща финансови съвети, като изключителна услуга. След смъртта на херцогинята синовете на Нейтън продължиха да действат като нейни банкери. Като отпускаха заеми на брат й Фердинанд Сакс-Кобург. (Дядото на нашия цар Фердинанд I.). Тези неуловими връзки бяха засилени чрез внимателната обработка на Леополд Сакс-Кобург, който сетне стана Леополд I - крал на белгийците. Също така неговият племеник Алберт се обърна към Ротшилдови за финансово съдействие, когато стана принц-съпруг на кралица Виктория. В замяна, най-голямият син на Виктория и Албърт стана приятел с много от членовете на семейство Ротшилд, преди и след като наследи своята майка и стана крал Едуард VII. Списъкът на политиците от Викторианската епоха, които бяха близки с Ротшилдови, е дълъг. През четиридесетте и петдесетте години Лайнъл кандидаства за членство в Камарата на общините. Получи подкрепа от известни личности като лорд Джон Расъл, от уважавани хора като Гладстоун. Но също така закрила от тори като Дизраели и лорд Джордж Бентинк. Те привлякоха не само Дизраели, но и лорд Рандолф Чърчил (Баща на Уинстън Чърчил.), Джоузеф Чембърлейн и Алфред Балфур. (Балфур - предал или продал Палестина на евреите.).
- https://www.facebook.com/100055930453195/videos/1228905050885013/
Тя съдържа 67 думи. Тя е на сто години. Но тя променя посоката на историята за Близкия изток и за евреите. Балфурската декларация. Изразът на подкрепа от страна на британското правителство да едно еврейско отечество в Палестина бил изпратен от британския външен министър Артър Балфур до втория лорд Ротшилд. Аз съм тук, в Бъкингамшиър, в Уодесън Менър, за да разговарям за Балфурската декларация с четвъртия лорд Ротшилд. Какво означава тя за Британия, за евреите и за семейство Ротшилд.
Може би това е най-прочутото писмо в съвременната еврейска история. И то започва с три думи: ,,Драги, лорд Ротшилд." Защо това писмо е било изпратено от външния министър до вашия прачичо Уолтър?
Якоб Ротшилд: ,,Това е интересен въпрос. Понеже той е бил блестящ орнитолог, макар да се е интересувал от ционизма. Смятам, че причината е тази: Това е било преди всичко движения от Източна Европа. (От Руската империя.) Но понеже те не били изяснили кой е отговарял за това движение. А в допълнение към това - нашата власт в Британия. Та те усетили, че семейство Ротшилд би трябвало да е адресатът, на който да го изпратят. А Уолтър е бил лорд Ротшилд. И е бил ционист."
То е играло и много важна роля през първоначалните години на установяването на пионерските общности също и в Израел.
Якоб Ротшилд: ,,Съществуват две разклонения на семейство Ротшилд, имащи основно отношение към това. Едното е във Франция, чрез барон Едмон дьо Ротшилд, който е бил онзи, който е отговарял за руските програми през осемдесетте години на XIX век. В Англия е имало разделение. Някои Ротшилдови, в частност Джеймс, синът на Арман, известен като Джими. Той дошъл от Франция донякъде поради случая ,,Драйфус" и ужаса на онова, което се е случило, за да живее в Англия. Завършил Кеймбридския университет. И се оженил за английско момиче, г-жа Дороти Джеймс Ротшилд. А на много крехка възраст тя станала вожд. Била е на седемнайсет, когато започнала да пише на Вайцман. И да го представя на британската върхушка. Други Ротшилдови усещали, че би било по-добре да бъдат претопени в английския начин на живот. И макар да запазили нашия интерес към юдаизма и еврейският живот, те не смятали, че би било добре това национално отечество да бъде основано в Израел. Тъй че това разделяше моето семейство, както и много други семейства."
Чудя се, като някой, който се движи из най-висшите ешелони на британското общество и е много близо до Израел, дали в живота си сте усещали противоречие между своята загриженост за Израел и лоялността към Британия.
