Доц. Даниел Вачков е Директор на Института за исторически изследвания към БАН. Той е член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Според неговото изследване съветската окупация на България струва 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 милиарда лв разходи на България при участието и във войната срещу Германия; 30 милиарда разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети на над 27 милиарда лв; разходи за обезщетения,пенсии и еднократни помощи - 10,9 милиарда лв. !!! При окупацията всичко е за сметка на българската хазна и живеещи в близост до съветските гарнизони български граждани. Оповестява се,че само до 30.06.1945г. за тази цел са похарчени колосалните 23 295 922 715 лв. Изнасят се и други факти. Годишният окупационен данък,който съветската армия извлича от България,надвишава общия национален доход на страната. Над 20 000 железопътни вагона са присвоени от "освободителната армия" като "трофейни". Около 32 000 български офицери и войници загиват напразно в Македония,Югославия и Унгария,защото страната не е призната за съвоюваща. При решителното гласуване за признаване на България за такава на Парижката мирна конференция ссср гласува "против" с единствената цел да продължи да я изполва като окупирана. През март 1945г. българската страна е принудена да подпише търговско споразумение,съгласно което "освободителите" закупуват цялото стопанско производство на мизерно ниски цени,конфискуват целия резерв българско розово масло в БНБ. Налагат България да закупува метали,петролни продукти,химикали от ссср по цени далеч по-високи от международните. Прави се сравнение,че подобни договори не са сключвали "дори и империалистическите държави със зависимите народи от Азия и Африка." Има архивни материали ,от които става ясно,че окупаторите изземват къде насилствено,къде доброволно огромни количества - хранителни продукти,материали,стоки от бита и др. В списъците като конфискувани фигурират : овце и кози,коне и кобили,прасета,ечемик,овес,каруци,хамути,юзди,колички,автомобили,варели,ключове,брашно,прозоречни стъкла,порцеланови чинии,маркучи,обувки,блузи,маси,столове,цедилки,радиоапарати,юргани,тенджери,тигани,костюми,черги,кожи за обуща,будилници,огледала,бельо,бъчви,вино,музикални инструменти,готварски печки,ориз,одеяла,стенни и ръчни часовници,пишещи машини,кревати,куфари,възглавници,кофи,кюнци,панталони,пантофи,нощници,рокли,велосипеди,фотоапарати,ловни пушки и какво ли още не !!! Подобни списъци за "братско" плячкосване се пазят за почти всяка община : маси за хранене,детски обувки,железен търмък,цигулки,фураж...на тези "хора" ли издигнахме паметници ? Окупаторите разграбват и складовете на главното интендантството към Министерството на войната. От тях се изземват горива,масла моторно имущество и други ценни материали,нуждите от които за войската и страната са огромни. След това страната е принудена да купува въпросните стоки и суровини от ссср на баснословно високи цени. Автомобилен бензин който струва 24 долара за тон,ссср ни иска 42 долара. Вместо 2.60 долара за килограм тютюн,съветските търговци го купуват от България по най-много 1.50 долара за кг. Става ясно и как се появяват т.нар "съветски предприятия" в България? Конфискувани са всички германски имущества,всички стопански предприятия,основани с германски капитали,стопански складове и сгради,помещения след което се преименуват на "съветски предприятия". След анализа,че за периода от 28.10.1944г. до средата на март 1945г. издръжката на съветската армия струва 20 558 194 361 лв се оказва,че към това трябва да се прибави и взетите от БДЖ 14 000 вагона,задържани морски съдове и други моторни превозни средства,откараната в Одеса германска военна и фабрична техника и съоръжения,която страната е закупувала от Германия. Част от нея се пребоядисва и се продава отново на България. По същия начин се развиват нещата през 1946 и 1947г. Разкрива се и потулваната истина,че всички средства от всеизвестния заем за свободата от над 24 милиарда лева не са отишли за "възстановяване на народното стопанство",а за издръжката на окупационна армия. Истинска катастрофа,това говорят документите от архива на Външно министерство !!! Спиред тях най-тежко е през 1945г.,когато България издържа 600 000 съветска армия. До юни 1945г. окупационната издръжка струва 23 милиарда лева,при положение че държавния бюджет за тази година е 45 милиарда лева! Освен всичко друго "гостите" ползват безплатно наличния параходен,корабен,железопътен и автомобилен български парк,казарми и всички необходими за пребиваването им предмети от битово естество. Ежемесечно за нуждите на Червената армия се доставят 500 тона въглища,а до края на войната 5000 тона тютюн,които тя отказва да признае като търговска стока с оглед вписването и в търговския баланс между двете "братски" страни. Съветските представители припознават като военни трофеи огромно количество намиращи се в България германски и унгарски стоки и вагони. За трофеи се взимат и немските и унгарските недвижимите имущества,въпреки че военни трофеи могат да бъдат само движимите такива. Окупатори задължават и БНБ да изкупи всички налични рубли в българите. Банката ги изкупува срещу 15 лв на рубла и предава близо 5 милиона рубли на окупационните власти,при условие че съветската власт ще възстанови тяхния еквивалент в левове. Следва отказ и натиск изкупуването да продължи,БНБ предава още 2.7 милиона рубли. Най,големи апетити Москва има към българския тютюн,медни и оловни концентрати и розово масло от което изкупуват възможно най-големи количества за по 300 долара на кг,а го продават на международните борси на по 1400 долара за кг. Руснаците обещават да върнат като трофейни 2500 товарни вагона и да съдействат за издирването и връщането на други 3500. Не ги връщат,но в замяна на това продават на България 1100 веднъж и втори път 2000. От публикуван българо-съветски протокол от 1952г. се разбира,че България е принудена да откупи "съветските" т.е немските предприятия и имущества за 43 милиона лева. Сега прилагам някой факти от разсекретени архиви на ДС : Почти две години след 9 септември 1946 г. Държавна сигурност е разполагала с агенти в основните, средните и висшите учебни заведения в София.В окаяно положение са живеели деца в място в гр. Пловдив, наречено възпиталище, където са били прибрани като „морално и социално застрашени” през 1948 г., когато в България БКП установява своята тоталитарна власт.През 1951 г. са извършени общо 139 бягства от армията, от които 54,7% са от пехотните части.
През следващата година за 9 месеца са извършени 65 бягства. По социален произход най-много бягства са от средите на средно селските слоеве, следвани от бедните слоеве на селяните.
По партийна принадлежност водят безпартийните, но следвани от комсомолците, а на трето място са членове на БКП.
Военното контраразузнаване подчертава, че тези данни показват „незадоволителната политико-възпитателна работа сред военнослужещите в армията”.
Отделно в доклада на ВКР е посочена и статистика за бягствата от трудовите войски. Само за първите 9 месеца на 1952 г. оттам са извършени 104 бягства.С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.
За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма.
Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.
През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.
Именно Димитров е човекът, който се обръща към Сталин след подписването на договора между нацистка Германия и СССР за указания каква да е позицията на Коминтерна и какви указания да бъдат спускани на комунистическите партии.
Секретната кореспонденция между Димитров и Сталин става достъпна през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз. Това е времето, когато в СССР се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни."Армия като добре организирана сила, добре обучена, политически възпитана и осигурена с мобилизационни запаси засега още няма у нас” - това е докладвал министърът на вътрешните работи ген. Георги Цанков до министър-председателя и лидер на БКП Вълко Червенков през 1952 г.В края на 50-те години в затворите е извършвана целенасочена партийно-политическа и агентурно-оперативна дейност от репресивния апарат на БКП с цел разработването и приобщаването към „народната власт” на политически затворници.Съветската пропаганда в България е промивала мозъци с над 330 000 заглавия и тираж от 70 милиона екземпляра и то за периода от 9 септември 1944 г. до 1978 г.Документ от 1973 г. съдържа редица действия, които идеологическото управление на Държавна сигурност е набелязало тогава.
Една значителна част от тях се отнася до налагането на контрол върху репертоарите на естрадните изпълнители.В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което е преследвало българската интелигенция за инакомислие или неодобрение на тоталитарната политика на БКП, е играло определено ролята на кадровик в сферата на културата, като е спряло назначаването на ръководни кадри на над 200 души с „вражески произход” в сферата на културата.Държавна сигурност се е опитвала да „бори” капиталистическите разузнавания сред западните туристи по Южното Черноморие не само със своите сили, но и с цяла армия от администратори по хотели, таксиметрови шофьори, работниците по бензиностанциите и автосервизите, та чак до продавачите на сувенири.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.
Той представлява строго секретна справка относно: Работата с обществеността по линия на отделени I-во при Окръжно управление на МВР Бургас през 1965 г.
От документа се разбира, че ДС е предала на партийни комитет в Слънчев бряг доклад за методите на „капиталистическите разузнавания”, която е бил изнесен пред общо над 2000 служители и работници с „голям интерес”.
ДС е провеждала беседи с гореизброените служители от хотелските администрации, със шофьорите на таксита, обслужващия персонал по бензиностанциите и автосервизите, както и с продавачите на сувенири.
Не е подминат и персонала на къмпингите „Каваците” и „Аркутино”, а също така и този в Международния младежки лагер край Приморско. Архивите на Държавна сигурност крият много информация за това по какъв начин репресивният апарат на БКП е създавал и реализирал специални операции, които да прототипите на днешните фалшиви новини.
Става въпрос за т. нар. активни мероприятия, чиято цел е да дезинформира определена институция, група, кръгове или държавно ръководство.В документи на областните дирекции на МВР по онова време присъстват изключително стряскащи данни за престъпността – например че дирекция "Национална милиция“ регистрира 12 убийства само за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от около 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което отново присъства сред документооборота на Министерството на вътрешните работи по онова време, включително и е докладвано с гриф "строго секретно“ в ЦК на БКП?
Така в справка до Тодор Живков от 1987 г. се докладва – за един месец са извършени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!). През август същата година – 21 умишлени убийства и 18 изнасилвания. Само в Сливен за 1986 г. са извършени 15 умишлени убийства.
Нито едно от тези престъпления не получава отзвук в медиите и всички стават предмет на
информационното затъмнение.
Групови изнасилвания, грабежи и убийства на мирни хора - престъпленията на войници от Червената армия в края на Втората световна война надхвърлят всякакви човешки представи. Жертвите им са между 2 и 4 милиона души.

