,,Интересно е да се отбележи, че в устава на дружеството за борба с рака е записана клауза, според която, ако някога се открие лекарство за рака, в същия този ден организацията ще прекрати своята дейност.
Помислете върху това.
Има ли тази организация мотив, да открие такова лекарство? Да искаме от това дружество да
намери ефикасно лекарство е все едно да кажем: Търси го и след като постигнеш целта си, незабавно се самоунищожи."

- Тай Болниджър - ,,Ракът - да оцелееш извън матрицата."

Ако Биг Фарма би била един обикновен гражданин, не само че нямаше да бъде третата
икономическа сила в света, но нейното свидетелство за съдимост вероятно не би й позволило да има дори разрешително за продажба на цигари, въпреки всичките й влиятелни
политически институционални приятелства. Съдебните дела, по които е призната за
виновна за наказателни и граждански престъпления, са толкова много, че само между 2000 и
2003 г. 8 фармацевтични компании са били принудени да заплатят общо 2,2 млрд. долара за глоби, обезщетения и извънсъдебни споразумения. Представените от прокуратурата
доказателства по обвиненията са принудили 4 от тези компании (TAP Pharmaceutical, Abbott,
AstraZeneca u Bayer) да признаят, че са нарушили Наказателния кодекс.
Schering-Plough е приела да заплати 500 млн. долара на държавата, защото е сключила
тайно споразумение с производителите на генерични лекарства (еквиваленти на
оригиналните фармацевтични продукти със същото активно вещество - бел. прев.), за да забавят влизането им на пазара.

