Постинг
02.03.2022 01:22 -
СЕМЕЙСТВО БУШ - ЦИОНИСТКИТО СЕМЕЙСТВО, КОЕТО ИЗБИ МИЛИОНИ НЕВИННИ ГОИ
Нефт: Връзките на Буш с Джон Д. Рокфелер и Standard Oil датират 100 години назад, когато Рокфелер направи Buckeye Steel Castings изключително успешен, като убеди железниците, които превозваха петрола си, да купуват тежко оборудване от Buckeye. Джордж Х. Уокър помогна за обновяването на съветската петролна индустрия през 20-те години на миналия век, а Прескот Буш придоби опит в международния петролен бизнес като 22-годишен директор на Dresser Industries. Джордж Буш-старши от своя страна работеше за Dresser и управляваше собствен бизнес за добив на петрол, Zapata Offshore. Джордж У. Буш набираше предимно пари от инвеститори за петролни предприятия, които се провалиха. В момента фокусът на семейството върху петрола е основно в Близкия изток.
Буш и военно-индустриалният комплекс: Джордж Х. Уокър и Самюъл Прескот Буш са основателите на династията през годините и след Първата световна война. Уокър, финансист от Сейнт Луис, остави своя отпечатък в корпоративни реорганизации и военни договори. До 1919 г. той е привлечен от железопътния наследник У. Аверел Хариман да бъде президент на базираната на Уолстрийт WA Harriman, която инвестира в петрол, корабоплаване, авиация и манган, отчасти в Русия и Германия, през 20-те години на миналия век. Сам Буш, другият прадядо на настоящия президент, управляваше компания в Охайо, Buckeye Steel Castings, която произвеждаше оръжия. През 1917 г. той заминава за Вашингтон, за да оглави отдела за малки оръжия, боеприпаси и боеприпаси на федералния съвет за военна индустрия. И двамата мъже присъстваха при възникването на това, което стана американски военно-промишлен комплекс.
Прескот Буш, сенатор от Кънектикът и дядо на настоящия президент, имаше някои германски корпоративни връзки при избухването на Втората световна война, но по-добрият критерий за връзките му бяха директорските му длъжности на компании, участващи в американското военно производство. Dresser Industries, например, произвежда запалителни бомби, хвърлени върху Токио, и произвежда газодифузионни помпи за проекта за атомна бомба. По-късно Джордж Буш-старши е работил за бизнеса на Dresser за петролни услуги. Тогава, като директор на ЦРУ, вицепрезидент и президент, един от приоритетите му беше търговията с оръжие на САЩ и тайните оръжейни сделки с Иран, Ирак, Саудитска Арабия и муджахидините в Афганистан.
Enron е друга семейна връзка. Кенет Л. Лей от компанията направи първите си връзки с Джордж Буш-старши в началото на 80-те години на миналия век, когато последният работеше върху енергийната дерегулация. Когато Буш стана президент през 1989 г., той даде на Лей две важни международни роли: членство в Съвета за износ на президента и задачата да планира среща на върха на Г-7 в Хюстън. Лей представи тази експозиция в нов бизнес в чужбина и влияние с агенциите във Вашингтон. Скоро последва фаворизирането на семейството. Когато Буш-старши загуби изборите през 1992 г., Лей се събра със сина си Джордж У., първо в Тексас, а след това като основен участник в президентската кампания на Буш през 2000 г. Преди Enron да се разпадне в края на 2001 г., той имаше по-голямо влияние в новата администрация, отколкото всяка друга корпорация в паметта.
Разузнавателната общност: Буш и Уокърс участват в разузнавателната общност от Първата световна война насам. Значението на ролята на Сам Буш за регулиране на боеприпасите по време на войната беше очевидно. През 20-те години на миналия век, когато Джордж Х. Уокър прави много бизнес в Русия и Германия, той става директор на Американската международна корпорация, създадена по време на войната за целите на чуждестранни инвестиции и събиране на разузнавателна информация. Корпоративните и банкови контакти на Прескот Буш с Германия преди 1941 г., сензационни в много интернет сайтове, изглежда са били предадени на служители в правителствените и разузнавателните кръгове.