В края на Втората световна война Червената армия извършва нечувани престъпления срещу населението не само в Германия и нейните съюзници, но и в страните, станали жертва на нацистката агресия. Така например чудовищно голям е броят на изнасилените жени и деца - често убивани, садистично осакатявани или оставяни да умрат от кръвоизливи след груповите пиянски гаври на съветски войници, офицери и дори генерали.
По оценки на някои историци, само в Германия има 2 милиона такива случая. Като прибавим към тях и убитите или осакатени след грабежи, депортации или просто за отмъщение граждани, броят на цивилните жертви на загубилите човешки образ „освободители“ със сигурност нараства поне двойно.
Да се направи сравнително точна статистика на извършените от Червената армия престъпления е невъзможно. И до днес всички намиращи се в Централния архив на руското Министерство на отбраната информации, доклади и анализи с данни за криминалните деяния на служили в армиите на СССР и Руската федерация войници, офицери и генерали са абсолютно недостъпни и забранени за разгласяване. Това твърди историкът Алексей Тимофеев в едно от изключително редките изследвания по тази тема в съвременната руска историография, озаглавено „Образът на червеноармееца-освободител на Балканите“. Интересът на автора към полуострова не е случаен: в края на лятото на 1944 г. именно Румъния и България, а впоследствие и голяма част от Сърбия, попадат под ботуша на съветската окупация.
Защо изнасилваха и „братушките“?
Случилото се в трите балкански държави е ужасяваща прелюдия към започналите три месеца по-късно масови зверства срещу цивилното население в Източна Прусия и Полша, завзети от Червената армия през зимата на 1945 година. Отказът на руските военни архиви да предоставят данни за извършените от руски войници военни престъпления кара изследователите да съдят за мащабите им единствено по оскъдните данни за потърпевшите, запазени от поддържаните тогава от Москва марионетни режими в балканските столици.