Якоб Ротшилд: ,,Не, лично не изпитвам това. Бидейки изцяло ангажиран с Израел още от началото на шейсетте. И от тогава съм бил там всяка година. Тъй че, не чувствам такова противоречие. А в Израел виждаме изместване от нещо като либералното, западно място, каквото беше в началото на шейсетте, към нещо от съвсем различен характер. А също имате промяна в пътя на общностите в Израел. И тогава Израел става кърпеж от различни имигранти от различни страни. И имате религиозните, имате нерелегиозните. Имате град като Тел Авив, който е привлекателен за предприемаческата общност, за онова, което наричам обичаен градски живот. Имате Йерусалим, който остава много религиозен град. И е обладан от конфликти между арабските съседи и себе си."
Тези вечни проблеми, втъкани в израелското общество, или една от главните цели на Яд Ханадив (фондацията му в Израел), можете ли да споменете един-два от проектите, които смятате за значими?
Якоб Ротшилд: ,,Да, ние полагаме големи усилия в образованието. Големи усилия в научната работа. Продължаваме да поддържаме Рамат Ханадив - градината. Където все пак е погребан барон Едмон. На път сме да изградим нова национална библиотека на Израел. Два неочаквани, може би. Ако вземете ортодоксалната общност. Важно е те да имат работа. И ние се опитваме да разработим програма, която да е възможно те да приемат."
Ако мога само да ви помоля да помислите за следващата стогодишнина, след 100 години. И може би ще споделите някои от вашите надежди и стремежи за това, къде ще бъде Израел.
Якоб Ротшилд: ,,Онова, на което човек се надява, разбира се, са мирните отношения със съседите на Израел. А това ще бъде най-трудната за постигане от всички цели. Но дори сега можете да видите - с бъркотията в Близкия изток - и важността на отношенията, които Израел развива не само с Йордания, но също с Египет и Саудитска Арабия. Неща, които не са разгласени заради войната между сунити и шиити.
Има надежда. И аз мисля, че ако вземете нуждата на арабските нации да получат интелектуална помощ...
- https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=250703506803996&id=100055930453195
Сега нека отново се върнем към Наполеон. Следващият епизод прекрасно показва коварството на Ротшилдови при установяването на своето господство над британския пазар на акции след битката при Ватерло. През 1815-а, една година след края на войната с Америка, Наполеон избягва от заточението си и се връща в Париж. Френски войски били изпратени да го заловят, но обаянието му се оказало толкова силно, че войниците са подчинили на стария си вожд. И за втори път го провъзгласили за император. През март 1815 г. Наполеон събрал армия, която британският херцог Уелингтън разгромил три месеца по-късно при Ватерло. Твърди се, че за да се превъоръжи, Наполеон взел от Bank of England заем от пет милиона паунда. Обаче истината може би е, че тези пари са дошли от банката "Увард" в Париж. От тогава насетне, нормална практика на частните централни банки станало да финансират и двете воюващи страни. Защо една централна банка да финансира и двете страни? Защото войната е най-големият генератор на дългове. Народите са готови да вземат всякакви заеми, за да победят. Победените получават достатъчно, за да поддържат напразните си надежди за победа. Обикновено при подобни заеми съществува гаранция, че победителите ще уважат заемите на победените. Ватерло се намира на около 320 километра североизточно от Париж, в днешна Белгия. Тук, Наполеон понесъл последния си разгром, след като в един горещ юнски ден на 1815 г. хиляди французи и англичани дали живота си в боя. Ето там на 18 юни 1815 г. 74 000 французи срещнаха 67 000-на войска от Англия и други европейски страни. Изходът от битката беше неясен. Ако Наполеон атакувал няколко часа по-рано, може би щял да я спечели. Независимо от това кой щял да победи или изгуби, в Лондон Нейтън Ротшилд планирал да използва тази възможност, за да установи контрол над британския пазар на акции и облигации, а вероятно върху Bank of England. Ротшилд поставил един от своите доворени агенти на име Ротуърт в северната част на бойното поле, която е по-близо до Ламанша. След като битката била решена, Ротуърт потеглил за Ламанша. Той предал новината на Ротшилд цели 24 часа преди личния куриер на Уелингтън. Ротшилд побързал да отиде на борсата и заел обичайното си място до голяма антична колона. Всички погледи били вперени в него. Ротшилдови успели да изградят легендарна съобщителна мрежа. Ако Уелингтън бъдел разбит а Наполеон - отново на свобода из Европа, финансовото състояние на Великобритания действително щяло да бъде доста мрачно. Ротшилд