СТРАДАЩИТЕ НЯМАТ ШАНС

В нашия социален ред който плаща, командва всички - било то законодатели, политици,
икономисти, доценти, журналисти, президенти, обикновени лекари или изследователи,
което е повече от ясно. Правилото, още по-приложимо за повечето от производителите на
лекарства, е: за тях няма хора, а само потенциални клиенти и ако изследванията в една
патология не обещават добри печалби, това автоматично означава, че не си струва да се
търси лек. Тези, които допринасят за баснословните печалби, са всички болни, които в
допълнение към нещастието си да се чувстват зле изкупуват един недопустим грях на нашетвреме: да бъдат част от пазара.
Сред онези, които са лишени от правото на здраве, намираме например хората,
страдащи от редки заболявания. Също толкова слабо доходоносни са и страните от Третия
свят: в този случай не е важно колко е разпространена болестта, а само фактът, че болните,
колкото и отчаяно да е състоянието им, не могат да заплатят за лечението си. Ето защо Биг
Фарма няма никакъв интерес да произвежда лекарства за лечение на тропически болести,
широко разпространени в бедните страни, като шистомиаза (патология, причинена от
паразитни червеи).
Слава богу, че всички медици дават Хипократова клетва,
като обещават и се задължават да лекуват всеки пациент независимо от етнос, религия,
националност, социален статус и политическа идеология, като налагат премахване на
всяка дискриминираща форма в здравната област’.
Лекарствата-убийци: случаят с Vioxx
Vioxx на Merck се появява на пазара през 1999 г. като нов вид болкоуспокояващо.
Лекарството се счита за по-добро от предишните, защото предизвиква по-слаби странични
ефекти. Лансирането му е придружено от редица научни статии, които отчитат резултатите
от лабораторните изследвания, според които би било възможно да се елиминират всички
нежелани усложнения на предходните лекарства. За да се отбележи новата ера на
болкоуспокояваидите, новинарските агенции по цял свят измислят израза нежен аспирин и
така продажбите скачат до звездите, независимо от цената: почти 3 долара за таблетка.
Проучване, наречено Жизненост, публикувано в Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин на
23 ноември 2000 г. и представено на американската Агенция за храните и лекарствата през
2001 г., показва, че Vioxx провокира увеличаването на риска от инфаркт между 4 и 5 пъти
повече в сравнение с болкоуспо- кояващите от старото поколение. Когато документацията от
неудобните опити излиза наяве, Merck се защитава срещу обвиненията с твърдението, че
експериментирането е извършено с повишени дози, т. е. неподходящи за продължителна
употреба. Алистър Ууд - професор по фармакология в университета Вандербилт,
подчертава, че Агенцията за храните и лекарствата е трябвало да изиска от Merck по-сигурни
проучвания, преди да даде одобрението си, и че биха били достатъчни много по-обикновени
изследвания, за да се забележи опасността на лекарството.
Американският конгресмен Хенри А. Уаксман - член на Комисията по реформите,
декларира, че на 7 февруари 2001 г., докато Агенцията за храните и лекарствата е ревизирала
Жизненост, Консултативният комитет по артрит единодушно одобрява мярка, според която
фармацевтичните компании се задължават да информират лекарите за рисковете от
възникване на сърдечносъдови смущения. На следващия ден Merck разгласява на своите
търговски представители следващото комюнике: ,JHe започвайте разговори за решение" то
на Консултативния комитет по артрит, нито за резултатите от изследването
„Жизненост”” Ако някой лекар поиска повече информация за доклада Жизненост и
дейността на Уаксман, търговският агент трябва да остави впечатлението, че резултатите от
изследването са добри на ниво стомашно-чревен тракт и после кратко да добави: въздържам
се да говоря за изследването.
14 Ако лекарите решат да попитат конкретно дали Vioxx може
да бъде причина за инфаркт, агентите са били инструктирани да им дадат брошура, издадена
от Отдел маркетинг на Merck, в която като ниво на смъртност при сърдечно-съдови причини
лекарството е приравнено на 1/8 спрямо другите противовъзпалителни средства.Фактически в книжката не са отразени никакви данни от изследванията Жизненост, а
вместо това са представени анализи, свързани с предишни клинични изпитания преди
одобрението, като в по-голямата им част са давани намалени дози за кратки периоди.
Откритията на Уаксман са очевиден пример за това как фармацевтичните търговски
представители са обучавани да подвеждат лекарите за истинската същност на техните
продукти. През август 2001 г. Ерик Топол - кардиолог и изследовател, публикува статия в
Списание на Американската медицинска асоциация, в която предупреждава за рисковете,
свързани с употребата на Vioxx и на Celebrex. Никой обаче не го удостоява с внимание, а
изследването е дискредитирано от други експерти в областта. По време на интервюто Топол
изрично заявява: ,JHe трябва да става така, но става и се оказваме в една много деликатна
и уязвима ситуация. Корпорациите разполагат с неограничени ресурси, включително и
експерти, готови да те оборят. Всичко, което написахме в нашата статия, е премахнато
от специалистите, заплатени от фармацевтичната индустрия. ”
U1 През октомври 2004 г.
пише нова взривоопасна статия срещу Vioxx в Ню Йорк Таймст, но истинският удар е
проучването Approve - 3-годишни изпитвания, от които е видно увеличаването на смъртните
случаи
от инфаркт при пациенти, които са приемали лекарството на Merck. В този момент
Дейвид Греъм - изследовател и служител на Агенцията за храните и лекарствата, решава да
се намеси след повече от 4 години от първата серия стълкновения, изразявайки официално
своите притеснения. Неговата позиция не се харесва на горестоящите и предизвиква же-
лязната ръка на Агенцията; Греъм публично обявява, че отго- ворната структура за контрола
на лекарствата, по начина, по който е организирана, не осигурява защита на гражданите.
Впоследствие стига дори до там, че обявява за опасни още 5 други лекарства, но за
доказването му оказват подкрепа съвсем малко учени, които са наясно, че ако са с него,
означава да застанат срещу висшето ръководство на Агенцията за храните и лекарствата.
Само за 2004 г., или в същата година, в която е изтеглен от пазара, Vioxx е фактурирал 2,5
млрд. долара със 100 000 рецепти в САЩ. Според оценките на Греъм между 1999 и 2003 г.
само в Америка Vioxx е причинил 27 000 смъртни случая на сърдечна недостатъчност.
В дългия списък от лекарства, за които има съмнения, че са рискови за здравето дори и
в разрешените дози, фигурират Baycol на Bayer, Meridia (лекарство срещу анорексия) на
Abbott Laboratories
124 и Rezulin (за диабет), произведено от Warner-Lambert. Последното е
изтеглено от пазара във Великобритания през 1997 г. и се смята за отговорно за сериозни
странични ефекти като чернодробно увреждане. Въпреки това, в САЩ е премахнато от
пазара едва две години и половина по-късно, причинявайки смърт на най-малко 63 души
според напълно установените причини при жертвите.
Съмнителната независимост на Агенцията за храните и лекарствата
Както вече се спомена, най-авторитетният орган за контрол на лекарствата в световен
аспект е несъмнено американската Агенция за храните и лекарствата - учреждение, което не
е толкова строго и неподкупно, колкото Биг Фарма иска да ни накара да вярваме. Точно