По поръчение на диктатора Тито, през 1955 година югославската УДБА разкрива част от извършените от съветски военнослужещи тежки криминални деяния на територията на страната в края на 1944 и началото на 1945 г.: 1219 изнасилвания и 359 опита за изнасилвания; 111 изнасилвания, завършили с убийства и 248, завършили с опити за убийство; 1204 случая на грабежи, придружени с осакатявания на жертвите. Но щом „братският“ сръбски народ, който винаги е бил верен съюзник на Русия, е преживял подобна кървава вакханалия във времето, когато на територията на Югославия е имало 300 хил. съветски войници, какво ли се е случило в България, считана от Кремъл за „враг“ и държана под окупация цели три години от 600 хиляди руски войници, макар царска България да е забранила изпращането дори на доброволци на Източния фронт?
СЛУЧАИ ОТ ЖИВОТА В КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ КОНЦЛАГЕРИ И ЗАТВОРИ, ПРЕДАДЕНИ ТОЧНО ОТ ОЧЕВИДЦИ

- Колю Кондов („Белене“):
На 5-ти септември 1951 г. 35 млади български патриоти са разстреляни в Старозагорския затвор. По същото време и в Сли­венския затвор са екзекутирани двама легионери.
По-горе споменах името на директора на Пазарджишкия затвор – Георги Попов. Ден-два преди събитията, започнали на 24-ти април 1952 г. и преди пребиваването ми в директорската стая, бях в карцера. По това време бяха убили един младеж -учител от Хасково. Трупът му беше хвърлен върху въглищата срещу карцера. Късно вечерта през решетките на карцера видях, че дойде директорът изверг. Пиян и псувайки ни, отиде до трупа на убития учител и уринира в отворената уста на жертвата. Жес­токи дни на побоища и убийства!… “
„Много често охраната извикваше някой от нас и му нареж­даше да отиде (отвъд колчетата с надписи „Стрелба без предуп­реждение!“) и да им отреже пръчка от върбата. Ние знаехме, че този нещастник ще бъде убит… “
„По време на брането на слънчоглед в късното лято на 1952 г. млад 17-годишен затворник заспал на обекта. Събуждайки се, разбрал, че е сам. Започва да тича и да моли за прошка, стре­мейки се да ни застигне и да се прибере с нас на Първи обект. Милиционерите се върнаха, пресрещнаха го и го убиха с брадви. Този младеж беше от Свищовско…„Д-р Никола Грозев беше отговорник на лазарета. Той е нео­бикновен човек – легионер. Много често го вкарваха в карцера, за­щото отказваше да подпише някой смъртен акт на убит затворник. Имаше случаи, когато престояваше в карцера и 9 месеца…“
„Един ден, работейки на дигата, беше застрелян Драган Ко­лев, защото беше посегнал да откъсне (от глад!) стрък лапад. Уби го милиционер – негов съселянин. Пред всички ни, хвана го за краката и го завлече в шубрака, казвайки, че искал да бяга. Убийствата бяха почти ежедневни и безпричинни. Никой от нас не знаеше дали ще доживее утрешния ден… “
„На 6 март 1953 г. бяха удавени няколко затворници, които с лодка преминаваха от остров Голяма бързина за остров Пер-син. Лодката имала пробойна, запушена с парцал. Последният изпаднал и лодката започнала да се пълни с вода. Настава сума­тоха и боричкане и всички потъват във водата. Само двама от тях успяват да се спасят с плуване… “
Същия ден, когато умря бай Христо Мутафов, умряха още 20 възрастни лагеристи от азиатски грип. Началникът на лагера, полковник Иван Тричков – брат на небезизвестният комунисти­чески герой Владо Тричков, пристигна и каза: „Малко са умре­лите! Искам трупове, трупове!… “

