Сега на много места можете да купите стоки, внесени от далечен Китай, на цена 50 стотинки, максимум 1 лев! При това – на дребно! Изглежда като чудо, но не е. Нито производителите, нито търговците са будали. Никой не работи на загуба. В тези цени са включени производствените разходи, включително печалбата на производителите. Сетне парите за транспорт и за издръжката на търговците, пак с начислена печалба.
През 2009 година в САЩ търговци на дребно масово предлагаха „два автомобила на цената на един“! Какво ви говори това? На мен, че в рамките на картелите стоките биват продавани на неимоверно високи цени. Това е и основната цел на монополизма. При него „конкуренцията е грях, затова трябва да бъде ликвидирана“. Потребителят само външно е „цар“. Не съществуват „обективно действащи икономически закони“. Всеки, който приема този изфабрикуван и невалиден постулат за истина, не е нищо друго, освен тривиален марксист-ленинец.
Слава Богу, доживях професори по икономика и в САЩ, и в Русия, да признават, че това, което преподават, не е наука. В състояние съм да го докажа с видео свидетелства.
Както историята, правото, социологията или наскоро изфабрикуваната политология не са науки. Те не се основават на обективни данни и критерии, а на субективни фактори и схващания, променящи се според обстоятелствата – конюнктурата.

Може да ви стори странно, но в рамките на днешните общества се произвеждат и разменят продукти по начин, наподобяващ епохата на натуралното стопанство, преди въвеждането на парите. Какво друго е безплатното тиражиране и „сваляне“ на филмови и музикални произведения в интернет?
Но милиони хора сами произвеждат и разпространяват в „световната мрежа“ своя продукция. Без значение каква оценка получават. И всичко това е безплатно!
Онези „невидими ръце“, които ръководят света, взеха да режат клона, върху който седят. Споменатата незабележима на пръв поглед размяна създаде и нови възможности. Милиони хора по планетата се превърнаха едновременно в производители и потребители. В Съединените щати даже възникна терминът “prosumer”, съставен от “producer” и “consumer” – „производител“ и „потребител“. Не съм убеден, че бих могъл да въведа тук нашенския вариант „пробител“…
В резултат на това цели отрасли залиняха и са на път, ако не да изчезнат, то да се свият до незначителни размери. Например кинопроизводството, звукозаписната индустрия, книгоиздаването, печатните медии… Преди повече от две десетилетия водещи икономисти започнаха да повдигат проблемите за комуникационните технологии, които ще доведат до т. нар. информационни продукти, практически струващи нула.
Нима, докато четете тези редове, не потвърждавате колко вярно е всичко това? Зад тази публикация се крие близо едноседмичен и то не лек труд. Но самият неин автор е ползвал произведения, които de facto не са му коствали почти нищо. Честно казано – таксата за достъп до интернет.
Това – нека използвам чуждица – маргинализира човешкия труд. Което ще рече, че го превръща в доста незначителен фактор в обществените отношения. Ако това не се отнася за всички, то сериозно засяга творческите, градивните усилия на съвсем не малка част от обществата. Хора, които доскоро разчитаха на своите знания и умения, натрупани през годините, понастоящем често губят почва под краката си. На всичко отгоре машините, роботите навлизат все повече в производството, и „изяждат“ работните места на човеците. Пред собствените ни погледи научната фантастика се превръща в реалност!

Няма да се разпростирам надълго и широко върху темата. Тя следва да бъде предмет на съвсем различно обсъждане, в което човешкият фактор и неговото бъдеще да бъдат поставени в центъра и то с тревога.
Онова, което се опитвам да изясня, е, че главните комунисти – интернационалното Братство на най-крупните капиталисти, ни кроят капата.

- https://diagnosa.net/