Постинг
24.04.2020 01:14 -
Т. НАР. "ТУРСКИ АТЕНТАТИ" СА БИЛИ ИЗВЪРШЕНИ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
"Соня Събчева: - Добър ден, драги слушатели! Днес гост в нашето студио е г-н Янко Янков, председател на Партия Либерален Конгрес, председател на Съюза на юристите демократи в България, старши научен сътрудник в Българската академия на науките, доцент в няколко юридически факултети, юрист, специалист по Теория на правото, Политически и правни учения, Политология, Психология на правото. Занимава се с практическа политика и с научна дейност.
Г-н Янков е гост в студиото и затова, че през годините на тоталитаризма, лежейки дълги години в килиите на осъдените на смърт, е бил в съседни килии с така наречените “турски терористи”, взривили на 30 юли 1984 г. чакалнята на влаковата гара в град Пловдив и паркинга пред чакалнята на аерогарата на град Варна, а на 9 март 1985 г. - взривили край село Буново до София влаков вагон за майки с деца и фоайето на най-големия хотел в град Сливен.
Добър ден, г-н Янков!
Я. Я.: - Добър ден на нашите слушатели! Аз бях дълги години в килиите на смъртните, без да съм имал смъртна присъда. Моята присъда бе за противодържавна организация и противодържавна агитация и пропаганда, първоначално бе 12 години, а после бе “коригирана” на 6 години и 6 месеци, а след като я изтърпях до последния ден, Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на доказателства. През шестте години и половина, през които бях в затвора, имах възможността да опозная доста добре целия официален и таен държавен инквизиционен механизъм, целия криминален контингент, голяма част от който днес върлува като част от силовите структури на Червената мафия, също така и някои от бъдещите политици на комунистическата и посткомунистическата мафия като например Ахмед Доган, опознах много добре и терористите, извършили няколкото атентати през 1984 и 1985 г.
Соня Събчева: - Разкажете на нашите слушатели каква е била ситуацията, според Вас, кои и какви са били тези хора, как са били мотивирани, за да извършат атентатите!
Я. Я.: - Когато дойдоха в затвора, тези хора се представяха за автентични “борци за свобода” и “герои”. Първоначалната им представа за себе си бе почти пълно копие на филмовите версии на комунистическата пропаганда за героичните постъпки на партизаните-комунисти, и те очакваха всеобщ респект, овации и преклонение пред личността и пред постъпките им.
Впоследствие обаче започнаха да осъзнават, че са безкрайно далеч от всичко, което са очаквали, и най-вече, че вместо ордени на гърдите ще получат по един куршум в главата. Разговарял съм с тях изключително дълго време и съм имал време да приложа всичките си професионални знания, за да ги мотивирам да започнат да си задават въпроси, каквито те съвсем определено отбягваха да си задават, и да стигат до отговори, каквито не им се искаше да получават. Преценявайки умствения им багаж и факта, че в продължение на няколко години Държавна сигурност не е могла да ги открие, аз още в самото начало проумях, че те са били само изпълнители на една предварително и прецизно замислена операция, и че “мозъкът” е другаде. Не ми беше трудно да се досетя къде е това “другаде”, но все пак реших бавно и предпазливо да ги “манипулирам” така, че сами да ми признаят истината. Като психика и като мислене и тримата бяха твърде примитивни, но все пак притежаваха минималната доза здрав разум, необходима им да проумеят, че са били излъгани и изоставени. Няколко мои аргументи ги съкрушиха окончателно и те ми признаха, че са били не само подбудени, но дори и подробно ръководени в осъществяването на терористичните актове именно от агентурните си ръководители от Държавна сигурност от Бургас и от София.
Наскоро след като излязох от затвора, през 1990 г. станах депутат във Великото Народно събрание, избран преди всичко с гласовете на българските турци от Бургаския избирателен район, и по-точно от родните места на тримата терористи. Тогава се срещнах няколко пъти с роднините и на тримата, и успях прецизно да проверя всички съществени факти и обстоятелства по вербуването от Държавна сигурност и използуването на тримата “терористи” за осъществяване на секретните операции на тази зловеща тайна организация.