- Д-р Найден Найденов („Белене“):
„… Понякога постоянният вятър на острова (остров Пер-син в „Белене“, наричан от лагеристите „Моргата“) донасяше провлачена тъжна песен, която напомняше ридание над гроба на скъп човек. Много пъти се чуваше: „Помощ, на… му стана лошо, припадна“. А веднага след това стоящият за охрана ми­лиционер циганин подвикваше: „Не викайте, ба! Голяма работа, жа умре една гад…“

- Владимир Свинтила („Богданов дол“):
„… Почват първите инквизиции. Те се правят показно – то­ва е „приемът“. С един удар е повален някакъв студент – фракту­ра на черепа, менингит и екзитус (смъртен изход)! Но има и по-страшно. Възстановени са забравените отпреди реформите на Александър II шпицунтери (бой под шпалир). Но това не са шпи-цунтерите, рисувани от Шевченко. Там те удрят един път и ти продължаваш. Тук върху ти се изсипва град от удари. Но има по-страшно: убийството с удар на тояга в соларния плексус. И тогава хвърлят трупа на свинете… “
„… Не ги гледай никога в очите. Свеждай очи. Правият пог­лед се наказва със смърт.
Един бе погледнал Остап Гершанов право в очите. И бе повален – беше му счупен гръбнакът. Въпреки това стоя още една година. И когато излизаше от лагера, излизах и аз и го ви­дях, ходеше на четири крака, влачеше се по корем, Гершанов* му четеше някакви наставления от висотата на ръста си. А бед­ната човешка жаба гледаше нагоре с разбита уста (Гершанов го бе ритнал в устата!). Бедната човешка жаба… “

- Димитър Сираков („Белене“):
„… На този остров (остров Персин в „Белене“) човекът бе извън закрилата на всеки закон и всеки момент можеше да бъде застрелян с повод или без повод. Хиляди намериха своята смърт. И когато прасетата започнаха да изравят труповете, трябваше да се закрие свинефермата… В деня, в който беше заклано едно куче и вече имаше 60 случая на умрели от глад, на острова прис­тигна някаква комисия от добре охранени хора от София и със собствените си очи видяха как черния дроб на кучето се обръ­щаше във врящата тенекия.. “

- Асен Рашев („Белене“):
„…Отивайки към тоалетната, на 10 крачки от пътеката ви­дях един лагерист, който държеше в дясната си ръка котленка (котленките, които ползвахме за събиране на убитите жаби, змии, и варяхме от ярмата качамак). Беше се хванал за дебелия кавак, а срещу него милиционер с насочен шмайзер викаше и псуваше. Лагеристът с ужас в очите се молеше: „Не ме убивай, не ме уби­вай!“ Недоизрекъл молбата си за трети път – откос от шмайзе­ра, и жертвата се строполи на земята. Милиционерът, може би стъписай, изчезна, вероятно да докладва.
Връщайки се обратно, видях жертвата с лице, обляно в кръв. В дясната ръка стискаше котленката, чието съдържание – царе­вична ярма, се беше изсипало върху тялото му. Явно бе тръгнал към огнището да си вари качамак… “
„… Бай Иван Йондев – анархокомунист от Кюстендил, бе­ше също мой приятел. Добър човек и веселяк беше. Една сут­рин, когато колоната се движеше към обекта, той се отклони десетина метра встрани, за да убие с пръчка една жаба (за хра­на). Изведнъж се чуха изстрели и бай Иван се строполи с лице върху земята. Всичко свърши. Той беше мъртъв… “

- Иван Делийски („Белене“):
„… Върбите са нещо като гранични стълбове, очертават гра-
ницата между лагера и…. България. Минеш ли тази линия, Вът-
решните войски стрелят без предупреждение. Да, ама като ра-
ботиш, де ще я видиш върбата и въображаемата линия… По ед-
но време чуваме: пак-пак! так-так! Стрелба, ама не от шмайзер.
Дотичва през ливадите и върбалаците Минчо Панов и се бухва в нас. Какво става, бе? Убиха ги, двамата ги убиха! Ония, с които
той косил, навлезли, както косят, в „българско“ и ги убили на
място…“
„… Докато лежах в лазарета, 11 души умряха от глад. Пог­ребваха ги на съседния остров, на запад е от нас – остров Мага-рец. Няма една тревка там, няма едно храстче. Пясък само. Там са зарити най-малко хиляда трупа, и от Ловеч докарваха мъртви там… “

