Един ден през 458 г. пр. н. е. едно много малко и незначи-
телно палестинско племе от Юдея (отричано преди от израилтяните) излиза с едно расово верую. Подривният и разрушителен ефект на това верую надминава всички експлозиви и епидемии. Това бе денят, в който бе наложена теорията на господарската раса, която влезе в историята под името
"Законът". Тази теория, утвърдена и като закон от фанатичната
секта, се наложи е голяма сила цели двадесет и пет столетия
върху съзнанието на човечеството. Защо се появи тя, никой не
може да обясни. Това е една от най-големите мистерии на
нашия свят.
През 458 г. пр. н. е. юдаизмът е бил в упадък и човечест-
вото вече не е вярвало в идоли и племенни богове. Неговият
поглед е бил обърнат към един Бог за всички хора, един Бог на
справедливостта и добросъседството. Конфуций и Буда вече
възприели тази идея, позната много преди това на племето от
Юдея.
Теорията, създадена от Юда през 458 г. пр. н. е., е един-
ствената на света. Тя идва с твърдението, че юдеите са
"избраните хора ", които, ако наложат свой закон и присъди,
ще се наложат над всички други хора и ще се установят в
"обещаната земя". Ако Яхова желае да бъде обслужван на
дадено място и в една специална земя, всички негови после-
дователи трябва да живеят там. Ако всички те не живеят там,
автоматично стават "пленници" на "чужденците" (хората от
страните, в които живеят), "хората, които те трябва да
изкоренят", да "свалят" и "разрушат", независимо от това, дали чужденците са завоеватели или приятели.
Техният закон предвижда те да бъдат унищожени или заробени. Те действително заслужават само това, защото Яхова
"познава" и "признава" само "избраните хора". В действи-
телност тази "идея" и "закон" е на левитите, които го лансират от името на юдеите.
Преди 458 г. пр. н. е. по тези места са съществували само
устни традиции. Едва след като започва документираният
период на свещените писания, започва и извращението.
Всички добри традиции, в които са вярвали израилтя-ните, са
били сменени от странстващи свещеници в обратното. Още
от тогава до днес това разделя юдаистите, много от които не
са съгласни да служат на Яхова като Бог на расизма, омразата
и отмъщението. Истинските автори на този закон са били
господарите на юдейското племе - левитите. Те преработват
заповедите на Бога, предадени на Мойсей, в пет расистки
книги, в които се обещават на тези, които ги изпълняват,
богатства, кръв и власт над другите, както и завръщане на
обещаната им от Яхова "свещена земя". Всички предишни
традиции за добро съжителство със съседите се преобръщат в
един кръвожаден расистки закон на племето с разрушителна
и унищожителна мисия. Крайната цел на този закон е била
притежание на бъдещето. Този закон е бил необходим, ако
юдейците е трябвало да бъдат организирани като една
постоянна пробиваща и разрушителна сила в другите
държави. Самите юдейски учени и еврейската енциклопедия
са съгласни, че това е задачата и целта на този единствен по
рода си в света закон.
В историята съществуват много противоречия. Така
например се твърди, че египетското робство, изтребване на всички първородени в Египет, излизането на
евреите от Египет, обещаната земя, както и съществуването
на Мойсей, са само митове. Приказката за тези неща е била
измислена, но урокът за отмъщение на езичниците е бил
внушен и внедрен в човешкото съзнание и дълбокият ефект
продължава и в наше време. Очевидно е било измислено, за да
отклони юдейците от предишните им религиозни традиции,
които са налагали един много опростен закон за морално
поведение и добри съседски отношения. Вмъквайки в новия
закон въображаеми, недействителни и алегорични случки и
епизоди и представяйки ги като историческа истина, тези
традиции са се превърнали в изключителен "закон" за
установяване на омраза и отмъщение.
До 458 г. пр. н. е. много племена са изчезвали и са се появявали на ханаанската земя. Така например племето, наречено
"бен-израел", се разделя и смесва е други племена. На Запад,
изолирано и обкръжено от местни ханаанци, се оформя едно
малко и незначително племе, наречено юдеи. Това е племето,
от което произхождат расовата идея и думите "юдаизъм",
"еврейско" и "евреин". Това е едно племе, което никога не е
живяло в добри отношения със съседите си, а произходът му е
много мистериозен. Това е едно племе, което по-скоро би
трябвало да бъде отхвърлено, отколкото да бъде
предпочетено и "избрано". Левитските писания го включват
между другите племена на Израел и го удостояват с наградата
на Яхова - "избран народ". Това твърдение изглежда да е
фалшиво, тъй като самата Еврейска енциклопедия
безпристрастно твърди, че племето юдеи не е било израелско
племе. Оттук става ясно, че то само е било избрано от
левитите като "избран народ" с единствена цел да наследи
една обещана земя и владение над всички нации. Те са били предназначени за разрушение. Всичко това е много
мистериозно, както и повечето от писанията в левитски-те
свещени книги.
Племето на Юда е имало своето значение за наследствените свещеници - левити, които са твърдели, че властта им
е дадена от Яхова на Синайските възвишения, както и че те са
единствените истински бащи на юдаизма. Те са проповядвали
между племената, че войната на един е война на всички и
война на Яхова. Идеята им е била теократична власт, една
държава, в която Бог е върховен господар и религията е закон.
Според д-р Кейщайн "юдеи" е равностойно на "левити".
През 721 г. пр. н. е. Израел е бил атакуван и победен от
Асирия и израилтяните откарани в плен. Юдеите били по-щадени и оставени да съществуват като незначителен васал,
първо на Асирия, а след това на Египет, като винаги са били
крепостта на левитската секта. В миналото Израел винаги е
бил разделен от юдеите, защото никога взаимно не са си
вярвали. Израилтяните не са били евреи. Юдеите също на са
били израилтяни. Според Талмуда "десетте племена нямат
място в бъдещия свят". Така че вратите на небето за "децата
на Израел" са запретени от управляващата секта на юдеите,
затова загдето те отказвали да се изключат от човечеството на
Земята. Според Херцел и някои други равини израилтяните
нямали никаква връзка с юдаизма. Голяма мистерия е защо
ционистите нарекоха новата държава, създадена през 1948 г.,
Израел. Трябва да са имали много сериозни съображения, за да
използват името на хора, които не са евреи и нямат нищо
общо с идеята, която доведе юдаизма. Ционистката държава
бе установена със съгласието и помощта на великите западни
държави. Сбъдна
се едно "библейско предсказание" за сметка на унищожението
на много невинни хора.
Ако ционистката държава от 1948 г. може да има някакви
претенции за някакво име от древността, това може да бъде
само името "Юдея".

- Никола М. Николов - ,,СВЕТЪТ ПОД МИКРОСКОП."⁷