изглеждал покрусен. Стоял безмълвен, със сведени надолу очи. Внезапно той започнал да продава. Другите изнервени инвеститори видели, че той продава. Това означавало, че Наполеон победил, а Уелингтън бил разгромен. Пазарът се сринал. Скоро всички продавали своите consols - британските правителствени облигации, и цените им рязко паднали. Обаче чрез подставени лица Ротшилд тайно започнал да изкупува облигациите обратно на цена в пъти по-ниска от тази няколко часа по-рано. Митове и легенди, ще кажете вие. Сто години по-късно "The New York Times" публикува статия, в която се твърдеше, че внукът на Нейтън се опитал чрез съда да спре някаква книга, в която тази история била описана. Семейство Ротшилд твърдеше, че историята е невярна и клеветническа. Но съдът отхвърли молбата на Ротшилдови и ги принуди да заплатят всички разноски по делото. Още по-интересното в тази история е, че според някакви автори в деня след битката при Ватерло, само за няколко часа, Нейтън Ротшилд овладял не само пазара на облигации, но също така и Bank of England. Дали Ротшилдови заграбили прекия контрол над Bank of England - първата и най-богатата частна централна банка на една от големите европейски нации? Едно е сигурно - към средата на XIX век Ротшилдови станали най-богатото семейство в света. Те доминирали новия правителствен пазар на облигации и създали свои банкови клонове и индустриални концерни по цял свят. Всъщност останалата част от XIX век станала известна като "Века на Ротшилдови". Въпреки поразяващото си богатство, това семейство си е изградило представа за незабележимост. Въпреки че то контролира десетки, промишлени, търговски, добивни и туристически корпорации, само няколко от тях носят името Ротшилд. Към края на XIX век, според оценките на някои експерти, Ротшилдови са контролирали половината от световното богатство! Какъвто и да е размерът на имането им, може да се предположи, че оттогава техният дял в световното богатство е нараснал драматично. Но от началото на XX век Ротшилдови упорито внушават твърдението, че тяхната власт е отслабнала, въпреки нарастването на богатството им.
- https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=283729053501441&id=100055930453195
„Въпреки че контролират голям брой промишлени, търговски, добивни и туристически корпорации, нито една от тях не носи името Ротшилд.
Бидейки частни дружества, не е необходимо (а и не го правят) никъде да публикуват дори една единствена страница за активите си или някаква информация за финансовото си състояние.
- Фредерик Мортън - „Семейство Ротшилд."
„Семейство Ротшилд притежава
80 на сто от Израел"."
- Саймън Шама, евреин, историк, носител на няколко научни и държавни британски титли.
„Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше...народи... От плодовитото родословно дърво на Ротшилд, натежало ОТ проницателни финансисти, се пръкнаха стотина законодатели, учени, спортисти и герои от войните както и неколцина разглезени и развратни богаташи... Нито една друга съвременна фамилия - нито Круп, нито Филипс, нито Тисен е играла толкова важна роля в европейския бизнес и то толкова дълго време. По-новите династии като Рокфелер и Форд натрупаха повече милиони, но модерните стандарти за богатство изобщо не измерват Ротшилдови те са извън класациите." - Сover Story: Western Europe: New Elan in an Old Clan", "Time", Vol. 82, No. 25, time.com, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г.
"Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк.
Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд - лидер
на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс - апостол
на тези, които искат да унищожат всички останали. "Блументал, Judisk Tidskrift, 57, Sweden, 1929"
Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдеизъм.
Райнхолд нибур, Реч пред Еврейския институт по религия, "
New York, October 3, 1934
"Ние, евреите, сме унищожители
и ще останем такива завинаги.
Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите защото се нуждаем от един наш свят и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят."
- Морис Самуел, Jon Gentiles, p.155, Harcourt, Brace, 1924"
Смятан за меродавен източник, какъвто е списание "Time"
- собственост на евреи, посочи:
„От седем поколения [вече девет, статията е от 1963 г.] една европейска фамилия е господствала над невероятно огромна част от всичко,
което може да се купи с пари...
Тази стара и необикновена банкерска династия се пази
от любопитното око на обществото, но картата и историята на Европа са били променяни от нейните действия, а името й е гравирано върху нея: the House of Rothschild.