обратното: Биг Фарма е тази, която чрез постоянен натиск си осигурява гаранции,
че проверките не са твърде задълбочени. Ню Йорк Таймс е публикувал някои
поверителни документи, които показват, че през 2003 г. фармацевтичната индустрия е
отпуснала 5 млн. долара само за да направи по-снизходителни служителите на Агенцията’.Не става въпрос само за смазване на механизма на една теоретически ефикасна
система. Същото това американско законодателство е създало закони, които са се оказали
нож с две остриета за независимостта и сериозността на институцията. Случаят със Закона
за предписване на лекарства и потребителската такса (Prescription Drug User Fee Act), влязъл
в сила през 1992 г., позволява на Агенция за храните и лекарствата да иска от
фармацевтичните агенции комиси- они за подложените на одобрение продукти за по-бърза
процедура. Ако Биг фарма иска да извади на пазара нов продукт по възможно най-бързия
начин, не е нужно да прави нищо друго, освен да заплати определена сума: за компанията
това представлява дребен разход, докато за Агенцията е основен източник на
финансиране. Почти половината от служителите, които се занимават с тази дейност, а
именно контрол на лекарствата, получават заплатите си от таксите за бързото одобряване
или от тези, които поради краткия срок за оценка са по-малко надеждни по отношение на
сигурността. В следващото десетилетие след въвеждането на този закон е регистриран
рекорд на изтеглените от пазара лекарства (общо 13 на брой) поради причиняване на смърт
на стотици хора. Това съвпадение ли е? Трудно е да се повярва. Ако Агенцията за храните
и лекарствата покаже строго отношение към контрола, то Биг фарма може да заплаши да не
използва повече ускорената процедура и така да доведе до сериозен проблем в бюджета й.
Разбира се, учреждението не може да си позволи такова отрязване, тъй като страда от
хроничен недостиг. Като цяло, наброява 9000 човека персонал, ангажирани в 3 гигантски
отрасъла на индустрията: хранителна, козметична и фарма- кологична промишленост,
които, взети заедно, обединяват 95 000 различни дейности. Но забележете каква е
диспропорцията, която се проявява в специфичните задачи: например една от функциите на
институцията е да разглежда и да подлага на анализ етикетите на лекарствата, както и да
проверява коректността на написаната информация. През 2001 г. в Агенцията са работили
едва 30 служители за контролиране на съдържанието на цели 34 000 препоръки за
продажби
131 и подобна ситуация на несъразмерност на съответен персонал дава отражение
върху оценката на стандарта за производство на лекарства.
Без да броим индиректния натиск върху 18 постоянни Консултативни комисии за
одобряване на лекарства, на които е поверена задачата да преразглеждат молбите.
Експертите, от които се съставляват тези комисии, колкото и на теория да са автономни,
често имат финансови връзки с фармацевтичните компании-производителки. Помислете,
биха ли могли да имат и да поддържат обективна преценка? Разследване на ЮЕсЕй Тудей е
установило, че в 92% от съвещанията поне един от членовете се намира в конфликт на
интереси, докато в 55% от случаите са най-малко половината от консултантите на
Агенцията за храните и лекарствата.
Още no-деликатна е позицията на председателя на учреждението, който се назначава
директно от Белия дом. Този избор често бива доста дискутиран и казано с думите на
авторитетния фармаколог Реймънд Улеи, „съвсем ясно е, че всеки, който е казал нещо,
което не се харесало на фармацевтичната индустрия, няма да заеме този лост”. Самият
той е сред възможните кандидати през 2001 г., но се отказва от тази възможност, когато му
предлагат да стане декан на Медицинския факултет в университета на Аризона. Предложил
за неговото място в Агенцията д-р Алистър Ууд, който се ползвал с перфектни научни
препоръки, но и с репутацията на много прецизен и твърде строг. Разбира се, не бил
назначен: ,JBnxa много притеснени, че ще отдаде прекалено голямо внимание набезопасността” - заявява главният му поддръжник сенатор Уилям Фърст.
Избран е Марк Маклелън, който в първата си международна реч през 2003 г. в Мексико
потвърждава ситуацията на заробване по отношение на Биг Фарма. Като решение на
скандалното несъответствие на цените на лекарствата между САЩ и Европа (където средно
струват много по-малко) предлага изравняване в посока нагоре, вместо надолу.
За да оправдае тази абсурдна своя идея, се опитва да втълпи любимия на
мултинационалните компании мит за разходите, необходими, за да гарантират качеството
на изследванията и на сигурността.
„Не допускайте грешки, ненужните забавяния на одобренията имат човешки цени -
гласи изпълненото с паника изявление на Вашингтонската правна фондация (много близка с
Биг Фарма) в Ню Йорк Таймс. - Взискателните процедури, безкрайните изисквания на данни
и проучването на продуктите, абсолютно не носещи рискове, забавят новите методи на
лечение от Агенцията за храните и лекарствата, докато тежко болните пациенти чакат,
страдат и често умират.”
1™ Ето само един пример за това как фармацевтичната
индустрия манипулира общественото мнение, за да получи одобрения в по-кратки срокове и
да осуети щателния контрол.
Още веднъж да уточним: става въпрос за добре замаскирана лъжа. Ако изпитанието на
едно лекарство продължава средно от 6 до 10 години, за да премине през дългата фаза на
основни проучвания до последните клинични опити, оценката на Агенцията за храните и
лекарствата е обикновено бърза
- нормално не надвишава 16 месеца (в някои особени случаи може да й отнеме едва
няколко седмици). Дори при този времеви график системите за контрол на Агенцията не
дават гаранция за сигурността и ефикасността, както го доказва броят на ненужните
лекарства в момента на пазара.
Един от най-драстичните случаи за сигурност е този с ALLHAT (Antihypertensive and
Lipid-Lowering Treatment to Prevent Heart Attack Trial) - най-голямото клинично изпитване за
хипертония, провеждано някога, в което са участвали 42 000 души в над 600 различни
клиники по света в продължение на 8 години. Традиционно високото кръвно налягане се е
третирало с диуретици, но от средата на 80-те години на миналия век със съдействието и
подкрепата на фармацевтичната индустрия на пазара се появяват първите АСЕ инхибитори.
Следва да се отбележи, че хипертонията е изключително доходна, защото е едно от най-
разпространени- те хронични заболявания, особено при хората след 50-годишна Възраст.
ALLHAT, финансирано от секцията за изследване на сърцето, белия дроб и кръвта към
Националния институт по здравеопазване, е предложило да сравни 4 класа лекарства срещу
високо кръвно налягане, между които АСЕ инхибитори и един диуретик, за да съпостави кое
лечение е по-ефективно за намаляване на кръвното налягане, а също и за понижаване на
риска от инсулт и инфаркт.
Резултатите са публикувани през 2002 г. в Списание на Американската медицинска
асоциация и показват, че диуре- тикът е толкова ефикасен, колкото и новите лекарства, та
дори и по-добър за предотвратяването на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови рискове.
Въпреки това, благодарение на информационните кампании на Биг фарма през годините
новите и скъпи медикаменти напълно са заменили старите диуретици за лечение на
кръвно налягане.

