Постинг
23.04.2020 00:50 -
РЕЛИГИЯТА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОНТРОЛ
Тази тема определено е много трудна за обсъждане както поради дълбоко вкоренените многовековни предразсъдъци и митове, така и поради нееднозначното дефиниране на някои термини и спорно тълкуване на религиозни понятия, текстове, събития и преживявания.
Според Лама Тубтен Йеше целта на религията1 независимо от името й "... е да разберем природата на пашата психика, на нашия ум, на нашите чувства"". Религията би трябвало да служи на доброто - да помага на хората да следват нравствено по-възвишен и одухотворен живот и да осъзнаят, че това, което се нарича Бог на различни езици, е едно и също нещо. Но именно тя е едно от средствата, чрез които човечеството е разделяно и хвърляно в жестоки братоубийствени конфликти от древността до днес. Някои индивиди, последователи на различни вероизповедания, са успели да опознаят висшата природа на човека и са се опитвали да направят това знание достояние на останалите хора, но самоналаганите ограничения на ума и сляпото следване на определени теории и смятани за „свещени“ книги винаги са представлявали за масите най-сериозната и трудно преодолима бариера пред свободата на мисълта и на духа, чрез които само може да се стигне до истината.
Като цяло религиозните институции със своето многообразие от доктрини и догми, с които боравят, винаги са били един от най-мощните инструменти за осъществяване на контрол над съзнанието на човечеството. От самото начало на своето съществуване досега религията и политиката са вървели ръка за ръка и умело са използвали суеверието, лековерието и идеализма на мнозина за користни цели. Независимо дали религията е била водеща или не в този съюз, целта и на двете през вековете е била една и съща - битка за умовете на хората за постигането на максимална власт.
Тъй като тази книга има за задача да разгледа преди всичко начините за манипулиране, аз няма да се спирам на историческото развитие на религиите, нито на многобройните престъпления, извършени в тяхно име, освен в отделни случаи, и то в илюстративен план.
Съществуват много дефиниции на понятието религия, но най-общо казано това е система от вярвания, свързана с преклонение пред no-висша сила - Бог или богове, която обикновено включва ритуали, правила и обичаи, етичен кодекс и философия за живота. В различните вероизповедания има и разнообразни духовни практики: религиозни служби, церемонии и празници, пасторски напътствия, молитви, медитация, пости и т. н., които би трябвало да помагат на вярващите да разширяват съзнанието си и да постигнат положителна духовна трансформация.
Понастоящем в света има няколко хиляди вероизповедания, представени като традиционни религии, секти и култове, и повечето от тях се опитват да наложат своята доктрина и воля върху колкото се може повече хора с претенциите за „истинност“.
Основните традиционни религии, които са с най-много последователи, са: християнство, ислям, хиндуизъм, будизъм, шинтоизъм и юдеизъм. Ето какво пише Бончо Асенов2 за начина, по който те се вписват в схемата на обществено-политическия живот на различните държави: „Световните религии започват да се приспособяват към националните особености на всеки народ и да се съобразяват със специфичностите в националната им култура, бит, традиции, обичаи и душевност, превръщайки ги в част от регламентирания религиозен бит. Религията... изисква от вярващия да спазва определени ‘длъжности и добродетели" в отношението си към "ближните2, враговете и грешните, към семейството, обществото и държавата. Тя дори му разкрива подробно какво трябва да бъде отношението на вярващия към самия себе си... Чрез своите канони и догми тя играе определена регулираща роля в живота на вярващите и оказва силно въздействие върху тяхното поведение. Нейните морални заповеди и санкции понякога стават норми на поведение не само на отделни личности, но и на цели етнически общности... религиозните чувства и настроения дълбоко проникват в психиката на хората, живеещи в една етническа общност, и оформят до голяма степен особеностите в нейното развитие. Влиянието на религията през древността и Средновековието е толкова силно, че на религиозната принадлежност се придава по-голямо значение, отколкото на народностната принадлежност... Да припомним обожествяването на царската власт в древността или политическите аспирации на Католическата църква през Средновековието, довели до създаването на теократични теории, обслужващи стремежа щ за световно господство... В някои случаи религиозните предписания се превръщат в норми на поведение не само на отделната конфесияу но и на дадена партия и дори държава. Религията в качеството си на идеологическа система чрез своите институти и специално създадени религиозни и полурелигиозни партии, младежки, женски, професионални и други организации се стреми да оказва влияние върху обществено-политическия живот на отделната страна или регионите на света... “
Сектата е религиозна група, която е разклонение на вече установена религия. Тя е запазила повечето от вярванията на деноминацията3, от която произлиза, но има и концепции, които се различават. Сектата може да е и в опозиция или враждебна по отношение на господстващата религия и да е откъсната от нея. Някои секти понякога се разрастват значително и след това се разбиват като религии с голям брой последователи. Мормоните („Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни“) са един от най-известните примери в това отношение.
Многобройните секти, които произлизат от традиционните религии, от своя страна също понякога дават живот на нови религиозни вероизповедания.
Думата секта често носи негативен смисъл, също както и понятието култ. В някои случаи те се употребяват като синоними, особено когато става дума за нетрадиционните секти на Запад - т. е. тези, които не са произлезли от християнството. Определени секти по принцип притежават и характерните за култа черти, които ще разгледам в тази глава.
Култът4 има много и различни форми, което е една от причините да няма единна, приета от всички дефиниция на това понятие. Смята се, че то за пръв път е употребено от Ван Баален в книгата му „Хаосът на култовете“ (1938 г.). Както и при думата секта, трябва да се има предвид контекстът, в който се използва.
По принцип този термин би могъл да се прилага към груна от хора с kakвumo и да са религиозни вярвания. От социологична гледна точка може да се употреби с неутрално значение по отношение на малка религиозна общност сред някоя доминираща религия в определена част на земното кълбо - например хиндуизмът може да бъде смятан за култ в България, а православното християнство - за култ в Индия. Всяко вероизповедание може да изглежда като култ в очите на друго. В най-широк смисъл традиционните религии също са култове. Самите последователи и поддръжници на култове ги наричат „нови религии“ или „нови религиозни движения“, за да им придадат по-голяма правдоподобност и да ги направят по-приемливи за обществото.
От началото на 60-те години на XX в. насам в англо-говорящите страни терминът култ е натоварен със силно негативен контекст. Причина за това са разкритията, че някои от „новите религии“ манипулират и експлоатират своите последователи във всяко отношение.
Най-често, когато се говори за култ, се има предвид нова, сравнително неголяма религиозна група, която обикновено има харизматичен5 лидер. След определен период от време даден култ би могъл да се развие като религия. Например сектата на мормоните в началото (през XIX в.) може да се смята, че е била култ с един водач - Джоузеф Смит, и няколко десетки последователи. Днес вече е вероизповедание с повече от 10 млн. последователи.