Топ 1% икономика: В продължение на четири поколения семейство Буш е участвало в повече от 20 фирми за ценни книжа, банки, брокерски къщи и фирми за управление на инвестиции, вариращи от гиганти на Wall Street като Brown Brothers Harriman и EF Hutton до малки фирми като J. Bush & Co. и Riggs Investment Management Corp. Този безмилостен опит за боравене с пари за богати хора породи професионален високопоставен човек. В техните очи икономическият топ 1% от американците са тези, които се броят. Инвеститорите и техните наследници са облагодетелствани - добро обяснение защо Джордж Буш е намалил данъците както върху дивидентите, така и върху имотите, където по-голямата част от печалбата отива за горния 1%. В хода на кариерата на Джордж Буш-старши той беше близо до редица крале на сливания и специалисти по изкупуване на ливъридж от 80-те години на миналия век, които идваха от Оклахома и Тексас: Т. Буун Пикенс, Хенри Кравис и Хю Лидтке. Икономиката на „малкия човек“ няма почти никаква ниша в икономическия мироглед на Буш.
- https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2004-feb-08-op-phillips8-story.html?_amp=true
Семейство Буш може да е по-известно с тексаско барбекю от патица по пекински, но въпреки това има дълготрайни връзки с Китай. Сега Dow Jones съобщава , че Нийл Буш, по-малкият брат на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш, представлява китайския петролен гигант Sinopec Group в наддаване за част от петролно находище в Гана.
Sinopec е в агресивно световно пазаруване, като харчи милиарди долари за петролни находища в Африка и Близкия изток. Sinopec играе в стратегията на Китай за осигуряване на природни ресурси, но също така играе на догонване на своите конкуренти от континенталната част, като по-голямата China National Petroleum Corp., която има едно от най-големите петролни находища в света, гигантът Daqing в североизточен Китай.
Sinopec е предимно бизнес с рафинерии надолу по веригата, върши небляскавата работа по превръщането на непреработения суров петрол в гориво и неговите възможности за разширяване са ограничени.
Неговите други придобивания в чужбина не преминаха гладко и това изглежда също толкова трудно - въпреки името на марката на компанията. Националната петролна компания на Гана отхвърли първоначалната оферта и чака да чуе какво ще кажат други петролни компании.
Става по-объркано. Делът в петролното находище Jubilee в Гана е собственост на американската компания Kosmos Energy, която казва, че е подписала обвързващо споразумение с ExxonMobil Corp. за приблизително 4 милиарда долара - въпреки че Гана казва, че може да развали тази сделка.
Това не е първият набег в Китай на г-н Буш, чийто баща, президентът Джордж Буш-старши, беше главен офицер за връзка на САЩ в Пекин през 70-те години. Тези дни Нийл Буш е съпредседател на базирана в Пекин компания за недвижими имоти и работи с големия производител на стомана Shougang Holdings, за да й помогне да пробие в Африка.
- Шай Остър
- https://www.wsj.com/articles/BL-CJB-4864
Фамилията Буш, която бе на кормилото на американското правителство, натрупа много пари благодарение на
Хитлер и на лагерите му. По време на войната Прескот
Буш (дядото на Джордж Буш-младши) изгражда фабрика в Освиенцим (в околностите на концентрационните лагери
на Аушвиц) и хиляди пленници евреи са заставени да работят при изключително тежки условия. Тук е пълно право
можем да отбележим, че кастата банкери никога не се е
интересувала от условията, при които живее еврейският
народ. И макар и нелегално, фамилията Буш направи много
пари от сделките с нацистите, като основа международни симулативни дружества с подставени лица – например Консолидирана силезийска стомана и Овърби Дивелъпмънт. Доказателства за участието на Прескот Буш в тези
делови операции се появяват в холандските архиви едва
през 2001 г. И така става ясно, че е съществувала мрежа
за пране на мръсни пари, свързана е немския банкер Фриц
Тисен. Средствата тръгват от Тисен банк в Берлин и
като преминават през Холандия чрез банка Хендел, стигат
до Юнион Банкинг Корпорейшън (UBC) в Ню Йорк. Прехвърлянето на пари става възможно, след като през 1922 г. Аверал Хариман (който по-късно е съветник на Рузвелт)
се среща е немския банкер Тисен, за да уговори създаването
на немско-американската банка (UBC), учредена две години
по-късно – през 1924 г. Излишно е да добавям, че президент
на новия банков колос е Джордж Хърбърт Уокър – тъст на