- Марко Пицути - ,,Забранените лекарства, които лекуват."

Германска нова медицина

Д-р Хамер срещу цялата медико-фармацевтична гилдия

Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма - психиката, мозъка и органите. В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия - при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% - почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.

Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава

Железните правила на рака:

Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер - тежко, силно драматично и изолиращо "конфликтно-шоково" изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.

С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически "конфликт-шок", който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото. Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента.

Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата "рак" - според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.

Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.

Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.

В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.

Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.

Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма - биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.

Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.

Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.

Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.

Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.

Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно,
че ще го излекуват.

Това е факт, хора!
Това широко разпространено неприемане и атакуване на природната медицина наистина съществува в продължение на почти един век. Всеки, който оспорва това, или не обръща внимание на фактите, или преднамерено лъже. Историята е пълна с примери на оригинални мислители, които са презирани, подигравани, разорени или изпратени в затвора за това, че са дръзнали да не мислят според матрицата и че са проявили смелостта да застрашат положението и властта на медицинската мафия.
Даниъл Хейли е написал страхотната книга Политиката на лекуването: унищожаването и манипулирането на американската медицина. В нея недвусмислено показва, че правителствените агенции – включително Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт за онкологични заболявания и Федералната търговска комисия – системно са възпрепятствали ефективни методи за лечение на рака и продължават да го правят и до днес.
Г-н Хейли е бивш депутат от щата Ню Йорк. Той е прекарал целия си живот в изучаване на здравето и лечението на американския народ и е подходящият човек, който да разкаже историята за вредата, нанесена върху алтернативите в здравеопазването. Дванадесетте документирани случаи, които г-н Хейли описва, не са единствени. Обаче са специални, защото съществуват публични досиета, които показват едновременно ефикасността от лечението на рака и активното им премълчаване. Това затруднява пациентите да открият и използват тези възможности.
През изминалия век стотици загрижени, заинтересовани и съвестни лекари натуропати и билкари са третирани като престъпници и в кабинетите им са нахлували с картечници и бронирани жилетки за това, че са лекували хора от смъртоносни болести по неодобрени от деспотични правителствени организации начини. През цялото време тези агенции позират пред телевизионните камери с нелепата претенция, че служат на хората и защитават общото добруване.
Според покойния д-р Робърт Аткинс „Има много начини раковите заболявания да се лекуват, но всички те са безмилостно и системно стопи-рани с гестаповско усърдие от елита на онкоиндустрията. Този елит е не чак толкова „сенчестото” обединение на Американското дружество за борба с рака, водещите онкологични болници, Националният институт за онкологични заболявания и Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Сенчестата част е фактът, че тези уважавани институции са до голяма степен свързани с фармацевтичната индустрия, която печели невероятно много от вманиачеността на медицинската професия по химиотерапията“.
Вече споменах една книга, която горещо ви препоръчвам. Тя е от известния медицински историк Ханс Руеш „Голият крал на голямата медицинска измама”. В нея Руеш разкрива масовата корупция и измами в медицината, медиите, науката, правителството и индустрията. Руеш цитира д-р Дж. У. Ходж: „Медицинският монопол или медицинският тръст, смекчено наричан Американска медицинска асоциация, не е най-безчестният монопол, организиран някога, но е най-надменната, опасна и деспотична организация, която някога е успявала да управлява свободен народ в тази или в някоя друга епоха. Всички методи за лечение на болните чрез безопасни, прости и природни лекарства със сигурност ще бъдат атакувани и осъждани от арогантните лидери на лекарския тръст на Американската медицинска асоциация като „фалшификации, измами и шарлатанство”.
Историкът продължава: „Всеки специалист по изкуството на лекуването, който не се съюзява с хищния медицински тръст, е осъден като „опасен шарлатанин” и самозванец. Всеки санаториум, който се опитва да възстанови здравето на болните с природни средства, без да прибягва до скалпел, отровни лекарства или до причиняващите болести серуми, смъртоносни токсини или ваксини, веднага се атакува от тези медицински тирани и фанатици, жестоко се осъжда, клевети и преслсдва до последно”.
Медицинските аутсайдери с новаторски идеи за лечение на рака са злепоставяни, класифицирани като „знахари” или „шарлатани” и са преследвани, а методите им са обявявани за незаконни.
Защо? Медицинският монопол ни казва, че ни предпазва от алтернативните методи за лечение на рака, тъй като не е научно доказано, че действат успешно и че могат дори да попречат на по-ефективните съвременни методи да свършат работата си. По-ефективни съвременни методи за лечение на рака? Вие май се шегувате! Така ли наричат трипро-центния успех при лечението на рака с химиотерапия? Този аргумент би бил смехотворен, ако не беше толкова фрапантен на фона на милионите жертви на рака. Медицинският монопол не действа за здравето на хората. Защитава само своето собствено „златно теле”!
А какво точно означава лекарството да бъде е „научно доказан ефект” от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата? „Сникърс”, „Ту-инкис” (кексчета), „Капкейкс” (единични кексчета с украса), „Кока-ко-ла” и хиляди други храни боклуци са “одобрени” от тази Агенция, но ако предложите алтернативен метод за лечение на рака, вероятно ще стигнете до затвора. Смятате, че си измислям това? Четете нататък…
Хари Хокеи
Хари Хокеи е роден през 1901 г. През 1840 г. дядо му Джон Хокеи, консвъдец, имал жребец, болен от рак. Когато извеждали коня да пасе, Джон забелязал, че той хрупа предимно определен вид храстовидни и цъфтящи растения. В продължение на няколко месеца конят в края на краищата се излекувал от болестта. По-късно Джон разработва билков тоник, извлечен от тези „чудни растения”, и започва да лекува други болни коне. После предава билковата комбинация на своя син, бащата на Хари, който незабелязано започва да използва тоника, за да помага на хора, болни от рак.
Когато бил само на 10 години, Хари започва да помага на баща си в приготвянето на тоника за болни от рак в последен стадий. Имат огромен успех и в края на краищата, когато баща му умира, Хари продължава лечебната традиция на семейство Хокеи.
През 1924 г., когато е само на двадесет и три години, Хари открива Клиника за лечение на рак „Хокеи” в Далас. В продължение на повече от тридесет години той лекува (и излекува) много пациенти е рак, като използва тоника на Хокеи. Към 1950 г. клиниката за лечение на рак „Хокеи” в Далас е най-големият световен център за лечение на рак с филиали в седемнадесет щата. По онова време председател на Американската медицинска асоциация е Морис Фишбейн, който също е и редактор на списанието на Асоциацията. Фишбейн се опитва да откупи правата на тоника от Хокеи, но когато му е отказано, предприема лична вендета срещу него, използвайки списанието като авторитетно средство, за да го злепостави.