Много психотерапевти и психолози под култ разбират преди всичко опасна религиозна група, в която се осъществява авторитарен контрол от страна на нейния водач, който прилага методи за промиване на ума и изобщо вредни за психическото и цялостното здраве на индивида техники, за да го държи под контрол.
Според друго подобно определение култът е силно манипулирана група, в която се осъществява експлоатация на членовете й и може да предизвика у тях психологически, финансови или физически щети. В него се налага диктат по отношение на поведението, мислите и емоциите на последователите. Използват се различни манипулативни прийоми, за да бъдат направени новопостъпилите верни, послушни и подчиняващи се членове.
Психологът д-р Пол Мартин, ръководител на възстановителен център за бивши последователи на религиозни общности и автор на книга за влиянието на култовете върху децата, пише: „Култът е група, която използва методи, лишаващи индивидите от способността им да правят свободен избор. Той си служи със заблуждаващи техники за набиране на последователи, използва чрез измама по разрушителен начин енергията на членовете му и превзема с хитрост умовете им... за реализация на целите на лидера в ущърб на последователите, техните семейства или обществото като цяло. Култовете могат да включват групи и организации, които на пръв поглед не изглеждат такива" (например без религиозен уклон).
В отделните държави по света определянето на дадено вероизповедание като култ, както и отношението към различните култове не е еднакво. В Белгия например парламентарната комисия през 1997 г. предлага 189 религиозни организации да бъдат категоризирани като „култ“ и сред тях са „Опус Деи“, хасидикският юдеизъм, квакерите, сатанизмът, будизмът и др.
Ще разгледам схематично общите черти, характерни за култовете, особено за тези, които наистина представляват заплаха за духовното здраве на индивида и на обществото като цяло.
1. Наличие на жив харизматичен водач, който властва с неоспорван авторитет. Тези, които са били въвлечени в култове, често казват, че водачите им са били „хипнотизиращи“ оратори, които те карат да им вярваш и това ги прави изключително опасни. Типичният обаятелен лидер като че ли има вродено усещане за начините, по които да манипулира и контролира хората, а в някои случаи може и специално да е изучавал психология и да е добре подготвен теоретично в това отношение.
Лидерът на култа изисква лично преклонение и почит за разлика от свещениците в традиционните религии и лидерите на демократични движения, които призовават вярващите да отдават почит на Бог или на абстрактни добродетели и принципи за постигане на лично и обществено благополучие. Според проф. Робърт Лифтън „Лидерът на култа все повече се превръща в обект на обожание на мястото на общите духовни принципи, които на пръв поглед се проповядват. “
Умението на водача да изглежда добронамерен, добросърдечен, загрижен към другите и духовен създава доверие и респект към него и за кратко време с помощта на определени тактики, той успешно успява да имплантира в умовете на последователите идеите, които иска.
2. Групата има ясно изразена структура и йерархичност и спазва строга дисциплина. Лидерът е върховен авторитет, но той/тя може да делегира известна власт на негови подчинени, за да контролира и следи по-добре, от една страна, организацията на всички нива, а от друга -съблюдаването на доктрината („вярата“). Последователите не трябва да оспорват мненията и заповедите на по-старшите.
3. Доктрината на култа е единствената реалност и истина. Тя се основава на вярванията и убежденията на водача, а последователите щ стриктно се придържат към нея - не се допускат интерпретации или други теории. Не се толерира критика към вярванията на култа, като същевременно се проявява нетолерантност към вярванията на другите. Ограничава се всякаква информация, която не подкрепя вижданията на групата и има правила за разрешените теми за обсъждане с хора, които не са в култа. Светът се изобразява само в черно и бяло, а хората и организациите се представят като добри или лоши в зависимост от отношението им към култа и водача.
4. Лидерът може да претендира за притежаването на свръхествени сили или че има връзка с такива. Той самият се провъзгласява за ангел, прероден Иисус Христос, пророк или друга духовна фигура, който носи нещо „ново“ и е дошъл с определена „мисия“ (например да спаси „избраните“ и да донесе наказание за „грешниците“). На последователите се внушава, че лидерът независимо как се отнася с тях е напътстван и действа по „Божия воля“, и ако те се противят, значи се противят на Бог.
5. Водачът може да предсказва края на света и да твърди, че единствено култът предлага спасение. Всеки, който не приема неговата „истина“, се заклеймява като враг и се сатанизира. Лидерът решава кой има право да живее, защото е „праведен“, и кой да умре, защото е „грешен“.
„Тези култове се ръководят от харизматичен лидер, предвиждащ апокалиптично събитие, което ще пречисти света. И подтикват това да бъде осъществено с алтруистични самоубийства“, казва проф. Робърт Лифтън през ноември 1999 г. при представянето на книгата си за култа на японеца Шоко Асахара - „Аум Шинрикьо - да унищожиш света, за да го спасиш“.
в. Водачът е единственият съдник и правораздавателен орган за своите последователи. Той самият обаче може да нарушава забраните, които е въвел и които важат за всички други, но не и за него. Например, докато членовете на култа понякога работят при тежки условия по 16-18 часа на ден и се хранят оскъдно, той живее в комфортна обстановка и без лишения; докато другите са задължени да съблюдават полово въздържание, той прави секс и т. н.
7. Прилагане на неетичен контрол и въздействие върху ума и емоциите на последователите чрез разнообразие от прийоми, създаване на зависимост от групата (включително и икономическа) и всяване на страх от напускането й.
Членовете трябва да се откажат от предишния си живот, който са бодили, и от хората, с които са общували, или поне връзките на „новопокръстения“ с култа трябва да са по-силни, отколкото между него и близките му, които не са последователи. Животът преди култа е бил грешен и лош - единствено правилният е настоящият. Целта е да се разруши индивидуалността, да се наложи груповата воля над индивидуалната и да се стимулира конформизъм. По принцип култът е тоталитарен и авторитарен по своя характер с голям контрол върху последователите във всяка една област от техния живот - той определя какво да четат и да обсъждат, как да се държат с другите, как да се хранят и т. н.
Лидерите на култовете и сектите обикновено добре познават човешката психология и начините за ефективно обработване на съзнанието. Постепенно до края на тази глава ще разгледам някои манипулативни техники, които се прилагат от тях за „промиване на мозъка“.
8. Последователите се използват за финансиране и обогатяване на култа (водача).
9. Прилагане на двоен стандарт - членовете са задължавани да бъдат отворени и честни към групата и да се изповядват на водача или на определените от него хора. От друга страна, одобрява се и се окуражава използването на лъжи и манипулации от страна на вярващите по отношение на външни лица.
10. Използване на различни заблуждаващи и неетични методи за набиране на нови членове.
По принцип огромната част от хората имат нужда да се чувстват сигурни и защитени и точно това използват религиите като цяло. Въпреки че изглеждат различни на пръв поглед, общото между тях е в схемата, по която манипулират своите последователи: създава се теория, която на пръв поглед изглежда горе-долу логична и заплашва с ексцентрични, безумни и дори жестоки твърдения тези, които не вярват или извършват „небогоугодни дела“, като в същото време награждава вярващите. Например: „Болките при раждане ги има, защото Бог така наказал Ева за прегрешението“.