Когато приключих с проверките си, направих няколко пресконференции, които, разбира се, не бяха отразени абсолютно никъде. После написах специално и доста обемисто изложение до Главния прокурор с искане за разследване на “версията”, че атентатите всъщност са били дело на Държавна сигурност. Това изложение е от 17 април 1992 г., то е регистрирано в регистрите на Главната прокуратура и е публикувано в издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” и в първия том на документалната ми книга “Документ за самоличност”.
В това изложение изрично и недвусмислено съм обосновал тезата, че така наречените “турски терористи в България” всъщност въобще не са били “терористи на самоизява”, а били добре ръководени и добре манипулирани от службите на Държавна сигурност.
Соня Събчева: - Извинете, искате да кажете, че тези терористични актове са били планирани от Държавна сигурност, били са възложени за изпълнение на тези лица и те са ги извършили, след което по нареждане на същата Държавна сигурност тези хора са били осъдени и разстреляни!?
Я. Я.: - Именно! Именно!
Соня Събчева: - А какъв е бил механизмът, по който тези хора са били манипулирани и мотивирани да извършат терористичните актове?
Я. Я.: - Този механизъм не блести с оригиналност и сложност. Бих казал дори, че е бил доста примитивен и може би именно поради това при тези примитивни хора се е оказал напълно ефективен. Първоначално тези хора са били поставяни в тотални и систематични ситуации на несправедливост, незаконност и необходимост от неизбежна защитна реакция за оцеляване на определени лични и семейни ценности. Постепенно Държавна сигурност е започнала да дава възможност на тези хора, от една страна, да извършват определени маловажни престъпни действия, а от друга страна - да придобиват самочувствие на закриляни от “загадъчни”, но доста силни симпатизанти. После, на определен етап от развитието на сценария, “закрилниците” са се появили, легитимирали са се, шантажирали са “дейците” заради “престъпните” им деяния, сплашили са ги със затвор и други санкции, после са обещали “по-голяма закрила” срещу вербуване...
На един още по-късен етап от развитието на сценария на тези хора е било възложено конкретното изпълнение на терористичните актове, като интензивно им е било внушавано, че те вършат справедливо и героично дело, и че ще имат протекцията на хора от най-високото място в йерархията на властта. Първите “успешни” атентати и умело лансираните слухове за “неуловимите отмъстители” действително са дали на тримата фалшивото самочувствие за “върховно покровителство от верни на идеята хора от висшата власт”.
Аз обаче имам подозрението, че тези терористични актове, или поне главните им елементи, всъщност не са и не биха могли да бъдат извършени от който и да е от тримата, а са били извършени от професионалисти по тероризъм от Държавна сигурност. След това обаче тези лица са били мотивирани да поемат върху себе си “ героичната слава”, и разбира се, и вината за станалото. Това е един стар прийом на Държавна сигурност - нейните специалисти извършват каквото трябва да се извърши, а след това съответно обработените и предварително посветени или пък най-често въобще непосветени и неразбиращи същността на ставащото и на станалото лица, доброволно или принудително като набедени приемат наказателните ефекти от операцията.
Соня Събчева: - Знаете ли, винаги съм си мислела, че не е възможно тези трима средно грамотни млади хора да могат да боравят с експлозиви толкова професионално.
Я. Я.: - Действително за тримата би могло да се каже, че според масовите критерии за България са били “средно грамотни хора”. Но масовите критерии са едно, а професионалните - нещо съвсем друго. Тероризмът е изключително специфична дейност, изискваща висок професионализъм в редица сфери, за които тримата “турски терористи” не са имали дори и най-бегла представа. В това отношение те са били “абсолютно неграмотни”, а може би, дори и една такава оценка и формулировка да е доста елегантна по отношение на тях.
Все пак действително единият от тях е можел да борави професионално с миньорски и каменоломни експлозиви, задействувани с фитилен или електрически детонатор. Вероятно не му е било лесно да усвои начините на включването във веригата на часовниковите механизми, но все пак и това е могло да стане. Другите не са разбирали абсолютно нищо от всичкото това.