Прескот Буш! В бизнес съюза фамилията Хариман и Прескот Буш (Изпълнителен директор на UBC) поддържат сърдечни връзки и с Фридрих Флик – друг немски магнат на стоманата, по-късно съден на Нюрнбергския процес. А различните фирми, собственост на Хариман, Буш и фамилия Тисен споделят общ луксозен офис на Бродуей в Ню Йорк. След като САЩ се включва във войната срещу Германия, сделките с Третия райх продължават още близо година. И, разбира се, не Буш и Хариман поставят край на доходо-
носния бизнес, а американската държава. На 31 юли 1941 г. Вашингтон пост публикува статия със заглавие Ангелът на Хитлер има 3 милиона в банка в САЩ. В нея под ангела на Хитлер се визира Фриц Тисен, а банката, на която се позовава авторът, е UBC. Сенатор
Прескот Буш дори е награден с отличието Немски орел в
знак на благодарност, че банката му е отпуснала големи финансови средства на националсоциалистическата партия – документът е с дата 7 март 1938 г. и носи личните подписи на Хитлер и на държавния му секретар Ото Майснер. Този доказателствен материал се съхранява в архивите на Министерството на правосъдието на САЩ заедно със заповед о т 1942 г. до Буш-старши да преотстъпи акциите на банка, свързана
с Третия райх.
При напускането на военновъздушните сили Буш-младши завързва близки отношения на сътрудничество със своя бивш боен другар Джеймс Р. Бат, който лично управлява
някои бизнес дела на фамилията Бин Ладен в Тексас. Основава свое дружество за въздухоплавателни услуги, веднага
след като продава самолет на Салем Бин Ладен – наследник
на една от най-мощните многонационални компании (втора
по големина в арабския свят), специализирана в областта
на строи телството – Саудин Бин Ладен Груп. Като доверен човек на семейство Бин Ладен Джеймс Р. Бат убеждава саудитите да финансират приятеля му Буш, за да създаде
Офшор Дрилинг – гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост в Тексас. Въпреки
огромните финансови средства, които получава, Джордж
Буш е на крачка да предизвика фалит на новата корпорация
и дъщерните й фирми (Харкен, Спектрум 7 и т.н.). За негов късмет обаче всеки път, когато е пред банкрут, други
дружества, които се контролират от саудити, му се притичват на помощ, като закупуват дялове и му поверяват управленски постове. Например Арк Енерджи – освен че го
спасява от дългове, го назначава и за съветник в ръководния
си състав. За богатото саудитско семейство тук става
дума да бъде оказана помощ не на кой да е, а на самия син
на президента на САЩ (който е и бивш директор на ЦРУ).
Но проблемите на Буш-младши не са свързани единствено с дългове, т е се отнасят и до незаконни финансови операции. През 1990 г. адвокати на Харкен Енерджи преду-
преждават съветника Буш да не продава акции, в случай че
получи негативна информация за състоянието на фирмата.
Седмица по-късно обаче Буш продава акции на Харкен на
обща стойност 848 000 долара. Само след два месеца Харкен обявява загуби за 23 милиона долара, като Буш успява
да избегне санкциите на надзорния орган на американската
борса благодарение на намесата на Робърт Джордан – съдружник о т адвокатската кантора на Джеймс Бейкър. И така, когато Буш-младши е избран за президент, в
знак на благодарност Джордан е назначен за посланик на
САЩ в Саудитска Арабия. След финансовия крах на Харкен Буш-младши става съветник в дружество, което се
контролира от групировката Карлайл – многонационална компания с интереси предимно във въоръжаването. А един
от най-големите инвеститори в групировката, в която
вече е работил и баща му, е не кой да е, а семейството на
Бин Ладен. По-късно, когато американското правителство успява да получи съгласие за започването на войната
в Афганистан, след фаталния септември, фамилията
Бин Ладен заедно с приятелското си семейство Буш правят огромни печалби. Карлайл е единайсетият по големина доставчик на въоръжения за американската отбрана и е
собственик на Юнайтет Дифенс – дружеството, производител на прословутите бойни танкове Брадли. Събитията около 11 септември се оказват повече о т успешна сделка за Юнайтет Дифенс, която само за един ден след вложенията си на борсата печели 273 милиона долара. Но когато се
разпространява новината, че фамилията Бин Ладен е в списъка на акционерите на Карлайл, саудитското семейство
е заставено да се оттегли от дружеството. Буш-старши
запазва място то си на консултант по административните въпроси в азиатския филиал на групировката и продължава да поддържа делови връзки с фамилията Бин Ладен в
Саудитска Арабия в продължение на още 2 години след съдбовната дата 11 септември.