Под една или друга форма доктрината за греха и спасението и съответно за Страшния съд и месията заема централно място в почти всички религии. Съответната църква казва: „Имаш много грехове, но ако приемеш нашата вяра, ще бъдеш спасен!“ Спасен, но от какво? Или може би заблуден?! До края на живота си?! Религиозните институции са търговски специалисти по продажбата на надежда и ловки спекуланти с наивността и доверчивостта на хората. Да си спомним как Ватиканът преди няколко века, за да си пълни касите, продаваше индулгенции на тези, които искаха да си „спасят“ душата. Писателят фантаст Роналд Хъбард - основател на сциентологията (Сциентоложката църква), неслучайно е казал: „Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия. “
Напълно възможно е някаква висша сила, която наричаме Бог, да е сътворила вселената и всички форми на живот. Но кой „Бог“? Йехова, Аллах, Брахма или някой друг от хилядите религиозни изповедания и кой е истинският?! И ако в действителност е само един, защо трябва да има толкова много религии по света? Добре известна е взаимната нетолерантност на различните вероизповедания, като често се стига до крайности, за да се наложи собствената вяра на другите или да се изтъкне собствената доктрина като единствено правилната и „боговдъхновена“.
Всичко е казано толкова просто и кристално ясно в Новия Завет: „Обичай ближния като себе си“ и „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб самия“. С тези две изречения може да се изчерпи цялата мъдрост като предписание за добродетелен живот и взаимоотношения, която, ако се приложи на практика, иде направи Земята едно много по-добро място за обитаване. Вместо това обаче различните вероизповедания се опитват да налагат своите изкривени, болни представи за вселената такава, каквато би трябвало да изглежда според тях, и то най-често през очите на един зъл, отмъстителен и избирателен в своята любов Бог.
Ако хората се постараят да опознаят самите себе си, да проникнат в подсъзнанието си, да разберат скритите мотиви на своето поведение и отношение към околния свят, със сигурност голяма част от злините, случващи се на човешкия род, биха могли да бъдат предотвратени. Мнозина хвърлят огромни усилия, енергия и страст, за да разсъждават и спорят по безумни религиозни теми, вместо да използват това време за своето развитие, като свършат нещо полезно както за самите себе си, така и за другите около тях. Изписани са хиляди томове по религиозни въпроси, но от това животът на хората на Земята като цяло не е станал нито по-духовен, нито по-щастлив.
Всяка религия може да се разглежда като съвкупност от различни мисловни вируси, чиято цел е да ограничават свободата на мисленето и да осигуряват висока степен на контрол и самоконтрол. Точно както един вирус, който не може да бъде спрян от защитните сили на организма, религиозните (или каквито и да са) мисловни вируси под формата на вярвания, идеи и т. н. могат да проникнат дълбоко в съзнанието ни, ако не ги спре нашата критична част от него, да се развиват самостоятелно, да мутират, да еволюират и чрез общуване да се разпространяват в други възприемчиви умове. Най-често на заразения му е невъзможно да осъзнае, че има проблем, u mo понякога много сериозен. Само непредубеден страничен наблюдател може да го открие и разпознае.
Най-зловредният и мощен мисловен вирус, използван от религиите, за да въздействат върху съзнанието на своите последователи, е, че вярата има предимство пред фактите. „Вярването“ е в сърцето на всички религии и е тяхна отличителна черта. По принцип обръщането във вярата и индоктринирането не се осъществяват с логични аргументи. Религиите винаги изискват от своите последователи само и единствено вяра и за да осигурят „доказателства“ за нея, тълкуват „свещените“ книги така, че да оправдаят тезите им. Всяка интерпретация или обяснение, които противоречат на съответното „свещено писание“ или части от него и го поставят на съмнение, по дефиниция се приемат за невалидни. С други думи, фактите, логиката и здравият разум са напълно без значение, когато трябва да се определи кое е достоверно и кое не е по отношение на религиозната догматика. Много религиозни апологети открито заявяват, че не биха сменили вярванията си независимо от доказателствата, които им се представят за тяхната нелогичност. (!)
Дори и толерантни на пръв поглед свещенослужители и последователи на някоя религия, които заявяват, че нямат нищо против да разпитвате за тяхната вяра, бързо ще се разгневят и възмутят, когато започнете да дълбаете все по-надълбоко и те разберат, че вашето разследване се прави не с цел да подкрепите вярванията им и безпогрешността на доктрината, която споделят, а да разберете истината такава, каквато е.
Религиите разчитат за своя успех преди всичко на ловката промоция на митове и на невежеството на масите.
Затова те са направили здравия разум свой враг № 1. Мартин Лутер (1483-1546) ясно е дефинирал това: „Който иска да бъде християнин, трябва да извади очите на разума.“ Историята на повечето традиционни религии е свързана със заблуди, безпросветност, потискане на вярващите и ограбване на труда им, фаворизиране на „избраните“ и царете и насаждане на покорство у масите.
Една от най-широко прилаганите от векове насам открита и деспотична тактика от Католическата църква е концепцията за „опасното знание“ - с други думи, това са идеи, теории и факти, които са враждебни или изобличаващи по отношение на „вярата“ и църквата и затова трябва да бъдат далеч от умовете на паството. Невежеството на масите винаги е било сила в ръцете на религиозните (както и на политическите) водачи и институции, които по принцип окуражават анти-интелектуализма. Вярата няма нужда от знания - това е тяхната идея. Да разбереш как функционира светът или вселената, е безполезно или най-малкото фатално отвличане от „пътя на спасението“. Когато човек не разбира нещо, най-лесно е да каже това е от „Божествен произход“ или пък „дяволска работа“. Според Стария Завет първият грях на човека дори бил, че вкусил от дървото на познанието в райската градина и затова бил наказан. Изводът е ясен - невежеството по отношение на света и самия човек се толерира и дори е желателно, докато стремежът към познание е опасен и подлежи на наказание. Ако някой не разбира символиката, скрита в подобни митове, буквалното приемане на написаното би имало силен негативен ефект върху съзнанието му.
Католическата църква винаги е била опонент на научните изследвания. Имало е времена, когато тя забранявала на хората да четат и пишат, както и да притежават Библията. Публично са изгаряни както книги, така и учени, дръзнали да се противопоставят на властта на й. Според папа Павел V например „Доктрината за движението на Земята около оста и около Слънцето е погрешна и напълно противоречи на Светото Писание“. Друг църковен отец пък твърдял, че „геометрията е от дявола“, и т. н.
Основателят на йезуитския орден - Игнациус Лойола (1491-1556), пише в „Духовни упражнения“: „За да бъдем прави във всичко, ние трябва винаги да се съгласяваме, с това което Църквата е решила...“(!)