Боравенето с експлозиви за миньорски и камоноломни дейности не е кой знае колко трудно за един средно грамотен човек и е напълно възможно той да го усвои. За средно грамотните хора обаче е абсолютно невъзможно осъществяването на елементите от останалата част от сложната терористична дейност. В случая и тримата не са имали дори и най-малка представа как трябва да бъде организиран и постигнат резултатът, който на практика е бил осъществен - в продължение на твърде дълго време специалистите от Държавна сигурност да не могат да ги открият и арестуват.
Отговорът е в това, че целият процес на осъществяването на атентатите е бил изключително прецизно контролиран на най-висше ниво в системата на Държавна сигурност и въобще не е било позволявано на онези служители от Държавна сигурност, които не са били посветени в “тайната на сценария”, да тръгнат по истинските следи и да открият истината. Впрочем, в една от книгите си Георги Сотиров, единият от офицерите от Софийската Държавна сигурност, изпратен в Бургас за разкриване на атентаторите, изрично пише, че когато вече е бил “надушил истинската следа” и като хрътка е бил тръгнал по нея, съвсем внезапно от София е пристигнал неговия началник, който просто го е принудил да изостави тази следа и да тръгне по друга, естествено, напълно фалшива. Така че протекцията на Държавна сигурност над “турските атентатори” просто е несъмнена.
Соня Събчева: - Господин Янков, тези хора наистина ли са убити?
Я. Я.: - Да, убиха ги! Аз съм разговарял с тях няколко дена преди да ги убият, а няколко часа преди да бъдат убити в затвора вече се знаеше, че ще бъдат убити. Ние разбрахме за подготовката на разстрела им няколко дни преди това, когато братът на единия от тях, Сабри Маджаров, бе изпратен в затвора във Варна, за да не бъде в Софийския затвор и да не узнае за изпълнението на присъдата. Той, разбира се, също като останалите е бил агент на Държавна сигурност. После стана виден местен лидер на една от партиите на Червената мафия - Движението за права и свободи на Ахмед Доган.
Соня Събчева: - А те знаеха ли, че ще бъдат убити, или до последния момент са се надявали, че няма да бъдат убити?
Я. Я.: - Почти до последния момент те бяха манипулирани от Държавна сигурност и им беше обещавано, че няма да бъдат разстреляни. Аз обаче много време преди това им бях обяснил, че ги лъжат, и моите аргументи силно ги притесняваха. Те казваха, че всички осъдени на смърт имат право на последно свиждане с близките си, и тъй като на тях не им се дава такова свиждане, това означавало, че присъдата няма да бъде приведена в изпълнение. Аз им обясних, че специално за тях тези принципи нямат никакво значение и няма да бъдат приложени, и че на тях не им дават свиждане с близките, за да им попречат да кажат истината за вербуването си и за атентатите.
Този ми аргумент ги впечатли доста силно и бих казал, че именно след него те започнаха бавно и постепенно да ми разказват подробностите, които ми дадоха възможност да “сглобя” подробностите от картината на терористичната дейност на Държавна сигурност. Тази “картина” аз съм описал в изложенията си до Главния прокурор, в издавания по-рано от мен вестник, както и в отдавна издадената ми документална книга. Но до днес Прокуратурата не е направила абсолютно нищо за разследването на предложената от мен теза. Дори не ми е отговорила абсолютно нищо - нито че е съгласна, нито че не е съгласна с мен!
Соня Събчева: - Все пак се занимавате и с практическа политическа дейност. Потърсихте ли политически средства за решаването на този случай?
Я. Я.: - В България не съществуват политически начини за решаването на подобни случаи. Аз познавам лично всички или почти всички значими политици и властнически фактори, и мога категорично да заявя, че те или са по някакъв начин манипулирани, ръководени и контролирани, или просто значимите им замисли и действия са своевременно блокирани.
Соня Събчева: - Извинете, Вие казахте “манипулирани, ръководени и контролирани”. От кого?
Я. Я.: - Атентатите, за които говорехме досега, разбира се, че не са били планирани и осъществявани от Държавна сигурност съвсем случайно. Една от основните им цели беше да се дестабилизира режимът на Тодор Живков. Ако си спомняте, още през 1990 г. аз бях дал публичност на информацията, до която се бях докоснал като млад асистент за плана-прогноза “Страната Х след момента t”.