- Теодора П. Калайджиева; Янко К. Кожухаров:
„На 20 април 1990 г. по Радио София бе съобщено за колек­тивен гроб край Благоевград, също създаден в есенните дни на 1944 г., а имаше сведение за жестоко погребение и край Перник, пак по същото време. Там изчезнали адвокатът Владо Йонов от Радомир, председателят на кооперация „Съгласие“ в Перник -Тачо Пеев; Цеко Марков, Иван Петров Комитов и много други.
Без съд и присъда, тези хора са били хвърлени живи в 300-мет-рова шахта… “

- Румен Пенков („Кофалджа“ – „Мъртвата долина“):
„… На ръце лагеристите донесоха един човек. Оказа се, че е Христо Генов, народен представител на БЗНС „Никола Петков“ от Чирпан. Той беше излязъл от болница с кръвоизлив от язва на стомаха. Към обяд пристигна комендантът Стефан Китов, об­лечен със сталински мундир, и отиде при бай Христо, който ле­жеше на земята под една круша. Започна да го рита с подкова­ните ботуши. Бях на стотина метра и виждах как човекът умира. След това лагеристи го донесоха на ръце в лагера, но казаха, че вече бил мъртъв. Не знам дори дали е погребан… “

- Дончо Стоянов („Белене“):
„… Началникът ни – Стефан Китов, беше садист и убиец. Веднъж, помня, влезе в помещението и се заяде ей тъй без при­чина с анархиста Иван Йондев: „Ти какъв си, бе?“ Онзи мълчи, „Човек“, казва. „Знаем, че си човек, избухна началникът, но аз съм комунист, а ти какъв си?“ Не му изтраяха нервите на нашия и си позволи да отвърне: „Аз за разлика от Вас съм просто чо­век“. На другия ден охраната го застреля. Бяхме на работа на „Носа“. Който от лагерниците минаваше покрай мястото, оца­пано с кръв, оставяше по шепа лайкучки… Не се церемоняха и със своите хора. Информаторите си сред лагерниците най-често убиваха. Никой не знае къде и как… “

- Христо Пеев („Белене“):
„… Понтонът „Ужас“ – това име ще му остане в епопеята на „Белене“. Тридесет и пет младежи, предимно от забранения Зе-меделчески младежки съюз, трябва да изтърпят наказание, кое­то трудно би хрумнало на самия Берия. В началото на януари при минус 10-20-градусов студ те престояват 14 денонощия под открито небе, брулени от вятъра, без да могат да седнат или да излязат от водата, която през нощта замръзва, а през деня едва-едва се размразява. Трудно е за нечие въображение да си предс­тави по-голям кошмар. Малцина остават живи, но осакатяват за цял живот с ампутирани от измръзването крайници… “

- Димитър Куманов (Кюстендилски затвор):
„… Системата на безогледен терор беше повсеместна. Тя не отминаваше и затвора-болница – Кюстендилския затвор. В него бяха събрани при сравнително по-лек режим предимно туберку­лозни затворници. Един от тях бе Петър Гюров, висок, хубав мъж на около 40 години, приветлив и сериозен човек. Земеделец по убеждения. За негово нещастие управата реши да го вербува за доносник. Гюров възмутен отказал, при което изтървал и някоя по-силна дума. Грабнаха го нанякъде. След няколко седмици вър­наха на одеяло една жалка човешка сянка, обезкървена и измъ­чена до неузнаваемост. Говореше с върховно усилие с много тих и бавен шепот. Почина… “

- Христо Николов („Белене“):
„… Между лагеристите имаше и хулигани (криминални ре­цидивисти). Иван Кантов ми казваше кой от хулиганите е бил натоварен от управата да извършва убийства в лагера на беля­зани хора. Иван беше на същата длъжност и по-късно, когато идваше молотовката от Ловеч с трупове. Поемаше чувалите (с убитите) и ги товареше на понтона, а после ги откарваха на ост­ров Предел, където ги закопаваха в шанци, дълбоки 40 – 50 см. Разправяше ми, че свинете от свинарника на острова ги изравя­ли и разкъсвали…
Иван Кантов спеше при нас, в монтажната работилница… Оставаха му пет дни до излизането му от затвора. Започна да си подарява дрехите на нас, които оставахме. Беше лежал вече над 15 г. Но той не излезе. Това, което зная е, че полковник Т го е застрелял с пушка от прозореца на щаба. Премахнаха го, за да заличат част от следите!… “

- Христо Рангелов Матев („Слънчев бряг“):
„… Ще споделя само, че бях с вързани ръце и когато казаха „Слизай!“, аз не можах да скоча от камиона. „Помогна“ ми един изверг с приклад в тила и аз се проснах долу. Биха ме до обезу-мяване…
За да бъда кратък, ще ви кажа само, че нас ни биеха на ста­ване, при строяването, при тръгване за кариерите, при връщане от работа, при проверките и нощем дори… Така много момчета не издържаха и си отидоха… Над 300 души… (1954 г.)“