ФБР винаги е поддържало тезата, че начело на терористичните операции стои организация на ислямски екстремисти – прословутата Ал Кайда. Нека поясним тогава какво е
Ал Кайда и кой в действителност е предполагаемият й лидер Осама Бин Ладен. За да го направим, трябва да се върнем
на съветската война в Афганистан. Руснаците са заставени
да напуснат страната основно заради военната подкрепа,
която САЩ оказват на муджахидините и на талибанските
бойци. Когато съветските войски се оттеглят , бунтовниците, обучени от ЦРУ, поемат контрола над държавата. Довереното лице на американските тайни служби, което е използвано от Вашингтон като посредник с талибаните , е по някаква случайност Осама Бин Ладен -арабски пе-
тролен магнат, съдружник в бизнес сделки с Джордж Буш!
Тексаският петролен магнат Буш-младши, президент на
САЩ, и саудитският петролен магнат Осама Бин Ладен,
ръководител на Ал Кайда, са в прекрасни отношения до паметната дата 11 септември. А ако припомним и факта, че
Осама е един о т най-добрите агенти на служба към ЦРУ,
официалната версия за 11 септември придобива смехотворно звучене.
Ал Кайда означава буквално Базата и е замислена от
ЦРУ, за да бъде позиционирана в Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Във ведомостите на ЦРУ
фигурира името на Осама Бин Ладен – тяхно доверено лице,
поставено начело на мрежата, изградена от саудитски и
египетски партизани, за да оказват подкрепа на чеченските бунтовници и на размирниците о т Косово. Но после най-неочаквано като че ли Осама Бин Ладен губи напълно
разсъдък и се противопоставя на ЦРУ, като с това слага
начало на ненавременна религиозна война срещу целия Запад.
Очертава се ситуация, която силно напомня на сцена от
филмите за Агент 007, където героят Буш-Бонд воюва, за
да спре лудия милиардер да разруши света между два сатанински кикота. Следователно официалната версия е с глинени кpaкa, а това, което е изложено дотук, представлява
само част от по-живописните й аспекти, които донякъде
я онагледяват.
Тероризъм, мерен с два аршина
Тезата, която поддържа ФБР за атентатите на 11
септември, е противоречива по отношение на Ал Кайда.
От една страна, я представя като много добре организирана и непогрешима организация, която успява да изпълни
блестящо историческите атентати от 11 септември под носа на американските секретни служби, а от друга – като
организация, състояща се от група дилетанти, оставящи
след себе си компрометиращи следи. Все пак Ал Кайда е
само една и не е ясно как е възможно да се съчетаят два
толкова различни подхода на действие.
Обикновено при възстановяване на престъпление водещите следствието веднага отгатват дали имат работа с професионалисти или не. Доказан факт е, че колкото
е по-подготвена една организация с престъпни намерения,
толкова са по-амбициозни и целите, които може да постигне. Начинът, по който са действали въздушните пирати в
най-защитеното в света пространство, и изключителната вещина при пилотирането на самолетите, приписвана
на група ислямски фанатици, доказва безспорния професионализъм на извършителя. Но тогава как е възможно същата
тази организация да е оставила незаличими следи от доказателства за виновност, типични за най-нехайните от занаята?