През 1559 г. Инквизицията изрежда хиляди заглавия в Индекс на забранените книги, които католиците не трябвало да четат и да притежават. Голяма част от забранените творби са били от учени и напредничави умове, както и от автори от други вероизповедания. Католиците, за които било установено, че имат някое от изброените заглавия, били физически наказвани или отлъчвани от църквата. Дори през 1908 г., папа Пий X заявява, че списъкът иде бъде допълнително разширен. От 1966 г. насам Индексът вече не се осъвременява и няма наказания за „прегрешилите“, но за Католическата църква все още има опасни книги.
Emo какво казва кардинал Тарчизио Бертоне по едно предаване на Радио Ватикана според публикация в „Лос Анджелис таймс“ от 18 март 2005 г.: „Моят призив е следният: „Не четете и не купувайте ‘Кодът на Да Винчи’.“6
Наистина има от какво да се страхуват различните религиозни водачи и институции: според едно изследване от 2001 г., извършено от Харвардския университет, съществува голяма взаимна връзка между образоваността на индивида и вярата в чудеса, рай и ад - високообразованите хора приемат в значително по-малка степен подобни обяснения.
Някои религии все още проповядват несъвместими със съвременното развитие на науката и познанието идеи и за да не загубят влиянието, което имат, и да не изпаднат в забвение, усърдно промиват мозъците на своите последователи, като се опитват да се нагодят към техническия прогрес и променящите се в глобален мащаб условия. Традиционните религии християнство, ислям и юдеизъм разполагат с мощен пропаганден апарат и огромни финансови възможности. Ватиканът например издава над 1500 вестници и списания на около 50 езика. Неговата радиостанция е една от най-мощните в света, а освен това има и собствени телевизионни канали. По такъв начин тази религиозна институция може да оказва изключително силно въздействие върху обществено-политическия живот на страните, в които преобладаващата част от населението са католици. За целта се използват и многобройните, обвързани с нея местни политически, професионални, студентски, женски, благотворителни и други организации.
Ватиканът е и една от най-мощните финансови сили в света. Притежава свои банки, има огромни капиталовложения в цял свят, акции в различни отрасли на промишлеността и е един от най-крупните поземлени собственици на земя в глобален мащаб. В същото време „учи“ хората на смирение и бедност.
Разбира се, не искам да кажа, че всички вероизповедания са безнадеждно закостенели и че не се опитват да разберат човека, света и вселената. От изповядващите основните религии са излезли големи учени, философи и хора на изкуството, които са допринесли много за обогатяване на човешките познания и култура и са създали изключителни творби. Но не трябва да се бърка догматичният фундаментализъм, който потиска ума и творчеството, с вдъхновението и любовта, родени от чистото сърце и непредубедената религиозност.
Друг пример за религиозен контрол върху ума са „законите срещу богохулство“. Самото им съществуване е показателно - да се потиснат всякакви мнения, които по някакъв начин не се харесват на определени религиозни кръгове. Например през 2002 г. един австрийски художник -Герхард Хадерер публикува сатирата „Животът на Иисус“. Книгата била преведена на няколко езика, включително и на гръцки. Но в Гърция все още действа закон срещу богохулството и щом творбата се появила на тамошния пазар, гръцката православна църква завела съдебно дело срещу автора. Въпреки че Хадерер е писал произведението си в Австрия и дори не знаел, че е публикувано на гръцки, според законите, валидни за ЕС, той бил принуден да замине за южната ни съседка във връзка с предявеното срещу него обвинение. Съдебните заседатели го намерили за виновен и му дали в месеца условно, като официално забранили книгата му в Гърция. След многобройни протести и кампания в негова защита, той бил оправдан, а забраната - вдигната.
Ислямските закони в някои държави са още по-строги и безапелационни. Когато през 1989 г. живеещият в Англия индийски писател Салман Рушди публикува „Сатанински строфи“, покойният вече аятолах Хомейни произнесе над него „фатва“, издавайки му смъртна присъда, защото обиждал исляма и представял пророка Мохамед като простосмъртен, който съгрешава, а последователите му - като разгулни мъже, и за главата му беше определена награда. Рушди беше принуден да се крие. Книгата беше обявена за богохулна и нечестива и забранена в много ислямски държави, а в някои немюсюлмански страни бяха атакувани книжарници и издатели заради това, че я продават. Днес екстремистки групировки все още продължават да издирват автора, за да го убият. И всичко това става в края на XX и началото на XXI в., когато човекът вече няколко десетилетия е в космоса.
Присъдата, преследването и изгнанието на Рушди го превърнаха в символ на борбата срещу религиозния фанатизъм. Неотдавна той призова исляма към нова духовност, която да замени тесногръдия догматизъм. В едно интервю
Pyuigu заявява: „... мюсюлманите трябва да се запитат защо ислямът като държавна религия никога не е бил в състояние да създаде демокрация... В повечето случаи имаме военна или религиозна диктатура, или пък и двете едновременно..."
Много малко са тези, които решават да следват дадена религия в резултат на задълбочено, сравнително изследване на различните вероизповедания и духовни учения - огромната част от хората избират първо да „повярват“ и чак тогава да търсят разумни причини, които да оправдаят избора, който са направили. Такива, разбира се, понякога трудно биха могли да се намерят, но способностите на човека да се самозаблуждава са безгранични и той винаги може да представи „логично“ оправдание на своята вяра, като фактите са последното нещо, което би взел под внимание. Повечето хора вярват не защото са изследвали критично религията си, а защото не са го направили. И разбира се, религиозните институции винаги са ги окуражавали да не го правят.
Различните църкви се стремят така да индоктринират вярващите, че те самите да се цензурират и да не се опитват да намират извън съответната догма отговорите на въпросите, които ги вълнуват. Защо е този страх от познанието и търсенето на истината? Ако която и да е религия е сигурна, че това, което проповядва, е достоверно и не може да бъде оборено, защо се страхува да бъде подложена на тест?! Дори би следвало да насърчава подобни опити, за да могат вярващите да се уверят в нейната правдивост и сила.
Най-ефективно и трайно и същевременно най-пагубно за индивида е индоктринирането, което започва в детска възраст. Децата са по-впечатлителни и доверчиви и готови да приемат това, което им казват авторитетите, като имплантираното в умовете им оставя дълбоки и трайни следи. Подрастващите се изпращат например на неделно училище или посещават други религиозни мероприятия, където да им се поднесе като неоспорима истина доктрината на вярата. Има дори такива организации, които открито обявяват, че мисията им е да обръщат децата в съответната вяра (например „Чайлд евангелизм фелоушип“).
За спечелването на последователи първата преграда, която трябва да бъде преодоляна от всяка религия по принцип, е да убеди другите да приемат нейната идеология. Най-простият и ефикасен начин да привлечеш интереса на хората е като им разясниш каква облага би им донесло това.
- Д-р Атанас Гълъбов - ОКОВАНА СВОБОДА: ,,Технология на глобалния контрол."