Влиянието на Ротшилдови се разпростря и върху кралските фамилии. Невероятно е да установим, че интересите на семейството от финансовите дела на крал Джордж IV предшествали с цели 15 години неговото възшествие на трона! Как Майер Амшел - тогава баща на неизвестен търговец на текстил от Манчестър, е успял да се докопа до сметката на принц-регента? Най-вероятно той е купил сведенията от избрания за управител на неговия замък, който изтеглил редица кредити от името на Джордж III през XVIII век. След 10 години, когато Нейтън се установил като банкер в Лондон, синовете на Майер Амшел се насочили към други задлъжнели владетели, с намерение да постъпят като Нейтън. Финансирайки някой от старите, но известни личности, да стане кралски банкер на Англия. Джордж IV не бил единственият от британското кралско семейство, на когото в края на двайсетте години на XIX век Нейтън дал пари назаем. Например през 1824 г. той дал назаем 10 000 лири на херцога на Йорк. Като му подарили 100 акции от Застрахователната компания "Съгласие". Освен това Ротшилдови вече гледали към следващото поколение. През 1816 г. единственото дете на принц-регента - принцеса Шарлот, била сгодена за незначителния германски принц Леополд Сакс-Кобург - най-малкия син на херцог Франк-Фредерик. Братята на часа разпознали потенциалното значение на Леополд. Не случайно през 1848 г. един от Ротшилдови пише, сочейки сходството между семейство Ротшилд и Сакс Кобург-Гота. Двете големи германски семейства, които в течение на XIX век ще се издигнат от неизвестността до славата. Наистина, между тях ще има взаимоотношения, достигащи почти до сливане. 3,5-е милиона гулдена, дадени назаем на Сакс Кобург-Гота от франкфуртското семейство между 1837 и 1842 г., бяха само една от страните на връзките между тях. По-важна беше подкрепата, която Ротшилдови даваха на онези членове на семейството, които напуснаха Кобург, за да търсят възкачване на престола другаде.
Не че Ротшилдови загубиха интерес от наследниците на британския трон след смъртта на принцеса Шарлот. Но братът на принц-регента, херцогът на Кент, се отправи към Германия, за да се ожени за Виктория от Сакс-Кобург. За това му беше необходим акредитив от франкфуртските Ротшилдови. Когато от брака се роди дъщеря - Виктория, която се оказа престолонаследница, Нейтън побърза да предложи на гордия баща финансови съвети, като изключителна услуга. След смъртта на херцогинята синовете на Нейтън продължиха да действат като нейни банкери. Като отпускаха заеми на брат й Фердинанд Сакс-Кобург. (Дядото на нашия цар Фердинанд I.). Тези неуловими връзки бяха засилени чрез внимателната обработка на Леополд Сакс-Кобург, който сетне стана Леополд I - крал на белгийците. Също така неговият племеник Алберт се обърна към Ротшилдови за финансово съдействие, когато стана принц-съпруг на кралица Виктория. В замяна, най-голямият син на Виктория и Албърт стана приятел с много от членовете на семейство Ротшилд, преди и след като наследи своята майка и стана крал Едуард VII. Списъкът на политиците от Викторианската епоха, които бяха близки с Ротшилдови, е дълъг. През четиридесетте и петдесетте години Лайнъл кандидаства за членство в Камарата на общините. Получи подкрепа от известни личности като лорд Джон Расъл, от уважавани хора като Гладстоун. Но също така закрила от тори като Дизраели и лорд Джордж Бентинк. Те привлякоха не само Дизраели, но и лорд Рандолф Чърчил (Баща на Уинстън Чърчил.), Джоузеф Чембърлейн и Алфред Балфур. (Балфур - предал или продал Палестина на евреите.).
- https://www.facebook.com/100055930453195/videos/1228905050885013/
Тя съдържа 67 думи. Тя е на сто години. Но тя променя посоката на историята за Близкия изток и за евреите. Балфурската декларация. Изразът на подкрепа от страна на британското правителство да едно еврейско отечество в Палестина бил изпратен от британския външен министър Артър Балфур до втория лорд Ротшилд. Аз съм тук, в Бъкингамшиър, в Уодесън Менър, за да разговарям за Балфурската декларация с четвъртия лорд Ротшилд. Какво означава тя за Британия, за евреите и за семейство Ротшилд.
Може би това е най-прочутото писмо в съвременната еврейска история. И то започва с три думи: ,,Драги, лорд Ротшилд." Защо това писмо е било изпратено от външния министър до вашия прачичо Уолтър?