Плащания, извършени с кредитни карти; документи,
в които фигурират истинските лични данни на лица, посещавали курсове в американските школи за обучение на пилоти; захвърлени автомобили, взети под наем, в които са открити наръчници за пилоти на арабски език и дори куфарчета с компрометиращи писма, изпаднали по неведоми пътища от самолета – все обстоятелства, будещи
недоумение. Версията Буш мирише на гнило от началото
до края, а единственото правдоподобно предположение е, че разпилените преднамерено навсякъде веществени доказателства са част от същия този план. И че някой ги е
изфабрикувал съзнателно, така щ ото, попаднали в ръцете
на водещите следствието, вината да бъде прехвърлена на
арабския тероризъм. Отново сме изправени пред класическото отклоняване от вярната следа -falseflag, което поставя началото на войната за петрола.
- Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“
Буш и военно-индустриалният комплекс: Джордж Х. Уокър и Самюъл Прескот Буш са основателите на династията през годините и след Първата световна война. Уокър, финансист от Сейнт Луис, остави своя отпечатък в корпоративни реорганизации и военни договори. До 1919 г. той е привлечен от железопътния наследник У. Аверел Хариман да бъде президент на базираната на Уолстрийт WA Harriman, която инвестира в петрол, корабоплаване, авиация и манган, отчасти в Русия и Германия, през 20-те години на миналия век. Сам Буш, другият прадядо на настоящия президент, управляваше компания в Охайо, Buckeye Steel Castings, която произвеждаше оръжия. През 1917 г. той заминава за Вашингтон, за да оглави отдела за малки оръжия, боеприпаси и боеприпаси на федералния съвет за военна индустрия. И двамата мъже присъстваха при възникването на това, което стана американски военно-промишлен комплекс.
Прескот Буш, сенатор от Кънектикът и дядо на настоящия президент, имаше някои германски корпоративни връзки при избухването на Втората световна война, но по-добрият критерий за връзките му бяха директорските му длъжности на компании, участващи в американското военно производство. Dresser Industries, например, произвежда запалителни бомби, хвърлени върху Токио, и произвежда газодифузионни помпи за проекта за атомна бомба. По-късно Джордж Буш-старши е работил за бизнеса на Dresser за петролни услуги. Тогава, като директор на ЦРУ, вицепрезидент и президент, един от приоритетите му беше търговията с оръжие на САЩ и тайните оръжейни сделки с Иран, Ирак, Саудитска Арабия и муджахидините в Афганистан.
Enron е друга семейна връзка. Кенет Л. Лей от компанията направи първите си връзки с Джордж Буш-старши в началото на 80-те години на миналия век, когато последният работеше върху енергийната дерегулация. Когато Буш стана президент през 1989 г., той даде на Лей две важни международни роли: членство в Съвета за износ на президента и задачата да планира среща на върха на Г-7 в Хюстън. Лей представи тази експозиция в нов бизнес в чужбина и влияние с агенциите във Вашингтон. Скоро последва фаворизирането на семейството. Когато Буш-старши загуби изборите през 1992 г., Лей се събра със сина си Джордж У., първо в Тексас, а след това като основен участник в президентската кампания на Буш през 2000 г. Преди Enron да се разпадне в края на 2001 г., той имаше по-голямо влияние в новата администрация, отколкото всяка друга корпорация в паметта.
Разузнавателната общност: Буш и Уокърс участват в разузнавателната общност от Първата световна война насам. Значението на ролята на Сам Буш за регулиране на боеприпасите по време на войната беше очевидно. През 20-те години на миналия век, когато Джордж Х. Уокър прави много бизнес в Русия и Германия, той става директор на Американската международна корпорация, създадена по време на войната за целите на чуждестранни инвестиции и събиране на разузнавателна информация. Корпоративните и банкови контакти на Прескот Буш с Германия преди 1941 г., сензационни в много интернет сайтове, изглежда са били предадени на служители в правителствените и разузнавателните кръгове.
Топ 1% икономика: В продължение на четири поколения семейство Буш е участвало в повече от 20 фирми за ценни книжа, банки, брокерски къщи и фирми за управление на инвестиции, вариращи от гиганти на Wall Street като Brown Brothers Harriman и EF Hutton до малки фирми като J. Bush & Co. и Riggs Investment Management Corp. Този безмилостен опит за боравене с пари за богати хора породи професионален високопоставен човек. В техните очи икономическият топ 1% от американците са тези, които се броят. Инвеститорите и техните наследници са облагодетелствани - добро обяснение защо Джордж Буш е намалил данъците както върху дивидентите, така и върху имотите, където по-голямата част от печалбата отива за горния 1%. В хода на кариерата на Джордж Буш-старши той беше близо до редица крале на сливания и специалисти по изкупуване на ливъридж от 80-те години на миналия век, които идваха от Оклахома и Тексас: Т. Буун Пикенс, Хенри Кравис и Хю Лидтке. Икономиката на „малкия човек“ няма почти никаква ниша в икономическия мироглед на Буш.