Според Лама Тубтен Йеше целта на религията1 независимо от името й "... е да разберем природата на пашата психика, на нашия ум, на нашите чувства"". Религията би трябвало да служи на доброто - да помага на хората да следват нравствено по-възвишен и одухотворен живот и да осъзнаят, че това, което се нарича Бог на различни езици, е едно и също нещо. Но именно тя е едно от средствата, чрез които човечеството е разделяно и хвърляно в жестоки братоубийствени конфликти от древността до днес. Някои индивиди, последователи на различни вероизповедания, са успели да опознаят висшата природа на човека и са се опитвали да направят това знание достояние на останалите хора, но самоналаганите ограничения на ума и сляпото следване на определени теории и смятани за „свещени“ книги винаги са представлявали за масите най-сериозната и трудно преодолима бариера пред свободата на мисълта и на духа, чрез които само може да се стигне до истината.
Като цяло религиозните институции със своето многообразие от доктрини и догми, с които боравят, винаги са били един от най-мощните инструменти за осъществяване на контрол над съзнанието на човечеството. От самото начало на своето съществуване досега религията и политиката са вървели ръка за ръка и умело са използвали суеверието, лековерието и идеализма на мнозина за користни цели. Независимо дали религията е била водеща или не в този съюз, целта и на двете през вековете е била една и съща - битка за умовете на хората за постигането на максимална власт.
Тъй като тази книга има за задача да разгледа преди всичко начините за манипулиране, аз няма да се спирам на историческото развитие на религиите, нито на многобройните престъпления, извършени в тяхно име, освен в отделни случаи, и то в илюстративен план.
Съществуват много дефиниции на понятието религия, но най-общо казано това е система от вярвания, свързана с преклонение пред no-висша сила - Бог или богове, която обикновено включва ритуали, правила и обичаи, етичен кодекс и философия за живота. В различните вероизповедания има и разнообразни духовни практики: религиозни служби, церемонии и празници, пасторски напътствия, молитви, медитация, пости и т. н., които би трябвало да помагат на вярващите да разширяват съзнанието си и да постигнат положителна духовна трансформация.
Понастоящем в света има няколко хиляди вероизповедания, представени като традиционни религии, секти и култове, и повечето от тях се опитват да наложат своята доктрина и воля върху колкото се може повече хора с претенциите за „истинност“.
Основните традиционни религии, които са с най-много последователи, са: християнство, ислям, хиндуизъм, будизъм, шинтоизъм и юдеизъм. Ето какво пише Бончо Асенов2 за начина, по който те се вписват в схемата на обществено-политическия живот на различните държави: „Световните религии започват да се приспособяват към националните особености на всеки народ и да се съобразяват със специфичностите в националната им култура, бит, традиции, обичаи и душевност, превръщайки ги в част от регламентирания религиозен бит. Религията... изисква от вярващия да спазва определени ‘длъжности и добродетели" в отношението си към "ближните2, враговете и грешните, към семейството, обществото и държавата. Тя дори му разкрива подробно какво трябва да бъде отношението на вярващия към самия себе си... Чрез своите канони и догми тя играе определена регулираща роля в живота на вярващите и оказва силно въздействие върху тяхното поведение. Нейните морални заповеди и санкции понякога стават норми на поведение не само на отделни личности, но и на цели етнически общности... религиозните чувства и настроения дълбоко проникват в психиката на хората, живеещи в една етническа общност, и оформят до голяма степен особеностите в нейното развитие. Влиянието на религията през древността и Средновековието е толкова силно, че на религиозната принадлежност се придава по-голямо значение, отколкото на народностната принадлежност... Да припомним обожествяването на царската власт в древността или политическите аспирации на Католическата църква през Средновековието, довели до създаването на теократични теории, обслужващи стремежа щ за световно господство... В някои случаи религиозните предписания се превръщат в норми на поведение не само на отделната конфесияу но и на дадена партия и дори държава. Религията в качеството си на идеологическа система чрез своите институти и специално създадени религиозни и полурелигиозни партии, младежки, женски, професионални и други организации се стреми да оказва влияние върху обществено-политическия живот на отделната страна или регионите на света... “
Сектата е религиозна група, която е разклонение на вече установена религия. Тя е запазила повечето от вярванията на деноминацията3, от която произлиза, но има и концепции, които се различават. Сектата може да е и в опозиция или враждебна по отношение на господстващата религия и да е откъсната от нея. Някои секти понякога се разрастват значително и след това се разбиват като религии с голям брой последователи. Мормоните („Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни“) са един от най-известните примери в това отношение.
Многобройните секти, които произлизат от традиционните религии, от своя страна също понякога дават живот на нови религиозни вероизповедания.
Думата секта често носи негативен смисъл, също както и понятието култ. В някои случаи те се употребяват като синоними, особено когато става дума за нетрадиционните секти на Запад - т. е. тези, които не са произлезли от християнството. Определени секти по принцип притежават и характерните за култа черти, които ще разгледам в тази глава.
Култът4 има много и различни форми, което е една от причините да няма единна, приета от всички дефиниция на това понятие. Смята се, че то за пръв път е употребено от Ван Баален в книгата му „Хаосът на култовете“ (1938 г.). Както и при думата секта, трябва да се има предвид контекстът, в който се използва.
По принцип този термин би могъл да се прилага към груна от хора с kakвumo и да са религиозни вярвания. От социологична гледна точка може да се употреби с неутрално значение по отношение на малка религиозна общност сред някоя доминираща религия в определена част на земното кълбо - например хиндуизмът може да бъде смятан за култ в България, а православното християнство - за култ в Индия. Всяко вероизповедание може да изглежда като култ в очите на друго. В най-широк смисъл традиционните религии също са култове. Самите последователи и поддръжници на култове ги наричат „нови религии“ или „нови религиозни движения“, за да им придадат по-голяма правдоподобност и да ги направят по-приемливи за обществото.
От началото на 60-те години на XX в. насам в англо-говорящите страни терминът култ е натоварен със силно негативен контекст. Причина за това са разкритията, че някои от „новите религии“ манипулират и експлоатират своите последователи във всяко отношение.
Най-често, когато се говори за култ, се има предвид нова, сравнително неголяма религиозна група, която обикновено има харизматичен5 лидер. След определен период от време даден култ би могъл да се развие като религия. Например сектата на мормоните в началото (през XIX в.) може да се смята, че е била култ с един водач - Джоузеф Смит, и няколко десетки последователи. Днес вече е вероизповедание с повече от 10 млн. последователи.
Много психотерапевти и психолози под култ разбират преди всичко опасна религиозна група, в която се осъществява авторитарен контрол от страна на нейния водач, който прилага методи за промиване на ума и изобщо вредни за психическото и цялостното здраве на индивида техники, за да го държи под контрол.