В продължение на няколко години Фишбейн публикува статии в списанието, според които тоникът на Хокеи не е нищо повече от безполезна бутилка с оцветена вода, направена от бурени от задния двор. И поради факта, че дава тези бурени на пациенти, болни от рак, Хокеи, който не е лекар, е арестуван повече от 200 пъти за практикуване на медицина без разрешително! Може би неговият най-голям противник е районният прокурор Ал Темпълтън, който нарежда да бъде арестуван над 100 пъти. Братът на Ал – Майк – заболява от рак, установен в последен стадий, и преминава през съвременното лечение с „великата тройка”. След като лекарите го изпращат вкъщи, за да умре, Майк посещава Клиниката за лечение на рак „Хокеи” и в края на краищата се излекува. Когато Ал научава за чудотворното възстановяване на своя брат от рак в последен стадий, напуска работата си и става официален защитник на Хокеи.
За нещастие това се случва през периода, когато конвенционалната терапия на рака, така наречената „велика тройка”, главно поради своята доходност за цялата онкоиндустрия има законен статут. Евтиният то-ник на Хокеи представлява истинска заплаха за приходите от „великата тройка”. Затова не е трудно да се отгатне какво се случва след това: проведена е мощна кампания за оклеветяване. Чрез своята подмолна мрежа от близки приятели и чрез серии от клеветнически статии онкоиндустрия успешно набеждава Хокеи като „най-лошия шарлатанин на века”. Обаче, ако Хокеи е шарлатанин, тогава едва ли е добър в това, тъй като шарлатаните са пълни с пари, а Клиниката за лечение на рак „Хокеи” винаги лекувала пациенти дори без финансови възможности.
Но медицинската мафия не се задоволява с клевети. Служителите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата буквално влизат с взлом в домовете на пациентите, заплашват ги, казват им, че са мамени от шарлатанин, и конфискуват лекарствата им.
През 1954 г. независим екип от десетима лекари от Съединените щати прави двудневна инспекция на Клиниката за лечение на рак „Хокеи”. Този екип щателно разглежда досиетата и провежда разговори е пациентите. След това публикува забележително изявление. Докторите обявяват, че клиниката „успешно лекува доказано патологични случаи на рак без използване на операции, лечение с радий или с рентгенови лъчи”. Разбира се, резултатите от това изследване са пренебрегнати от онкоиндустрията. През 1953 г. Докладът на Фитцджералд, който е упълномощен от комисия при Сената на Съединените щати, заключава, че организираната медицина е „направила конспирация, за да спре” терапията на Хокеи.
Заради клеветническа статия, публикувана от Фишбейн, Хокеи го осъжда за дискредитиране и клевета и спечелва делото. Фишбейн е принуден да подаде оставка от Американската медицинска асоциация. Но това е твърде малко и твърде късно. Името на Хокеи, заедно с неговия тоник, вече са компрометирани и никога няма да бъдат възстановени. Всички клиники на Хокеи в края на краищата са затворени. Клиниката
в Далас е затворена през 1960 г., а три юдини по-късно, за да избегне нарастващия натиск, Милдред Нелсън, медицинска сестра (дългогодишна глав-на медицинска сестра на Хокеи, чиято майка е излекувана от рак в последен стадий), премества управлението в Тихуана, Мексико. Хари Хокеи умира през 1974 г., но Биомедицинският център, както сега клиниката се нарича, продължава и до днес да лекува всички видове рак. Преди да умре, Нелсън назначава своята по-малка сестра Лиз Джонъс за ръководител на този център.
Както споменах по-рано в книгата, бяхме планирали да заведем татко в тази клиника, но за нещастие той не се възстанови от операцията. Медицинските архиви на клиниката показват, че много пациенти (някои от тях в напреднал стадий на рак) получават подобрение и дори напълно се излекуват чрез билковата комбинация на Хокеи. Лично познавам няколко човека, излекувани чрез тази терапия, което е още един пример на успешен алтернативен метод за лечение, отхвърлен като „шарлатанство” от онкоиндустрията.
Роял Реймънд Райф
Роял Реймънд Райф е блестящ учен, роден през 1888 г. Той разработва технология, която широко се използва и днес в оптиката, електрониката, радиохимията и биохимията. През 20-те години на миналия век изобретява първия в света оптичен микроскоп. На 3 ноември 1929 г. в-к Сан Диего Юниън пуска статия на първа страница за неговия микроскоп. Последват я и други статии. През 1931 г. той обявява резултатите си пред лекарите и университетските медицински отдели. Известни лекари и из
следователи пламенно одобряват работата му. Сред тях е д-р Милбанк Джонсън, президент на Южнокалифорнийския филиал на Американската медицинска асоциация и член на борда на директорите на болница „Пасадена”.
До 1933 г. Райф усъвършенства технологията и конструира проекцио-нен плазматичен ултрамикроскоп, който може да уголемява обектите 60 000 пъти повече от нормалната им големина. За разлика от електронните микроскопи, с които могат да се наблюдават само мъртви образци заради смъртоносните химически бои, използвани при тях, микроскопът на Райф дава възможност да се наблюдават живи организми чрез процеса, наречен „самооцветяване чрез флоуресценция”.
Както толкова много други важни открития в науката, принципът на действие на ултрамикроскопа на Райф е прост, но ефективен. Например, микроскопите никога не пресичат светлинните лъчи, тъй като според Райф дифракцията на светлината е причина за по-ниската резолюция, наблюдавана в стандартните изследователски микроскопи. Чрез своите усъвършенствани микроскопи Райф може да показва плеоморфизъм. Това означава, че отглеждането на един организъм в различен вид култура може да произведе съвършено различен организъм.
Райф може да наблюдава миниатюрни микроорганизми, живеещи в човешкия организъм, които според него причиняват рак. Той наблюдава поведението на различни микроби, когато ги атакува с всякакви съчетания на радио и звукови честоти. Скоро открива, че определени честоти, които нарича „смъртоносни честоти на вибрация”, унищожават плео-морфните микроби, активни при рака.
В началото на 1934 г. д-р Милбанк Джонсън, приятел и съмишленик на Райф, урежда официални клинични изпитания на новото оптично устройство на Райф. Медицинският екип включва най-известните лекари и патолози. Шестнадесет пациенти в последен стадий на рак от „Пасадена Каунти Хоспитъл” стават доброволци за лечение с уреда на Райф, който унищожава плеоморфните микроби вътре в раковите клетки. След три месеца всичките шестнадесет пациенти все още са живи. Лекарите са смаяни, че при четиринадесет от тях няма никакви признаци на рак и са обявени за клинично излекувани. Месец ио-късно другите двама пациенти също са обявени за излекувани. Всичките шестнадесет пациенти с рак в последен стадий са излекувани от Райф. Това е огромен успех! На следващата страница се намира статия (в оригинал от английски език) от изданието на Сан Диего Ивнинг Трибюн от 6 май 1938 г.
Намесва се медицинската мафия. Досещате ли се от кого по това време се оглавява Американската медицинска асоциация? Познахте, от скандалния Морис Фишбейн. Точно както при Хокеи, Фишбейн иска да участва в продажбата на това устройство. Затова прелага план, чрез който той (и Медицинската асоциация) ще даде на Райф своето официално благословение, а след това ще накара своите приятелчета от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да одобрят устройството по бързата процедура. В замяна Фишбейн ще получи огромен дял от печалбата при продажбите. Райф отказва.
Подобно на ситуацията с Хари Хокеи, Фишбейн и неговите приятелчета се заемат да унищожат Райф. Лабораторията му е разрушена. Откраднати са снимки, филмови ленти и записки. Микроскопът му е откраднат, лабораторията му – изгорена, а някои от неговите сътрудници загиват при съмнителни обстоятелства. През 1940 г. двама лекари, които подкрепят Райф, внезапно са нападнати от федерални служители, които конфискуват и тяхно оборудване и записки. По-късно и двамата са намерени мъртви, като по общо мнение се били отровили.