Според този план е трябвало, условно казано, “Червената армия да бъде трансформирана в Червена мафия”. Целта на тази трансформация е била трансформацията на изключително голямо количество капитали, необходими на “бъдещите капиталисти”. Така тогавашните “КаГеБисти” станаха днешни видни “червени капиталисти”, които контролират целия политически живот, Парламента, Президента, Правителството".
Г-н Янков е гост в студиото и затова, че през годините на тоталитаризма, лежейки дълги години в килиите на осъдените на смърт, е бил в съседни килии с така наречените “турски терористи”, взривили на 30 юли 1984 г. чакалнята на влаковата гара в град Пловдив и паркинга пред чакалнята на аерогарата на град Варна, а на 9 март 1985 г. - взривили край село Буново до София влаков вагон за майки с деца и фоайето на най-големия хотел в град Сливен.
Добър ден, г-н Янков!
Я. Я.: - Добър ден на нашите слушатели! Аз бях дълги години в килиите на смъртните, без да съм имал смъртна присъда. Моята присъда бе за противодържавна организация и противодържавна агитация и пропаганда, първоначално бе 12 години, а после бе “коригирана” на 6 години и 6 месеци, а след като я изтърпях до последния ден, Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на доказателства. През шестте години и половина, през които бях в затвора, имах възможността да опозная доста добре целия официален и таен държавен инквизиционен механизъм, целия криминален контингент, голяма част от който днес върлува като част от силовите структури на Червената мафия, също така и някои от бъдещите политици на комунистическата и посткомунистическата мафия като например Ахмед Доган, опознах много добре и терористите, извършили няколкото атентати през 1984 и 1985 г.
Соня Събчева: - Разкажете на нашите слушатели каква е била ситуацията, според Вас, кои и какви са били тези хора, как са били мотивирани, за да извършат атентатите!
Я. Я.: - Когато дойдоха в затвора, тези хора се представяха за автентични “борци за свобода” и “герои”. Първоначалната им представа за себе си бе почти пълно копие на филмовите версии на комунистическата пропаганда за героичните постъпки на партизаните-комунисти, и те очакваха всеобщ респект, овации и преклонение пред личността и пред постъпките им.
Впоследствие обаче започнаха да осъзнават, че са безкрайно далеч от всичко, което са очаквали, и най-вече, че вместо ордени на гърдите ще получат по един куршум в главата. Разговарял съм с тях изключително дълго време и съм имал време да приложа всичките си професионални знания, за да ги мотивирам да започнат да си задават въпроси, каквито те съвсем определено отбягваха да си задават, и да стигат до отговори, каквито не им се искаше да получават. Преценявайки умствения им багаж и факта, че в продължение на няколко години Държавна сигурност не е могла да ги открие, аз още в самото начало проумях, че те са били само изпълнители на една предварително и прецизно замислена операция, и че “мозъкът” е другаде. Не ми беше трудно да се досетя къде е това “другаде”, но все пак реших бавно и предпазливо да ги “манипулирам” така, че сами да ми признаят истината. Като психика и като мислене и тримата бяха твърде примитивни, но все пак притежаваха минималната доза здрав разум, необходима им да проумеят, че са били излъгани и изоставени. Няколко мои аргументи ги съкрушиха окончателно и те ми признаха, че са били не само подбудени, но дори и подробно ръководени в осъществяването на терористичните актове именно от агентурните си ръководители от Държавна сигурност от Бургас и от София.
Наскоро след като излязох от затвора, през 1990 г. станах депутат във Великото Народно събрание, избран преди всичко с гласовете на българските турци от Бургаския избирателен район, и по-точно от родните места на тримата терористи. Тогава се срещнах няколко пъти с роднините и на тримата, и успях прецизно да проверя всички съществени факти и обстоятелства по вербуването от Държавна сигурност и използуването на тримата “терористи” за осъществяване на секретните операции на тази зловеща тайна организация.
Когато приключих с проверките си, направих няколко пресконференции, които, разбира се, не бяха отразени абсолютно никъде. После написах специално и доста обемисто изложение до Главния прокурор с искане за разследване на “версията”, че атентатите всъщност са били дело на Държавна сигурност. Това изложение е от 17 април 1992 г., то е регистрирано в регистрите на Главната прокуратура и е публикувано в издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” и в първия том на документалната ми книга “Документ за самоличност”.