Якоб Ротшилд: ,,Това е интересен въпрос. Понеже той е бил блестящ орнитолог, макар да се е интересувал от ционизма. Смятам, че причината е тази: Това е било преди всичко движения от Източна Европа. (От Руската империя.) Но понеже те не били изяснили кой е отговарял за това движение. А в допълнение към това - нашата власт в Британия. Та те усетили, че семейство Ротшилд би трябвало да е адресатът, на който да го изпратят. А Уолтър е бил лорд Ротшилд. И е бил ционист."
То е играло и много важна роля през първоначалните години на установяването на пионерските общности също и в Израел.
Якоб Ротшилд: ,,Съществуват две разклонения на семейство Ротшилд, имащи основно отношение към това. Едното е във Франция, чрез барон Едмон дьо Ротшилд, който е бил онзи, който е отговарял за руските програми през осемдесетте години на XIX век. В Англия е имало разделение. Някои Ротшилдови, в частност Джеймс, синът на Арман, известен като Джими. Той дошъл от Франция донякъде поради случая ,,Драйфус" и ужаса на онова, което се е случило, за да живее в Англия. Завършил Кеймбридския университет. И се оженил за английско момиче, г-жа Дороти Джеймс Ротшилд. А на много крехка възраст тя станала вожд. Била е на седемнайсет, когато започнала да пише на Вайцман. И да го представя на британската върхушка. Други Ротшилдови усещали, че би било по-добре да бъдат претопени в английския начин на живот. И макар да запазили нашия интерес към юдаизма и еврейският живот, те не смятали, че би било добре това национално отечество да бъде основано в Израел. Тъй че това разделяше моето семейство, както и много други семейства."
Чудя се, като някой, който се движи из най-висшите ешелони на британското общество и е много близо до Израел, дали в живота си сте усещали противоречие между своята загриженост за Израел и лоялността към Британия.
Якоб Ротшилд: ,,Не, лично не изпитвам това. Бидейки изцяло ангажиран с Израел още от началото на шейсетте. И от тогава съм бил там всяка година. Тъй че, не чувствам такова противоречие. А в Израел виждаме изместване от нещо като либералното, западно място, каквото беше в началото на шейсетте, към нещо от съвсем различен характер. А също имате промяна в пътя на общностите в Израел. И тогава Израел става кърпеж от различни имигранти от различни страни. И имате религиозните, имате нерелегиозните. Имате град като Тел Авив, който е привлекателен за предприемаческата общност, за онова, което наричам обичаен градски живот. Имате Йерусалим, който остава много религиозен град. И е обладан от конфликти между арабските съседи и себе си."
Тези вечни проблеми, втъкани в израелското общество, или една от главните цели на Яд Ханадив (фондацията му в Израел), можете ли да споменете един-два от проектите, които смятате за значими?
Якоб Ротшилд: ,,Да, ние полагаме големи усилия в образованието. Големи усилия в научната работа. Продължаваме да поддържаме Рамат Ханадив - градината. Където все пак е погребан барон Едмон. На път сме да изградим нова национална библиотека на Израел. Два неочаквани, може би. Ако вземете ортодоксалната общност. Важно е те да имат работа. И ние се опитваме да разработим програма, която да е възможно те да приемат."
Ако мога само да ви помоля да помислите за следващата стогодишнина, след 100 години. И може би ще споделите някои от вашите надежди и стремежи за това, къде ще бъде Израел.
Якоб Ротшилд: ,,Онова, на което човек се надява, разбира се, са мирните отношения със съседите на Израел. А това ще бъде най-трудната за постигане от всички цели. Но дори сега можете да видите - с бъркотията в Близкия изток - и важността на отношенията, които Израел развива не само с Йордания, но също с Египет и Саудитска Арабия. Неща, които не са разгласени заради войната между сунити и шиити.
Има надежда. И аз мисля, че ако вземете нуждата на арабските нации да получат интелектуална помощ...