Според друго подобно определение култът е силно манипулирана група, в която се осъществява експлоатация на членовете й и може да предизвика у тях психологически, финансови или физически щети. В него се налага диктат по отношение на поведението, мислите и емоциите на последователите. Използват се различни манипулативни прийоми, за да бъдат направени новопостъпилите верни, послушни и подчиняващи се членове.
Психологът д-р Пол Мартин, ръководител на възстановителен център за бивши последователи на религиозни общности и автор на книга за влиянието на култовете върху децата, пише: „Култът е група, която използва методи, лишаващи индивидите от способността им да правят свободен избор. Той си служи със заблуждаващи техники за набиране на последователи, използва чрез измама по разрушителен начин енергията на членовете му и превзема с хитрост умовете им... за реализация на целите на лидера в ущърб на последователите, техните семейства или обществото като цяло. Култовете могат да включват групи и организации, които на пръв поглед не изглеждат такива" (например без религиозен уклон).
В отделните държави по света определянето на дадено вероизповедание като култ, както и отношението към различните култове не е еднакво. В Белгия например парламентарната комисия през 1997 г. предлага 189 религиозни организации да бъдат категоризирани като „култ“ и сред тях са „Опус Деи“, хасидикският юдеизъм, квакерите, сатанизмът, будизмът и др.
Ще разгледам схематично общите черти, характерни за култовете, особено за тези, които наистина представляват заплаха за духовното здраве на индивида и на обществото като цяло.
1. Наличие на жив харизматичен водач, който властва с неоспорван авторитет. Тези, които са били въвлечени в култове, често казват, че водачите им са били „хипнотизиращи“ оратори, които те карат да им вярваш и това ги прави изключително опасни. Типичният обаятелен лидер като че ли има вродено усещане за начините, по които да манипулира и контролира хората, а в някои случаи може и специално да е изучавал психология и да е добре подготвен теоретично в това отношение.
Лидерът на култа изисква лично преклонение и почит за разлика от свещениците в традиционните религии и лидерите на демократични движения, които призовават вярващите да отдават почит на Бог или на абстрактни добродетели и принципи за постигане на лично и обществено благополучие. Според проф. Робърт Лифтън „Лидерът на култа все повече се превръща в обект на обожание на мястото на общите духовни принципи, които на пръв поглед се проповядват. “
Умението на водача да изглежда добронамерен, добросърдечен, загрижен към другите и духовен създава доверие и респект към него и за кратко време с помощта на определени тактики, той успешно успява да имплантира в умовете на последователите идеите, които иска.
2. Групата има ясно изразена структура и йерархичност и спазва строга дисциплина. Лидерът е върховен авторитет, но той/тя може да делегира известна власт на негови подчинени, за да контролира и следи по-добре, от една страна, организацията на всички нива, а от друга -съблюдаването на доктрината („вярата“). Последователите не трябва да оспорват мненията и заповедите на по-старшите.
3. Доктрината на култа е единствената реалност и истина. Тя се основава на вярванията и убежденията на водача, а последователите щ стриктно се придържат към нея - не се допускат интерпретации или други теории. Не се толерира критика към вярванията на култа, като същевременно се проявява нетолерантност към вярванията на другите. Ограничава се всякаква информация, която не подкрепя вижданията на групата и има правила за разрешените теми за обсъждане с хора, които не са в култа. Светът се изобразява само в черно и бяло, а хората и организациите се представят като добри или лоши в зависимост от отношението им към култа и водача.
4. Лидерът може да претендира за притежаването на свръхествени сили или че има връзка с такива. Той самият се провъзгласява за ангел, прероден Иисус Христос, пророк или друга духовна фигура, който носи нещо „ново“ и е дошъл с определена „мисия“ (например да спаси „избраните“ и да донесе наказание за „грешниците“). На последователите се внушава, че лидерът независимо как се отнася с тях е напътстван и действа по „Божия воля“, и ако те се противят, значи се противят на Бог.
5. Водачът може да предсказва края на света и да твърди, че единствено култът предлага спасение. Всеки, който не приема неговата „истина“, се заклеймява като враг и се сатанизира. Лидерът решава кой има право да живее, защото е „праведен“, и кой да умре, защото е „грешен“.
„Тези култове се ръководят от харизматичен лидер, предвиждащ апокалиптично събитие, което ще пречисти света. И подтикват това да бъде осъществено с алтруистични самоубийства“, казва проф. Робърт Лифтън през ноември 1999 г. при представянето на книгата си за култа на японеца Шоко Асахара - „Аум Шинрикьо - да унищожиш света, за да го спасиш“.
в. Водачът е единственият съдник и правораздавателен орган за своите последователи. Той самият обаче може да нарушава забраните, които е въвел и които важат за всички други, но не и за него. Например, докато членовете на култа понякога работят при тежки условия по 16-18 часа на ден и се хранят оскъдно, той живее в комфортна обстановка и без лишения; докато другите са задължени да съблюдават полово въздържание, той прави секс и т. н.
7. Прилагане на неетичен контрол и въздействие върху ума и емоциите на последователите чрез разнообразие от прийоми, създаване на зависимост от групата (включително и икономическа) и всяване на страх от напускането й.
Членовете трябва да се откажат от предишния си живот, който са бодили, и от хората, с които са общували, или поне връзките на „новопокръстения“ с култа трябва да са по-силни, отколкото между него и близките му, които не са последователи. Животът преди култа е бил грешен и лош - единствено правилният е настоящият. Целта е да се разруши индивидуалността, да се наложи груповата воля над индивидуалната и да се стимулира конформизъм. По принцип култът е тоталитарен и авторитарен по своя характер с голям контрол върху последователите във всяка една област от техния живот - той определя какво да четат и да обсъждат, как да се държат с другите, как да се хранят и т. н.
Лидерите на култовете и сектите обикновено добре познават човешката психология и начините за ефективно обработване на съзнанието. Постепенно до края на тази глава ще разгледам някои манипулативни техники, които се прилагат от тях за „промиване на мозъка“.
8. Последователите се използват за финансиране и обогатяване на култа (водача).
9. Прилагане на двоен стандарт - членовете са задължавани да бъдат отворени и честни към групата и да се изповядват на водача или на определените от него хора. От друга страна, одобрява се и се окуражава използването на лъжи и манипулации от страна на вярващите по отношение на външни лица.
10. Използване на различни заблуждаващи и неетични методи за набиране на нови членове.
По принцип огромната част от хората имат нужда да се чувстват сигурни и защитени и точно това използват религиите като цяло. Въпреки че изглеждат различни на пръв поглед, общото между тях е в схемата, по която манипулират своите последователи: създава се теория, която на пръв поглед изглежда горе-долу логична и заплашва с ексцентрични, безумни и дори жестоки твърдения тези, които не вярват или извършват „небогоугодни дела“, като в същото време награждава вярващите. Например: „Болките при раждане ги има, защото Бог така наказал Ева за прегрешението“.