В това изложение изрично и недвусмислено съм обосновал тезата, че така наречените “турски терористи в България” всъщност въобще не са били “терористи на самоизява”, а били добре ръководени и добре манипулирани от службите на Държавна сигурност.
Соня Събчева: - Извинете, искате да кажете, че тези терористични актове са били планирани от Държавна сигурност, били са възложени за изпълнение на тези лица и те са ги извършили, след което по нареждане на същата Държавна сигурност тези хора са били осъдени и разстреляни!?
Я. Я.: - Именно! Именно!
Соня Събчева: - А какъв е бил механизмът, по който тези хора са били манипулирани и мотивирани да извършат терористичните актове?
Я. Я.: - Този механизъм не блести с оригиналност и сложност. Бих казал дори, че е бил доста примитивен и може би именно поради това при тези примитивни хора се е оказал напълно ефективен. Първоначално тези хора са били поставяни в тотални и систематични ситуации на несправедливост, незаконност и необходимост от неизбежна защитна реакция за оцеляване на определени лични и семейни ценности. Постепенно Държавна сигурност е започнала да дава възможност на тези хора, от една страна, да извършват определени маловажни престъпни действия, а от друга страна - да придобиват самочувствие на закриляни от “загадъчни”, но доста силни симпатизанти. После, на определен етап от развитието на сценария, “закрилниците” са се появили, легитимирали са се, шантажирали са “дейците” заради “престъпните” им деяния, сплашили са ги със затвор и други санкции, после са обещали “по-голяма закрила” срещу вербуване...
На един още по-късен етап от развитието на сценария на тези хора е било възложено конкретното изпълнение на терористичните актове, като интензивно им е било внушавано, че те вършат справедливо и героично дело, и че ще имат протекцията на хора от най-високото място в йерархията на властта. Първите “успешни” атентати и умело лансираните слухове за “неуловимите отмъстители” действително са дали на тримата фалшивото самочувствие за “върховно покровителство от верни на идеята хора от висшата власт”.
Аз обаче имам подозрението, че тези терористични актове, или поне главните им елементи, всъщност не са и не биха могли да бъдат извършени от който и да е от тримата, а са били извършени от професионалисти по тероризъм от Държавна сигурност. След това обаче тези лица са били мотивирани да поемат върху себе си “ героичната слава”, и разбира се, и вината за станалото. Това е един стар прийом на Държавна сигурност - нейните специалисти извършват каквото трябва да се извърши, а след това съответно обработените и предварително посветени или пък най-често въобще непосветени и неразбиращи същността на ставащото и на станалото лица, доброволно или принудително като набедени приемат наказателните ефекти от операцията.
Соня Събчева: - Знаете ли, винаги съм си мислела, че не е възможно тези трима средно грамотни млади хора да могат да боравят с експлозиви толкова професионално.
Я. Я.: - Действително за тримата би могло да се каже, че според масовите критерии за България са били “средно грамотни хора”. Но масовите критерии са едно, а професионалните - нещо съвсем друго. Тероризмът е изключително специфична дейност, изискваща висок професионализъм в редица сфери, за които тримата “турски терористи” не са имали дори и най-бегла представа. В това отношение те са били “абсолютно неграмотни”, а може би, дори и една такава оценка и формулировка да е доста елегантна по отношение на тях.
Все пак действително единият от тях е можел да борави професионално с миньорски и каменоломни експлозиви, задействувани с фитилен или електрически детонатор. Вероятно не му е било лесно да усвои начините на включването във веригата на часовниковите механизми, но все пак и това е могло да стане. Другите не са разбирали абсолютно нищо от всичкото това.
Боравенето с експлозиви за миньорски и камоноломни дейности не е кой знае колко трудно за един средно грамотен човек и е напълно възможно той да го усвои. За средно грамотните хора обаче е абсолютно невъзможно осъществяването на елементите от останалата част от сложната терористична дейност. В случая и тримата не са имали дори и най-малка представа как трябва да бъде организиран и постигнат резултатът, който на практика е бил осъществен - в продължение на твърде дълго време специалистите от Държавна сигурност да не могат да ги открият и арестуват.