- Иван Иванов („Слънчев бряг“):
„… Според мен убийствата ставаха нощем… опъваха маса и шефовете се настаняваха за поредния запой: майор Гогов – на­чалник на лагера, капитан Баев – началник на милиционерската група, майор Газдов – началник на ДС, и Червения майор (Пет­ров) – най-големия гад и убиец, който после умря като куче. До­макинът на служебния стол – затворникът Дако от Угърчин, ми разправяше, че поглъщали неимоверни количества храна и ал­кохол. После, пияни-заляни, карали да им водят лагерници да ги мъчат или жени да се гаврят с тях.
Сутрин, когато идвах на работа, съм виждал огромни лок­ви кръв – сякаш са клали добитък! Питал съм, но не са ми отго­варяли.
Между жените имаше и красиви, макар че не може да се определи със сигурност – толкова отчайващо запуснати и мръс­ни бяха, че на човек му се повдигаше, като ги доближи. Милици­онерите обаче редовно ги изнасилваха!… “

- Васил Вълков („Слънчев бряг“):
„… Най-големите масови убийства ставаха точно тук. Без куршум, без нож, без брадва – само с тояги с железен край. В чувалите някои трупове бяха без мозъци… Ако някой дивак (ка­нибал) хване човек, той ще го изяде, а тук прасетата ни изяжда­ха…“

- Божидар Петров („Слънчев бряг“):
„… След това казаха на един от нас, мъж около петдесетте, че не трябвало да го докарват тук, а още на място да го ликвиди­рат. Той мълчеше (спомням си само, че беше от Пловдив).
Накараха го да легне по очи на снега и започнаха да го уд­рят с бастуните (сопите). Жертвата им крещеше и молеше за милост, а те удряха по целия гръб и краката, докато в един мо­мент престана да вика. Видях по врата му кръв, някой не беше насочил правилно удара, пък и той се гърчеше и местеше по земята… Някой донесе един чувал, палачите го сложиха вътре, натиснаха краката му и когато се скри целият, вързаха чувала с тел. Един милиционер доведе двама души с дрехи на райета, те взеха чувала и го понесоха някъде…“
„… Виждал съм чувалите с жертвите, понякога над 15 на ден, оставени до сградата зад тоалетната. Към 2 часа след полу­нощ идваше кола и ги закарваха нанякъде. Между нас се чуваше, че ги заравяли в „Белене“, но това знаят най-добре палачите и техните ръководители. Различни бяха причините и прийомите да се убие някой. Но основната причина беше нечовешката ра­бота…
Един младеж на около 25 години се хвърли под влака на Голямата кариера, когато правеше маневра. Колелетата му от­рязаха и двата крака, но той беше жив. Старшината от охраната попита звеневия Левордашки какво става. Левордашки взе един боен чук, изтеглиха го от релсите и го удари в гърдите. Жертва­та издъхна, а старшината одобрително кимна на убиеца. Вечер­та на проверката Газдов и Горанов държаха заплашителна реч никой да не смее да се самоубива. Те не искаха да изпуснат удо­волствието да ни лишават от живот собственоръчно. Те бяха съ­дии и палачи… “