- https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2004-feb-08-op-phillips8-story.html?_amp=true
Семейство Буш може да е по-известно с тексаско барбекю от патица по пекински, но въпреки това има дълготрайни връзки с Китай. Сега Dow Jones съобщава , че Нийл Буш, по-малкият брат на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш, представлява китайския петролен гигант Sinopec Group в наддаване за част от петролно находище в Гана.
Sinopec е в агресивно световно пазаруване, като харчи милиарди долари за петролни находища в Африка и Близкия изток. Sinopec играе в стратегията на Китай за осигуряване на природни ресурси, но също така играе на догонване на своите конкуренти от континенталната част, като по-голямата China National Petroleum Corp., която има едно от най-големите петролни находища в света, гигантът Daqing в североизточен Китай.
Sinopec е предимно бизнес с рафинерии надолу по веригата, върши небляскавата работа по превръщането на непреработения суров петрол в гориво и неговите възможности за разширяване са ограничени.
Неговите други придобивания в чужбина не преминаха гладко и това изглежда също толкова трудно - въпреки името на марката на компанията. Националната петролна компания на Гана отхвърли първоначалната оферта и чака да чуе какво ще кажат други петролни компании.
Става по-объркано. Делът в петролното находище Jubilee в Гана е собственост на американската компания Kosmos Energy, която казва, че е подписала обвързващо споразумение с ExxonMobil Corp. за приблизително 4 милиарда долара - въпреки че Гана казва, че може да развали тази сделка.
Това не е първият набег в Китай на г-н Буш, чийто баща, президентът Джордж Буш-старши, беше главен офицер за връзка на САЩ в Пекин през 70-те години. Тези дни Нийл Буш е съпредседател на базирана в Пекин компания за недвижими имоти и работи с големия производител на стомана Shougang Holdings, за да й помогне да пробие в Африка.
- Шай Остър
- https://www.wsj.com/articles/BL-CJB-4864
Фамилията Буш, която бе на кормилото на американското правителство, натрупа много пари благодарение на
Хитлер и на лагерите му. По време на войната Прескот
Буш (дядото на Джордж Буш-младши) изгражда фабрика в Освиенцим (в околностите на концентрационните лагери
на Аушвиц) и хиляди пленници евреи са заставени да работят при изключително тежки условия. Тук е пълно право
можем да отбележим, че кастата банкери никога не се е
интересувала от условията, при които живее еврейският
народ. И макар и нелегално, фамилията Буш направи много
пари от сделките с нацистите, като основа международни симулативни дружества с подставени лица – например Консолидирана силезийска стомана и Овърби Дивелъпмънт. Доказателства за участието на Прескот Буш в тези
делови операции се появяват в холандските архиви едва
през 2001 г. И така става ясно, че е съществувала мрежа
за пране на мръсни пари, свързана е немския банкер Фриц
Тисен. Средствата тръгват от Тисен банк в Берлин и
като преминават през Холандия чрез банка Хендел, стигат
до Юнион Банкинг Корпорейшън (UBC) в Ню Йорк. Прехвърлянето на пари става възможно, след като през 1922 г. Аверал Хариман (който по-късно е съветник на Рузвелт)
се среща е немския банкер Тисен, за да уговори създаването
на немско-американската банка (UBC), учредена две години
по-късно – през 1924 г. Излишно е да добавям, че президент
на новия банков колос е Джордж Хърбърт Уокър – тъст на
Прескот Буш! В бизнес съюза фамилията Хариман и Прескот Буш (Изпълнителен директор на UBC) поддържат сърдечни връзки и с Фридрих Флик – друг немски магнат на стоманата, по-късно съден на Нюрнбергския процес. А различните фирми, собственост на Хариман, Буш и фамилия Тисен споделят общ луксозен офис на Бродуей в Ню Йорк. След като САЩ се включва във войната срещу Германия, сделките с Третия райх продължават още близо година. И, разбира се, не Буш и Хариман поставят край на доходо-
носния бизнес, а американската държава. На 31 юли 1941 г. Вашингтон пост публикува статия със заглавие Ангелът на Хитлер има 3 милиона в банка в САЩ. В нея под ангела на Хитлер се визира Фриц Тисен, а банката, на която се позовава авторът, е UBC. Сенатор
Прескот Буш дори е награден с отличието Немски орел в
знак на благодарност, че банката му е отпуснала големи финансови средства на националсоциалистическата партия – документът е с дата 7 март 1938 г. и носи личните подписи на Хитлер и на държавния му секретар Ото Майснер. Този доказателствен материал се съхранява в архивите на Министерството на правосъдието на САЩ заедно със заповед о т 1942 г. до Буш-старши да преотстъпи акциите на банка, свързана
с Третия райх.