Преминаваме бързо към 1944 г. Д-р Милбанк Джонсън урежда пресконференция, за да представи уреда на Райф при лечението на рак. Според някои слухове д-р Джоунс се е свързал с представители на Биг фарма, които имали за него специални финансови предложения, за да премълчи информацията за работата на Райф. В нощта преди пресконференцията д-р Джонсън неочаквано умира и всичките му записки са обявени за „изгубени” от служителите, занимаващи се е неговата собственост. Макар
отначало да се смята, че това е нещастен случай, години ио-късно следователите ексхумират тялото на Джонсън и откриват отрова.
След това настъпва фаталният удар – полицията незаконно конфискува останалото от неговите петдесетгодишни наблюдения. За да довършат работата, медицинските списания отказват да публикуват каквото и да е за лечението на Райф. През 1971 г., на 83-годишна възраст, Райф умира от свръхдоза валиум и алкохол. За повече информация относно Роял Реймънд Райф ви препоръчвам да прочетете „Лекарството за рак, което подейства” от Бари Лайне.
Историята на Ралф Мое
„През 1974 г. започнах работа в „Мемориъл Слоун Кетъринг” – водеща световна болница за лечение на рак. Бях идеалист и нетърпелив учен, искрено горд от това, че съм част от „Слоун Кетьринг” и че участвам във войната срещу рака на Никсън. Работата за мен беше като осъществена мечта. Исках да бъда част от побеждаващия отбор, който в края щеше да унищожи рака.
За три години се издигнах до поста помощник-директор по обществените въпроси в болницата. По това време бях на 34 години и женен за жената на мечтите си. Имахме дъщеря и син, тогава на девет и седем години. Мечтаехме да си купим къща и да спестяваме за образованието на децата. Затова можете да си представите колко развълнувани бяхме, когато ме повишиха. Получих огромно увеличение на заплатата и възторжени отзиви от шефовете. Казаха ми, че част от привилегиите на работата включват намалена такса за образоването на децата в Нюйоркския университет. Няма нужда да казвам, че всички разчитахме на моето „светло бъдеще” в „Мемориъл Слоун Кетъринг”. Но скоро се случи нещо, което промени хода на живота ми завинаги.
Голяма част от работата ми като помощник-директор по обществените въпроси беше да пиша статии за медиите във връзка е новините за рака и да подготвям брошурата, издавана от болницата. Отговарях също на обажданията на пресата по същите въпроси.
Един ден интервюирах изтъкнат учен в болницата за статия, върху която работех. Оказа се, че ученият д-р Канемацу Сугиура постоянно получава положителни резултати при смаляването на туморите с помощта на натуралното вещество амигдалин (може да сте го чували като лаетрил). Развълнувано (и наивно!) казах за откритието на Сугиура на директора по обществените въпроси и на другите висши служители и им споделих плановете си да напиша статия по този въпрос. Тогава преживях най-големия шок в живота си.
Всички настояха да спра да работя по тази статия веднага и да забравя за нея. Защо? Казаха, че работата на д-р Сугиура е необоснована и напълно безсмислена. Но аз бях видял резултатите със собствените си очи. И знаех, че д-р Сугиура е истински учен и етичен човек. След това моите шефове ми наредиха заповед, която никога няма да забравя. Казаха ми да излъжа. Вместо историята, която бях планирал да напиша, ми наредиха да напиша статия и официално изявление за всички основни телевизионни програми, като в тях убедително трябваше да обявя, че всички наблюдения, свързани с амигдалина, нямат положителен резултат и че веществото не може да лекува рак. Протестирах и се опитах да ги убедя, но сякаш говорех на въздуха.
Никога няма да забравя как се чувствах този ден в метрото по пътя към вкъщи. Главата ми бучеше от смесицата от силни чувства: объркване, шок, разочарование, опасения за прехраната и бъдещето на моето семейство. Над всичко това изпитвах силна потребност да науча защо се прави това прикриване. След дълги разговори е моята съпруга и с родителите ми (които бяха шокирани, както можете да си представите) реших, докато мога, да отлагам писането на каквито и да е официални изявления за амигдалина, като междувременно предпазливо да разбера всичко. Всички в службата останаха доволни, че съм се отказал от статията, и се заехме е други по-малко спорни проекти.
Затова през следващите няколко месеца успях да проведа собствено разследване, за да отговоря на големия въпрос, който не ми даваше спокойствие: кои са хората, за които работя, и защо забраняват да се разгласяват положителните резултати от лечението на рака? Записките ми ставаха все по-обемисти, докато разкривах все повече и повече интересни и тревожни факти. Никога преди не се бях замислял за политическите и финансовите аспекти на болестта. Сега подреждах пъзела. Научих, че:
► Хората от борда на директорите на „Слоун Кетъринг” са най-известните инвеститори от петролно-химическата и други замърсяващи околната среда индустрии. С други думи, болницата се ръководи от хора, които трупат богатство чрез инвестиции в най-токсичните и канцерогенни продукти на планетата.
► Ръководните служители на най-големите фармацевтични компании, които произвеждат лекарства за лечение на рак, също са част от борда. Те имат очевиден корпоративен интерес химиотерапията да се рекламира и успехът на природолечението да се премълчава.
► Председателят и президентът на „Бристъл Майърс Скуиб”, водещите световни производители на лекарства за химиотерапия, имат висок пост в борда на „Мемориъл Слоун Кетъринг”.
► Седем от деветимата членове на Комисията по институцио-нална политика на болницата имаха връзки е фармацевтичната индустрия.
► Самата болница инвестира в акции на същите лекарствени компании.
► Директорите на най-големите тютюневи компании в САЩ “Филип Морис” и “Ар Джей Ар Набиско” заемат почетни места в борда.
► Шестима от борда на директорите са част и от бордовете на
v> _
„Ню Йорк Таймс”, „Си Би Ес”, „Уорнър Къмюникейшънс”, „Рий-дърс Дайджест” и други медийни гиганти.
Не е чудно, че печалбите от лекарствата за химиотерапия изчезват в облаците, а медиите възторжено рекламират всяко ново лекарство като „пробив” в справянето с рака. Пазех всичките си бележки в шкаф в кабинета си. Нямах представа какво ще правя с тях. Просто знаех, че трябва да стигна до дъното на всичко това заради себе си.
Междувременно общественият интерес към лаетрила не намаля. Много хора пресичаха границата и отиваха в мексикански клиники, за да си го набавят. Телефонът на моята секретарка прегряваше от обаждания на хора, които искаха да знаят какво мисли „Слоун Кетъринг” за неговата стойност. Още веднъж ми беше казано да разпространявам новината, че всички резултати от изследвания са отрицателни.
У дома събрах семейството си за дискусия. С тяхна подкрепа реших, че не мога да лъжа. През ноември 1977 г. участвах в пресконференция и „изплюх камъчето” за мълчанието на „Мемориъл Слоун Кетъринг” по отношение на положителните резултати от амигдалин. Чувствах, че сякаш скачам от най-високия трамплин за гмуркане, но нямах съмнения, че правя точно това, което трябва. На следващия ден бях уволнен заради това, че „не мога да извършвам основните си задължения”. Такова беше основанието на болницата за пред „Ню Йорк Таймс”. С други думи, бях уволнен, защото не успях съзнателно да излъжа американския народ.
Когато се опитах да прибера нещата си от офиса, открих, че папките ми са заключени е катинар. Двама въоръжени от болницата ме придружиха извън сградата. За щастие, имам умна жена, която през цялото време беше правила копия на моите записки и беше сложила пълен комплект от тях на сигурно място. Тези бележки са съдържанието на моята първа книга „Онкоиндустрията”, която все още се преиздава, актуализира се и е достъпна на книжния пазар. Онзи драматичен ден, когато се изправих на пресконференцията и казах истината, беше поставено началото на пътуване, което никой не може да предскаже. Включих се в приключение, което продължава и до днес – да помагам на болните от рак да разкрият истината за най-доброто лечение на тази болест.