- https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=250703506803996&id=100055930453195
Сега нека отново се върнем към Наполеон. Следващият епизод прекрасно показва коварството на Ротшилдови при установяването на своето господство над британския пазар на акции след битката при Ватерло. През 1815-а, една година след края на войната с Америка, Наполеон избягва от заточението си и се връща в Париж. Френски войски били изпратени да го заловят, но обаянието му се оказало толкова силно, че войниците са подчинили на стария си вожд. И за втори път го провъзгласили за император. През март 1815 г. Наполеон събрал армия, която британският херцог Уелингтън разгромил три месеца по-късно при Ватерло. Твърди се, че за да се превъоръжи, Наполеон взел от Bank of England заем от пет милиона паунда. Обаче истината може би е, че тези пари са дошли от банката "Увард" в Париж. От тогава насетне, нормална практика на частните централни банки станало да финансират и двете воюващи страни. Защо една централна банка да финансира и двете страни? Защото войната е най-големият генератор на дългове. Народите са готови да вземат всякакви заеми, за да победят. Победените получават достатъчно, за да поддържат напразните си надежди за победа. Обикновено при подобни заеми съществува гаранция, че победителите ще уважат заемите на победените. Ватерло се намира на около 320 километра североизточно от Париж, в днешна Белгия. Тук, Наполеон понесъл последния си разгром, след като в един горещ юнски ден на 1815 г. хиляди французи и англичани дали живота си в боя. Ето там на 18 юни 1815 г. 74 000 французи срещнаха 67 000-на войска от Англия и други европейски страни. Изходът от битката беше неясен. Ако Наполеон атакувал няколко часа по-рано, може би щял да я спечели. Независимо от това кой щял да победи или изгуби, в Лондон Нейтън Ротшилд планирал да използва тази възможност, за да установи контрол над британския пазар на акции и облигации, а вероятно върху Bank of England. Ротшилд поставил един от своите доворени агенти на име Ротуърт в северната част на бойното поле, която е по-близо до Ламанша. След като битката била решена, Ротуърт потеглил за Ламанша. Той предал новината на Ротшилд цели 24 часа преди личния куриер на Уелингтън. Ротшилд побързал да отиде на борсата и заел обичайното си място до голяма антична колона. Всички погледи били вперени в него. Ротшилдови успели да изградят легендарна съобщителна мрежа. Ако Уелингтън бъдел разбит а Наполеон - отново на свобода из Европа, финансовото състояние на Великобритания действително щяло да бъде доста мрачно. Ротшилд изглеждал покрусен. Стоял безмълвен, със сведени надолу очи. Внезапно той започнал да продава. Другите изнервени инвеститори видели, че той продава. Това означавало, че Наполеон победил, а Уелингтън бил разгромен. Пазарът се сринал. Скоро всички продавали своите consols - британските правителствени облигации, и цените им рязко паднали. Обаче чрез подставени лица Ротшилд тайно започнал да изкупува облигациите обратно на цена в пъти по-ниска от тази няколко часа по-рано. Митове и легенди, ще кажете вие. Сто години по-късно "The New York Times" публикува статия, в която се твърдеше, че внукът на Нейтън се опитал чрез съда да спре някаква книга, в която тази история била описана. Семейство Ротшилд твърдеше, че историята е невярна и клеветническа. Но съдът отхвърли молбата на Ротшилдови и ги принуди да заплатят всички разноски по делото. Още по-интересното в тази история е, че според някакви автори в деня след битката при Ватерло, само за няколко часа, Нейтън Ротшилд овладял не само пазара на облигации, но също така и Bank of England. Дали Ротшилдови заграбили прекия контрол над Bank of England - първата и най-богатата частна централна банка на една от големите европейски нации? Едно е сигурно - към средата на XIX век Ротшилдови станали най-богатото семейство в света. Те доминирали новия правителствен пазар на облигации и създали свои банкови клонове и индустриални концерни по цял свят. Всъщност останалата част от XIX век станала известна като "Века на Ротшилдови". Въпреки поразяващото си богатство, това семейство си е изградило представа за незабележимост. Въпреки че то контролира десетки, промишлени, търговски, добивни и туристически корпорации, само няколко от тях носят името Ротшилд. Към края на XIX век, според оценките на някои експерти, Ротшилдови са контролирали половината от световното богатство! Какъвто и да е размерът на имането им, може да се предположи, че оттогава техният дял в световното богатство е нараснал драматично. Но от началото на XX век Ротшилдови упорито внушават твърдението, че тяхната власт е отслабнала, въпреки нарастването на богатството им.
- https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=283729053501441&id=100055930453195
Няма коментари