При напускането на военновъздушните сили Буш-младши завързва близки отношения на сътрудничество със своя бивш боен другар Джеймс Р. Бат, който лично управлява
някои бизнес дела на фамилията Бин Ладен в Тексас. Основава свое дружество за въздухоплавателни услуги, веднага
след като продава самолет на Салем Бин Ладен – наследник
на една от най-мощните многонационални компании (втора
по големина в арабския свят), специализирана в областта
на строи телството – Саудин Бин Ладен Груп. Като доверен човек на семейство Бин Ладен Джеймс Р. Бат убеждава саудитите да финансират приятеля му Буш, за да създаде
Офшор Дрилинг – гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост в Тексас. Въпреки
огромните финансови средства, които получава, Джордж
Буш е на крачка да предизвика фалит на новата корпорация
и дъщерните й фирми (Харкен, Спектрум 7 и т.н.). За негов късмет обаче всеки път, когато е пред банкрут, други
дружества, които се контролират от саудити, му се притичват на помощ, като закупуват дялове и му поверяват управленски постове. Например Арк Енерджи – освен че го
спасява от дългове, го назначава и за съветник в ръководния
си състав. За богатото саудитско семейство тук става
дума да бъде оказана помощ не на кой да е, а на самия син
на президента на САЩ (който е и бивш директор на ЦРУ).
Но проблемите на Буш-младши не са свързани единствено с дългове, т е се отнасят и до незаконни финансови операции. През 1990 г. адвокати на Харкен Енерджи преду-
преждават съветника Буш да не продава акции, в случай че
получи негативна информация за състоянието на фирмата.
Седмица по-късно обаче Буш продава акции на Харкен на
обща стойност 848 000 долара. Само след два месеца Харкен обявява загуби за 23 милиона долара, като Буш успява
да избегне санкциите на надзорния орган на американската
борса благодарение на намесата на Робърт Джордан – съдружник о т адвокатската кантора на Джеймс Бейкър. И така, когато Буш-младши е избран за президент, в
знак на благодарност Джордан е назначен за посланик на
САЩ в Саудитска Арабия. След финансовия крах на Харкен Буш-младши става съветник в дружество, което се
контролира от групировката Карлайл – многонационална компания с интереси предимно във въоръжаването. А един
от най-големите инвеститори в групировката, в която
вече е работил и баща му, е не кой да е, а семейството на
Бин Ладен. По-късно, когато американското правителство успява да получи съгласие за започването на войната
в Афганистан, след фаталния септември, фамилията
Бин Ладен заедно с приятелското си семейство Буш правят огромни печалби. Карлайл е единайсетият по големина доставчик на въоръжения за американската отбрана и е
собственик на Юнайтет Дифенс – дружеството, производител на прословутите бойни танкове Брадли. Събитията около 11 септември се оказват повече о т успешна сделка за Юнайтет Дифенс, която само за един ден след вложенията си на борсата печели 273 милиона долара. Но когато се
разпространява новината, че фамилията Бин Ладен е в списъка на акционерите на Карлайл, саудитското семейство
е заставено да се оттегли от дружеството. Буш-старши
запазва място то си на консултант по административните въпроси в азиатския филиал на групировката и продължава да поддържа делови връзки с фамилията Бин Ладен в
Саудитска Арабия в продължение на още 2 години след съдбовната дата 11 септември.