Под една или друга форма доктрината за греха и спасението и съответно за Страшния съд и месията заема централно място в почти всички религии. Съответната църква казва: „Имаш много грехове, но ако приемеш нашата вяра, ще бъдеш спасен!“ Спасен, но от какво? Или може би заблуден?! До края на живота си?! Религиозните институции са търговски специалисти по продажбата на надежда и ловки спекуланти с наивността и доверчивостта на хората. Да си спомним как Ватиканът преди няколко века, за да си пълни касите, продаваше индулгенции на тези, които искаха да си „спасят“ душата. Писателят фантаст Роналд Хъбард - основател на сциентологията (Сциентоложката църква), неслучайно е казал: „Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия. “
Напълно възможно е някаква висша сила, която наричаме Бог, да е сътворила вселената и всички форми на живот. Но кой „Бог“? Йехова, Аллах, Брахма или някой друг от хилядите религиозни изповедания и кой е истинският?! И ако в действителност е само един, защо трябва да има толкова много религии по света? Добре известна е взаимната нетолерантност на различните вероизповедания, като често се стига до крайности, за да се наложи собствената вяра на другите или да се изтъкне собствената доктрина като единствено правилната и „боговдъхновена“.
Всичко е казано толкова просто и кристално ясно в Новия Завет: „Обичай ближния като себе си“ и „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб самия“. С тези две изречения може да се изчерпи цялата мъдрост като предписание за добродетелен живот и взаимоотношения, която, ако се приложи на практика, иде направи Земята едно много по-добро място за обитаване. Вместо това обаче различните вероизповедания се опитват да налагат своите изкривени, болни представи за вселената такава, каквато би трябвало да изглежда според тях, и то най-често през очите на един зъл, отмъстителен и избирателен в своята любов Бог.
Ако хората се постараят да опознаят самите себе си, да проникнат в подсъзнанието си, да разберат скритите мотиви на своето поведение и отношение към околния свят, със сигурност голяма част от злините, случващи се на човешкия род, биха могли да бъдат предотвратени. Мнозина хвърлят огромни усилия, енергия и страст, за да разсъждават и спорят по безумни религиозни теми, вместо да използват това време за своето развитие, като свършат нещо полезно както за самите себе си, така и за другите около тях. Изписани са хиляди томове по религиозни въпроси, но от това животът на хората на Земята като цяло не е станал нито по-духовен, нито по-щастлив.
Всяка религия може да се разглежда като съвкупност от различни мисловни вируси, чиято цел е да ограничават свободата на мисленето и да осигуряват висока степен на контрол и самоконтрол. Точно както един вирус, който не може да бъде спрян от защитните сили на организма, религиозните (или каквито и да са) мисловни вируси под формата на вярвания, идеи и т. н. могат да проникнат дълбоко в съзнанието ни, ако не ги спре нашата критична част от него, да се развиват самостоятелно, да мутират, да еволюират и чрез общуване да се разпространяват в други възприемчиви умове. Най-често на заразения му е невъзможно да осъзнае, че има проблем, u mo понякога много сериозен. Само непредубеден страничен наблюдател може да го открие и разпознае.
Най-зловредният и мощен мисловен вирус, използван от религиите, за да въздействат върху съзнанието на своите последователи, е, че вярата има предимство пред фактите. „Вярването“ е в сърцето на всички религии и е тяхна отличителна черта. По принцип обръщането във вярата и индоктринирането не се осъществяват с логични аргументи. Религиите винаги изискват от своите последователи само и единствено вяра и за да осигурят „доказателства“ за нея, тълкуват „свещените“ книги така, че да оправдаят тезите им. Всяка интерпретация или обяснение, които противоречат на съответното „свещено писание“ или части от него и го поставят на съмнение, по дефиниция се приемат за невалидни. С други думи, фактите, логиката и здравият разум са напълно без значение, когато трябва да се определи кое е достоверно и кое не е по отношение на религиозната догматика. Много религиозни апологети открито заявяват, че не биха сменили вярванията си независимо от доказателствата, които им се представят за тяхната нелогичност. (!)
Дори и толерантни на пръв поглед свещенослужители и последователи на някоя религия, които заявяват, че нямат нищо против да разпитвате за тяхната вяра, бързо ще се разгневят и възмутят, когато започнете да дълбаете все по-надълбоко и те разберат, че вашето разследване се прави не с цел да подкрепите вярванията им и безпогрешността на доктрината, която споделят, а да разберете истината такава, каквато е.
Религиите разчитат за своя успех преди всичко на ловката промоция на митове и на невежеството на масите.
Затова те са направили здравия разум свой враг № 1. Мартин Лутер (1483-1546) ясно е дефинирал това: „Който иска да бъде християнин, трябва да извади очите на разума.“ Историята на повечето традиционни религии е свързана със заблуди, безпросветност, потискане на вярващите и ограбване на труда им, фаворизиране на „избраните“ и царете и насаждане на покорство у масите.
Една от най-широко прилаганите от векове насам открита и деспотична тактика от Католическата църква е концепцията за „опасното знание“ - с други думи, това са идеи, теории и факти, които са враждебни или изобличаващи по отношение на „вярата“ и църквата и затова трябва да бъдат далеч от умовете на паството. Невежеството на масите винаги е било сила в ръцете на религиозните (както и на политическите) водачи и институции, които по принцип окуражават анти-интелектуализма. Вярата няма нужда от знания - това е тяхната идея. Да разбереш как функционира светът или вселената, е безполезно или най-малкото фатално отвличане от „пътя на спасението“. Когато човек не разбира нещо, най-лесно е да каже това е от „Божествен произход“ или пък „дяволска работа“. Според Стария Завет първият грях на човека дори бил, че вкусил от дървото на познанието в райската градина и затова бил наказан. Изводът е ясен - невежеството по отношение на света и самия човек се толерира и дори е желателно, докато стремежът към познание е опасен и подлежи на наказание. Ако някой не разбира символиката, скрита в подобни митове, буквалното приемане на написаното би имало силен негативен ефект върху съзнанието му.
Католическата църква винаги е била опонент на научните изследвания. Имало е времена, когато тя забранявала на хората да четат и пишат, както и да притежават Библията. Публично са изгаряни както книги, така и учени, дръзнали да се противопоставят на властта на й. Според папа Павел V например „Доктрината за движението на Земята около оста и около Слънцето е погрешна и напълно противоречи на Светото Писание“. Друг църковен отец пък твърдял, че „геометрията е от дявола“, и т. н.
Основателят на йезуитския орден - Игнациус Лойола (1491-1556), пише в „Духовни упражнения“: „За да бъдем прави във всичко, ние трябва винаги да се съгласяваме, с това което Църквата е решила...“(!)
През 1559 г. Инквизицията изрежда хиляди заглавия в Индекс на забранените книги, които католиците не трябвало да четат и да притежават. Голяма част от забранените творби са били от учени и напредничави умове, както и от автори от други вероизповедания. Католиците, за които било установено, че имат някое от изброените заглавия, били физически наказвани или отлъчвани от църквата. Дори през 1908 г., папа Пий X заявява, че списъкът иде бъде допълнително разширен. От 1966 г. насам Индексът вече не се осъвременява и няма наказания за „прегрешилите“, но за Католическата църква все още има опасни книги.