Отговорът е в това, че целият процес на осъществяването на атентатите е бил изключително прецизно контролиран на най-висше ниво в системата на Държавна сигурност и въобще не е било позволявано на онези служители от Държавна сигурност, които не са били посветени в “тайната на сценария”, да тръгнат по истинските следи и да открият истината. Впрочем, в една от книгите си Георги Сотиров, единият от офицерите от Софийската Държавна сигурност, изпратен в Бургас за разкриване на атентаторите, изрично пише, че когато вече е бил “надушил истинската следа” и като хрътка е бил тръгнал по нея, съвсем внезапно от София е пристигнал неговия началник, който просто го е принудил да изостави тази следа и да тръгне по друга, естествено, напълно фалшива. Така че протекцията на Държавна сигурност над “турските атентатори” просто е несъмнена.
Соня Събчева: - Господин Янков, тези хора наистина ли са убити?
Я. Я.: - Да, убиха ги! Аз съм разговарял с тях няколко дена преди да ги убият, а няколко часа преди да бъдат убити в затвора вече се знаеше, че ще бъдат убити. Ние разбрахме за подготовката на разстрела им няколко дни преди това, когато братът на единия от тях, Сабри Маджаров, бе изпратен в затвора във Варна, за да не бъде в Софийския затвор и да не узнае за изпълнението на присъдата. Той, разбира се, също като останалите е бил агент на Държавна сигурност. После стана виден местен лидер на една от партиите на Червената мафия - Движението за права и свободи на Ахмед Доган.
Соня Събчева: - А те знаеха ли, че ще бъдат убити, или до последния момент са се надявали, че няма да бъдат убити?
Я. Я.: - Почти до последния момент те бяха манипулирани от Държавна сигурност и им беше обещавано, че няма да бъдат разстреляни. Аз обаче много време преди това им бях обяснил, че ги лъжат, и моите аргументи силно ги притесняваха. Те казваха, че всички осъдени на смърт имат право на последно свиждане с близките си, и тъй като на тях не им се дава такова свиждане, това означавало, че присъдата няма да бъде приведена в изпълнение. Аз им обясних, че специално за тях тези принципи нямат никакво значение и няма да бъдат приложени, и че на тях не им дават свиждане с близките, за да им попречат да кажат истината за вербуването си и за атентатите.
Този ми аргумент ги впечатли доста силно и бих казал, че именно след него те започнаха бавно и постепенно да ми разказват подробностите, които ми дадоха възможност да “сглобя” подробностите от картината на терористичната дейност на Държавна сигурност. Тази “картина” аз съм описал в изложенията си до Главния прокурор, в издавания по-рано от мен вестник, както и в отдавна издадената ми документална книга. Но до днес Прокуратурата не е направила абсолютно нищо за разследването на предложената от мен теза. Дори не ми е отговорила абсолютно нищо - нито че е съгласна, нито че не е съгласна с мен!
Соня Събчева: - Все пак се занимавате и с практическа политическа дейност. Потърсихте ли политически средства за решаването на този случай?
Я. Я.: - В България не съществуват политически начини за решаването на подобни случаи. Аз познавам лично всички или почти всички значими политици и властнически фактори, и мога категорично да заявя, че те или са по някакъв начин манипулирани, ръководени и контролирани, или просто значимите им замисли и действия са своевременно блокирани.
Соня Събчева: - Извинете, Вие казахте “манипулирани, ръководени и контролирани”. От кого?
Я. Я.: - Атентатите, за които говорехме досега, разбира се, че не са били планирани и осъществявани от Държавна сигурност съвсем случайно. Една от основните им цели беше да се дестабилизира режимът на Тодор Живков. Ако си спомняте, още през 1990 г. аз бях дал публичност на информацията, до която се бях докоснал като млад асистент за плана-прогноза “Страната Х след момента t”.
Според този план е трябвало, условно казано, “Червената армия да бъде трансформирана в Червена мафия”. Целта на тази трансформация е била трансформацията на изключително голямо количество капитали, необходими на “бъдещите капиталисти”. Така тогавашните “КаГеБисти” станаха днешни видни “червени капиталисти”, които контролират целия политически живот, Парламента, Президента, Правителството".