Е, няколко години по-късно успяхме да си купим и къща. Получихме заем и децата ни отидоха в колеж, а съпругата ми започна работа. Но когато погледна назад, случилото ми се като на вътрешен човек от онкоиндустрията беше сред най-хубавите неща в живота ми. Моята ценностна система беше подложена на изпит. Трябваше да преосмисля кои са стойностните неща в живота ми. Точно заради това трудно преживяване в „Слоун Кетъринг” стрих истински значимата посока за моя професионален живот, вместо само да изкачвам стълбата на кариерата и по пътя да изгубя душата си.”
Още преследвания и забрани
Д-р Джонатан Райт бил високо уважаван специалист по хранене. Основният му „грях” бил, че рекламира природолечението без благословията на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. През лятото на 1992 г. Дъ Сивил Аболишънист публикува статия със заглавие „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата: американски гестаповски обвинител или гонител?”. В нея се разказвала историята му. На 6 май 1992 г., подобно на военно нашествие, клиниката на д-р Райт е нападната от над 20 въоръжени мъже. Те разбиват вратата е ритници, насочват оръжие към персонала и пациентите и конфискуват бизнес докладите, досиетата на пациентите, запасите и оборудването. „Гестаповските” агенти на Агенцията остават 14 часа в клиниката и претърсват всичко. До този момент д-р Райт дори не бил обвиняван в престъпление! Защо се наложило да разбиват вратата и да го заплашват е оръжията си? Ами полицейският представител Роб Барнет обяснява, че служителите „трябва да бъдат готови за най-лошото”. Д-р Райт обаче едва ли отговарял на описание на опасен престъпник.
Възпитаник на „Харвард” и Медицинския институт към Мичиган-ския университет, д-р Райт над десетилетие бил редактор на списание Профилактика. Но извършил непростим „грях” – не искал да предписва лекарства, за да лекува. По-скоро избрал да използва диетична и витаминна терапия. Интересно е да се отбележи, че един от любимите му методи за лечение на депресия бил използването на ел-триптофан6.
Но Агенцията за контрол върху храните и лекарствата обявила този вид лечение за незаконно. Любопитно е, че това се случило няколко месеца преди Агенцията да започне силна пропаганда за въвеждане на прозак като лекарство срещу депресия.
В средата на 90-те години на миналия век на моя приятел Джейсън Вейл е връчена смъртна присъда от лекарите. Казват му, че има рак в последен стадий. Чрез упорито търсене той разбира, че хората, които някога са боледували от рак, са открили целебни свойства в нещо толкова просто, като семките на ябълките и ядките на кайсиите. Оказва се, че те съдържат вещества, които убиват раковите клетки (витамин В|7). Джейсън се чувства по-добре, защото започва ежедневно да яде семки от ябълки. За кратко ракът на Джейсън буквално изчезва. Когато популяризират историята на Джейсън по националната телевизия, се оказва, че това шоу е с най-висок рейтинг в програмата. Затова решават да го повторят и следващата седмица. Реакцията на зрителите е толкова силна, че Джейсън е залят от хиляди телефонни обаждания от хора от цялата страна.
Оттогава Джейсън вдъхновява и помага на хиляди да лекуват своята болест с природни средства. С подходяща диета и с ежедневна употреба на ябълкови семки и кайсиеви ядки те един по един създават свои собствени истории на успех и, за щастие, всички са живи, за да ги разказват. През ноември 2001 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата принуждава Джейсън да подпише договор за съгласие да не разказва историята си. Въпреки факта, че не е нарушил нито един закон, Агенцията повдига обвинения срещу него за разпространяване на кайсиеви ядки.
На 18 юни 2004 г. Джейсън е осъден на шестдесет и три месеца затвор и три години наблюдение от Районния съд на САЩ в Източния район на Ню Йорк. След като прекарва почти четири години в затвора в началото на 2008 г. го освобождава! (За повече информация виж Приложение 4.)
Д-р Макс Герсон разработва успешен метод за лечение на болни от рак, като използва строг режим на хранене, пресни сокове и панкреатични ензими. Медицинската общност има изключителната възможност по подходящ начин да изследва алтернативните методи за лечение на рака. Комисия на Сената на САЩ предлага да се отпуснат значителни средства за изследване на неговото лечение, а сенаторите са впечатлени от неговите резултати.
Обаче Американската медицинска асоциация лобира толкова силно срещу изследването на алтернативните методи за лечение на рак, че предложението е почти осуетено. След това медицинската мафия използва своето влияние да намали успеха на Герсон и го определя като шарлатанин. Използвайки техниките на Едуин Бърнис и Адолф Хитлер, достатъчно гръмко и продължително говори, че Герсон е шарлатанин, независимо от факта, че чрез неговия метод пациенти в последен стадий на рак се възстановяват напълно.
Медицинската мафия и онкоиндустрията бързо възпират всеки новооткрит метод за алтернативно лечение и създават отрицателна обществена нагласа към всеки лекар, който открие успешно лечение – че е некомпетентен или че е шарлатанин. Това е стандартна процедура на действие, и то доста успешна. Дори има уебсайтове (като quackwatch), изградени точно за тази цел. Истината е, че лечението е много ефективно. Мнението на д-р Алберт Швайцер за д-р Герсон е: „Виждам в него гений, който живее сред нас”.
През 90-те години на 20-ти век Нийл Деул финансира изследване на метод за алтернативно лечение на рак. През 1998 г. министърът на правосъдието на Мериленд – Джоузеф Карън – го обвинява в разпространяване на лъжлива рекламна литература. Деул финансира „Т-Up Inc.”, която разпространява цезий и T-Up (концентрат на алое вера), за да се бори с рак и със СПИН. Няма нито едно оплакване от потребители, а само стотици свидетелства от болни, които потвърждават настъпилата
промяна в живота им. Парадоксално е, че докато делото срещу Деул се разглежда в съда, Деул е диагностициран със сериозна форма на рак на простатата. Той уверено изпробва цезий и T-Up за собственото си лечение.
Разбира се, лекарите от медицинската мафия протестират и предсказват най-лошото, ако продължава да отказва лъче- и химиотерапията. Но състоянието му се подобрява в резултат от приемането на собствените му лекарства. Други терапии не са използвани. За жалост успешното лечение не е отразено в съдебната зала. Един съдия от Мериленд обявява Деул и „Т-Up Inc.” за виновни в нарушаване на законите за защита на потребителя. Решаващият въпрос за това, дали продуктите всъщност лекуват рака, не е засегнат в заключенията на съдията.
Джими Келър ръководи Клиника за алтернативно лечение на рак в Бейтън Руж, но е изгонен насила от страната в Тихуана, Мексико. Келър основава клиниката, след като използва природосъобразни средства, за да се излекува от смъртоносен рак. Заболяването му е лекувано без успех около две десетилетия по-рано от онколози, които ампутират ухото му и обезобразяват лицето му. Както е обичайно да се случи при конвенционалното лечение с „великата тройка”, ракът на Келър се появява отново, но по-агресивен отпреди. Джими изследва природни лечебни средства, излекува се и започва да помага и на други. Мисли, че в Мексико се намира в безопасност от медицинската мафия. Но греши.
През март 1991 г. Келър е похитен от четирима ,ловци на глави”, работещи за Министерството на правосъдието на САЩ, по заповед на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Принуждават го да пресече американската граница. Там го арестуват от ФБР по дванадесет причини за телефонна измама. Какво е неговото престъпление? Келър се обаждал по телефона, за да представя клиниката си в Мексико. След незаконното му отвличане от мексиканска земя, без екстрадиция, Келър е пратен в затвора в Тексас. Не е за вярване, че за гаранция му е определена сумата от пет милиона долара. По-късно е осъден и изпратен в затвора за две години. Случаят на Келър е част от тенденция на правителството на Съединените щати да депортира набедени хора в чужбина при абсолютно нарушаване на международните закони.
Д-р Джоу ди Стефано (специалист по хранене) и д-р Даниъл Майер (остеопат*) притежават две клиники във Флорида, в които предлагат на онкоболните продукта, наречен „Албарин” – екстракт от алое вера. Албарин е разработен от д-р Иван Данхоф, пенсиониран професор по