Emo какво казва кардинал Тарчизио Бертоне по едно предаване на Радио Ватикана според публикация в „Лос Анджелис таймс“ от 18 март 2005 г.: „Моят призив е следният: „Не четете и не купувайте ‘Кодът на Да Винчи’.“6
Наистина има от какво да се страхуват различните религиозни водачи и институции: според едно изследване от 2001 г., извършено от Харвардския университет, съществува голяма взаимна връзка между образоваността на индивида и вярата в чудеса, рай и ад - високообразованите хора приемат в значително по-малка степен подобни обяснения.
Някои религии все още проповядват несъвместими със съвременното развитие на науката и познанието идеи и за да не загубят влиянието, което имат, и да не изпаднат в забвение, усърдно промиват мозъците на своите последователи, като се опитват да се нагодят към техническия прогрес и променящите се в глобален мащаб условия. Традиционните религии християнство, ислям и юдеизъм разполагат с мощен пропаганден апарат и огромни финансови възможности. Ватиканът например издава над 1500 вестници и списания на около 50 езика. Неговата радиостанция е една от най-мощните в света, а освен това има и собствени телевизионни канали. По такъв начин тази религиозна институция може да оказва изключително силно въздействие върху обществено-политическия живот на страните, в които преобладаващата част от населението са католици. За целта се използват и многобройните, обвързани с нея местни политически, професионални, студентски, женски, благотворителни и други организации.
Ватиканът е и една от най-мощните финансови сили в света. Притежава свои банки, има огромни капиталовложения в цял свят, акции в различни отрасли на промишлеността и е един от най-крупните поземлени собственици на земя в глобален мащаб. В същото време „учи“ хората на смирение и бедност.
Разбира се, не искам да кажа, че всички вероизповедания са безнадеждно закостенели и че не се опитват да разберат човека, света и вселената. От изповядващите основните религии са излезли големи учени, философи и хора на изкуството, които са допринесли много за обогатяване на човешките познания и култура и са създали изключителни творби. Но не трябва да се бърка догматичният фундаментализъм, който потиска ума и творчеството, с вдъхновението и любовта, родени от чистото сърце и непредубедената религиозност.
Друг пример за религиозен контрол върху ума са „законите срещу богохулство“. Самото им съществуване е показателно - да се потиснат всякакви мнения, които по някакъв начин не се харесват на определени религиозни кръгове. Например през 2002 г. един австрийски художник -Герхард Хадерер публикува сатирата „Животът на Иисус“. Книгата била преведена на няколко езика, включително и на гръцки. Но в Гърция все още действа закон срещу богохулството и щом творбата се появила на тамошния пазар, гръцката православна църква завела съдебно дело срещу автора. Въпреки че Хадерер е писал произведението си в Австрия и дори не знаел, че е публикувано на гръцки, според законите, валидни за ЕС, той бил принуден да замине за южната ни съседка във връзка с предявеното срещу него обвинение. Съдебните заседатели го намерили за виновен и му дали в месеца условно, като официално забранили книгата му в Гърция. След многобройни протести и кампания в негова защита, той бил оправдан, а забраната - вдигната.
Ислямските закони в някои държави са още по-строги и безапелационни. Когато през 1989 г. живеещият в Англия индийски писател Салман Рушди публикува „Сатанински строфи“, покойният вече аятолах Хомейни произнесе над него „фатва“, издавайки му смъртна присъда, защото обиждал исляма и представял пророка Мохамед като простосмъртен, който съгрешава, а последователите му - като разгулни мъже, и за главата му беше определена награда. Рушди беше принуден да се крие. Книгата беше обявена за богохулна и нечестива и забранена в много ислямски държави, а в някои немюсюлмански страни бяха атакувани книжарници и издатели заради това, че я продават. Днес екстремистки групировки все още продължават да издирват автора, за да го убият. И всичко това става в края на XX и началото на XXI в., когато човекът вече няколко десетилетия е в космоса.
Присъдата, преследването и изгнанието на Рушди го превърнаха в символ на борбата срещу религиозния фанатизъм. Неотдавна той призова исляма към нова духовност, която да замени тесногръдия догматизъм. В едно интервю
Pyuigu заявява: „... мюсюлманите трябва да се запитат защо ислямът като държавна религия никога не е бил в състояние да създаде демокрация... В повечето случаи имаме военна или религиозна диктатура, или пък и двете едновременно..."
Много малко са тези, които решават да следват дадена религия в резултат на задълбочено, сравнително изследване на различните вероизповедания и духовни учения - огромната част от хората избират първо да „повярват“ и чак тогава да търсят разумни причини, които да оправдаят избора, който са направили. Такива, разбира се, понякога трудно биха могли да се намерят, но способностите на човека да се самозаблуждава са безгранични и той винаги може да представи „логично“ оправдание на своята вяра, като фактите са последното нещо, което би взел под внимание. Повечето хора вярват не защото са изследвали критично религията си, а защото не са го направили. И разбира се, религиозните институции винаги са ги окуражавали да не го правят.
Различните църкви се стремят така да индоктринират вярващите, че те самите да се цензурират и да не се опитват да намират извън съответната догма отговорите на въпросите, които ги вълнуват. Защо е този страх от познанието и търсенето на истината? Ако която и да е религия е сигурна, че това, което проповядва, е достоверно и не може да бъде оборено, защо се страхува да бъде подложена на тест?! Дори би следвало да насърчава подобни опити, за да могат вярващите да се уверят в нейната правдивост и сила.
Най-ефективно и трайно и същевременно най-пагубно за индивида е индоктринирането, което започва в детска възраст. Децата са по-впечатлителни и доверчиви и готови да приемат това, което им казват авторитетите, като имплантираното в умовете им оставя дълбоки и трайни следи. Подрастващите се изпращат например на неделно училище или посещават други религиозни мероприятия, където да им се поднесе като неоспорима истина доктрината на вярата. Има дори такива организации, които открито обявяват, че мисията им е да обръщат децата в съответната вяра (например „Чайлд евангелизм фелоушип“).
За спечелването на последователи първата преграда, която трябва да бъде преодоляна от всяка религия по принцип, е да убеди другите да приемат нейната идеология. Най-простият и ефикасен начин да привлечеш интереса на хората е като им разясниш каква облага би им донесло това.
- Д-р Атанас Гълъбов - ОКОВАНА СВОБОДА: ,,Технология на глобалния контрол."
БОЖЕ МИЛИ - ЕНИЧАРИН-ИБРИКЧИЯ НИ НОСИ БЛ...
ОБИЧАМ ДА ОБИЧАМ !
Намалете бройката на хора, които не прои...
ОБИЧАМ ДА ОБИЧАМ !
Намалете бройката на хора, които не прои...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