ФБР винаги е поддържало тезата, че начело на терористичните операции стои организация на ислямски екстремисти – прословутата Ал Кайда. Нека поясним тогава какво е
Ал Кайда и кой в действителност е предполагаемият й лидер Осама Бин Ладен. За да го направим, трябва да се върнем
на съветската война в Афганистан. Руснаците са заставени
да напуснат страната основно заради военната подкрепа,
която САЩ оказват на муджахидините и на талибанските
бойци. Когато съветските войски се оттеглят , бунтовниците, обучени от ЦРУ, поемат контрола над държавата. Довереното лице на американските тайни служби, което е използвано от Вашингтон като посредник с талибаните , е по някаква случайност Осама Бин Ладен -арабски пе-
тролен магнат, съдружник в бизнес сделки с Джордж Буш!
Тексаският петролен магнат Буш-младши, президент на
САЩ, и саудитският петролен магнат Осама Бин Ладен,
ръководител на Ал Кайда, са в прекрасни отношения до паметната дата 11 септември. А ако припомним и факта, че
Осама е един о т най-добрите агенти на служба към ЦРУ,
официалната версия за 11 септември придобива смехотворно звучене.
Ал Кайда означава буквално Базата и е замислена от
ЦРУ, за да бъде позиционирана в Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Във ведомостите на ЦРУ
фигурира името на Осама Бин Ладен – тяхно доверено лице,
поставено начело на мрежата, изградена от саудитски и
египетски партизани, за да оказват подкрепа на чеченските бунтовници и на размирниците о т Косово. Но после най-неочаквано като че ли Осама Бин Ладен губи напълно
разсъдък и се противопоставя на ЦРУ, като с това слага
начало на ненавременна религиозна война срещу целия Запад.
Очертава се ситуация, която силно напомня на сцена от
филмите за Агент 007, където героят Буш-Бонд воюва, за
да спре лудия милиардер да разруши света между два сатанински кикота. Следователно официалната версия е с глинени кpaкa, а това, което е изложено дотук, представлява
само част от по-живописните й аспекти, които донякъде
я онагледяват.
Тероризъм, мерен с два аршина
Тезата, която поддържа ФБР за атентатите на 11
септември, е противоречива по отношение на Ал Кайда.
От една страна, я представя като много добре организирана и непогрешима организация, която успява да изпълни
блестящо историческите атентати от 11 септември под носа на американските секретни служби, а от друга – като
организация, състояща се от група дилетанти, оставящи
след себе си компрометиращи следи. Все пак Ал Кайда е
само една и не е ясно как е възможно да се съчетаят два
толкова различни подхода на действие.
Обикновено при възстановяване на престъпление водещите следствието веднага отгатват дали имат работа с професионалисти или не. Доказан факт е, че колкото
е по-подготвена една организация с престъпни намерения,
толкова са по-амбициозни и целите, които може да постигне. Начинът, по който са действали въздушните пирати в
най-защитеното в света пространство, и изключителната вещина при пилотирането на самолетите, приписвана
на група ислямски фанатици, доказва безспорния професионализъм на извършителя. Но тогава как е възможно същата
тази организация да е оставила незаличими следи от доказателства за виновност, типични за най-нехайните от занаята?
Плащания, извършени с кредитни карти; документи,
в които фигурират истинските лични данни на лица, посещавали курсове в американските школи за обучение на пилоти; захвърлени автомобили, взети под наем, в които са открити наръчници за пилоти на арабски език и дори куфарчета с компрометиращи писма, изпаднали по неведоми пътища от самолета – все обстоятелства, будещи
недоумение. Версията Буш мирише на гнило от началото
до края, а единственото правдоподобно предположение е, че разпилените преднамерено навсякъде веществени доказателства са част от същия този план. И че някой ги е
изфабрикувал съзнателно, така щ ото, попаднали в ръцете
на водещите следствието, вината да бъде прехвърлена на
арабския тероризъм. Отново сме изправени пред класическото отклоняване от вярната следа -falseflag, което поставя началото на войната за петрола.
- Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“
Няма коментари