- Иван Желев Кисьов („Слънчев бряг“):
„… Този боклук от Бургас знае да плямпа на осем езика и е адвокатско синче – извика Газдов и си плю на ръцете. – И вмес­то да си гледа езиците, ходел в пристанището и предупреждавал чуждестранните моряци кои чейнчаджии били сътрудници на ми­лицията.
Той замахна, че въздухът изпищя, бастунът (сопата) описа дъга и прасна човека в главата. Кръвта рукна като гейзер. Бри­гадирите се нахвърлиха връз него и тоягите им зачаткаха сякаш трошаха орехи. Прожекторът беше насочен към тила му и свет­лината струеше към мен, та главата му изглеждаше черна и кръвта шуртеше като мастилена струя. Биха го петнадесетина минути, той спря да мърда. Донесоха чувал и го натъпкаха вътре. На сут­решната проверка кръгът стоеше очертан от вечерта. В него бе­ше засъхнало ръждиво петно…
Край лагера растяха някакви жилави храсти – дрян ли бе­ше, друго ли – не знам. Но бяха жилави и след като ги обгаряха на огън, много трудно се чупеха. При силен удар тоягите пукаха черепите като зрели дини. Имало е случаи да влезе някой в кръ­га и Газдов да замахне по-тежко… по лицата и дрехите ни пръс­каше червено-бяло пюре от кръв и мозък: когато беше студено, кръвта димеше като сярна киселина… Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече. В началото бяхме 180 лагерис-ти; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата годи­на чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите, и бригадирите има­ше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове… “
„… Докараха веднъж един военен, беше полковник. Страш­ни бяха вечерните проверки, тогава ставаха и най-големите из­девателства над лагерниците. С полковника се заяде Горанов, заместник-началникът. В продължение на десет дни го би до при­падък всяка вечер, охраната на каменоломната също не го оста­вяше. Ей, така, профилактично. На десетия ден, по-точно вечер­та, го изкара пред строя и каза „Полковник! Ти ще умреш тук, в кръга, още сега. Утре ще докарат сина ти и той също ще умре в кръга!“
Оня нещо му каза и Горанов го уби с един удар. Сложиха го в чувала. Кръвта беше толкова много, че му нахлузиха втори чувал, но и той протече. Синът му дойде на другия ден – снажен, красив мъж, бил артист. На втория ден гърбът му стана кървава каша от бой… Старшина Йозов видя, че артистът не е добре и го задебна. Щом се люшна от мястото си, удари го с тояга и той падна като отсечен. Покрихме го с шинел, но аз видях, че още е жив. Отваря­ше си устата като риба на сухо. Нямаше да го бъде… Четният Димитър Цветков го видя на плаца и се засили да го удари в гър­лото. Артистът или това, което беше останало от него, направи инстинктивно движение, случайно омекоти с ръка удара. Обаче вторият замах му омля гръкляна, обърна очи и умря… “
Описанията на очевидци от концлагерите могат да продъл­жат до безкрайност, но не е нужно; достатъчни са и тези, за да се вдъхне ужасяващата и зловеща атмосфера на комунистическите лагери на смъртта, където са избити без съд и присъда хиляди човешки същества, чиято вина е била, че са били високообразо­вани, интелигентни, произхождали от аристократични семейст­ва и не симпатизирали на просташкия и кървав
комунистически режим.
След като ни окупира Съветската армия с удобрението на Запада на 9 септември 1944 г. и сложиха комунистите на власт ние нямаме държава, правешкият каскет и масов убиец, който е и циганин на всичкото отгоре - Тодор Живков ни беше превърнал в 16 съветска република и бяхме абсолютна колония на СССР, но след втория комунистически преврат на 10 ноември 1989 г., същите комунистически престъпници ни превърнаха в колония на САЩ и никой не им потърси сметка за извършените престъпления, но всъщност ние винаги сме били колония на Интернационалните еврейски банкери, които контролират и САЩ и Русия. Изумяваме и пълната простотия на робите, които казват в последните 30 години ни управлява мафията и сме супер зле абе роби, преди 1989 г., да не бяхте добре бе 100 концлагери, 300 хиляди избити от комунистите, чакане да си купиш хляб по 3 часа, изродителния процес в който караха мюсюлманите да си сменят родните имена, как някой комуняга ще ви казва как да се казвахте, ако искате ще се казвате без име, на личната карта ще ви пише без име и никой комунистически убиец няма право да ви сменя името. И сега същите комунистически отрочета като Валери Симеонов Балевски и Волен Сидеров говорят, че помаците били с турско самосъзнание, абе комунистически малоумници нали вие ги карахте тези изконни българи да се пишат турци бе, нали вие го правехте това и сега се оплаквате от това, такива мерзавци като вас заслужават да чукат камъни от сутрин до вечер. Това ли ви беше доброто преди 89 г. а? Нещо друго също ме изумява, че целият преход бил десен, моля ти се и антикомунизма нищо не е донесъл, това като го чуя се смеяя по цял ден. Кой правеше десният и антикомунистически преход, нека видим. Жельо Желев - член на БКП, марксист, СДС - Съюз на държавна сигурност създаден от БКП, Иван Костов - приет член на БКП спецелизирал военна школа в Украйна, цялата му рода тежко комунистическа, в родата му има ятаци и шумкари. Петър Стоянов - тясно свързан с комунистите, брат му се подписва срещу членът на Незамисимото дружество за правата на човека на Илия Минев - Петър Маналов, някой твърдят, че Петър Стоянов е бил агент на ДС под псевдоним ,,Виктор", но явно досието е скрито не би ме учудило това. Волен Сидеров и Валери Симеонов са комунистически отрочета, а Волен Сидеров 90-те години е защитавал Ахмед Доган и САЩ, а сега е първи съветски човек и страшен русофил, Красимир Каракачанов е агент на ДС под псевдоним ,,Иван", Ахмед Доган агент на ДС с псевдоним ,,Сава", Лютви Местан агент на ДС с псевдоним ,,Павел", и накрая не на последно място любимката на българският народ Бойка Борисова, която е била членка на БКП, родителите и са членове на БКП тя самата признава, че като охрана на Тодор Живков е разтривала ушите му, може и други места да е разтривала, но за съжаление едва ли някога ще разберем, през 90-те години когато решават да има деполитизация в милицията тогава вече полиция, Бойка решава да напусне полицията, но да си запази членската книжка на БКП и вие този го имате антикомунист? Невежеството е сила както бе казал Джордж Оруел. Така че надявам се да ви стана ясно че от 1944 г. до сега ни управляват само комунисти с прякото съгласието на добрия ,,Запад" в кавички.
Но когато говорим за комунизма като цяло не бива да забравяме, че той беше творение на еврейските банкерски династии, тази най-лоша диктатура, която е виждала човечеството отне живота на над 100 милиона невини хора, но никъде не се преследват комунистите! Защо? Защо нацистите, които също са творение на същите сили, които създадоха комунистите се преследват, което е правилно разбира се, но комунистите не се преследват, защо? Защото този Нов световен ред, за когото говорят много говорители на истината ще бъде комунистическа диктатура и ще обхваща целият свят, тогава буквално планетата Земя ще се превърне в ад, ние може да променим нещата, но първо трябва да разберем истината, такава каквато е.