Остеопат – специалист, който прави диагностика и лекува болния с леко докосване на ръцете, без да използва лекарства, инструменти и апаратура. Той преглежда гърба и други части на тялото – стави, сухожилия и мускули – за болка и ограничено движение, които могат да означават наличие на травма или нарушена функция. 100 медицина, известен като „бащата на алое вера”. Д-р Ди Стефано и д-р Майер използват албарин при сто болни от рак, лекуващи се в болница. Удивително е, че 94 от тях оцеляват без странични ефекти от лечението. Като цяло 80 процента от болните в клиниката се възстановяват. В началото на октомври 2001 г. в полунощ след дълъг работен ден д-р Ди Стефано си тръгва от клиниката. Стряска се от необичайни звуци зад него, идващи от кофата за боклук. Навсякъде има разпръснат боклук. Той надзърта под капака на коша и вижда двама непознати да ровят в боклука. Оказва се, че тези „клошари” всъщност са агенти на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата.
След една седмица, точно месец след така наречената „терористична атака” на 11 септември, е извършена друга терористична атака. Както и при първата, истинският терорист е американското правителство. На 11 октомври 2001 г. сто и двадесет агенти от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Агенцията за борба с наркотиците, митнически служители и различни щатски и изпълнителни агенции нахлуват и конфискуват оборудване от клиниките в Тампа и Сейнт Питърсбърг. По време на акцията агентите питат пациентите дали искат да бъдат свалени техните включени системи, но нито един от тях не се съгласява. Един от пациентите се оплаква: „Всички сме възрастни и сме тук по своя собствена воля. Защо не се махнете и не ни оставите на мира?”. Един or агентите от Агенцията отговаря: “Това ще бъде последното ви лечение!”.
Акции се провеждат едновременно и срещу д-р Данхоф в Гранд Преъ-ри, Тексас, и Джери У. Джексън от Обединени фармацевтични услуги в Арлингтън, Тексас. Джексън е фармацевтът, приготвящ екстракта от алое вера. В тази варварщина на медицинската мафия Агенцията стига дотам само да затвори клиниките и да забрани употребата на екстракта. Никой не отива в затвора. Но възникват усложнения при пациенти, които не могат да бъдат долекувани и осем от тях умират в рамките на една година.
Защо правителството атакува медицинските специалисти, предлагащи екстракт от алое вера? Това се случва в отговор на оплакванията от местни онколози, които губят бизнеса си! Осъзнавайки, че тези лекари са солидарни с монолитнага медицинска мафия, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата действа със светлинна скорост в това гестаповско нахлуване, за да анулира конкурентната заплаха. Все пак, ако ефектът от екстракта от алое вера стане широко известен, това ще намали продажбите на високо доходните лекарства за химиотерапия. Може ли да бъде по-очевидно, че войната срещу рака всъщност е война срещу ефективните, природосъобразни лекарства при рак
В своята книга „Политиката в лекуването: потискане и манипулиране на американската медицина” Даниъл Хейли документира единадесет случая на системно отхвърляне на доказани методи за лечение на рака с вещества като хидразин сулфат, DMSO, цезиев хлорид и алое вера. Заключението на Хейли е: „В свободен пазар, където нетоксичната терапия може открито да се конкурира с токсичната, и информацията не се премълчава, пациентите ще могат да вземат обосновани решения. Точно това не искат фармацевтичните компании. Танцувайки по нейния такт, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата свирепо спира от продажба ефективните нетоксични средства, които могат да се окажат сериозен конкурент на патентованите и често токсични фармацевтични продукти. Като казва какво да се продава, Агенцията не предпазва обществото от вреди, а сътрудничи на фармацевтичните компании да останат без ефективни конкуренти”.
Истината е, че през миналия век се създават успешни алтернативни средства за лечение на рак, изгубени заради непрекъснатите опити да бъдат игнорирани. Бариерата на научния фанатизъм, която отделя съвременните наблюдения върху рака от действителността, остава непокътната. Безброй са истинските житейски драми на преследване. Ако трябва да изброя всичките, няма да ми стигнат още десет книги. Ще ви оставя сами да ги проучите. Просто напишете следните имена в която и да е интернет търсачка: Dr. Sam Chachoua, Dr. Hulda Clark, Dr. A. Keith Brewer, Dr. William Kelley, Dr. Gaston Naessens, Dr. Patrick Flanagan, Dr. Hans Nieper, J.H. Tilden, Dr. Kurt Donsbach, Dr. Stanislaw Burzynski, Dr. William Koch, Dr. F.M. Eugene Blass, Dr. Otto Warburg, Dr. Virginia Livingston, Dr. Gunther Enderlein, Dr. Ernest Krebs, Dr. Philip E. Binzel. Списъкът продължава до безкрай. Много имена са изгубени, а други са напълно заличени.
Какво е общото между тези почтени лекари? Те всички разработват успешни алтернативни методи за лечение на рак за хиляди пациенти. И всички са преследвани от онкоиндустрията, тъй като са използвали неодобрени методи за лечение. Тези примери са само върхът на един огромен айсберг. Медицинската мафия има почти стогодишна история на широка корупция, некомпетентност, преследване и организирано потъпкване на успешното лечение на рака. Милиони са пострадали ужасно и са умирали, защото отговорните лица са подкупни, не възприемат иновациите и отказват да извършат това, което е етично и правилно.
Това, което днес се случва в медицината, не трябва да ни изненадва. Достатъчно е да хвърлим бърз поглед към историята. Знаете ли, че много от най-великите световни открития първо са били отхвърляни от научната общност? Техните автори често са осмивани и осъждани като измамници или шарлатани.
Според Артър Шопенхауер, философ от 19-ти век, „всяка истина, преди да бъде приета, минава през три етапа. В първия се осмива, във втория претърпява противопоставяне, а в третия се приема за очевидна”.
Ето само още няколко примера:
Игнац Земелвайс е изгонен от медицинското общество и напуска Виена заради това, че предлага преди операция хирурзите да мият ръцете си.
• Галилео Галилей е осмиван заради убеждението си, че Слънцето е център на Вселената.
Братята Уилбър и Орвил Райт, създателите на първия летателен апарат, са отхвърлени като „измамници” от „Сайънти-фик Америкън”, от американската армия и от много учени.
Уилям Харви е осмиван заради твърдението си, че кръвта се изпомпва от сърцето и се движи по артериите.
• Жак Картие открива лекарство за скорбут: кора от дърво и иглички от бял бор (и двете богати на витамин С), разбъркани в течност. Когато се върнал в Европа, докладвал това на лекарите, но те му се присмиват. Изминават повече от 200 години преди медицинските експерти да „открият”, че скорбутът се причинява поради липсата на витамин С.
Откривателите на турбиновата сила, телеграфа, електричеството, телевизията и космическите пътувания са осмивани или пренебрегвани от научния елит от конкретното историческо време.
Ирония по отношение на науката (която се предполага, че представлява търсене на нови истини) е, че повечето хора от научния елит сякаш са посветени да се противопоставят на истинския прогрес и да пренебрегват оригиналната мисъл. Парадоксално е, че повечето учени сякаш са сс посветили да се противопоставят на истинския прогрес и на новите открития и да забавят развитието на истинската наука, чиято същност е разкриване на действителностга такава, каквато е.
Това включва и областта на медицинската наука. Човек може да атакува политическите и икономическите теории с известна свобода, въпреки че тази свобода е силно ограничена с навлизането на „патриотичния акт” и последвалите о

...шибани лобисти, шибани политици и шибан народ, който вярва, че Природата е сгрешила с нас и трябва такива като онзи грозен турчин от Германия, да намери за нас вълшебното хапче, което ще ни позволи да живеем в грехове и в същото време да сме здрави. Така няма да стане. Докато не повярваме, че СИЛАТА е в нас, нищо няма да се промени в наша полза. Плюс от мен!