„Клаха народа си, както турчин не го е клал!” — пише Антон Страшимиров.
И отбелязва: „Убиха и брат ми”.

Стъпи ли някъде червен ботуш, после трева не никне.
Електрификация плюс съветска власт (първото не е задължително).
- Другарко, продайте ми два килограма месо?
- Идете в Аржентина!
- Но моля Ви, защо ме съветвате да ида в Аржентина?
- Защото Аржентина е страната на месото, а ние сме страна на съветите!

Свобода на народа!

ЧУДОВИЩЕТО ГЕРБ СЪЗДАДЕ немската фондация „Ханс Зайдел“- против регламентите на ЕС ( Pan 18 ное 2016 г. Редакцията на News Front откри за вас следната информация)
«Време е някой да Ви го каже високо и ясно. Фондацията Ви носи вина за престъплението наречено „ГЕРБ“ виновна пред германските данъкоплатци, пред едрия баварски капитал.
„Ханс Зайдел“ обаче е виновна най-вече пред българския народ, на който нахлузи яремът наречен „ГЕРБ“- нагло
брутално, арогантно, гангстерско, разсипническо, просташко и убийствено за народа и държавата управление, каквото е управлението при режимът на Бойко Борисов е прецедент в историята на обединена Европа.То въведе манипулирането на изборите с купуване избиратели, преправяне протоколи, налагане със страх и репресии власт натрапена на българския народ с Вашето любезно съдействие. Сега благодарение и на фондация „Ханс Зайдел“ сме изправени пред поредната – трета национална катастрофа. Кога е имало в България отчаяние, от глад и мизерия, от страх пред бъдещето, от невъзможността да погледнат децата си в очите и да им обяснят, защо и тази вечер нямат дори хляб на масата? Това се случва всеки ден. Мизерни пенсии и бедни работещи -95% от населението. Напускащи млади хора над 3 милиона) ненамерили разумни причини да останат в Родината си, пишем ли ги на сметката Ви? А милионите отчаяни и обезсърчени, които не виждат смисъл да живеят? Отговаряте и за незаконните подслушвания на хиляди българи от купените с европейски пари модерни „цецомобили“?
За превръщането на службите за сигурност в гангстерска шайка и гвардия- неграмотните, скудоумни, комплексирани, шизофренни творения Цветанов и Борисов? Защитаващи техните мутренски интереси? С любезно съдействие на германската фондация?
Ще поеме ли фондацията вината за смачкването на свободата на словото, за запушените усти на журналисти и главни редактори (на 111-113 място по свобода са словото) с тоягата на репресия на ДАНС, МВР и НАП, „морковите“ „послушните медии“ европари.

БЪЛГАРИЯ Е ПОДЕЛЕНА НА ДВЕ МРАЗЕЩИ СЕ СИЛИ И ЗАГИВА ЗАРАДИ ПАРТИИ, А НЕ ЗА НО НА 09 09 / СПРЯХА РАЗСТРЕЛА НА ХОРА БЕЗ СЪД И ПРИСТДА.. ВИДЯХ С ОЧИТЕ СИ ХОРА ЛИКУВАХА ПЛАЧЕХА ДРУГИ И ДО ДНЕС Е ТАКА ЕДНИ ВИКАТ УУ, ДРУГИ УРА
ЗАТОВА ЗНАМ АЗ ВРЯХ В КОТЕЛА, А ВИЕ ЛИ ЗНАЕТЕ, КПЛКО МИ ПАРЕШЕ. ПО ДОБРЕ ПОДКРЕПЕТЕ ВРЪСТНИЦИТЕ СИ И ЗА ТЯХ ПИШЕТЕ

ТАКА ЧЕ ГАДНЯРСКИ ЛЪЖИ ПИШЕТЕ ВИЕ, А НЕ АЗ.
ОЩЕ НЕ МОГА ДА СИ ОБЯСНЯ КАК СА ПРОСТИЛИ ПАРТИЗАНИТЕ НА ТОЗИ ЧОВЕК.
ЗА НЕГО СЕ Е ЗАСТЪПИЛ ТРИФОН ПАЛАУЗОВ.
ДА СМЕ НАЯСНО ПО ВЪПРОСА!!!!!
Не слагам в сметката едни доста добри пари, апортна сума срещу така и неизпълнена сделка, както и немалко злато.....
ТИЯ, ПО КОИТО СЕГА ПЛЮЕТЕ, СА ВНУЦИТЕ НА ОНИЯ, КОИТО ЯРОСТНО ЗАЩИТАВАТЕ.
Не го знаехте ли или не Ви отърва да признаете?